Любовта е онази невидима сила в света, която ни кара да проявяваме най-доброто от себе си. Тя стопля сърцата и душите ни. Кара ни да сияем, преобразява ни.
Да сгреем душите си с малко цитати от книгата на Учителя Петър Дънов "Няма престъпна любов".
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.
Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!"Само така Любовта може да опази живота.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе.Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.Любовта е онази невидима сила в света, която ни кара да проявяваме най-доброто от себе си. Тя стопля сърцата и душите ни. Кара ни да сияем, преобразява ни.
Да сгреем душите си с малко цитати от книгата на Учителя Петър Дънов "Няма престъпна любов".
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.
Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!"Само така Любовта може да опази живота.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе.Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.
Да сгреем душите си с малко цитати от книгата на Учителя Петър Дънов "Няма престъпна любов".
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.
Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!"Само така Любовта може да опази живота.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе.Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.Любовта е онази невидима сила в света, която ни кара да проявяваме най-доброто от себе си. Тя стопля сърцата и душите ни. Кара ни да сияем, преобразява ни.
Да сгреем душите си с малко цитати от книгата на Учителя Петър Дънов "Няма престъпна любов".
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки.
Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!"Само така Любовта може да опази живота.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе.Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се проявява както той разбира.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.