Както и трябваше да се очаква, хората не са в състояние да приемат еднакво публикуваната сега информация за променящите се реалности.В интернет-форумите се наблюдават примери на пълно неверие, както и на умерено и пълно съгласие с тази промяна. Но нека да помислим кое е по-добре. Напълно невярващите в извършващия се преход да се окажат напълно неподготвени, изненадани и неможещи да реагират адекватно или допусналите тази възможност да не бъдат толкова стресирани, дори и написаното по въпроса да е вярно само до известна степен? Вярвам, че повечето от нас ще приемат втория отговор.
Вярно е също, че
едва ли ще се докоснем някога до цялостния „пъзел” на Всеобщото съзнание,
въпреки че изцяло сме потопени в него, но все още нямаме „птичия” поглед отгоре/отвътре, а по-скоро той е все още като този на мравките, виждащ само най-близкото до нас. Затова е добре да събираме все повече парчета от пъзела и така да увеличаваме вероятността един ден да можем да ги обединим в единна мозайка. По този начин ще стигнем и до допускането, че духовната реалност предшества материалната, че квантовият свят не може да се побере в нашите стари възгледи и правила. А единствено нашата творческа енергия може да го обозре и разбере.
Мъдреците са стигнали много отдавна до извода, че навсякъде във Вселената се наблюдава една всеобща Творческа енергия, която поддържа едни много точни, фини настройки, със строго определено действащи сили и много константни величини, като гравитацията, електромагнетизма и др., които издават елементи и замисъл не на някаква случайност, а на предопределен замисъл и предварителна целесъобразност. И най-интересното е, според някои учени-астрономи, че тези предварително планирани от Твореца елегантни космически закони включват и това Вселената да има наблюдатели, някой да може да се радва на това изумително творение. И както се оказва, Земята е най-подходящото място за това.
Според съвременните доказателства от областта на астрономията /вж.филма „Привилигированата планета”/, Земята не е някаква прашинка в Космоса, създадена без цел и без особена стойност, а че наличието на един специфичен и фино балансиран набор от фактори я прави не само гостоприемна за различни и сложни форми на живот, но и най-подходящото място с най-подходящите условия за научни наблюдения и с ясна гледка към небето. Земята неслучайно се намира в най-доброто място в средата на спиралата на Млечния път, между ръкавите Стрелец и Персей, докато покрая и в средата е изключително опасно. Пръв Коперник е предположил, че Земята ни е целенасочено планирана, за да насочва нейните обитатели към осъзнаване целта на съществуването на Космоса и свидетелствата за намесата на нечий интелект в него. Изобщо, към нещо, което е извън нея, т.е. към Създателя на Земята и на целия Космос. Към откриване навсякъде около нас на т.н. Квантов фактор, който организира събитията във всичко, което ни заобикаля, към последователни синхроничности, неможещи да се нарекат случайности. А откриването навсякъде около нас на „пръстовите Божии отпечатъци” е демонстрация, присъствие на интелигентно проектиране, наричано с различни имена, като Разумен проект, Интелектуален дизайн и др. Това пък ни насочва към
Енергията, която държи заедно милиарди галактики и звезди, гигантската квантова ръка, на която лежи Вселената, като на ръката на Бог. Квантовата ръка на добрата воля и любовта по отношение на живота.
А щом като сме планетата на свободния избор и на отработените от нас съзнания, то и ние трябва да предадем тази добра и благожелателна воля на другите космически обекти и същества, да препредадем божествените семена, които ще дадат начало на други форми и съзнания.Иначе за какво ще сме били избирани, ако не тъкмо за това?
Вярно е също и другото – че заедно със свободния избор върви и спекулацията с него, че той се използва с негативна насоченост. Но в послание на Крион се казва, че с издигането вибрацията на нашето съзнание, ще достигнем до енергията на основополагащия Квантов фактор, който съдържа тайните на междупланетните пътешествия. А това ще бъде равнозначно да сме стигнали до творческата мощ на своя собствен разум, до овладяването на творчески способи, за които дори не сме предполагали, че могат да съществуват. И това още не е дадено да стане, защото без високото ни съзнание изключителните възможности за творчески постижения ще могат да се използват и недоброжелателно.
