Символът на розенкройцерите е червена роза в центъра на кръст. Тази роза символизира сърцето, идеално развитата сърдечна чакра на човека, който може да бъде представен като сублимиран кръст. Човекът развива частицата любов, цвета и аромата на която са символизирани от цвета и аромата на розата. Затова, Розата и Кръста са символ на Посветения, който благодарение на работата над себе си, развива любов към Христос, любов животворяща и преобразяваща материята. Да бъдеш адепт на Розата и Кръста означава да познаваш всички тайни, свързани с кръста, а също и тайните, свързани с розата, разцъфваща в центъра на кръста. Розата на кръста – това е съвършения човек, който владее не само познанието за елементите, от които е изграден, и връзката им с космоса, но и е способен да отключва в себе си извора на любовта към Христос и да я излива над света. Човекът вървящ по този християнски път, се превръща в розенкройцер, дори и да не се води в регистрите на конкретен орден. И така, розата в центъра на кръста това е съвършения човек, развил в себе си чакрата на сърцето. Ще кажете: „Да, но нашето сърце не се намира в центъра!” Правилно, но символът няма нищо общо с тази деформация. В много далечното минало, сърцето ни се е намирало в центъра, и ако в последствие то се е преместило в ляво, за това е виновно изменението на наклона на земната ос. Можем да намерим сходство между символът на розата и кръста с чашата на Граала, изумрудената чаша, в която е била събрана кръвта на Христос. Да, чашата, която трябва да бъде напълнена с тази божествена квинтесенция, с кръвта на Христос, е човекът успял да се пречисти чрез своята работа, за да допусне в себе си Христовата кръв. Той също е и кръст, защото кръста, както и чашата, е човекът, и на този кръст трябва да разцъфне розата – живота и любовта в Христос.
Севр, 16 април 1960 година
Из „Плодовете на Дървото на Живота”