В своята Беседа против богомилите Презвитер Козма пояснява: Църквите (те) считат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в тях - за многодумие... Еретиците хулят йереите и всички църковни санове, наричат православните духовници “слепи фарисеи”. Богомилите обвиняват църковните служители, че не спазват спасителното Христово учение и се отклоняват от новозаветните повели.
Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре... - цитира думите им Презвитер Козма. Те изобличават духовенството и Църквата като цяло, че натрупва различни богатства и се превръща във велика блудница, а църковниците потъват в плътски наслади, разкош, високомерие...
Богомилите призовават монасите и свещениците да изоставят порочния си и недостоен живот, да спазват принципите на евангелската бедност и кротост на Христовите ученици. В своите проповеди те включват текстове и цитати от Новия Завет, с които осъждат грешните слуги на Сатаната.
Използвут аргументи от Свещеното Писание, с които оборват своите противници, които живеят плътски, а не духовно, разобличават ги, като посочват разликата между думите и делата им. Укоряват божиите служители с думите: Ако сте свети, както казвате, защо не живеете както ви е заповядано и както пише апостол Павел на Тимотея: епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолик, не златолюбец, добър уредник на своя дом; така и дяконите трябва да бъдат честни, не двуезични, да не пият много вино и да са много известни с добро; трябва по-напред да се проверяват дали са такива, и ако са непорочни, тогава да служат. А ние не виждаме да сте такива...
Много исторически свидетелства и примери ни позволяват да установим, че тези, които в тази епоха стоят начело на Църквата, съвсем не са последователи на Христос. Самата институция няма нищо общо с апостолската Църква от първите столетия. Едва ли е нужно да се пояснява, че инквизиторите, преследващи брутално своите цели, не са никакви християни. Никой човек от средните векове не е можел да се чувства в безопасност, ако не споделял общоприетите възгледи, наложени от църковниците.
Може да определим Средновековието като времето на кладите. В този период над девет милиона души в цяла Европа са подложени системно на изтезания и смърт. Архивите на Инквизицията съдържат потресаващи признания на еретици, изтръгнати чрез ужасяващи мъчения. Много от документите са неоспоримо доказателство за невежеството, жестокостта и фанатизма на инквизиторите. Описани са безброй трагедии, документирани са зверски убийства дори на деца.
От Синодика на цар Борил научаваме, че богомилите искат да се вземат от църквите и манастирите всички имоти, които са им подарени от благоверните царе и богобоязливите християни. Както се вижда, богомилите се явяват и противници на съвременния им обществен ред.
Тези възгледи на богомилите не ни учудват, понеже напълно хармонират с техните религиозни и етични принципи. Тъй като смятат, че материята изобщо е дело на злото начало, те ненавиждат богатството и материалните блага, както и самите богати.
Богомилите твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник межу вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора, някои от които много порочни и грешни, незаслужаващи почитта, която изискват от вярващите към себе си като Божии служители.
В проповедите си ги изобличават, като посочват разликата между думите и делата им. Вместо вярата, получена от втора ръка, те извеждат на преден план личното познание, религиозния и мистичен опит, който придобива всеки отделен човек и който наричат гносис - от гръцката ума за познание.
За тях гносисът е по-важен от всички вероизповедания и догми. Уверяват също, че няма полза от обредите, които извършват изпълнените с грях духовници и призовават вярващите да не плащат църковен десятък. Наричат църквата Ирод, тъй като тя, подобно на този жесток цар, се опитва да унищожи роденото у тях слово на истината.
Френските катари казват, че материалната църква не е добра и в нея не може да се произнася молитва. Марсел Дандо пише: Богомилите учат никое от техните деца да не ходи на църква. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Богомилското учение напълно отрича храма като дом на Бога и освобождава средновековния човек от страхопочитанието пред Божиите представители на Земята.
Освен църковните храмове и извършваните в тях богослужения, богомилите не признават и различните тайнства, обреди и символи, влизащи в понятието църковен култ.
Почитането на иконите определят като идолопоклонство, а за кръста твърдят, че е най-омразен на Бога, тъй като на него е разпънат Иисус Христос.
Презвитер Козма пише: Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: как да му се покланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. - Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога...
И по-нататък: Какво говорят за светото причастие? - Причастието не се извършва по Божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Хритос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме (казват те)...
Като отричат, че изобщо съществуват светци, тъй като свят е само Бог, те не признават и преклонението пред техните мощи, които за тях са само обикновени кости на мъртъвци. Евтимий Загавин пише, че когато Василий Врач бил запитан по какъв начин останките на светците вършат чудеса, той отговаря: Понеже в тях са се заселили дяволи, които са останали в гробовете, вършат чудеса, за да измамят неопитните и да ги склонят да почитат нечестивците като светци.
Те отрицават причастието чрез приемане на хляб и вино и казват, че действителното причестяване на християните трябва да се схваща символично, в смисъл на възприемане на евангелското учение и думите на Христос. Козма пояснява, че наричат тяло четирите Евангелия, а кръв - апостолските деяния.
