Известният английски изследовател Дейвид Айк твърди, че един от най-ефективните начини за управление на хората е – да се ограничи тяхното разбиране на възможното. И ако се програмира възприемането на възможното и се направи тясно и изключително ограничено, хората ще престанат да вярват във възможността за съществуването на нещо извън този тесен кръг на „позволената реалност“. За това пише списание „Езотерика и прогнози.“
В това „програмиране“ на възприятията ни голяма роля, според Айк, е изиграла Луната, която е изкуствено тяло, произведено от технологично напреднала цивилизация и „монтирана“ на орбита около Земята преди много години. Ето какво казва за тази „Лунна матрица“ Айк:
„Разбрах, че Луната не е това, за което се представя. Тя не е небесно тяло или природно явление, както винаги сме си мислили … Предполагам, че аз не съм сам в схващането си, че Луната всъщност е кухо изкуствено тяло. А такова нещо може да създаде само една много напреднала раса. Те са я „доставили“ тук, за да завладеят Земята. И това, което правят, изглежда добре обмислена схема на действие.
Такава „луна“ позволява съществено да се влияе върху планетата. В края на краищата това как Земята се върти и под какъв ъгъл, до голяма степен зависи от Луната. Защото, когато Луната се е появила, животът на Земята и съществуващите до този момент общества, се е променил драстично. И тогава те поробили планетата …
Естествено, ние виждаме една твърда Луна във видимата от нас реалност. Но по същество тя е енергийна структура в метафизичната Вселената. Когато е пристигнала, появата и е предизвикала изкривяване в информационната структура на нашия свят.
След като това се случва , на физическо ниво реалността на това събитие се изразява чрез различни катастрофи, които са съхранени в древните митологии. Не случайно, много древни митове казват, че „Земята се е преобърнала“ чрез „салто“ на своята ос на въртене. В резултат идва краят на света, който е съществувал преди това, а човечеството е върнато до нивото на примитивните култури.
Изкривяването във вълната на информационнатa структура на света се отразява и на ума на човека, на неговите възприятия, неговата психика. Нашето възприемане на света е напълно променено, и ние сме изгубили първоначалното знание за истинската си същност …
Легенди на хората от племето зулу разказват, че Луната е докарана тук преди сто поколения, двама братя Вовани и Мпанку … Те са известни като водни братя. Тяхната кожа е била покрита с люспи като риба. Това е в пълно съответствие с шумерските споменавания за анунаките – рептилоидна раса, която идва на Земята по същия начин, както е описано в други части на древния свят.
И анунаките, според шумерските таблички, са пристигнали под командването на двама братя. Техните имена са Енки и Енлил. И поне един от тях – Енки – е известен под друго име, което се отнася към водата по същия начин, както и в легендите на зулусите.
Тези легенди разказват как братята Вовани и Мпанку откраднали Луната във формата на яйце от Големия Огнен Дракон и извадили жълтъка и, правейки я куха. След това търкаляли Луната през цялото небе чак до Земята и предизвикали катастрофални събития на планетата. Зулуските легенди също така разказват, че братята заплашили да отново да преместят Луната и така да предизвикат нови разрушения , ако хората не правят това, което те казват. „
Според Айк много древни мегалитни съоръжения са построени от тази извънземна раса на Земята, за да потиснат нейното енергийно поле и за да повишат енергийното влияние на Луната. Ние непрекъснато си взаимодействаме с енергийното поле на Земята, и следователно, за да поемат контрола над човечеството, те е трябвало да го заглушат.
В един момент Айк осъзнал съществуването на „Лунната матрица“ – радиочестотно излъчване, идващо от Луната, което се е вклинило в диапазона, възприеман от хората, като така изкривява представата им за заобикалящата реалност. Те започнали да възприемат реалността в много „тесен “ спектър.
Тази честота, идваща от Луната, и създаваща субреалност, която декодираме чрез сетивата си, както и манипулирането на човешката генетика, са довели до факта, че вместо истинската реалност, човечеството възприема изкривена картина, която се нарича „Лунна матрица.“
Ние се намираме под постоянното въздействие на тези честоти, които ни налага тази фалшива „колективна реалност“, която ограничава възможностите ни и информационно ни отделя от заобикалящата Вселената. Тази „Лунна матрица“ ни принуждава да живеем в един вид виртуална реалност, точно както се намират във виртуална реалност много „геймъри.“
И всичко това е елемент от добре обмислен план, според който планетата е била превзета. Нашите пет сетива чрез въздействието на тези честоти са принудени да декодират фалшива реалност. Айк казва, че всички ние сме включени към това въздействие като към „колективен разум“ и затова толкова приличаме на „стадо“, каквото не сме били първоначално.
