Ние би трябвало да се върнем към Христовото съзнание преди август 1972 г., когато се очаквало едно особено космическо явление. То било огромно по мащаб в сравнение с нашата Слънчева система и ако не дотогава не успеем да се върнем към Христовото съзнание, бихме били унищожени заедно с планетата Земя.
Тот и Висшите учители на човешката раса в сътрудничество с Великото Бяло братство и Духовната йерархия планирали всичко до последната подробност. Този експеримент на Галактическия рзум на всяка цена трябвало да завърши преди август 1972 г.
За какво космическо явление става въпрос. През август 1972 г. нашето Слънце трябвало да избухне и да се превърне в хелиева звезда - нещо съвсем естествено. Вижте, Слънцето е водородна звезда. Цялата светлина, която достига до нас и поддържа живота на планетата, възниква в резултат от сливането на два водородни атома и образуването на хелий. Но с натрупването на хелия в продължение на милярди години започва нова реакция, при която три атома хелий се сливат и при синтеза се образува въглерод. Знаело се, че това предстои да се случи през август 1972 г. и ако дотогава човечеството не достигне до подходящото равнище на съзнанието, всички ние бихме изгорели като съчки. Ако обаче сме на Христовото съзнание, бихме могли да се защитим и да продължим да живеем. Следователно, до тази дата промяната трябвало да приключи напълно.
В средата на 18 - век, след почти 13 000 - годишни опити да се възстанови решетката на Христовото съзнание, нашите физически бащи - сириусианците - разбрали, че няма да се справим. Най - печалното било, че закъсняваме само с няколко години. Сириусианците и нефилимите, нашите родители, искали да ни помогнат, но бащите ни били много по - напреднали в познанията и разбирането си и много по - подготвени за реални действия. За това те поели инициативата да намерят пътя към спасението на човечеството. Обаче в никой в цялата Галактика не знаел как да реши този проблем.
Сириусианците много ни обичат - ние сме техните малки деца и те не искат да ни изгубят. Затова преди около 250 г. започнали да проучват галактическите Акашови хроники, за да разберат какво мислят по този въпрос другите разумни раси, обаче не открили нито един подходящ вариант. Но обичта им към нас била толкова силна, че те продължавали да търсят, макар шансовете да били почти равни на нула. И ето че веднъж в някаква далечна галактика открили едно единствено същество, което им предложило възможно решение на проблема с човечеството. То съществувало само като проект, но никога не било изпробвано на практика. Идеята, обаче, била блестяща и вероятно щяла да свърши работа.
Сириусианците се обърнали към Галактическия съвет и поискали разрешение да проведат на Земята този необикновен експеримент, за да спасят човечеството. Върховният съвет на Сириус изложил цялата налична информация. Виждате ли, през август 1972 г. нашето Слънце щяло да се разшири физически, да обгърне Земята и да я изгори в пламъците си. За него това би било само една пулсация и след няколко години то вероятно би се върнало отново в нормалното си състояние. Но що се отнася до нас, ние бихме загинали само за пет минути.
За да проведат експеримента успешно, сириусианците първо трябвало да защитат Земята и хората от пожара на Слънцето, но за да не се разруши напълно нашата еволюционна ДНК, ние не бивало да разберем нищо. Също като филма ,, Стар Трек , чийто екипаж декларира, че няма да се намесва в живота на чуждите цивилизации. Но в случая наистина имало много важна причина за намесата , подобни действия от страна на една извънземна раса биха променили завинаги човешката ДНК и това би тласнало първоначалните предписания за развитието му в друга посока Ако сме узнали какво точно става, повече нямало да бъдем хора. Както разбирате, тази информация била само за избрани, не за масовото съзнание.
Сириусианците искали да ускорят хода на нашата еволюция, за да успеем навреме да започнем цикъла на новата реалност, да завършим 13 000 - годишния експеримент и да се върнем към Христовото съзнание. После трябвало отново да прежвеем онова, което сме пропуснали поради разширяването на Слънцето, за да продължим пътя си в синхрон с новата луциферна реалност. Положението било доста сложни.
Галактическият съвет попитал сириусианците дали според тях някой ще оцелее, ако не проведат експеримента си. Ако има вероятност да се спасят дори един мъж и една жена, не биха им дали разрешение. Но тъй като щели да загинат всички до последния човек, нямало какво да се губи и Съвета се съгласил. Освен това, такъв опит не бил правен никога дотогава, дори при зараждането на живота. Всички искали да видят дали ще завърши успешно.
Сириусианците се върнали и застанали на позиция с черния си пурообразен кораб точно пред външната мембрана на Земята Той бил остроен специално за целите на експеримента. След това слезли на планетата в четвърто измерение и закрепели специални обекти по външните краища на звездния тетраедър на земното светлинно тяло - по един на всеки от осемте върха. Те се намирали в космическото пространство на разстояние няколко хиляди мили от повърхността.
