Лияна Фероли
Тъй като взаимосвързаните електромагнитните полета около нас и в нас започват да намаляват, ще ни се наложи да научим повече за тях. И това ще стане особено наложително, след като последствията от това станат доста фрапиращи и очевидни, най-вече с повдигащото се ниво на психичните заболявания, на агресията и раковите заболявания, с отслабването на имунната ни система. Силата на земното магнитно поле е намаляла два пъти за последните 500 години и продължава да пада с 5% на всеки 100 години, като за момента е само 0.5 Гауса. Намаляващото непрекъснато магнитно поле на Земята предсказва и скорошно обръщане на нейните магнитни полюси, както и смяната посоката й на въртене. И ако не беше фотонният облак, в който планетата ни навлезе още през 2009 г., повишените излъчвания на Слънцето и космическата радиация можеха да я унищожат.
Единственият начин да издържим на тази промяна и на повишаващата се радиация е като увеличим магнетизма и вибрациите си.
От друга страна, пък идващите високоенергийни честоти ще събудят нашата интуиция, ще развият телепатията ни, ще изменят към по-добро ДНК-структурата ни.
Магнитното поле, подобно на въздуха и водата, е необходимо условие за съществуване на живота на Земята, тъй като то въздейства върху организмите на всички нива. Биологичното значение на обгръщащото ни от всички страни магнитно поле /геомагнитното поле на Земята и електромагнитните космически лъчения/ е изключително голямо. А като прибавим и биологичните, и изкуствените магнитни полета, както и магнитните полета на металите и минералите, обграждащото ни поле става още по-сложно. По естествените магнитни полета се ориентират във времето и пространството прелетните птици, като използват геомагнитните силови линии за своята миграция. По тях се ориентират и някои едноклетъчни организми, червеите, мекотелите. Чрез магнитотропизма растенията насочват своите корени към южния полюс на земята. Сред хората също има индивиди с особено изявена чувствителност към земните магнитни полета и могат да откриват руди, подземни води.
Геомагнитното поле е защитник, броня на земята, непропускащ вредните йонизационни лъчения и частици от космоса. То има полезно действие върху човешкия организъм, води до подтикване, активизиране на адаптационните и защитните механизми. А когато е прекалено интензивно, води до изчерпване, потискане, срив на организма и до болести. То
въздейства върху целия ни организъм, но най-голямо значение има върху нервната и ендокринната система,
които регулират цялостната дейност на организма. В лечебни дози то има противовъзпалителен, обезболяващ, подобряващ регенерацията на тъканите характер, нормализира артериалното налягане, подобрява кръвооросяването, отстранява спазмите, главоболието, неврозата, безсънието и др. За тази цел се прилагат магнитни гривни, колани, огърлици, кресла, легла, възглавници и др. Доказан е добрият му ефект при алергии, астма, тромбофлебити, болестта на Бюргер, на Рейно, при трудно заздравяващи варикозни язви, гноящи рани, инфилтрати, при възпалителни процеси на дихателната, пикочно-половата система, при сърдечно-съдовите, стомашно-чревните болести, при дегенеративни ставни заболявания, радикулити и др.
Човешкото енергийното поле е съставна част на енергийните полета на Космоса и на Земята,
затова има доста сложен състав. Включва в себе си множество известни на съвременната наука полета, в това число магнитни, електрически, торсионни… Човешкото тяло се намира в променливо магнитно поле, наричано аура, което е съставено от множество силови линии. То е нашето невидимо енергийно поле, което непрекъснато нараства и намалява, излъчва и приема вълни в зависимост от физическото и душевното състояние на дадения индивид.
Човекът е многослоен, както е многослойна и Вселената. Чрез нашите мисли, думи и дела ние сме най-мощните преобразуватели на енергия в Космоса. Всичко което е създадено, приема енергия и на свой ред я отдава. Бог е създал Вселената като непрекъснат взаимообмен на енергии, излъчвания, вибрации. Тази нейна структура, позволяваща равномерно енергийно разпределение, подобно на тази на Земята и водата, е във вид на пчелни клетки.