Тази „Лунна матрица“ ни лишава от възможността да получаваме огромно количество информация от Вселената, която някога е била на разположение на човечеството. Като следствие от всичко това, ние живеем в ограничения „балон“ на виртуалната реалност. И тази матрица е навсякъде. Това е нещо като виртуален свят, „опънат“ върху очите ни, за да ни направят слепи и да заточат разума ни в „затвор“.
Тази матрица ни е обкръжила с вибрационна ограда, през която можем да минем само чрез осъзнаване, т.е. преход към вибрации, които са извън „стените“ на тази „Лунна матрица“ с достатъчно „тясна“ широчина на честотната лента.
Но нашето „стадно“ общество е построено посредством натрапените на човечеството пирамида на властта и лъжливи „идеали“ за да бъдем държани в тази тясна лента от страх, омраза, алчност, похот, важност, гняв, тъга и т.н. Ако въпреки този външен натиск, човек се измъкне извън стените на този вибрационен затвор, обхватът на възприятията му значително се „разширява“, а съзнанието му сякаш се „събужда“, разкривайки му истинската картина на реалността.
Така именно Луната фундаментално влияе върху възприятието, поведението и здравето на човека. Именно Лунната матрица потиска дейността на „третото око“, което преди появата и хората са използвали за да възприемат огромните области на действителността, много пъти превишаващи сегашния ни капацитет.
Важна роля за задържането на нашите възприятия в Лунната матрица играе и нашият рептилски мозък, който сме наследили чрез манипулирането на генетичния ни код от расата на рептилиите. Той е този, който ни кара да правим импулсивни действия, за които често трябва да съжаляваме. Нищо чудно, че за такива моменти се казва, че човек е бил с помрачен мозък.
Не случайно магьосниците от древно Мексико са вярвали, че човек някога е бил съвършено същество, източник на невероятни прозрения и с висока степен на познания, но в крайна сметка той губи всичките си невероятни способности, превръщайки се бледо копие на тези перфектни същества.
И този процес на деградация на „вълшебните способности“ на човечеството продължава и до днес. В края на краищата задачата на хибридните рептилски династии е именно да направят нашето поведение изцяло зависимо от мозъка на влечуго, окончателно превръщайки се в тъпо и послушно „стадо“ – роби на рептилската раса.
Само преходът към осъзнаването ще ни позволи да поемем контрола над своите възприятия. Впрочем тези, на които им харесва да се радват на живота на нивото на глупави и послушни животни, могат да продължат да халюцинират във виртуалния свят на „Лунната матрица“. Свободата на избора е законно право на всеки човек.
Луната е холограма?
Това видео е направено в Германия и е снимано в продължение на четири дни от 07 юли 2014 г.
Ясно се вижда как лунната повърхност „пробягват вълни“, сякаш някой актуализира картината.
Колкото и налудничаво да звучи, но точно такива явления са забелязвани неведнъж, когато се снима с различни камери и телескопи. Всеки, който има видео камера с добро увеличение, може да види същото нещо.
Как може да се обясни това? Има няколко възможни обяснения, и те няма да се харесат привържениците на конвенционалната картина на света.
1. Никаква Луна в орбита около Земята няма, а само една плоска проекция (холограма) създава облика на нейното присъствие. А проекцията е доста примитивна технически, ако се съди по факта, че създателите и са били принудени да създадат плоска проекция и заради това Луната е обърната с една страна към нас. Това просто е спестяване на ресурси за поддържане на видимата част на Луната.
2. В орбитата около Земята наистина присъства обект, чиито размери съответстват на видимата от Земята „Луна“, но в действителност това, което виждате, е само холограма – маскировка на истинската повърхност на обекта. Това между другото обяснява защо никой не лети на „Луната“. Мисля, че всички държави, които са изпратили своите апарати на „Луната“, са наясно, че под прикритието на това, което виждаме от Земята, там има съвсем друго нещо.
