От окултна гледна точка, голямото страдание е винаги свързано с едно голямо разкритие. Точно по този път ще минат Адам и Ева, за да изкупят своето непослушание.
На окултен език непослушание означава нечиста духовност. Всички, които са станали непослушни на Божията Воля, са изхвърлени от древната Окултна школа, която в Библията е наречена Рай.
За да не се удавят, Адам и Ева са били изхвърлени от тази дълбочина на живота, обозначена в Кабала като Дървото на Живота, което всъщност е Отец и Неговият най-вътрешен Живот. Чрез изкушението Змията се промъкна и отне пълнотата на Живота, отне Рая и внесе в първите човеци своя хаотичен живот, който е сянка на Реалността.
Защо ние изучаваме Тайните на живота и на смъртта? За да можем да разберем своето място в плана на Бога.
Животът е произлязъл от Любовта, а смъртта е произлязла от неразбраната любов. Това също доказва, че смъртта е вторична сила. Една от задачите на ученика е да навлезе в Любовта, т.е. в Първичната сила, и да разреши въпроса, който е въпросът на Адам и Ева.
Това означава, че ученикът трябва да разруши всяка двойственост в себе си, за да може да се възроди. Учените и религиозните не могат да разрешат този въпрос, защото това е област, която изисква дълбоко вътрешно знание. За това знание трябва да знаеш как да умреш, т.е. как да се пожертваш. Само този, който знае как да се пожертва, може да влезе в дълбочината на Божествената Любов.
Адам и Ева изгубиха Божествената Любов и с това изгубиха Неговия образ. Затова те вече не могат да Го видят „лице в лице“, защото нямат Божествената Любов. Понеже те избраха човешката любов, те изгубиха смисъла на живота.
Според Учителя, смисълът живее на дълбоко място, на Свещено място. Именно затова хора, които живеят повърхностно, все търсят смисъла на живота и не могат да го намерят. В тази връзка, и науката, и религията са все търсачи. Те все търсят, но не могат да намерят. При човешката любов все ще търсиш, винаги ще търсиш – и все ще ти е трудно.
Божествената Любов не търси. Защо? Защото е намерила смисъла в себе си. От окултна гледна точка, когато човек намери смисъла, той вече не е човек.
Днес на Адам и Ева не им е лесно да се освободят от Змията (т.е. от човешката любов), защото това е любовта на един много дълбок сън. Те са сключили договор със Змията и сега им е много трудно. Учителят нарича страстната човешка любов „психическо пиянство“.
Защо хората пият? Учителят отговаря:
Първо – за да не мислят; защото, ако мислят, те се натъкват на кармата – и понеже не искат да се поправят, тя ги атакува. И тъй като кармата е много силен психически удар (тя работи по законите на Справедливостта), те няма да оцелеят. Затова те пият и по този начин се опитват да смекчават, но така не се оправят нещата.
Второ – защото им е отказано Спасението (а за това има дълбоки причини).
Разбира се, има и изключения, и Учителят дава и такива случаи – но това е друг въпрос.
Психическото пиянство само` си изгражда много силни невидими стени – омраза, страст, ревност и т.н.
От окултна гледна точка, Виделината и Тъмнината са съществували преди сърцето и преди Слънцето. Шестте дена на Творението се извършват в Божествения свят – не на физическо поле, а в Божествения свят. Това са шест епохи в развитието на Битието и на живота.
Учителят казва, че ако се разбере първата глава от книгата Битие, се постига абсолютна и пълна Вяра; а Вярата е Велик принцип, който ще съгради твоя живот. Първата глава в Битие е свързана с човека, който е влязъл в Пътя на ученичеството.
Изразът Бог създаде Небето и Земята – според Учителя това е слизане от Небитието в Битието, т.е. от Безграничното в граничното. За светлината се казва, че светлината е творчески акт и тя разграничава Вечното от временното. От окултна гледна точка, Адам е създаден за бъдещата Вечност.
Астралният свят е ограничен. Бог е очертал границите на астралния свят. Астралният свят се предшества от една друга Вечност, т.е. от един друг, предишен космически период – това е така нареченият Лунен период. Точно това е периодът, в който се е създало астралното тяло на човека.
В създаването на човека, в неговото устройство, участват и Черното, и Бялото Братство. Нисшите четири тела, които са неорганизирани – физическото, етерното, астралното и нисшият ум (нисшият ментален свят) – са създадени от Черното Братство. Белите Братя са създали Душата и Духа – те участват там, те внасят своите импулси, за да могат да организират нисшите тела и човек да стане Божествен.
Черното Братство работи най-вече чрез астрала и постепенно изражда човека, неговите линии и т.н.; докато Христос и Белите Братя внасят обратен импулс, за да може човек да има все по-правилни черти във всяко отношение (и външно, и вътрешно), за да могат да коригират неговите четири тела.