В първия, ефирния, слой на нашето енергийно поле, се намират седемте основни енергийни центрове на нашето тяло, т.нар. чакри.
Те преобразуват енергиите на Вселената и ги интегрират в нашето тяло. Всяка чакра съответства на определена жлеза, орган, душевно или психическо състояние. Равновесието между тези седем центъра осигурява на тялото ни виталност и здраве. При проблем ние можем сами да възвърнем енергийното си равновесие чрез медитация и концентрация на мисълта в областта на съответната чакра, където чувстваме неразположение. А също и чрез визуализиране цвета на съответната чакра и произнасяне на нейната мантра.
В ефирното поле на ауричното ни тяло всяка наша мисъл оставя свой отпечатък, както и всяка вълна, излъчвана от нашия мозък. Там всичко се слива и се изгубва в общото, единното.
То се намира на разстояние от 5 мм до 5 см от повърхността на физическото тяло и пулсира с честота 15 – 20 пъти в минута. Намира се в постоянно движение и цветът му прелива от светлосиньо в сиво. При по-чувствителните личности с по-слабо тяло е по-скоро със син цвят, докато на по-грубите личности, хора с атлетично телосложение, първият слой на аурата е сив. Всички чакри на първия слой имат същия цвят, какъвто има и ефирното тяло.
С названието „ефир” се определя средното състояние между енергията и материята,
състои се от много тънки линии, имащи същата структура, като тази на физическото тяло. Тази „искряща мрежа от светлинни лъчи” може да се сравни със светенето на празен телевизионен екран. В него се съдържат всички форми, съществуващи на физическо ниво, включително чакрите, физическите органи и силуета на физическото тяло, все едно са запечатани на хелиографско копие, наричано матрица, матрикс. Този слой прилича на фотографски негатив и структурата му се определя от този ефирен матричен слой.
Върху матрикса се крепят материалните субстрати на физическото тяло.
Физическите тъкани на организма съществуват дотолкова, доколкото ги поддържа това първично поле на жизнената енергия. Например, матрицата на зеления лист при растението се появява много по-рано, отколкото се появява самият лист. Растящият лист сякаш запълва този шаблон или форма.
Така и
при човека ефирното тяло представлява матрица, която определя растежа на тъканните клетки на физическото тяло,
т.е. клетките растат в съответствие с линиите на ефирното тяло, което се появява преди клетките. Ако ефирното тяло се отдели от останалия организъм, то пред погледа на наблюдателя ще се появи фигура, която се състои от проблясващи светлосини линии.
Освен физическото си тяло, човекът има и други тела от по-фина материя. Според окултната наука, те са седем и всяко от тях има седем сетива.
В невидимия свят човекът трябва да влезе със седемте си тела.
С първото си влиза във физическия свят, с две в астралния, с три в умствения, с четири в причинния и с пет – в будическия свят на блаженството /Нирвана/. Седмото тяло е на любовта и то е най-красивото и съвършено, с него човек може да се яви пред Бога. Засега най-добре организираното физическо тяло се преорганизира, за да постигне съвършенство, а другите тела ще се развиват в далечното бъдеще, според Учителя Петър Дънов. Макар че има хора, които живеят едновременно в двата свята чрез земното си и духовното си тяло.
Етерното тяло, наречено още ефирно, е енергетично съответствие на физическото тяло, точно негово копие.
Етерният двойник на човека, наричан магнетична обвивка, регулира топлината на неговия организъм.
Ако тя се разкъса, външните влияния проникват в нея и създават ред болести. Но ако тази материя /матрикс/, обвиваща човешкото тяло отвън и отвътре, е здрава, човекът се чувства силен и добре разположен. Но щом е пропукана, вследствие на неестествени мисли, чувства и постъпки, се извършват ред химически процеси, водещи до много неразположения и болести.
Когато има болестно състояние в организма на човека, първият енергиен слой – ефирният, се деформира и тогава лечителят трябва да работи с ефирната матрица, за да възстанови първоначалната му форма. На това ниво звукът създава материя и затова тук звукотерапията е най-ефективен метод на лечение. На тези деформации можем да се противопоставим само чрез физическа, сърдечна и умствена чистота.