В полза на тези версии говорят и фактите, които дълго време предизвикват поразяват със своята нелогичност:
– Защо човечеството изпраща апарати в дълбокия космос, но напълно игнорира най-близката планета до нас.
– Защо всички снимки на Луната са с такова отвратително качество.
– Защо астрономите с модерни телескопи не могат да направят снимки на лунната повърхност с качество, сравнимо с това на снимките от Марс или от земните сателити.
Защо летящите в околоземна орбита сателити са в състояние да направят снимка, на която може да се види номер на кола, а лунните спътници снимат в такава резолюция, която дори не си струва да се коментира?
Лунните вълни или обновяване на холограмата
Oтдaвнa имa твъpдeния, чe Лyнaтa e xoлoгpaмa. Toзи ĸлип cъдъpжa няĸoи фaĸти зa лyннитe вълни. Taĸивa нeщa нe ce ĸoмeнтиpaт, нo ca пoтвъpдeни oт мнoгo yмни xopa oщe пpeз 2012 г. Mнoгo oт тяx ca eĸcпepти в cвoитe oблacти – видeo инжeнepи и ССD дизaйнepи нa чипoвe.
Какво означават думите на Армстронг: Успех, г-н Горски?
Когато американския астронавт Нийл Армстронг за пръв път се разхожда на Луната, освен известните му думи: „Една малка стъпка за човека, гигантски скок за човечеството“, както и редовни разговори с други астронавти и с Центъра за контрол на полетите, се чува и мистериозното му изявление, казано с нисък глас: “ Успех, мистър Горски!“.
Много хора в НАСА си помислили, че това е просто предизвикателство към някой от космонавтите на вражеския Съветски лагер . Само че проверките потвърдили, че космонавт с такова име не съществува. В продължение на години Армстронг е питан какво означава това странно изявление, но в отговор той само се усмихва загадъчно.
На 5 юли 1995 г., в интервю в град Тампа Бей, Флорида, след поредната конференция, на Нийл Армстронг е зададен този въпрос отново. Този път той казва, че сега, когато г-н и г-жа Горски са починали, той има право да говори за него:
„Една вечер с приятели играехме бейзбол у дома и топката прелетя в съседния участък, където живееха съпрузите Горски, хора доста зли и скандални. Те често се караха помежду си, викаха и крещяха, а съседските деца просто ненавиждаха. Затова аз като много смел тръгнах към техния дом за топката. И когато аз се промъкнах под прозореца, където те се караха, съпругата изведнъж извика: „Орален секс? Ти искаш орален секс? Ще го получиш, когато детето на съседа започне да тича на Луната! „
На Луната са били открити „древни руини от изкуствен произход“ и неизвестна техника за контрол на гравитацията
Бивш служител на НАСА твърди, че на лунната повърхност са били открити „древни руини от изкуствен произход“ и неизвестна досега техника за контрол на гравитацията.
В продължение на 40 години правителството на САЩ е пазило в тайна данни за това, какво действително са намерили американските астронавти, които са кацали на Луната.
Според бившия шеф на фотографския отдел на лунната лаборатория на НАСА Кен Джонстън, той има снимки, с които да докаже, че на лунната повърхност са били открити „древни руини от изкуствен произход“ и неизвестна досега техника за контрол на гравитацията.
Според Джонстън, на фотослужбата е било наредено да унищожи всички снимки на обекти, открити на Луната, но той в нарушение на заповедта тайно е запазил няколко снимки, които ще бъдат показани във вторник по време на пресконференция във Вашингтон.
Заедно с Джонстън на пресконференцията ще говори един от авторите на тази книга, бивш консултант на НАСА и известен в САЩ популяризатор на различни „космически мистерии“ Ричард Хоугланд. Хоугланд и Джонстън също така възнамеряват да представят документи, доказващи по тяхно мнение, въпреки общоприетите представи за гражданското естество на дейността на НАСА , че главната американска космическа агенция всъщност е прикрито „отбранително ведомство на САЩ“, създададено с идеята без контрола на Конгреса да засекретява важна научна и техническа информация.
Според Хоугланд американските астронавти са могли тайно да доставят от Луната на Земята образци от „много напреднала технология“ и поради тези технологии, водещи страни в света, след почти 30 години почти никакъв интерес към Луната, сега отново могат да бъдат въвлечени в нова лунна надпревара. .
