На 15 август - Успение Богородично, се навършиха 122 г. от рождението на феноменa Дядо Влайчо. За разлика от Ванга и преподобна Стойна, той не е толкова познат на съвременниците си и малко са особено младите българи, които са запознати с живота и делата му. Портал 12 благодари на Райна Вардева-Дойчинова за предоставения текст, в който е систематизирала и представила неговия житейски път.
Влайчо Жечев - Дядо Влайчо, както го е наричал народът, е пророкът, който помага безусловно на хората. Затова е наречен и "безсребърникът". Роден е на големия християнски празник - Успение Богородично на 15.08.1894 г. в село Коньово, Ямболско. Майка му била "отворена към световете". Когато на малкия Влайчо му се явяват тъмни духове, тя ги отпъждала. Той е едва 6 годишен когато издъхвайки, неговата майчица сочи иконата на Христос - “… на него те оставям, върви по неговия път”. И той тръгва по най-трудния път. Различен, не играе с другите деца.
Първото му видение е когато е 10 годишен:
“Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: "Много знаеш...", пише в спомените си самият той. Усъмнили се съселяните му в Коньово, когато година по-късно избухва Балканската война, сещат се за него и почват да го търсят. Пророкувал и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г., но отказвал да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го изпраща в тила, да готви и пренася храната, зачисляват му полковото магаре, но той жалел хайванчето - крачел с храната напред, а магарето вървяло след него.
На 22-23 години пуска дълга коса и брада, наподобявайки вида на Исус, селяните започват да го наричат "Чичо Влайчо”. Обикалял из страната и казвал кой от мъжете ще се върне от фронта жив и кой - в ковчег.
Втората му майка, от доста богата фамилия, решава да го ожени, за да не бъде стар ерген - намира момиче, също от богаташки род и много красиво. Правят сватба три дни, но тълпи чакат пред дома му, за да им гледа и той решава да ги приеме, въпреки че се жени. Привиква ги по имена (знае ги без да познава хората), забелязва в навалицата един напет офицер, подрънква със сабята. Влайчо е телепат, влиза в ума на този мъж, пуснал доста хора пред себе си, редът му е минал отдавна… и "прочита"тайния замисъл - искал е да види Йорданка за последен път (нейн таен обожател). Влайчо се обръща към нея да излезе навън, а офицерът се изчервява, смутен, че тайната му е разгадана и си тръгва. Когато след сватбата остават насаме с Юрданка, Влайчо ѝ казал: «Ти ми харесваш, ако искаш да живеем като брат и сестра, остани, ако не, иди си. Няма да ти се сърдя». Три дни мислила невестата, взема кардинално решение - очаквала деца, баща ѝ си я прибира. Влайчо вървял по пътя на древно-еврейските пророци, трябвало да си остане безбрачен.
Дарбата му се отключва още по-силно след тежко боледуване през 1920 г. - необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ: «Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: "Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде?"Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път» - разказва Влайчо.
На 28-29 години, от уважение към способностите му, започнали да се обръщат към него с "Дядо"Влайчо. В същите години се свързал и с Бялото братство, имал и лични срещи с Учителя. Създал комуна в Коньово, отглеждали плодове и зарзават, не ядели месо. Давал подслон на всеки, в градината приемал болните, пристигащи даже от Гърция и Румъния. Били толкова много, че чакали по 4-5 дни ред.
През 1938 г. Дядо Влайчо бил извикан и от Борис III, предсказал раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, но шокирани от втората част на пророчеството: “… ще се роди цар, без да царува», анатемосан от царя никога не го потърсили отново.”
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, Дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път не ходил на Изгрева. Накрая отива, Учителят го приема с думите: “Рекох, много късно дойдохте!” - и си обръща главата встрани. Влайчо казва на другите: “Скоро учителят ще си отиде. Гответе се”. Още същата година Учителят си замина от този свят.
По това време помогнал на интернирания в региона марксист акад.Тодор Павлов. Няколко пъти ходил при него и прословутият Стою Неделчев “Чочоолу”. Помагал Дядо Влайчо на дейци от съпротивата, но когато те завзели властта след 1944 г. го щамповат като "царски предсказател", забравили какво е направил за тях, започват да го тероризират.
Една жена, при която се укривал, му казала: “Дядо Влайчо, защо така с теб се уважаваме? Като дойдеш, домът ми се огрява сякаш от светлина?” Той отговаря: “Ти нямаш спомен - с теб някога бяхме Богомили. Много ни преследваха и се криехме заедно. Когато ни измъчваха, аз не издържах. Не си довърших мисията”
Защо за разлика от други ясновидци, не го оставяли на спокойствие?
Обяснението на самия Пророк е: “… аз всичко, каквото виждах, го съобщавах на питащия”, безплатно! Затова го и наричат Безсребърник!
"Даром ми се дава - Даром го давам, а властта искаше да взема пари…" - отбелязал той в бележките си.
Затова го притискат, карат го да се признае за "шарлатанин"и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната идеология.
Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал Ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията. Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина, че в едно от виденията си през 1947 г. предвижда скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество го обявяват за "враг на народа"и попада в шестгодишен ад! Вкарват го да работи в пернишките мини, "да стане човек и да му се избият глупостите от главата". Минава през пернишките и бобовдолските мини.
