Лекция 12 АДАМ И ЕВА Елеазар Хараш

Тайното Лице – това е Творецът на всички неща в света и извън него. При срещата с Бога лице в лице (големите страдания) ученикът започва един коренно нов и универсален живот, който се разгръща постепенно. Тази среща дава едно вдъхновение, което надминава всички граници и предели. Когато човек види своя Ангел хранител или някой Архангел например, вдъхновението, което получава, продължава няколко години. Но когато срещне пряко Бога (срещата с Високия Идеал), вдъхновението му вече важи за цялата Вечност – няма сила, която да го възпре. Това могъщо вдъхновение е вход към един велик Космически Живот.
Когато чуеш този Велик вътрешен глас, настава Ден Първи, за който се говори в Библията. Досега твоята земя беше неустроена и пуста, и Духът се носеше върху бездната, която е твоят неорганизиран свят. И тогава този смесен живот на тъмнина и светлина ще се разлъчи и ще настане Ден Първи.
Окултната наука казва, че ученикът трябва да създаде Виделината в себе си – а това е осъществената връзка с Бога. Според Учителя, под Виделина се разбира Великия и непрестанен стремеж на Душата да учи. Това е една от най-силните думи в българския език. После ученикът ще разнесе тази Виделина и на много други Души.
В Писанието е казано: „И разлъчи Бог вода от водата“. Това означава разлъчване на Божествения живот от земния. После се казва: „И в скръбен час човек ще пие от Водата, която е Горе“. Водата, която е долу – това е човешкият живот, това е учението на Змията. То се предаде на всички паднали душ. Окултната наука казва, че това учение на Змията е безнадеждно, но все пак се прилага от много хора. Задачата на ученика е по обратен път, чрез злото, да се върне в Бога.
Тези, които са опетнили Името на Бога в себе си, са изгубили една Велика сила в своята вътрешност – това е силата на Живота. Адам трябва да освети Божествения Дух в своята вътрешност, а Ева – Божествената Душа в себе си. Само тези, които опазят Свещеното Име на Бога в себе си, могат да Го видят лице в лице, т.е. могат да издържат на Неговата Светлина, на Неговата мощна Истина.
Понеже Истината е абсолютна, т.е. с абсолютни вибрации, днес се представя забулена. Булото се вдига напълно само за Посветените, защото те са подготвени да издържат на нейните условия. Реалността е скрита за неподготвените, за да могат те да оцелеят.
В течение на човешката еволюция Истината ще се разкрива постепенно по пътя на пробуждането. Постепенното пробуждане е много важен въпрос, защото то става абсолютен фактор за вътрешното окултно развитие на ученика. Истината дълго се е разкривала чрез метода на приказките и легендите. Това пак потвърждава, че Истината отива при подготвени хора.
Без Посвещение не може да се разбере мисията на Христос и на човешката Душа, нито нейният мистичен Път към Божествения Дух. Христос е този мистичен Път. (Буда е изпратен от Христос да даде Учението на неговото време.)
Защо не може да се понесе Истината? Защото тя е много сгъстена първична субстанция. Точно затова на много хора Истината се явява с образи, но това е само далечна подготовка. Във високото и мистично поле, Истината е без образ, без ограничение.
Звярът е една преграда и през него можем да минем само чрез метода и силата на Истината. Това е Посвещението.


ВЯРАТА
(втора идея за размишление)
Вярата е Свещено отношение към Космическия принцип на Словото.
В лекцията „Дерзай, дъще“ Христос казва на страдащата от кръвотечение: „Дерзай, дъще, твоята Вяра те изцели“. Преведено от Учителя, това означава: „Ти криеш в себе си Велика сила – Вярата, която е благоугодна на Бога“.
Тук ще обясня един момент. Христос често използва думите: жено, сине, дъще... твоята вяра те изцели. Това са съвсем различни неща: имат нещо общо, но се разминават. Когато казва жено, това означава, че на тази душа се дава шанс, но тя не може да работи, не е осиновена от Бога. А когато казва сине или дъще, това означава, че тази Душа е осиновена, че тя е приета във Великия Път.
После Учителят обяснява: „Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото: само да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение, бъди благословена“. И от този час жената оздравя“.
Вярата е докосване до мощното и първично етерно поле, в което обитава Христос. Истинският Христос е едно мощно невидимо поле. В случая Той Се е кристализирал в Словото Син и е бил познат от болната жена – в случая от Любовта. Всъщност Вярата е израз на Любовта, защото нейната основа се корени в Любовта.
Учителят казва: „Хора, в които живее злото, не могат да осъществят Свещеното докосване до Словото и до дрехата на Христос. Ако те се докоснат до дрехата на Христос, ще се питат: „Тази ли е дрехата на Христос и този ли е Христос?“ – защото тук работят други закони“.
Учителят обяснява: „И най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване“. Най-малкото колебание е опасност. Обратното също е вярно.
Учителят казва още: „Щом се усъмни човек, той внася в своя живот безсилието“. Вярата е метод за оцеляване на човека в Духовния свят (т.е. оцеляване на Душата). Затова в Черното Братство вярата в Бога се смята за най-злия и опасен враг. Има още един враг – постоянната молитва. Когато човек прекъсне молитвата, той вече е жертва на злото. Вярата е опасност за злото вътре в човека.
Учителят казва: „Като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение: явява се спор – нещо, присъщо на човека. В живота на Апостолите, даже и на светиите, има примес на човешки елемент. В този цикъл (последния етап), от промени се нуждаят и най-праведните“.
„Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен. В него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено.“
Христос е образ на Съвършенството, а Адам е създаден от двама бащи: и от Бога, и от Дявола – и от Бялото, и от Черното Братство, затова има два центъра.
Учителят казва: „Понякога и Ангелите правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества“.
Лекция, държана на 19 май 1995 г. – Варна


ДЪРЖАВАТА НА СМЪРТТА
(първа идея за размишление)
За Христос е казано, че е Единороден от Отца. За човека е казано, че е роден от двама бащи – от Бога и от Дявола. С това се обяснява двойствеността в човека, който живее и умира, радва се и скърби, твори и разрушава. Това е така, защото той слуша гласовете на две идеи, на двама бащи.
Първата идея е свързана с Дървото на Живота. Бащата на тази идея е Отец. Втората е свързана с Дървото за познаване на доброто и злото, чийто баща е Сатана. За второто дърво Учителят казва: „Това дърво е граница на друг свят“. И после обяснява: „И Бог постави Адам в Рая и му каза: „Ето Дървото за познаване на доброто и злото. То е граница на друг свят, в който няма Живот, няма Знание. Този свят е място на Смъртта – и ако хапнеш един плод от това дърво, ти ще влезеш в тази граница, т.е. в Държавата на Смъртта, и ще опиташ нейните закони“.
Човек служи на тези две идеи, които вървят в различни посоки. И поради това той се намира разпънат на кръст.
Отец, в Своята безгранична Любов, изпрати Единородния Си Син – т.е. Този, Който служи само на една Идея – да отиде в царството на Сатана и да прокара път от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота.
Учителят казва: „Чрез Възкресението, този Път беше отворен. Всъщност това е Пътят на окултния ученик, който трябва отново да се нарече Син Божий и Единороден от Отца. Тази идея е разрешението на въпроса на настоящото време. Това значи да служиш само на една Свещена идея“.
Пътят, който Христос прокара от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота, е видим само за принципа, за окото на Вярата, т.е. за Вярата като принцип. В момента на усъмняването, този Път изчезва от погледа, т.е. от съзнанието на човека, и то така изчезва, сякаш никога не е съществувал.