Грег Брейдън
Книгата на Грег Брейдън „Божествената матрица. Време, пространство и сила на съзнанието” също хвърля светлина в тази посока. Тя говори за някакво вещество, което прониква всички неща, което носи и предава информация от всичко и до всеки. И ако си в състояние да прочетеш тази информация на езика, на който това вещество / „Божествена Матрицата“/ говори, може би и самият ти ще можеш да кажеш нещо на този език. Заглавието на книгата идва от едно изказване на великия физик Макс Планк, който казва още през 1944 г., че
всичко възниква и съществува единствено чрез силата, която доказва наличието на Съзнателен ум, който е матрицата на всички неща.
Тази хипотеза пък се доказва научно от руския квантов биолог Владимир Попонин. Чрез своите експерименти той открива многомерни квантови полета около ДНК. Фотоните на светлината се подреждали в нея по математическа зависимост, по определена синусоида. И не само това – квантовото поле по някакъв начин било запълнено с информация, иначе не било в състояние да подреди светлината по синусоидата.
Но когато учените, които разшифроваха част от ДНК, много бяха шокирани как в толкова малка молекула може да съдържа повече от 3 милиарда химични компонента /дължината на ДНК съставлява 3 милиарда двойки нуклеиди/. Създателите на Проекта за разшифроване на човешкия геном искаха да узнаят
как 3 млрд. химични компоненти на ДНК създават с повече от 26 000 гени човешкия организъм.
Но тези учени още дори не предполагат, че повече от 90 % от ДНК съществува в квантово състояние, а само малка част, разчетените 3,5 % от нея е линейна, за която смятат, че е заета в създаване на всички гени, а останалите около 90% от химическите компоненти в структурата на ДНК са случайни и не правят нищо повече от онова, което може да се види или разбере.
Най-близо да истината стигнаха представителите на многомерната физика и на теорията за супер струните. Тези квантови физици изчисляват десет измерения плюс времето, общо 11. И макар че си ги представят като „хаос“ и „случайна последователност“, поне са прави в това, че така работят квантовите полета, защото се състоят от потенциали, а не от реализации, и зависят от много фактори, включително и от съзнанието на човека. Затова се досещат, че
ще отпаднат и правилата за „размера“ на квантовото състояние.
И че той е толкова „много квантов“, че дори може да засегне спина, полето на въртене, на атомите, които го изграждат.
Какво ли пък тогава се крие, каква информация се съдържа в неразгаданите 90 % ДНК? Крион ни отговаря, че тя е езотерична и извън времето, че съдържа квантовия план на всичко, което сме били, сме и ще бъдем и че съдържа набор инструкции за живота ни, нашия пълен Запис в Акаша. И в него ясно е начертана всяка времева линия, в съответствие с добрата воля и с пръстовия отпечатък на нашия Създател, вграден в семето на собственото ни творение. Там е записана всяка наша предразположеност, силните ни и слабите ни страни… Но не в статично положение, а в динамично, непрекъснато променящо се, както се променя квантовата матрица в ДНК. Но ние приемаме очевидното малко в 3,5 –те процента за всичко, а голямото в 90-те процента за ненужен „боклук”, защото сме заседнали в тинята на триизмерната ни линейна парадигма.Затова и
ДНК-матрицата ще продължи да се държи и възпроизвежда по старому, докато не й се въздейства с друго квантово влияние и въздействие.
А така и не се възползваме от възможността си да придобием изключителни таланти, да останем дълго време млади, или да се отървем от някои болестни и кармични предразположения от минали животи, което е напълно в нашите възможности.Защото в ДНК-матрицата има хиляди неизползвани квантови възможности, които идват от Небето, както говори и Библията. Но
едва сега ни предстои да се учим как да говорим на един и същ език с Този, Който е сътворил ДНК и целия Космос.