„Благодарение на невероятните технологични открития, които според нашите данни НАСА е направила на Луната по време на програмата“ Аполо „, доставила на Земята и след това държала в тайна цяло едно поколение, тази нова надпревара ще има изход, който, за разлика от първата (космическа) надпревара между САЩ и СССР за политически престиж преди 50 години, ще определи съдбата на всяко човешко същество на Земята, „- се казва в изявление на Хоугланд, който в годините на програмата „Аполо“ е научен съветник в телевизия CBS.
Хоугланд и Джонстън не изключват, че САЩ сега неслучайно форсират старта на новите „совалки“, за да се върнат към тази програма и да преминат към нови космически кораби Constellation, които ще позволят на НАСА да кацне на Луната, като се отчита, че Русия също обяви, че планира да изпрати астронавти на Луната до 2025 г., както и да изгражда база там.
„Откъде е това международното внимание към лунната програма в 21-ви век, след като повече от 30 години луната напълно бе игнорирана? Може би „Аполо“ намери на Луната „нещо“ е много важно, което НАСА е забравила да ни каже „- се казва в прессъобщението.
Хоугланд е съавтор на 550-страничната книга „Тъмната мисия – тайната история на НАСА», в които заявява, че заедно с лунните находки, американската космическа агенция крие някои други тайни, включително, например, откритите през 1976 г. от безпилотния апарат „Викинг“ микроби на повърхността на Марс .
В същото време друг съавтор на книгата – консултантът по аерокосмически инженерни технологии Майкъл Бара в отделно съобщение за печата признава, че известния в САЩ и в чужбина, експерт по космоса и научен наблюдател Джеймс Oберг от NBC, е разкритикувал твърденията на Джонстън за запазените от него лунни снимки.
В свое възмутено послание до Лабораторията за изследване на реактивното движение, Oберг нарича изявлението на Джонстън за НАСА „луди обвинения“.
Бара твърди, че по време на пресконференция в Националния пресклуб Джонстън ще представи документи, доказващи твърденията му.
Нито един официален представител на САЩ не коментира засега твърденията на Джонстън за запазените от него лунни снимки.
Много интересна снимка от НАСА
Какво ли се вижда на снимката под ръката на този младеж?
Оригиналът на снимката в пълен размер, тук: http://www.nasa.gov/sites/default/files/acd09-0220-089.jpg
Извънземната Мона Лиза, открита на Луната от Аполо 20
Мисията Аполо 20 се свързва с много противоречия, както и със странни неща, случващи се на тъмната страна на Луната.
През 1972 година НАСА прекратява програмата Аполо. Официалното обяснение е свиване на бюджета заради нужда от пари в други сфери. Но мнозина не са убедени, че това е истинската причина.
Според доста конспиративни теории тайните мисии Аполо 18 и 19 са открили доказателства за извънземно присъствие на Луната, но мисията Аполо 19 завършила с катастрофа. Въпреки редица проблеми участниците в мисията Аполо 20 са успели да донесат извънземни технологии от Луната, както и тялото на жена хуманоид, намираща се в летаргия.
image
През 2007 човек на име Уилям Рътледж (William Rutledge), който твърди, че е един от участниците в Аполо 20, качва няколко клипа в интернет, на които се виждат отдавна изоставени структури на Луната, както и „момиче“, което явно е било извънземно. Италиански изследовател на име Лука Скантамбурло (Luca Scantamburlo) успява да се свърже с Рътледж и да му зададе няколко въпроса.
Ето какво казва Рътледж за влизането си в програмата:
„Не ме наеха от НАСА, а от Военновъздушните сили. Работех по разузнаването на руски военни технологии. Изучавах проектите N1, AJAX и МиГ-25 (Foxbat). Имах умения в използването на компютърна навигация и бях доброволец в проекта MOL-Gemini. Избраха ме за Аполо 20, защото бях един от малкото, които не вярват в Бог – това беше критерий през 1976. Не беше важен статутът на астронавта, а това дали вярва в Бог, или не.“
Според Рътледж Аполо 20 е изстрелян през 1976 година и бил съвместна работа на Русия и САЩ.
