Лекция 11 АДАМ И ЕВА Елеазар Хараш

Всички любовни работи се разиграват сега тук, на Земята, от изпъдените от Рая. Адам и Ева се изкусиха по различен начин: Ева се изкуши от Змията (Черния адепт) и яде от лошия живот. И досега не може да се освободи от земните си грижи и проблеми. Адам пък се изкуси от Ева, т.е. от жената.
Учителят казва: „Сега жената има задача да разбере характера на Змията, т.е. дълбокото животинско начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Мъжът трябва да изучава и да разбере естеството на жената“.
Животът на тези две същества още от самото начало не е бил организиран. Мъжът е живеел на северния полюс и там е неговият Рай, а жената – на южния полюс. Северният полюс е умът, а южният полюс е астралното сърце.
Щом се знае, че Раят е блаженство, откъде е вляз­ла Змията?
Отговор от Учителя: „3мията представя обективния, външен човешки ум, нисшия ум“. 3абележете, че Змията дойде в Рая след създаването на Ева, т.е. когато Адам се е разделил в своята вътрешност на две.
Защо Змията не дойде по-рано?
Учителят казва: „Тогава нямаше да има смисъл, защото Адам (Духът) и Ева (Душата) бяха във вътрешно единство. Тогава Ева нямаше сърце, беше чиста Душа, живееща във вътрешността на Духа. Когато тя беше отделена от Адам, това беше началото на създаването на сърцето. Това използва Змията – и тя се намести в чувствата на Ева, те отвориха вратата си за Змията. Понеже вратата беше отворена, Змията влезе“.
„В мен има ум, в теб – сърце. Така ще вършим работата по-лесно“ – така Змията се е обърнала към Ева.
Питат Учителя: „Нали Ева беше създадена от реб­рото на Адам?“.
Учителят отговаря: „Да, но Адам беше разумен, той не даде на Ева своя ум, защото знаеше каква мощна сила е умът и че тя може да злоупотреби с него. Тогава Змията  предложи своя ум. Оттук започват обърканите работи в света“.
Първичният ум е изпълнен само със Свещени образи – няма астрални, изопачени образи, те са в ума на Змията.
Ева искаше ума на Адам – и не получи, а го получи от Змията. Черният адепт  даде отказаното от Адам. От този момент Адам и Ева вече не представляваха едно цяло. Сега Ева трябва да се освободи от този ум, той е присадка от Змията – а земята на този Звяр, според Библията, е неустроена и пуста. Що се отнася до Първичния ум и Първичния свят (Дървото на Живота), той е устроен. Дървото на Живота представя една Слънчева култура от Великата Древност, от която има някои остатъци в Агарта.
Кабалистически Агарта се нарича Мистичната Нула, т.е. това, което никога не може да бъде напълно разбрано и видяно. Когато нулата е след едно, за единицата има нови възможности и развитие на все по-високи нива.
Учителят казва: „Понеже Адам се отказа от Бога, и жената се отказа от него. Затова днес жените се разочароват от своите мъже – защото те живеят без Бога. Когато Адам оправи отношението си към Бога, и жената ще коригира отношението си към Адам, т.е. към мъжа“.
Адам пожела да се индивидуализира, т.е. да стане свободен. И Ева пожела независимост. Учителят казва: „По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото по-слабите ще се съблазнят“.
В Битие, глава първа от Библията, е дадена Тайната на живота на ученика. Сега, чрез съзнателна работа върху себе си, ученикът минава от тъмнина към Светлина, от смърт към Живот. Създаването на света – това е Пътят на човешката Душа.
Учителят казва: „Когато съзнанието на ученика се пробуди, той трябва да заработи, както е описано в глава първа на Битие“. „В началото Бог създаде Небето и Земята“ – на окултен език това означава устройване на вътрешния и Космичния Живот на ученика. „3емята беше неустроена и пуста“ се отнася за живота на миналото, на тъмнината; отнася се за тези, които не са годни за истинско развитие. В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Защо ученикът ще Го види лице в лице? В голямото страдание на Голгота е скрито Лицето на Бога.
Учителят казва: „Христос на Голгота научи нещо, което не знаеше“. Там Той постигнал по-дълбока връзка с Отец – ново измерение, което Той дотогава е нямал. (Има преживявания, по-големи от Самадхи – седма степен.) Тогава, след Голгота, настава Ден Първи – първият нов ден на съзнателен живот на ученика по пътя към Вечността.
Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от само себе си. Тогава, от своята най-дълбока вътрешност, той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Голгота е голяма благодат за учениците – и голямо разрушение за нечистите същества. Новото Окултно учение винаги се ражда след голям сблъсък на старото и новото в Душата на ученика.

ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
(втора идея за размишление)
Всяка противоположност е неделимо единство. Окултната наука казва: Съществува само Единството, няма противоположност. Но за това е необходимо единното виждане. Единството е неделимо.
Доброто и злото са тясно свързани. Това означава две различни ръце, които са едно (неделими).
Според Кабала, Милосърдието е дясната ръка, положителната сила и власт. Суровостта и законът са лявата ръка – отрицателната власт. Хесед и Гебура са двете ръце на Бога. Двойната власт е единна. Двата вида власт са една власт.
Окултната наука казва, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, т.е. от Милосърдието (Милостта) на Бога и от Суровостта и законите на Бога. Суровостта или злото се проявяват чрез силата на илюзията като Космическа тъмнина. Според Окултната наука тъмнината не съществува. (С отварянето на Третото око, външният ум е покоре`н и не може да се меси в живота на ученика.) Тъмнината няма реална сила. Ако за едно същество тъмнината съществува, това означава, че то разглежда нещата чрез илюзията – защото в Единството Животът е безкрайна Светлина.
Най-дълбоката причина за явяването на злото се крие в Уникалната Светлина. Това е Светлина, която не може да бъде възприета от обикновените същества поради липсата на седма отворена чакра – Любов към Бога.
Космическото съзнание означава висша степен на Посвещение.
Според Кабала тази Суровост отстранява всяко зло. Злото е хванато от закона.
Учителят нарича закона тояга.
В този свят не може да има само милост – понеже, ако имаше само милост, щеше да има духовно разлагане и тогава милостта не би била положителна. За да бъде милостта положителна, е необходима нейната отрицателна възможност – суровостта и законите.
В дълбочина, Милост и Суровост са едно и също нещо. Те са двете ръце на Бога.
В Кабала се казва, че Бог е милостив и благ поради Своята цялост и универсалност. Милостта е част от Неговата универсалност. Тази Милост е насочена към всички разумни същества – и тя е безкрайна. Неговата Милост е неуморима.
Законите са насочени към неразумните същества. Зад законите работят живи същества.
Само Безкрайното е велико и красиво. В Кабала това е означено с думата Тиферет. Красотата на Бога е скрита в Неговото сърце, в Неговото Безкрайно Единство.
Лекция, държана на 12 май 1995 г. – Варна

ГОЛЯМОТО СТРАДАНИЕ
(първа идея за размишление)
В голямото страдание и нещастие ученикът трябва да открие дълбокото и красиво общуване с Учителя. В голямото страдание са скрити окултните сили на Природата. Но се иска много голяма будност, защото тук се навлиза в една Тайна на Природата, свързана със зараждането на живота.
Животът се е зародил от неизмеримите духовни глъбини на страданието и затова всяко живо същес­тво рано или късно трябва да мине през Мистерията на Голгота.
Голямото страдание е нож с две остриета. То или те разрушава във вътрешността (това се отнася за тези, които не се отказват от злото), или, от друга страна, дава мощен подем и мощно, непреодолимо вдъхновение към Вечността.
Голямото страдание е метод, чрез който се изваждат навън най-истинските качества, които са скрити в дълбочината на човешката същност.
По-голяма тъмнина от Голгота няма – и по-голяма благодат няма, защото чрез Голгота се излиза от света и се влиза в Реалността, т.е. в Духа. За да влезеш в Реалността, трябва да минеш през Мистерията на Голгота. В тези лоши условия се разкриват вътрешността на Душата и нейният Път.
Учителят казва: „Животът и знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие“. Това означава, че ако човек иска да задържи живота и знанието, той трябва да работи.
Учителят казва: „Животът се е явил с определената цел: да се развива, да расте и да стане главен фактор в по-нататъшната проява на Върховния Миров Дух“.
Законът на работата върху себе си е универсален. Окултният ученик е длъжен да проникне дълбоко в страданието и да извади оттам мощните окултни сили за своето развитие, за своето Спасение и Възкресение. В дълбокото страдание е скрито Лицето на Бога – и точно тук ученикът трябва да е буден, за да Го види лице в лице. Само тук се раждат истинските сълзи, свещените сълзи на живота. Учителят е говорил някои много важни неща за сълзите. Има хора, които не умеят да плачат, нито да се ядосват правилно, не знаят и как да се заканват – а това е цяла наука. Хубаво е да се заканиш, но на някоя своя слабост – и да я победиш без шум: тихо, спокойно, без много думи. Това е хубавата закана. Има хора, които плачат нехармонично, дразнещо – това идва от техните изопачени мисли, чувства и желания. Има хора, които плачат много привлекателно, и те привличат Милостта на Бога – било външна, било вътрешна помощ и т.н.
За да Го видиш лице в лице, се иска съвършена Вяра. Има около 30 вида вяра. Най-важната е съвършената Вяра.
Учителят казва: „Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословение“. Това означава, че Вярата е алхимически закон. Вярата превръща злото първо в опит и после  – в Живот.