А този Първичен език, за наша изненада, е много близък до древнобългарския език и до езика на нашите чувства. Това също ни предстои да открием и за пореден път да се изумим. Да открием, че човешкото тяло е проектирано за много дълъг живот, както са живели лемурийците и библейските пророци. И да прибавим нашата квантова клетъчна мощ към Квантовия фактор на извършващата се сега Голяма Промяна, както и нашата добра воля към тази на Създателя. Това е истинският резонанс, сънастройване с Първичния замисъл. А това няма как да не стане, тъй като квантовото пространство около нас, в нас, подготвя да се изяви и квантовото ни съзнание на добрата воля. И не трябва да се съмняваме, че всеки ще изиграе своята роля в доброжелателната космическа „пиеса”, наречена Сътворение, защото
благожелателната енергия на планетата работи синхронично за нас.
Ако не в този, то в някой от следващите животи това непременно ще стане. Но защо не още сега? Сега, когато започваме да получаваме в съзнанието си щедро от Квантовия фактор „добра воля” и така да можем да си взаимодействаме с другите квантови, светлинни, полета на Меркаба, съдържащи се в нашата ДНК. И този поток от сливане на квантово взаимодействащите си полета да създава новите реалности.
А това ще става, като непрекъснато държим в ума си тезата, че
създаваме това, което мислим.
Че в квантовата част на ДНК всичко може да се презапише, да се контролира, да се създаде нов запис и то чрез посредничеството на нашите стволови клетки, които именно получават нужната ни информация от квантовата част на ДНК, която все още не сме се научили да променяме. И когато делящата се клетка вече има отговорите за безкрайните възможности, тя вече ще създаде съвсем нова и самовъзстановяваща се програма. Именно затова
присаждат стволови клетки, защото само те могат да променят към по-добро нашата ДНК.
Защото те се характеризират със способността да се самовъзстановяват чрез митотично клетъчно делене и да се диференцират до различни класове от специализирани клетъчни типове. Но това винаги става за сметка на нашите емоционални енграми /вътрешни записи на спомените, страховете, фобиите/, енергиите, които управляват съзнанието ни. И когато се освободим от тях, нашата ДНК да може да стане много доброжелателна, много мирна, стига да го искаме.
Точно тази сила на новата енергия се дава сега на човека. В тази нова енергия старите души ще възкръснат първи, според посланието на Крион. И без да говорят много за това, те се разпознават по това колко много обичат другите, дори и тези, които изобщо не дават поводи да бъдат обичани, че ги е грижа за онези, за които преди никога не биха се погрижили. С примера си те ще помагат и въздействат на небалансираните да се променят. Дори и в политиката, в бизнеса…
Но как да повярваме във всичките тези неща?
Тук на помощ отново ни идва книгата на Грег Брейдън, в която описва три експеримента, които променят старата парадигма. Те доказват съществуването на единно енергийно поле, което прониква цялата Вселена и е нейна основа.Първият експеримент е проведен от руския квантов биолог и физик Владимир Попонин, в началото на 1990 година в САЩ. Той изследва
връзката между човешката ДНК и веществото, от което е направен нашия свят – малките пакети енергия, наричани фотони,
малките частици светлина. След като изтегля целия въздух от стъклена тръба, в получения вакуум остават именно тези малки частици светлина, които в началото са напълно разпръснати. Но когато поставя в тръбата малко човешка ДНК и отново измерва фотоните, се оказва, че човешката ДНК е накарала фотоните да се подредят, т.е. ДНК е оказала пряко въздействие върху материята, от която е създаден нашият свят. Този опит потвърждава изводите на древните духовни традиции, според които
нещо вътре в нас влияе на света около нас.
Вторият експеримент също е удивителен. Малка проба от човешка ДНК от тъканта от вътрешната тъкан на устата на доброволец се поставя в устройство, което може да измерва нейните реакции в една жилищна стая, докато донорът се намирал в друга стая в същата сграда. Донорът се подлага на различни емоционални стимулации /радост, мъка, страх, гняв/. Когато донорът изпитвал своите емоционални върхове и спадове в едната стая, неговата ДНК в другата стая също имала своите емоционални върхове и спадове точно по същото време.
Третият експеримент е проведен отново в началото на 1990 година от Института HeartMath в Северна Калифорния, по програма, занимаваща се с проучване на човешкото сърце. Изследователите откриват, че
сърцата ни са най-силното магнитно поле в нашите тела и то има въздействие, което се простира далеч извън телата ни.