„Не знам как, но руснаците знаеха, че от далечната страна на Луната има космически кораб. Те ни дадоха карти на района. Водещ на програмата беше професор Валентин Алексеев, който по-късно стана президент на Уралската академия на науките. Алексей Леонов – руският космонавт – беше избран заради популярността си в Комунистическата партия.“
След като кацнали успешно на Луната, космонавтите се запътили към местност, близка до кратера Циолковски. Искали да изследват огромен обект, забелязан от Аполо 15. Учудването било голямо, защото открили огромен извънземен космически кораб – дължината му била около 2,5 мили. Недалеч от кораба имало по-малка структура, която изглеждала като град.
„На Земята го нарекоха „Лунният град“, а в комуникациите се казваше Станция 1, но изглеждаше по-скоро като космическо бунище, пълно с метални отпадъци. Само една сграда изглеждаше наред. Нарекохме я Катедралата. Взехме парчета метал и различни части, по които имаше надписи. Градът изглеждаше толкова стар, колкото космическия кораб.“
„Влязохме в огромния кораб. Заключенията ни бяха, че това е кораб майка, много стар – поне на милиард години. Имаше доста следи от биологичен живот – останки от растителност в специално отделение, триъгълни камъни, които „сълзяха“ жълта течност и, разбира се, извънземни същества.
Намерихме останки от малки тела (големи около 10 см), които са живели и умрели в мрежа от стъклени тръби, която минава по целия кораб. Но най-голямото откритие бяха двете хуманоидни тела – едното изглеждаше наред.“
Хуманоидът е наречен Мона Лиза, а Рътледж казва, че тя е била в състояние на летаргия – нито жива, нито мъртва. Била е отнесена на лунния модул за инспекция.
„Мона Лиза? Не помня кой я нарече така – аз или Леонов. Хуманоид, женски пол, 165 сантиметра. Притежаваше полови органи, коса и пръсти (шест на брой). Била е пилот, защото открихме устройства, прикрепени за очите и пръстите ѝ. Не носеше дрехи. Трябваше да изрежем два кабела, влизащи в носа ѝ. Леонов премахна устройството, прикрепено за очите ѝ.“
„Устата ѝ започна да секретира, но кръвта и биологичната течност замръзнаха веднага. Косата ѝ беше в неочаквано добро състояние, а кожата ѝ беше покрита с нещо прозрачно и много тънко. Така казахме и на наземния контрол – не изглежда нито жива, нито мъртва. Не бяхме доктори, но Леонов измисли тест – пригодихме екипировката си за нея и телеметрията показа, че тя е жива.“
На мястото е открито още едно извънземно, но то вече е било мъртво от доста време.
„Открихме второ тяло – не ставаше за нищо и взехме само главата му. Цветът на кожата беше синьо-сивкав. Имаше нещо странно над очите и носеше лента на главата, но на нея нямаше надпис.“
Единственото, което Рътледж казва за Мона Лиза след връщането на Земята, е: „Тя е на Земята и е жива.“
На въпроса, дали се страхува, той отговаря:
„Не могат да направят нищо. Ако ме убият или съдят, то това си е признание. Могат само да ме дискредитират.“
Уилям Рътледж е на 78 години и вече не се страхува да разкрие тайни от мисиите на НАСА. Също така той смята, че НАСА не притежава правото да крие такива неща от останалата част от света. Дали историята му е истина, остава да прецените вие.
Чия е бойната база, открита на Луната и с какво заплашва Земята?
В полетите на „Аполо“ не веднъж са се вплитали мистериозно случки. „Аполо 12″ за трите си обиколки около Луната, е бил придружават от два светещи НЛО.
Мисията на „Аполо 13″ се проваля. На Луната започват да го преследват мистериозни светлини.
На 13 април 1970 г. на борда му неочаквано се взривява резервоара с кислород и астронавтите трябвало да се откажaт от кацане на Луната в близост до кратера Фра Мауро.
Съществува версия, че резервоарът за кислород е взривен от НЛО, за да не позволи на американците да закарат на Луна атомна бомба за сеизмични проучвания.
В резултат на този инцидент астронавтите с големи трудности успяват да се върнат на орбита и да отлетят на родната планета.
Мисията на „Аполо 15″ е наблюдавана от огромен НЛО, летящ бавно над лунната повърхност.
