Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична, или се обажда понякога просто ей- така от нищото. Всъщност, нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика- тяло, и най- вече- болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болният. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).
Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по- добре болката, е по- лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласа на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат.
Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урока е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.
Bolkite
Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема. Единственото нещо което се изисква от вас е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакваха от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.
Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите за да се появят по- късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционна или нетрадиционната медицина, напротив. Но също- опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):
“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива, и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?“
Много хора страдат от така нареченият “болков синдром”, или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковият синдром се основава и една сравнително нова болест “фибромиалгия”, и естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява. В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидния артрит (автоимунно), болки в гърба, във врата, интеснинален цистит, мигрена, невропатична болка, болка в рамото, бурсит и комплексен регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стой възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включва цитокуки, невропептиди, фактори на разтежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична- в основата си има възпаление и отговор на възпалението. Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща- тя отново, е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органа, или мястото в тялото където се е появила тя, това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателя на Американската асоциация по изследване на самоубийствата обяснява, че много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. И дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по- често сме уплашени, отколкото наранени; и по- често страдаме от въборажението си, отколкото от реалността”.
“Оххх центъра” разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй нареченият мозък. Според Професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет “болката е комплексен, многоизмерен опит, които причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, дома на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най- обособената част, що се отнася за обособяване на “нивото на болката”. (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българският му превод, за което моля да бъда бъда извинена).
И така, към болката. Определенията по- долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да извземам функциите на лекар- специалист. От значение е също дали сегмента, който е блокирала болката е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по- скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай, като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава. Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас, които да ви помогне да декодирате “вашата болка”.
Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Израза “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота. Може ли да плуваме по течението, не срещу него?
Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си, без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символа на търсене на решение, което в много случай е под носа ни.
Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място което отговаря за контрола и подтискане на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Не случайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавият” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си.
Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. От тук и известната поговорка : “Нарамил съм се със много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава, дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа. Помислете, с какво сте се “зарамчили”?
Болка в стомаха се появява когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, която не може да бъде изказана вербално по една или друга причина.
Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани, и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално, тук и сега?
Болка в долната част на гърба/ кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по- добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето? Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството, или сте “преработили”. За мен лично често е вярно последното.
Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?
Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да правите нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?
Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е баланса ви, чувствате че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение. При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа.
Болки ставите, изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации които вече не ви служат?
Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, ‘приемането” и смирението, да приемем нещата такива каквито са. Външната част на коляното е свързана със собственият ни свят, докато вътрешната- с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб.
Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?
Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще справите, че ще може да “станете” дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?
Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Дома на нашата душа, който ще бъде такъв до последният ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка, или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ, със всичко което съм научила и знам.
Светла Банкова,
психолог и психотерапевт