АНГКОР (Angkor) е древната столица на Камбоджа. В течение на няколко века кхмерските крале, считащи себе си за богове, строили тук величествени дворци и храмове. В X-XII век Ангкор е бил вероятно един от най-големите градове в света. Но в 1431 година, след като войските на съседния Сиам (днешен Тайланд) завладяли и разрушили града, жителите го напуснали и той попаднал във властта на джунглата, която го скрила за дълги години. Времето и джунглата не пощадили дървените постройки, но дворците и храмовете, независимо от разрурушенията, съумяли да се противопоставят и просто потресли европейските изследователи, когато ги видяли за пръв път през XIX век. В Европа Ангкор получил широка известност през 1868 година, след излизането на книгата “Пътешествие в Сиам и Камбоджа” от френския натуралист Анри Муо. Под натиска на Франция през 1907 година, намиращият се под контрола на Сиам Ангкор, бил върнат на Камбоджа. Първите работи по разчистването му от джунглата и възстановяването на сградите започнали още в началото на XX век, но пълномащабен характер придобили едва през 1930 годна. Гражданската война, започнала след държавния преврат в 1970 година и продължила почти 20 години, нанесла на Ангкор огромни вреди. Истинските грижи по възстановяване на Ангкор започнали отново през 1990 година, а от 1992 година градът е взет под егидата на ЮНЕСКО. Руините на Ангкор заемат площ от около 200 кв.км. Запзили са се около 100 дворци и храмове.
Ангкор-Ват
Храмът Ангкор-Ват (Angkor Wat) е разположен до южната граница на древния Ангкор и се явява безспорно най-голямата му забележителност. Преводът на името му гласи “град-храм”. Построен е при управлението на крал Суряварман II (1112-1152г.) и е посветен на индуисткия бог Вишну. Ангкор-Ват е навярно наи-крупното религиозно съоръжение в света. Общата му площ е около 2 кв.км. Той се е съхранил най-добре в сравнение с останалите постройки, което се обяснява с това, че даже след запустяването на тези места и до наши дни, в него са живяли будистки монаси. Храмът е обграден от ров с ширина 190 метра, който в древността е гъмжал от крокодили. От западната страна ровът се пресича от каменна дига, по която се влиза в храма. Територията му е защитена от стена с размери 1025 м. на 800 м. От вратата към храма е прокаран дълъг и широк път, разположен върху насип с височина около 1,5 м. Самият храм представлява твърде сложна конструкция на три нива с множество стълби и проходи. Ангкор-Ват е увенчан с пет кули – една в центъра и четири по края на покрива. Височината на централната кула, която е значително по-висока от останалите е 42 м., а над земната повърхност се идига на 65 м. Тази кула символизира митичната планина Меру (Meru), която според индуистката митология е център на света. През всяко ниво преминават галерии. Галериите на първото ниво, с обща дължина около 800 м., са украсени с двуметрови барелефи, изобразяващи различни сцени от митологията и бита на древните кхмери. Галериите на второто ниво са украсени със скулптурни изображения на танцьорки, чиито общ брой е около 2000.
Ангкор-Тхом
Други забележителности на Ангкор са Ангкор-Тхом (Angkor Thom),
разположен на 1,7 км. северно от Ангкор-Ват, представляващ нещо като цитадела на града. В центърът му се намира основната му забележителност – храмът Байон (Bayon). На 200 м. северозападно от Байон се намира храмът Бапхуон (Baphuon), който бил построен преди самия Ангкор-Тхом. От източната страна, пред рова е разположена така нречената Тераса на слоновете (Terrace of Elephants). От тази тераса кхмерските крале наблюдавали церемониите на главния площад на Ангкор-Тхом. Над терасата са разположени останките на резиденцията на кхмерските крале, в чиито център е Пименакас (Phimeanakas), което означава “Небесен дворец”. Друг голям храм, намиращ се на север от Ангкор-Тхом е Пре-Хан (Preah Khan). Той също е обграден от ров и стена с размери 700 на 800 м. По правило всички храмове на Ангкор са с правилна правоъгълна форма и са строго ориентирани в посока север-юг и запад-изток.