Загадъчното метафизично тяло, ефирното, наричано още биоплазмено, което се състои от трептящи полета, организирани в единен организъм, създава свое собствено електромагнитно поле и стои в основата на биологичните полета. То е едновременно ефирно и субстанциално, невидимо и осезаемо. Трите човешки тела – физическото, етерното и духовното, състоящо се от блестящи и гравитиращи около сияйно ядро флуидни атоми, могат да се намират на едно и също място, но и да се разделят едно от друго, да се появяват в отдалечени точки на пространството и отново де се събират невредими.
Предполага се, че етерното тяло е изградено от частиците неутрино, които не притежават маса на покой и могат да преминават през всички прегради. Че
неутриното е онзи духовен атом, с чиято помощ могат да се обяснят явленията на разума и на живота след смъртта.
Самият Банеш Хофтман, един от сътрудниците на Айнщайн, предполагал, че тази електрически неутрална частица с нулева маса, движеща се със скоростта на светлината, непритежаваща нито магнитно поле, нито физически свойства, е носителят на психическите явления. Като
магнитното поле на всяко по-висше ниво оказва психично притегляне.
А Духът е най-висшето състояние на енергийните трептения. Той оценява материята и може да й повлияе, Той е силата, движението, ръководещо цялата вселена и субстанция, която трепти отвъд ултравиолетовия диапазон, според Джеймс Артър Финдли. Духът е ускорение, свобода, неразрушимост, светлинно лъчение. Той твори всяка една материя във видимия свят и всяка една проекция в невидимия, свързва трептенията и субстанциите чрез светлината, която е едновременно и частица, и вълна. Така създава едно всеобщо непреодолимо изкачване от тежкото към лекото, от плътното към разреденото, от осезаемото към неосезаемото, от видимото към невидимото, от непрозрачното към прозрачното.
Духовният Разум изявява своите форми с най-голяма лекота именно върху така важното етерно ниво, областта на идейното, идеопластията.
Етерното тяло притежава чертите на водата – прозрачност, флуидност.
Също като водата, то се „изпарява” и се разпръсква и е свързано със земята, защото второто ниво е в тясна връзка с първото. Такова тяло притежават човекът, животните и растенията. Първите две ефирни тела – вода и въздух – са вече актуализирани, третото – огънят – е потенциално и условно. А
метафизичното тяло, Душата, която създава етерната обвивка на тялото, според Учителя, и която е съвкупност от ефирните тела, е форма и тяло на Духа.
В ново време американският психолог Джон Качуба, автор на книгата „Ловци на привидения“, също подчерта важността на ефира. Той отговори на въпроса за съществуването на душата, като използва законите, открити от Албърт Айнщайн, според които
енергията в тялото на човека не изчезва след неговата смърт.
Според теорията за относителността, припомня той, всяка енергия във Вселената е константна, съществува постоянно и не може да бъде унищожена. Така че и след смъртта на човека тя остава, заради физическите си свойства. А цялото пространство е запълнено с едно невидимо вещество, наречено „ефир“. Благодарение на него, не може да има празнина, иначе всичките известни закони на физиката- като този за гравитацията или за разпространението на светлината, не биха могли да съществуват. Американският психолог смята, че
именно този „ефир“ е енергията, която се освобождава от тялото след смъртта на човека.
Дори самият Менделеев го е бил поставил в своята таблица на елементите, но след него са го изхвърлили. Затова пък още преди 105 години е оставил своята статия „Опит за химическото разбиране на световния ефир”.
В света, казва Петър Дънов, има една разумна материя, която прониква във всички клетки по цялото тяло. Около нея има една разумна сила, която я обгръща.Тази сила се явява етерния ни двойник. Той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Но, ако не успее, се зараждат дисонанси, болести. Затова е необходима трансформация на енергийните ни тела.