Вземат човешка ДНК, изолират я и молят лицата, които са специално обучени, да чувстват кохерентни, свързани, човешки емоции на любов, признателност, състрадание, гняв и омраза, след което измерват начина, по който им отговаря ДНК. В присъствието на признателност, любов, състрадание, прошка, ДНК става изключително спокойна, а на гняв, омраза, ревност, ДНК се стяга като малък възел.
Така учените правят изводите, че ДНК в телата ни има директно влияние върху нашия свят на енергийно ниво, а
човешките емоции имат способността да променят ДНК,
независимо дали се намираме в една сграда или на 400 мили разстояние от нея, ефектът е един и същ. Т.е. ние не сме ограничени от времето и пространството, имаме сила вътре в телата си, която не е ограничена от законите на физиката, по начина, по който ги разбираме днес.
Когато Брейдън изучава древните традиции, разбира, че те също признават тази връзка между нас и света, дори ни оставят и точни инструкции как да я прилагаме в живота, как можем да използваме силата на чувствата, която говори езика на света около нас.
Единият начин е молитва, основаваща се на чувства, в която се чувстваме така, все едно вече й е отговорено. И чрез това чувство ние говорим на силите на творението и позволяваме на света да ни отговори. Позволяваме на това поле, квантовата холограма, ума на Бога, да ни отговори с това, което чувстваме в сърцата си. Така например,
ако се молим за мир, да се чувстваме така, все едно участваме в този мири той вече е настъпил.
През 1972 г. в 24 града в САЩ се провеждат експерименти, в които хората са обучени да изпитват чувството на мир по много специфичния начин на трансценденталната медитация. Резултатите регистрират по същото време значително намаляване на престъпността, както и на пътнотранспортните произшествия. В Чикаго на фондовата борса намаляват и разочарованията на фондовия пазар, докато цари мир. Когато молитвите спират, всички статистики се обръщат. Установява се, че за да има този ефект, е необходим определен брой хора. И неговото число е корен квадратен от един процент от даденото население.За град с един милион души това число е само около сто души. За свят с шест милиарда души корен квадратен от един процент от даденото население е само около 8 000 души.
Брейдън описва и случай на изцеляване на рак на пикочния мехур с размер три инча (7,6 см) в тялото на жена, диагностицирана от западните медицински стандарти като неоперативна. Но отишла с огромна вяра в изцелението в Болницата без лекарства в Бежинг, Китай, сега закрита от китайското правителство.Документален филм показва напълно будната жена, лежаща в болнична стая. Пред нея стои техник, който прокарва ултразвукова пръчка над долната част на нейния корем, което се вижда на раздвоен телевизионен екран. На лявата му страна се показва моментна снимка на първичното състояние, а на дясната страна се вижда промяната в състоянието й, докато над нея трима лечители работят със своите чувства върху енергията в тялото на пациентката.
А те пеят монотонно дума, която засилва вътре в тях чувството, че тя вече е изцелена. Екранът регистрира как този раков тумор изчезва за по-малко от три минути реално време. Вижда се как женското тяло отговаря на чувствата на лечителите, които били обучени на чувства, и усещания, отговарящи на едно вече оздравяло същество. На една напълно здрава и напълно цялостна жена. Люк Чан, създателят на този филм, казва на Грег, че тази жена би могла да направи това и сама,
но в нас има нещо, което ни кара да се чувстваме по-силни и могъщи, когато сме подкрепяни от другите в нещата, в които вярваме и които избираме да извършим.
Така чрез книгата си Брейдън ни напомня, че има начин да променим успешно света и живота си.Стига да се фокусираме и да визуализираме нещото, което искаме и чувстваме със сърцата си, така сякаш вече се е случило. А така го привличаме към себе си. И колкото повече хора се фокусират върху това, толкова по-силна става енергията. Енергията, която се изпраща от една група хора, се умножава и става по-силна. Така се стига и до пробива в системата на обратимите резултати, след като се прояви и последният необходим участник, който ще даде последният тласък за край на старата парадигма, за край на старите порядки. И чрез Закона на Привличането да създадем огромната сила, която ще промени този свят и нашия живот завинаги и за доброто на хората.