Богомилите наричат Иоан Кръстител водоносец, защото кръщава с безполезна вода. В едно анонимно съчинение от ХIII век срещу катарската ерес се пояснява: За Иоан Кръстител еретиците казват, че бил изпратен от дявола, за да попречи на проповедта на Христос. Така вярват и българите. Друг автор свидетелства още нещо: Нашето кръщение наричат “Иоаново”, тъй като то се извършва чрез вода, а своето наричат “Христово”, и то било извършвано, както те си мислят, чрез Светия Дух.
Рьоне Нели подробно обяснява значението на Консоламента (от латински - получаване на утеха) - духовното кръщение и най-важната церемония на катарите: Консоламентът има за цел да свърже душата с Духа, да даде на вярващия опрощение за миналите му прегрешения и да му възвърне истинската свобода - “не свободна воля”, а способността да разпознава Злото и вътрешната сила да му противостои. Едва тогава той постига онази степен в своето развитие, когато не е възможно сам, по своя воля, да извърши и най-малко зло.
След като е получил духовното си кръщение, съвършеният християнин трябва да живее като образцов праведник. Да не извършва убийство - нито на война, нито в случай на неизбежна самоотбрана. Да не допуска и “разврат” - с тази дума катарите определяли всяко действие на плътта. Забранено му било и да се заклева.
Цариградският монах Евтимий от Акмония пояснява в съчинението си от 1034 г., че според малоазийските богомили, възкресение от мъртвите няма да има.
Те проповядват, че ще възкръснат само душите, а не тленната плът. А Евтимий Загавин разкрива схващането на богомилите, че съвършените веднага ще влязат в Царството Божие.
Те не умират, но се променят като насън, като събличат тази глинена и телесна обвивка и се обличат в нетленната и божествена дреха на Христос. П
олучили неговата плът и неговия образ, и съпроводени от ангели и апостоли, те отиват в царството на Отца, а тялото, което са свалили от себе си, се разпада на прах и пепел, за да не възкръсне никога.
Като отхвърлят всички молитви и песнопения в чест на Христос и Богородица, богомилите признават единствено молитвата Отче наш, понеже е дадена от самия Господ. Според тях, не апостолите установяват службите и тайнствата в Църквата, а Иоан Златоуст и другите църковни отци, затова не приемат нищо, което не е включено в Евангелията и апостолските послания. Поясняват, че целият блясък и сложната претрупаност на църковните ритуали нямат нищо общо с
Христовото учение, взето в неговия чист духовен смисъл. Напълно отричат цялата църковна йерархия и външните прояви на религията, изтъкват, че те противоречат на първоначалните християнски принципи.
Църковният календар, изпълнен с празници и чествания на светци и мъченици, няма задължителна стойност за богомилите. Неделята те приемат за ден, подобен на другите, затова работят и постят, противно на църковните канони. Разясняват на вярващите да не се кланят на иконите, които смятат за идоли. Обръщат се към тях с думите: Никой не е видял Бога, защото Той е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да Му се кланят (Иоан 1:18;4:24).
Богомилите постят три пъти в годината по 40 дни, освен това остават на хляб и вода всеки вторник, четвъртък и петък от седмицата. Според Презвитер Козма, те постят и в неделя. На Запад кандидатите за вярващи, според изискванията, се подлагат на пост понеделник, сряда и петък до деветия час от деня.
Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Основен постулат в тяхното учение е спазването на закона на любовта и жертвата. Чрез безкористно служене на Бога и хората те се стремят към благочестив и самопожертвувателен живот. Според богомилите, всички хора са братя и деца на небесния Отец. Вярата им във всепобеждаващата сила на доброто им помага да устоят на преследванията и изтезанията.
Големият противник на богомилите Евтимий Загавин в своето съчинение изтъква чистотата и строгостта на богомилските нрави: Те наставляват просто обучаваните, като ги увещават да вярват в Отца и Сина, и Светия Дух, и да знаят, че Христос е приел човешка плът и дал на апостолите Свещеното Писание. Те ги съветват да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, за понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си.
Изобщо ги поучават на всичко добро. Всеки, който влиза в богомилската общност, не може да върши човекоубийство нито в случай на война, нито в случай на самозащита. Той е получил целувката на мира.
Те се обявяват против убийството не само на хора, но и на животни и считат насилието за смъртен грях. Никога не носят със себе си оръжие и са готови по-скоро да умрат, отколкото да отнемат нечий живот.
Въпреки безбройните опасности те винаги казват истината и отказват клетвата. Техните врагове използват един коварен начин за бързото им откриване. Стефан дьо Бурбон описва как католическите войници по време на кръстоносните походи срещу катарите и албигойците принуждават заподозрените да убият кокошка или някое друго животно - и при отказ узнават кои са привърженици на еретиците. Инквизицията също използва това средство, за да установи кои от задържаните са богомили.
В земния живот те виждат важен фактор за усъвършенстването на човешката личност. Немският историк Дьолингер доказва тезата, че богомилите приемат учението за прераждането като закон на човешката еволюция.