После от четвърто измерение към един от тези обекти, разположен на северния или на южния полюс, бил насочен спецален лазерен лъч, непознат на никого дотогава, който излъчвал неописуемо количество данни. Той изпратил лъч - червен, зелен или син - към всеки три от останалите седем обекта. Лъчът се препредавал по - нататък, докато обхванал и осемте. От обекта, който се намирал срещу онзи, приел изходния сигнал, лазерният лъч проникнал право до центъра на Земята, оттам се насочил към повърхността и достигнал до всеки човек на планетата. Животните и другите живи същества също били включени в това енергйно поле, въпреки че върху тях не било оказано някакво друго въздействие. Лъчът проникнал в осемте първични клетки в центъра на човешкото тяло и оттам обхванал полето на звездния тетраедър около него. Последната стъпка довела до създаването на уникално холографско поле около всеки човек, което позволило на сириусианците да променят нашето съзнание. Те успели едновременно да ни защитят и да въздействат върху разума на хората, без ние да разберем нищо.
В резултат около Земята възникнало холографско поле, което пресъздавало външната реалност на Космоса. Така сме били поставени в едно холографско копие на вселената, два пъти изведено от изходната реалност. Същото поле било разположено, за да се предпази Земята от смъртноносното разширяване на Слънцето. Ако Земята пламнела в неговия огън, ние дори не бихме го разбрали.
Същевремено сириусианците можели да контролират човешките мисли и чувства и да прожектират образи в непосредственото ни обкръжение. Това им позволило да въздействат въху еволюционния път на всеки земен човек. Цялата система от мерки осигорявала пълна защита по време на промените, без хората да подозират какво става, и давала възможност за цялостно преобразуване на нашата ДНК - ако и когато се наложи.
Планът бил да ни отнемат свободната воля за кратко време с цел бързото преобразуване на нашата ДНК, после постепенно да ни я връщат до такава степен, че ние сами да започнем да контролираме ситуацията - те направили всичко това, за да издигнат човечеството възможно най - бързо до Христовото съзнание.
И ето, че настъпил големият ден - 7 - ми август 1972 г. Кулминацията на събитията фактически продължила около седмица, но на 7 - ми август достигнала своя апогей. Ние никога няма да узнаем какво точно се е случило през онзи ден, докато не достигнем до нивото на Христовото съзнание, и никой няма да ми повярва, ако го разкажа с думи. Истинските събития били почти напълно скрити от нас с помоща на холограмата, но онова, което в деиствителност е станало, или онова, което са ни разрешили да видим, си остава най - мощтното зарегистрирано излускване на енергия от Слънцето. В продължение на три дни скоростта на слънчевият вятър достигнала 4 023 360 км в час през следващите 30 дни подъдържала рекордно високо ниво. Наблюдавало се наистина изпозантно космическо зрелище.
Експериментът преминал изключително успешно и ние, невините хора, все още сме живи. Оцелели сме в най - критичния момент без никакви проблеми. Всичко, което сириусианците направили, било да излъчват, предаването си непрекъснато, та хората да си мислят, че стават някакви незначителни промени, после да продължат хода на събитията по начина, по който те биха се разгръщали без холографското поле. Те не искали да променят нищо, докато, се убедят, че системата действа перфектно. След около три месеца започнали истинската си работа по ускорената промяна на съзнанието.
Цели две години - от юни или юли 1972 г. малко преди разширяването на Слънцето до края на 1974 г. ние сме били лишени от свободна воля. Всички събития, както и нашите реакции към тях били програмирани с цел да се ускори духовната ни еволюция. Експериментът вървял изключително добре. Сириусианците ликували. Като че ли наистина сме започнали да се справяме.
Накрая, когато станало очевидно, че напредваме, сириусианите частично ни върнали свободната воля. Обаче при погрешен избор от наша страна те отново и отново продължавали да ни предоставят анологични решения, докато не си научим духовните уроци. Външните обстоятелства се променяли, но уроците останали едни и същи. В даден момент ние сме ги усвоили и сириусианите ни позволили да си върнем напълно свободата на волята.
Целият този процес бил съобразен по време и с друго събитие, а имено доизграждането на решетката на Христовото съзнание около планетата, с което се заело Великото Бяло Братство. Тя била завършена през 1989 г, и това давало на хората реалната възможност да се издигнат до следващото измерение. Без нея никой не би могъл да достигне до каквото и да било ниво. През следващите години били направени някои минимални промени, но решетката вече фунционирала.
От началото на 90 - те години на ХХ век човечеството се намира в най - уникалното положение във Вселената, а ние дори не подозираме за това.
През първите три години от експеримента на сириусианците станало ясно, че започнало нещо наистина необикновено - нещо, което нокой дотогава не бил виждал или очаквал. Още щом се появил този странен феномен, от него се заинтересували същества от цялата Галактика. Преди това ние сме били просто една прашинка сред безкрайните измерения на светлината. С напредването на експеримента започнали да ни наблюдават дори обитатели от други галактики. И повечето живи същества от най - различни светове насочили вниманието си към нашата малка скромна планета. Сега сме нещо като суперзвезда във Вселената и всички говорят за нас.
Причината за това внимание станала скороста, с която еволюираме. От мястото, на което се намираме - вътре в холографския експеримент - не можем да разберем колко бързо напредваме, но отстрани това се вижда ясно Ние се развиваме толкова бързо, че нито една известна форма на живот не би могла дори да си представи, а при нас то става съвсем естествено. При това процесът вътре в самия експеримент върви експоненциално, ако можехте да го наблюдавате. Дори на Духовната йерархия й е трудно да си го обясни. Едва ли някой може да каже докъде ще стигне един, експеримент, който се провежда за пръв път и няма прецедент в историята.