Лунният период е имал задачата да организира астралния свят. Този процес е бавен. В тази връзка, в Библията е казано: „В който ден ядеш от Дървото за познаване на доброто и злото, ще умреш“. Защо? Защото още не си организиран. Това е отношение към астралния свят. Ще умреш тук означава: Ще минеш от едно състояние в друго и ще изгубиш своето първично състояние, своята първична сила.
Бялото Братство постоянно внася светли импулси, за да може да се организират астралното и въобще всички тела, за да може човек да придобие нов облик, за да може в него да живее Божественият свят.
Тази борба е много дълга – още от Лемурия и Атлантида; на Голгота е продължила, но най-вече от Голгота насам е започнало преобразяването. Една от големите Тайни на Голгота е това, че Христос взе ключовете на Черната магия и спаси човечеството от израждане. От друга страна, Христос пося Себе Си като семе, като Слово за една нова Вселена – и точно тук е голямата сила и Тайна на Голгота. Тази нова Вселена постепенно се разгръща – и след време, след Седмата раса, ще видим нейното разгръщане на едно много високо ниво.
Всичко това означава, че ако човек посегне и яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той променя своя начин на мислене и започва да мисли както подобава на смъртта, т.е. на смъртния човек. И така, тези, които са нарушили този закон, трябва да изкупят нарушението, за да могат да променят своя начин на мислене – т.е. да мислят тъй, както мисли безсмъртието, както мисли безсмъртният човек.
Учителят казва: „Аз мисля така, както мисли щастието; Аз мисля така, както мисли Вечността“. Който е нарушил този закон, се е насочил към Тринадесетата сфера – т.е. към Земята, според Учителя. Тук доброто и злото съществуват заедно – и затова на Земята човек не може да се освободи от злото. Във физическия свят доброто и злото не са разделени, а са свързани в едно цяло; затова и в Библията е казано така: Дървото за познаване на доброто и злото.
ЛАЗАР И СЛУШАНЕТО
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите Ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар“. Разбира се, тези приятели са прикрити, но все пак, за будния те са приятели.
Кой и какъв беше Лазар? Учителят казва: „Защо Христос отиде именно при гроба на Лазар, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат навън? По това време в Израел имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар“.
В тази връзка, ще кажа нещо за ухото и въобще за слушането. Първо, от окултна гледна точка, да умееш да слушаш означава да можеш да се сливаш с Духа. Ухото не е физически, а чисто духовен инструмент. Според розенкройцерите това е най-съвършеният орган в човека.
Вечният Живот е свързан с послушанието, а временният – с непослушанието. В Библията често се среща стихът: „Който има уши, нека слуша“. По друг начин казано: Който има уши, излиза от царството на съня и на времето и влиза във Вечния Живот. (Това слушане се отнася към будността.) Това е така, защото, ако имаш ухо, Духът ще те ръководи. В тази връзка, думата Лазар е символ на Висша будност. Будност означава да разполагаш с Духа и в този, и в Онзи свят.
Лекция, държана на 21 април 1995 г. – Варна
ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН
(първа идея за размишление)
В тази притча са показани две учения: на Любовта (това е учението на Бялото Братство) и на жестокосърдечието (учението на Черното Братство).
Първо е показан бащата, който приема сина си с отворено сърце и радост – това е символ на действащата Любов на Отец. Второ, показано е жестокосърдечието на големия брат, който не приема по-малкия.
Защо Отец приема блудния син? Блудният син се завръща с разпилени пари, но забогатял с едно осъзнаване и с едно смирение. Той е научил своя урок. Докато големият брат не е излязъл навън, той е в застой. Именно застоят е свързан с жестокосърдечието.
Според Кабала, блудният син – това е човешкият Дух, който е слязъл от Небето в земния свят, но се завръща при своя Баща с пробудено съзнание. Божият Дух – това е Бащата, или Отец. Отец го е приел бащински, защото той се е върнал с една опитност.
В Окултната наука се казва: пътят на падналите духове е такъв, че те само чрез опитност могат да разрушат злото. Големият брат има теоретично, т.е. мъртво знание, той няма опитност. В този смисъл, притчата показва, че човешкият Дух, който е тръгнал към Земята, трябва да придобие опитност, която е истинското богатство. Тук е показана и Любовта на Бащата, Който оставя човека свободен, даже да прави и грешки, но да придобие опитност. Точно затова Отец не съди – духовете на света съдят, но Отец не съди. Духовете на света са големи съдии, защото нямат мярката. Отец не съди, защото основният закон в Битието е свободата. Бог е дал свободата, за да се придобие опит; а според Окултната наука опитът е проверено знание, а окултният опит (който е опит на по-вътрешното поле) е кондензирана Мъдрост. Например смирението на теория е смърт (т.е. то води към смъртта), но смирението от опит (каквото е при блудния син) е дълбок окултен метод за небесно развитие и усъвършенстване. Всяка притча е метод и ключ, който показва как могат да се разрешат строго определени въпроси.
Сеятелят на притчите има много дълбока цел. Целта на всички притчи е да ни насочат към окултно развитие – което е Пътят към Отец.
Елеазар Хараш
СЛОВОТО
И
ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО
Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София
през 1995 г.