Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна....Страбон, География, V-4.
От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци, Дион ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения. Според Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина, било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.
След завземането на Галия от Цезар за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия. Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик. През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат ( както те си мислят) стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.
Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. В сърцето на Балканите ( Тракия и Скития), а не в Западна Европа е положено началото на тази възвишена и благородна вяра. Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. А Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите ( наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци. Сред това древно тракийско племе е съществувала особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти. Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти ( свети ) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан. Това е всъщност българската дума пеене. Наистина песента може да освободи чувства и да накара човек да се чувства по-добре. Ритмичното повтаряне на особени думи отключва определени зони в човешкото подсъзнание, а това води до нов мироглед. Страхът, завистта и неспокойствието изчезват, а за сметка на това се появяват много по-добро самочувствие и настроение. Получава се духовно прераждане. Още в дълбока древност дедите ни са знаели, че човекът е психо-соматично същество, т.е. тялото и духа са свързани. Пази двете чисти и ще останеш здрав!
Моралната извисеност на траките е спомогнала за това много народи да преминат доброволно под властта им. Не може да се командва единствено със силата на копието и меча, няма ли заслужено уважение към господаря поданниците рано, или късно възстават.
Чрез своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех. Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа на друидизма. Съществуват обаче и други свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи ( Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития ( Северна България, Румъния, Украйна). За болгите се казва, че родната им земя е Гърция, но трябва да бъде отбелязано, че според Херодот в дълбока древност цяла Елада е била населявана от варвари. Това са траки и пеласги разбира се. Най-старото име на Гърция е Пеласгия. Да не забравяме и, че Херодотовия разказ за прогонването на пеласгите от Атика е поразително сходен с ирландската легенда за прогонването на болгите от Гърция ( Пеласгия) и пристигането им в Ирландия.
Част от болгите, наречени още белги се заселва в Галия и става доминантна група там. За тях Цезар казва, че са най-смелите от всички келти и до негово време не са се поддали на римско влияние. В битката с тяхно племе той с удивление и страхопочитание установява как те се сражават до последния човек.
Не само исторически извори, но също и археологически находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия.В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа. Днес се признава макар и неохотно, че Халщатската цивилизация, на галите е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток. Ако в Бровзовата епоха се е касаело за миграции на хиляда-две хиляди човека, то в Желязната епоха може да се говори за преселване на десетки хиляди души от земите на България, Сърбия, Румъния, Украйна и Русия към древна Франция. Неминуемо местното население на Галия е било силно повлияно от източноевропейските народи. По-силния винаги налага културата си.Това обяснява защо много от названията на келтските божества са лесно обясними на български и други сродни езици:
1. Алаунос е божество на слънчевата светлина, името му е свързано с нашата дума ален, сръбската алан и руската алены ( червен).
2. Беисириса е друг бог на светлината. Беисириса отговаря на нашата дума бисер, чието първично значение е светло, сияйно.
3. Белен е върховния галски слънчев бог. Той е и тракийския Белен, чието име е обяснимо с трако-пеласгийската ( и общославянска) дума бел-бял.
4.Ветерус е бог на вятъра, неговото име не се нуждае от коментар.
5.Ворокиос е бог-лечител. Името му е обяснимо със старобългарските думи врачъ-лекар, врачевати-лекувам, врачба-лечение, врачилие-лекарство.
6.Медуна е галската богиня на меда.
7. Могон е бог, чието име е обяснимо със старобългарската дума могонщ- могъщ.
8. Оцелус е бог-лечител, нашите глаголи оцелявам, изцелявам обясняват смисъла на името му.
9.Смертриус е бог на войната, неговото име е свързано с общославянската дума смерт- смърт.
10.Рудиан е бог на войната, името му значи кървавия и е свързано със староруската дума руда-кръв.
Дори названието друид е лесно обяснимо с помощта на български думи.
Келтските свещеници са били известни с пословичните си мъдрост и знания.
Друид идва от галската дума дерко- око. Друиди означава виждащи, зрящи, знаещи. Видя, виждам означава и зная, това е и значението на старобългарския глагол ведети. Старобългарската дума ведь означава знание, мъдрост. Галската дерко-око е свързана с нашите диалектни думи дзря- зря, гледам и дзъркел- око.
Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение на е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение.
Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...
Трябва да се отбележи също и, че галските благородничеки имена съдържат наставката мар, като пример могат да бъдат посочени Сегомар, Нертомар, Индитиомар. Същата частица мар присъства в тракийските лични имена Карсимар и Беримар, които не са нищо друго освен древния вариант на българските лични имена Красимир и Беримир.
Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).
Тракийският ( и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произхода на този древен обичай са Балканите.
От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите си господари. Идеалите на Дионис, Орфей и Залмоксис стават основа на вярата в доброто, уважението към всяко живо същество и безсмъртието на човешката душа.
Тези идеали носи в дъбоко сърцето си всеки истински българин, защото са изповядвани хилядолетия наред от дедите ни. Помагали са им да се възстановят след всяко поражение и да изградят за рекордно кратко време нови държави. Това наследство ще ни помогне и днес да се измъкнем от ужасното положение до което сме докарани служейки на порочни доктрини създадени от чужденци. Без да прегърнем древните духовни цености няма да успеем да изградим по- добър живот. Нека помним думите на Пенчо Славейков:
“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/27/traki-i-druidi.423642