Докато накрая командирът на кораба „Аполо 16″ Джон Йънг забелязва в лунния прах перфектна стъклена призма, чиято възраст се оценява на милиарди години.
Луната е куха
През 1998 г. космическият кораб “Mars Global Surveyor” предава снимки от спътникa на Марс – Фобос, където е забелязано нещо необичайно. Сондата заснема много висок, 120-метров правоъгълен обект, стърчащ нагоре и хвърлящ дълга сянка върху повърхността на Фобос.
Каква е тази структура на повърхността на Фобос – все още е неизвестно. Някои учени предполагат, че това е скала.
A по този повод за The Huffington Post разказва астрофизикът от Технологичния институт на Флорида Х. Олусейи: “Да предположим, че ние намерим на друга планета пирамида с идеална форма.
Ние можем само да предполагаме, че нейното формиране е предизвикано от природни процеси. Все пак, това не означава, че аз напълно отричам участието на извънземен разум в създаването на обекта. Това означава само, че обектът съществува, а ние нямаме представа как се е озовал там. ”
“Според груби изчисления в нашата галактика има около 400 милиарда звезди, и сега си мислим, че планетите като Земята са повече от тези звезди – казва Олусейи (на снимката долу).
– Става дума за стотици милиарди планети. Но въпросът за тяхната обитаемост (независимо дали те могат да поддържат живот) зависи от много фактори.
По най-консервативни оценки 1% от 100 милиарда ще бъде десетки милиони. Досега не сме открили никаква такава планета. Все пак, има няколко открити планети, които имат много високи нива на обитаемост. ”
Ако цифрите тук са ви поразили, то Олусейи припомня, че ние говорим само за броя на звездите и планетите в нашата галактика – Млечния път.
“В същото време, има стотици милиарди галактики в наблюдаемата Вселена, която, както предполагаме, е само една малка част от това, което наистина представлява Вселената” – обобщава астрофизикът.
Друг интересен от научна гледна точка случай е станал през 1969 г. с пилотирания космически кораб “Аполо 12″ по време на мисия до Луната, която завършва за пръв път в историята с преднамерена авария на космически кораб. Астронавтите искали да узнаят повече за геоложката структура на Луната, така че те провеждат експеримент с лунните вибрации.
Пилотът на лунния модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Пилотът на командния модъл Ричард Гордън остава на окололунна орбита по време на мисията.
“След като лунният модул се отделя от командния, той каца близо до ръба на кратера, – казва Бин. – Беше невероятно, като че ли сме в някакъв научно-фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометъра вибрациите, които ще причини въздействието на модула върху повърхността на Луната, за да разберем какво се случва в центъра и . ”
Когато Конрад и Бин се връщат обратно на борда на командния модул, те насочват лунния модул към Луната, и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били имало астронавтите.
Модулът се сблъсква с Луната със скорост от 6.115 km / h, като образува кратер на повърхността и. Ударът провокира изкуствено лунотресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани сеизмометър.
Това, което показва оборудването, шокира служителите от Центъра за управление на мисията. Колебанията в лунната почва продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Наблюдаваното лунотресение кара някои учени да предполагат, че нашият естествен спътник е кух.
„Дали Луната не е кух космически кораб, изпратен в орбита в отдалеченото праисторическо минало?“
– Дон Уилсън, „Мистериозният космически кораб – Луната“
Луната е най-доминиращият елемент в нощното ни небе, вдъхновяващ както удивление, така и митове от древността насам. Докато последните няколко десетилетия предложиха ново разбиране за много лунни мистерии, голям брой въпроси без отговор все още заобикалят нашия единствен естествен спътник. Ние смятаме този бял планетоид, който непрекъснато обикаля около нашата планета на всеки 28 дни, за важна част от природния ни свят. Но когато започнем да анализираме физическите качества на познатата ни съседка, много детайли подсказват, че Луната може би изобщо не е естествено тяло.
Дали Луната не е произведена?! Откъде произхожда тази абсурдна теория? За първи път публикувана през 1960 г. от руските учени Михаил Васин и Александър Шербаков и по-късно подкрепена от изследователи и колеги, заинтригувани от тази хипотеза, идеята съдържа осем принципа, анализиращи някои от най-интересните характеристики на лунния ни спътник. Следва кратко резюме на тези наблюдения.