Дядо Влайчо пророкува, че в скоро време комунистите ще паднат от власт, на тяхно място ще дойдат да управляват земеделците и те няма да управляват много време, след което ще дойде да управлява Бялото Братство.
Това пророчество подкопавало властта и го изпращат в концлагер - да провери дали комунистите ще паднат от власт. Само три месеца след кончината на Вожда - през месец ноември на 1949 г. го изпращат и в концлагер Белене. По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. И понеже е вегетарианец, в лагера продължил да се изхранва с изхвърлените люспи от праз, сурова царевица или слънчоглед от питите.
Той обаче знаел, че ще се измъкне жив от този ад, макар че целта на властта била да бъде унищожен. Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него, Дядо Влайчо му казал: «Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене». След два месеца този началник пристигнал в концлагера като затворник - хванат, че прехвърля политически противници на властта срещу подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил и му казал: “Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене!” Онзи не можел да се помири отвърнал: “Да имаш още нещо да ми кажеш” “Ще ти кажа: "Ако речеш да бягаш, ще те разстрелят като псе!"
Още в самото начало, времето било доста студено, милиционерите в лагера го изправят на плаца, съблечен чисто гол пред погледите на останалите, вързан за предварително подготвен кол, плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено студена вода. Милиционер, облечен в топла шуба, започнал да се подиграва с дарбата му, а тракайки със зъби, Дядо Влайчо промълвил: “Не си губи времето с мен, а побързай за вкъщи! Там сега имат много по-голяма нужда от теб”. Милиционерът започва да му се подиграва отново, заявявайки му, че скоро ще се нуждае от свети Петър, когато дотърчал негов роднина и му съобщил, че боледуващото му от месеци дете е починало. Потресен, надзирателят се затичал към вкъщи, но бегом се връща и загръща в топлия си кожух Дядо Влайчо.
Оказва се, че Влайчо е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, “Аз ще изляза жив от лагерите на смъртта”.
Помогнал му академик Тодор Павлов. Случайно! Двама мъже от Коньово били в София, понеже имали свободно време, седнали на пейка пред някаква къща с двор. Оттам излязъл възрастен мъж и ги попитал откъде са. Отговорили му - от Коньово. И ги попитал какво прави неговият приятел Дядо Влайчо. “О, той е в Белене, отдавна!”. Мъжът се смутил и влязъл обратно в двора си, без да каже дума. Това бил акад.Тодор Павлов. След 10 дни изненадващо Дядо Влайчо се върнал в Коньово! Само два дни след радостната новина пред дома му се образува опашка.
Появил се един човек, който имал дъщеря в психиатрията на тогавашната Узунова болница. Момичето било много умно и красиво, но превъртяло, защото искали да я омъжат насила. Бащата търпеливо седял в края на опашката, излязъл Дядо Влайчо и казал: “Да дойде бащата на Анчето!” - и хората го пуснали да влезе - “Слушай - рекъл му дядо Влайчо. - отивай си у дома! Пред вратата на къщата ти има един голям камък, ще го вдигнеш и ще видиш под него една муска. Вземаш я и я хвърляш в реката. След това ще заколиш една овца и ще направиш курбан. Това ще е! После отиваш и си вземаш детето от лудницата и ще видиш, то ще е напълно здраво... После ще срещне на улицата човек с пагони, който ще ѝ стане съпруг, ще ѝ помогне да се изучи, и ти ще се гордееш с нея…” Точно така се случило - думите на Дядо Влайчо се сбъднали до една!
Подобни истории се предават от уста на уста и хората се трупат пред дома му. Понякога грабвал торбичка с малко хляб и сиренце и тръгвал…
Пред довереници споделял, че не е щастлив, защото имало хора, дето го търсили само да питат къде са изгубили това или онова, а не питали как да живеят, как да са здрави, как да са добри. “Господ не е в манастирите, не е в големите църкви… Господ е в светлите постъпки”, пише в едно от откровенията си той.
Предлагал пари на авджиите само и само да не ходят на лов, за да не убиват животни. "Виждал"човека, който идва при него, още по пътя, усещал аурата му, кой орган е здрав, кой - не. Нямал своя челяд, но излекувал хиляди бездетни двойки. Погребали го в Коньово. Събират се 500 души от селото на неговия гроб. Никой не помръдва на службата, а вали дъжд. Имало и две сватби тогава. Без уговорки, точно в 12 часа музиката спира. Всички стават и уважават покойника. Никой не отразява смъртта му в медиите. А и никой не пише за него приживе.
Дядо Влайчо предвижда промяната в България - от опита за атентат срещу Тодор Живков (има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня), до падането на режима на Тодор Живков. Предсказва модата унисекс, лентите на главите, екологичното замърсяване, замърсяването на почвата…
За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен кът, посветен на Пророка в родното му село.
Днес все повече осъзнаваме, че думите на дядо Влайчо са закон Божи на нашата земя и че истинското блаженство на душата минава по трънлива пътека, по която следва да вървим смело:
“Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота… Колкото по-извисена е една душа, през толкова изпитания трябва да премине”