Катарският требник, съставен през ХIII век, е друг автентичен документален източник, въз основа на който може да се добие представа за организационната структура, вярванията и развитието на катаризма. Требникът има славянски произход и е преработен от богомилска богослужебна книга. Съдържа следните раздели: Служба, Приемане или посвещение във вярата, Посвещение в съвършен богомил (Духовно кръщение), Моление при разни случаи, Духовно кръщение на болен вярващ и други. В него са описани обичаите и религиозният живот в катарските общини, както и основните ритуали и степените в йерархията. Тази книга е написана на провансалски език и ползвана от катарите в Южна Франция.
От Катарския требник става ясно, че богомилите си служат в своите проповеди с книгите на пророк Исайя и Йеремия, ползват книгата на Йов, на Исус син Сирахов, както и Псалтира на Давид и приписваната на цар Соломон книга (Еклесиаст).
Те отхвърлят Мойсеевото петокнижие и историческите книги и приемат поетичните и пророческите, в които виждат Божие внушение. В своите проповеди използват онези места от тях, които допълват техните възгледи. Ползват също и някои от старозаветните апокрифи, като Видение Исаево, Книгата на Енох, Павловото видение и други.
В Лионски (окситански катарски) требник четем: Добре би било да спазваш всичките Божи заповеди от Христос и от Новия Завет, според възможностите ти. И знай, че е заповядано човек да не извършва нито разврат, нито убийство, нито измама.
Да не полага каквато и да е клетва, да не посяга и не граби, да не причинява на другите това, което той сам не иска да се случи нему. Човек да прощава на този, който му е причинил зло, да обича неприятелите си, да се моли за своите клеветници и обвинители, да ги благославя... Ако го ударят по едната страна, да подложи и другата, а ако му отмъкнат гонелата (вид дълга роба), той да си остави и наметката. Нито да осъжда, нито да обвинява. Наред с тия, да съблюдава и много други заповеди, завещани от Господа и неговата Църква... Добре би било също така да ненавижда тоя свят и делата му, както и нещата, дето са от него.
Стремеж към духовното, принизяване на сетивното, преодоляване на земното и преходното в името на светостта - това са основните богомилски идеали, за които те понасят страдания и смърт. В проповедите си казват, че всеки може да се освободи от властта на Сатаната чрез силата на Любовта, а чрез Истината и Мъдростта човек може да промени живота си и да тръгне по духовната пътека, която ще го отведе в Божието царство.
Считат, че целта на живота е да се преодолее материалното и да се отхвърли всичко лично, свързано със стремежа към постигане на богатство и власт.
Всеки трябва да се стреми към това, да облагороди и одухотвори материята, за да я преобрази, учат те. Недейте обича света, нито каквото е на света.
Ако някой обича света, той не милее за Отца. Защото всичко, що е на света - въжделението на плътта, пожеланието на очите, тщеславието на живота - не е от Отца, а от света; светът ще премине, както и неговото въжделение; само който върши Божията воля, той пребъдва вовеки - пише в Катарския требник, ползван от богомилите като богослужебна книга.
Те отдават особено значение на разпоредбите на Христос: Знай при това, че Той е заповядал човек да не върши прелюбодеяние, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, да не взема чуждо, да не краде, нито да прави на другите това, което не иска нему да се прави, да прощава на оногова, който върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и обвинители и да ги благославя, а ако някой го удари по едната страна, той да му обърне и другата... Да не съди и осъжда, и много други заповеди, оставени от Господа... Ще трябва също така ти да оставиш този свят и неговите дела, и нещата, които са от него...
"Те отхвърлят напълно всички учени богослови, именно Амброзий, Григорий, Августин, Йероним и всички останали. Ако някой яде месо, яйца, сирене или нещо друго от животински произход, правел го за своя гибел. Смятат, че чрез освещаването с вода по никой начин не може да се приеме Дух Свети. Не вярват, че някаква видима материя може по какъвто и да е начин да се превърне в тяло Христово. Вярват, че всеки, който се кълне, ще бъде погубен и че никой не може да се спаси, освен с някакво полагане на ръцете, което те наричат кръщение и възобновяване на Светия Дух... Накрая катарите казват, че никой не може да се спаси без тях.
Корените на богомилския светоглед трябва да се търсят в Евангелията. Богомилството е основна част в средновековното християнство. То запазва древните християнски традиции (тълкуване на Новия Завет, кръщелната литургия с полагане на ръце, строгостта и суровостта на аскетичните съвършени богомили). Това е най-съществената черта - стриктното придържане към текстовете на Евангелието и стремежът към точното му приложение във всекидневния живот.