Всевиждащото око и Баал
Преди „всевиждащото око” да стане обществено достояние
чрез еднодоларовата банкнота, масонката Алис Бейли говори за
него като за окултен масонски знак. В книгата си „Въплъщение
на йерархията” тя пише:
„Масонското движение, когато бъде отделено от полити-
ческите и социалните си рамки... ще отговори на нуждите на
онези, които могат и би трябвало да упражняват власт. То е па-
зител на правото, то е дом на мистериите и огнище на посвеще-
нието. То съдържа в символизма си ритуала на изкуплението... и
делото може да продължи под всевиждащото око. То е окултна
организация в много по-голяма степен, отколкото човек може да
си представи”
В древен Вавилон бог Нимрод/ Мардук олицетворява слънцето. По-късно получава прозвището „Бел” – „повелител” . От-
тук поклонението на бога-Слънце тръгва и по света. „Бел” се
трансформира на „Бал”. То гради хималайското „Шамбала”
(„Шам-Бал-а”). Разклонява се в „Баал” – Баалбек, древен фини-
кийски град, в земите на днешен Ливан. Завладян в 334 г. пр.Хр.
от Александър Македонски, който го преименува на – Хелиопо-
лис („Град на Слънцето”). „Баал” дава и асирийското „Ваал”. В
Египет бог-слънце е Ра, при ханаанците – Ваал, при персийците
– Митра, при гърците – Хелиос, при римляните – Сол Инвиктус
(Непобедимото слънце). Списъкът продължава с Индия, Япония. В Америка се среща при религиозните обязаности на ацтеките, маите, инките.
![]()
Преди „всевиждащото око” да стане обществено достояние
чрез еднодоларовата банкнота, масонката Алис Бейли говори за
него като за окултен масонски знак. В книгата си „Въплъщение
на йерархията” тя пише:
„Масонското движение, когато бъде отделено от полити-
ческите и социалните си рамки... ще отговори на нуждите на
онези, които могат и би трябвало да упражняват власт. То е па-
зител на правото, то е дом на мистериите и огнище на посвеще-
нието. То съдържа в символизма си ритуала на изкуплението... и
делото може да продължи под всевиждащото око. То е окултна
организация в много по-голяма степен, отколкото човек може да
си представи”
В древен Вавилон бог Нимрод/ Мардук олицетворява слънцето. По-късно получава прозвището „Бел” – „повелител” . От-
тук поклонението на бога-Слънце тръгва и по света. „Бел” се
трансформира на „Бал”. То гради хималайското „Шамбала”
(„Шам-Бал-а”). Разклонява се в „Баал” – Баалбек, древен фини-
кийски град, в земите на днешен Ливан. Завладян в 334 г. пр.Хр.
от Александър Македонски, който го преименува на – Хелиопо-
лис („Град на Слънцето”). „Баал” дава и асирийското „Ваал”. В
Египет бог-слънце е Ра, при ханаанците – Ваал, при персийците
– Митра, при гърците – Хелиос, при римляните – Сол Инвиктус
(Непобедимото слънце). Списъкът продължава с Индия, Япония. В Америка се среща при религиозните обязаности на ацтеките, маите, инките.