Първа лунна загадка: голям спътник, малка планета
В сравнение с другите планети в нашата слънчева система, както орбиталния път, така и големината на Луната, се оказват доста значителна аномалия. Други планети, разбира се, също имат луни. Но тези с по-слабо гравитационно поле, като например по-малките планети – Меркурий, Венера и Плутон, нямат. Земята е с подобен размер, но същевременно притегля луна с една четвърт от своя размер. Сравнете това с огромните Юпитер и Сатурн, които имат няколко сравнително малки спътници – луните на Юпитер са в съотношение 1 към 80 спрямо размера на планетата. Нашата луна изглежда по-скоро рядко космическо явление.
Друг интересен детайл е разстоянието от Луната до Земята, което е достатъчно близко, така че погледната от Земята, Луната заема същата площ върху небето като Слънцето. Това любопитно съвпадение е най-осезаемо по време на пълните слънчеви затъмнения, когато Луната напълно покрива най-близката ни звезда.
И накрая, с почти перфектна кръгова орбита, Луната не се държи като другите сателити, които клонят към по-елиптична траектория.
Втора лунна загадка: гравитационния център
Гравитационният център на Луната е с около 1.8 км по-близо до Земята от нейния геометричен център. С подобно значително несъответствие, учените остават неспособни да обяснят как Луната успява да поддържа почти перфектна кръгова орбита без да се клатушка.
Трета лунна загадка: кратерите
Помислете за познатите ви снимки на лунната повърхност и в съзнанието ви ще изникне картината на един свят, белязан от кратери. По-голямата част от космическите тела, падащи към повърхността на Земята, изгарят напълно или намаляват значително в резултат на защитната атмосферна обвивка, концентрирана в приземния 16-километров слой. Луната не притежава подобна атмосфера, но се справя също така добре. Фактът, че дълбочините на тези кратери са забележително плитки в сравнение с тяхната обиколка, предполага, че Луната е изградена от изключително издръжлив материал, който предпазва от по-дълбоко проникване. Дори кратери с диаметър над 300 км. не са по-дълбоки от 6 км. Ако Луната е просто хомогенно парче скала, се изчислява, че трябва да съществуват кратери с поне 4-5 пъти по-голяма дълбочина.
Васин и Шербаков предполагат, че лунната кора вероятно е съставена от титаниев пласт. Всъщност вече е потвърдено, че лунната кора притежава извънредно високо ниво на титан. Съветският екип предполага, че титанивият слой е с дебелина около 30 километра.
Четвърта лунна загадка: лунните океани
Как са се образували така наречените лунни океани? Тези гигантски разширения се смята, че са образувани от втвърдена лава, изтекла от вътрешността на Луната поради сблъсък с метеорит. Докато тази теория може да бъде лесно обяснена за една топла планета с разтопена вътрешност, много учени смятат, че Луната по-вероятно е била винаги студено тяло.
Пета лунна загадка: гравитационната неравномерност
Гравитационното привличане на Луната не е равномерно. Екипажът на борда на Аполо 8 забелязал, че летателният обект отбелязва резки спадове в траекторията, когато пременива в близост до океанските райони на Луната. Изглежда, че гравитацията мистериозно проявява по-силно влияние на тези места.
Шеста лунна загадка: географската асиметрия
Открили сме много на брой кратери, планини и географски размествания на далечната страна на Луната (страната, която не можем да видим директно от Земята). Докато обърнатата към Земята страна е мястото, където се намират по-голямата част от океаните на спътника. Защо 80% от лунните океани са разположени само от едната страна на Луната?
Седма лунна мистерия: ниската плътност
Установено е, че плътността на Луната се равнява на около 60% от плътността на Земята. Данните от различни изследвания се тълкуват от мнозина като доказателство, че Луната е куха. В книгата си от 1982 г. “Муунгейт: тайните открития на космическата програма на САЩ” ядреният инженер и изследовател Уилям Л. Брайън пише, че доказателствата, предоставени от сеизмичните експерименти на Аполо, показват, че „Луната е куха и относително твърда“. Освен това няколко учени се осмеляват да допуснат, че тази празнота е изкуствена. Всъщност, заради позиционирането на установените повърхностни слоеве, учените смятат, че Луната изглежда да е планета, формирана „на заден ход“, което според някои се смята за още един аргумент в полза на хипотезата на изкуствения произход.
