Богомилите показаха пътя към чисто духовната свобода. Те са напълно съзнателни духовни същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.
Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия и тук сам Бог му подава ръка и му изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013г.), хората си мислят че разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонския, един куфар пада във влака точно в главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки или не, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент... Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал пред всички „Няма бог!“ – разрив на сърцето и умира на място. Така че, има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.
...те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на църквата, а на Истината и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.
И така, църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: църквата е осъдила Бога и Боян казва: Църквата стана змия, биде й отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование. Защо е останала там? Боян казва: За да се самопогубва. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.
Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и църквата и народа са лишени от Истина и духовност.
Целта на Истината или чистата духовност е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.
Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.
Поп Богомил казва: Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение.
Всеки, който се е посветил на Истината е жив богомил, а да се посветиш на някаква си църква или религия, това е падение. Казвам: Бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе свобода, а религията – робство. Учителят казва: И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста. И казва още: Когато разгониха богомилите из България, българския народ падна под турско робство цели 500 години. Това са думите на Учителя – заплатата за изпъждането на божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и от тогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.
Богомилството не е външно учение, то е тайно учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога – и буквално, и преносно, и всякакси – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото, думата „толтек“ означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. „Боец“ е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бог и на Истината, те имат право да носят името „толтек“ или „воин“. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видяли същността и затова имат право да носят това име – „толтек“.
Когато си видял тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.
Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.
Първо: лъжесвидетелство,
второ: даване на пари с лихва и
трето: подслушване с цел изкривяване.
Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.
1 идея:
СИМЕОН АНТИПА
Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и пазителят на богомилските тайни книги, както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен, като се почне... Освен, че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне, когато го завели да го видят. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.
Древен пазител от минали животи, древен мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.
Симеон Антипа има около 7-8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям мистик, гностик, историк, архивар и книжовник. Книгите между другото някой път ще ви разкажа, са страшно нещо. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите, нито някога... и за антикварите. Занимавам се от хиляди години. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока, и т.н. Някой път ще се спра по-подробно, да ви кажа конкретно за книгите като същества и не случайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.
Мъдростта на Симеон Антипа:
Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.
Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.
В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. Виждате как говори истинската вяра, вяра без примеси, вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.
В най-голямото си мъчение, преди да издъхне Симеон Антипа е казал: Бог е бездна от благост.
Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от църква, от религия и от свят.
Ако имаш цялата любов към Бога, ти вече си Негов син, Негов духовен храм.
Ние не се молим за онзи външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.
В мъчението е нашето спасение и ние го приехме. Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.
На голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.
Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.
Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по тайния закон на Божията милост. Разбира се, скрита, но истината е такава – това е Божията милост.
Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната и Луцифер не е могъл да му устои. То е било тайна на Хаоса, чудовище от Древния хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.
Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. Казано по друг начин, те отпадат от развитието.
Елеазар Хараш