Кoгато Земята започнала да попада в по-плътни измерения, светлинните същности проектирали в тях своето информационно-светлинно поле, създали матрицата на плътно-ефирното тяло, а неговото поле по-нататък послужило за основа на физическото тяло. Първоначално вибрациите на плътно-ефирното тяло били еднородни, но в процеса на трупане на познание и на дуалния си опит човекът изменял вибрациите на ефирното поле, влияел на състоянието на ефирните чакри, ограничавал свободното протичане на енергия и формирал енергийни блокажи. При по-нататъшното “падение”, наречено в Библията „грях”, на човека в плътните измерения започва да се променя и енергийната му структура. Стандартните му диапазони от вибрации на различните органи и системи започват да се влошават вследствие и на натрупаната му карма. Но
енергийната, ефирната, матрица на физическото тяло съдържа цялата информация, необходима за повишаването на вибрациите на всички органи и системи.
Тази матрица се активира под влиянието на постъпващите високочестотни енергии от центъра на Галактиката, към който сега се е насочила Земята. Това влияние първо постъпва във вид на светлинен код в информационно-светлинното поле на човека, което е нелокално, след което се предава в плътно-ефирното тяло, а оттам – във физическото. Светлинната и ефирната матрица са свързани помежду си с особени светлинни канали. Ефирното тяло също така има своя система от ефирни канали, които съответстват на енергийните канали на физическото тяло. При съвременния човек всички тези системи, включително енергийната, работят неефективно. Дори нещо повече – връзките между всички матрици, особено между светлинната и ефирната като цяло са латентни. Това става в резултат от инволюцията на съзнанието. Защото фокусът на съзнание на обикновения човек се намира в неговото физическо тяло, в низшите му енергийни тела. Енергийният център на физическото тяло при такъв човек се намира около чакрата на слънчевия сплит. Съответно всичките му интереси са за личностно формиране и адаптация в социума и в по-компактни групи, например в семейството. Светлинните тела не се използват съзнателно, понеже жизнената цел е много заземена и ограничена в рамките на материалното, на третото измерение. Такъв човек води безсъзнателен живот и неговите постъпки и избори се ръководят от подсъзнанието.
В днешното време, обаче доста хора се намират на пътя на просветлението, разширяват своето съзнание, учат се да управляват съзнателно своите мисли, емоции и действия. Така и плътно-ефирната матрица започва да се чисти от инкарнационните наслоявания и блокажи, разширява се и започва да взаимодейства по-ефективно с информационно-светлинното човешко тяло. Основните съединителни точки на светлинното и ефирното тела са сърдечната чакра и епифизната жлеза. А за трансформацията на физическото тяло в съответствие със задачите на еволюцията /повишаване нивото на светимост на тялото и всичките му клетки/ – необходимо условие за възнесение не само на съзнанието, но и на неговия носител – физическото тяло, е необходимо да се възстановят и активират всички информационно-светлинни връзки между светлинното, плътно-ефирното и физическото тяло на човека.
Вече се знае, че колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят, ще развива самообладание и будност на съзнанието си, възприемчивост към трептенията на Висшия духовен свят. Пример за прекъсването достъпа на жизнените течения в организма е полудяването. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизането на неговия ефирен двойник. Всички неврастеници имат разширен ефирен двойник. Регулирането на ефирният двойник става чрез преместване фокуса от материалното към духовното и чрез правилни мисли, чувства и действия. Трябва да се изкоренят и стресът, страхът, уплахата, вследствие на които етерният двойник излиза от човека, преплита се с други двойници и води до полудяване. В тези случай могат да се направят енергетизиращи паси /специални движения/ по гръбначния стълб на човека. Който разбира законите на ефирните енергии, може да регулира, трансформира и хармонизира своя двойник, казва Учителя, а в бъдеще човекът ще се научи да впряга двойника си в във всичко, което прави. И ще дойде ден, когато двойникът на човека свободно ще излиза и влиза в тялото му. Така, както Паганини вкарвал двойника си в цигулката, докато свирел, а после отново влизал в тялото му. Така човекът ще може да изразява свободно всичко онова, което душата му чувства.