Осма лунна мистерия: други теории за произход
През миналия век е имало три основни теории за произхода на Луната. Едната предполага, че Луната е била част от Земята, като впоследствие се е отделила. Друга теория е, че Луната е била формирана в същото време като Земята, произлизаща от същия облак на изначалната мъглявина. Тези хипотези обаче не успяват да покрият установените невероятни разлики в естеството на двете тела. Третата теория предполага, че по време на своето скитане из космоса, Земята е привлякла Луната в своята орбита. Проблемите с тази теория могат да се открият в обясненията по-горе: Луната притежава почти перфектна кръгла форма, кръгова орбита, както и сравнително голям размер. В случаите, когато един спътник е привлечен от планета, се очаква по-ексцентрична орбита или поне елиптична. Друг проблем с всичките три теории е тяхната неспособност да оправдаят високия ъглов момент между Луната и Земята.
Четвъртото обяснение, описано в тази статия, може би звучи по най-невероятния начин от всички. Въпреки това, то би могло да покрие различните аномалии, които предоставя Луната, тъй като един сателит, изграден от интелигентни същества, не е предмет на същите съображения, които бихме имали с телата, създадени в случаен процес, датиращ милиарди години назад във времето. В действителност много учени са приели тази теория като не по-малко валидна от останалите.
„Бях зашеметен, когато за първи път попаднах на шокиращата съветска теория, разкриваща истинската природа на Луната. Първоначално я сметнах за невероятна и естествено я отхвърлих. По-късно когато научната информация от нашите експедиции Аполо предоставяше все повече и повече факти в подкрепа на съветската теория, аз се оказах принуден да я приема“, пише Дон Уилсън в пролога към книгата си, проучваща теорията за изкуствения спътник, “Мистериозният космически кораб – Луната”.
Ако Луната е наистина изкуствена, какво е било тогава нейното предназначение и от кого е построена? Дали е просто направена, за да хвърля светлина в нощното небе, или има други функционални съображения? Установено е, че полето й влияе на приливите и отливите, на менструалния цикъл на жените, както и някои хора вярват, че пълнолунието може дори да повлияе на психическото ни състояние. Едва ли можем да си представим нашия свят без Луната, която се е превърнала в неразделна част от живота на Земята. Но може би човечеството някога е познавало подобни безлунни векове. ТОНИБГ/ НЕПОЗНАТО
„Ние всички знаем, че извънземни посещават Земята. Това, което не знаем е откъде те идват и каква е тяхната цел?“
– Едгър Мичъл, астронавт от Аполо 14
„Питате ме за НЛО и аз ви заявявам публично, че те не са наше творение, а на някоя друга цивилизация. . .цивилизация много по развита от нашата.“
– Юджийн Сърнън, Командир на мисията Аполо 17 за LA TIMES, 1973 година
„Моята позиция относно извънземните е съобразена с официалната позиция и не мога да ги коментирам. Обаче лично мога да ви убедя, че ние не сме сами!“
– Чарлс Кармада, астронавт и инженер към НАСА
„По време на моята работа в Конгреса, като Вице-Президент и Президент, направих няколко допитвания за предоставяне на информация свързана с НЛО. Официалните власти при всяко мое допитване отказваха да ми предоставят каквато и да е информация.“
– Джерълд Форд, бивш американски президент, 17 март 1998 г.
“Ние срещнахме там една цивилизация, много по-мощна и развита от нашата“.
Човекът създал програмата “Аполо“- Пол Браун, малко преди да бъде убит(разболян от Рак) – през 1972 г., след приключването на програмата, Браун е отстранен от НАСА.
„Смятам, че хората имат право да знаят истината и съм сигурен, че за в бъдеще на властите ще им се наложи да говорят открито за присъствието на извънземните сред нас.“
– Пол Хелиър (Бивш министър на отбраната на Канада)
Въпрос на Сара Макклендън (официален репортер към Белия Дом) към Бил Клинтън:
„Защо нищо не се прави за разкриването на НЛО?“
Бил Клинтън:
„Сара, има правителство вътре в самото правителство и аз не мога да го контролирам.“
http://bultimes.com/lunata-e-dostavena-v-orbita-okolo-zemyata-za-kontrol-i-porobvane-na-planetata/