В основата на богомилската гносеология стои законът за причината и следствието, известен като Карма.
В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели пише следното: Душите трябвало да се освобождават постепенно в течение на последователните прераждания, при които придобивали опит спрямо нещастието.
Следователно всеки човек, който един ден реши да се приобщи към катарството..., не е далече от спасението. Другите, обикновените вярващи или невярващи, тънещи все още в невежество и в зло и не разполагащи със свободата, ще трябва да изчакат, докато времето и изпитанията ги преобразят - тъй да се каже - противно на волята им.
Представителите на Църквата през Средновековието, а и някои съвременни автори, посочват изненадващото спокойствие, с което богомилите и техните западни последователи посрещат страданията и смъртта. В това те виждат израз на богомилското презрение към живота и желание за отказ от него.
Но истината е друга - един от богомилските принципи е, че животът не може да се прекъсва насилствено и преждевременно, той трябва да се изживее докрай. Богомилите учат, че животът е задължение, което трябва да се изпълни достойно. За тях всеки човек трябва да завърши земните си дни в телесната обвивка, ...за да заслужи мястото си в света на съвършенството, както пише в апокрифа Видение Исаево.
Богомилите приемат идеята, че душата е обхваната от материалното си съществуване и не желае да напусне телесната си форма или земната си плътска обвивка. На тях принадлежи схващането, че животът се повтаря многократно.
Те смятат, че съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. То се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии. В богомилското учение се казва, че никой не може да бъде спасен..., ако не премине през една продължителна еволюция чрез повторение на живота, установява Д. Роше.
Последователните повтаряния на живота, известни като прераждане, позволяват чрез връзките на кръвта да се преобразува човечеството с помощта на чистата любов. Доктрината за повторението на живота (реинкарнация) говори за отношението на богомилите към семейството. Рьоне Нели уточнява: Семейният живот, според тях, е необходим, за да могат несъвършените души да се превъплътят отново, за да се очистят.
Представата на богомилите за развитие на човека по пътя на прераждането изразява още веднъж един основен жизнен принцип. В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели подчертава: Катарите имали не само задължение да спасят своите души, но трябвало да се противопоставят на всяка опасност да изпаднат в служба на “княза на мрака” в борбата му против “княза на доброто”, т.е. да не би да престанат да се борят чрез отказ от живота. Ето защо те пазели безкрайно живота, като забранявали абсолютно самоубийството под каквато и да било форма. И за тях нямало смекчаващи вината обстоятелства... Те никога не са одобрявали самоубийството.
Според богомилите, най-недостойно е човек да се страхува от смъртта и страданието. Страхът показва безсилие, а те са смели и решителни хора, които се противопоставят на злото с добро. Със самопожертвувателния си живот, твърдост и кураж показват, че са по-силни от смъртта. Това е израз на непоколебимата им верност към идеите и въпрос на висша добродетел, която разкрива едно от най-високите етични качества на богомилите - именно спокойствието да посрещат мъчения и смърт в името на своя идеал. Както пише Николай Райнов, богомилите умеят да умират за мисъл.
Надмогнали земното, изкупили човешката си греховност чрез подвижнически живот, изпълнен с лишения и страдания, съвършените богомили се превръщат в светлината на света. Те твърдят, че душата е еманация от Бога. След като се пречисти чрез многобройните превъплъщения в различни тела на Земята, тя става достойна да се възвърне и слее със своя Божествен първоизточник. За малоазийските богомили, наричани фундагиагити, Евтимий от Акмония споменава следното: Казват, че само две неща от видимия свят са съзидание на Бога - слънцето и човешката душа.
Есхатологията, т.е. вярването, че предстои второто идване на Христос, съпроводено със съд и наказание на грешниците, не споделят всички богомили. Монахът-писател отбелязва: Злочестивците учат, че не чакат възкресение на мъртвите, нито Второ пришествие, нито Божий съд. Твърдят, че цялото управление над земните твари, както адът, така и раят, се намира под властта на управителя на този свят - дявола.
Той праща приятелите си в рая, а неприятелите си в ада и няма нищо общо с Бога: Бог властвал над небесните предели, управителят на света - над земните. Според тях, разделението на Вселената ще продължава вечно.
Пред съда на Инквизицията в гр. Памие еретиците бугри казват: Няма друг ад вън от видимия свят... Тази земя е ад. Дори правото тук е безправно. В един средновековен текст се пояснява: Съвършените бугри не вярват, че има блажен рай, нито мъчителен ад. За тях няма друг ад, освен ада на Земята.
Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре... - цитира думите им Презвитер Козма. Те изобличават духовенството и Църквата като цяло, че натрупва различни богатства и се превръща във велика блудница, а църковниците потъват в плътски наслади, разкош, високомерие...
Богомилите призовават монасите и свещениците да изоставят порочния си и недостоен живот, да спазват принципите на евангелската бедност и кротост на Христовите ученици. В своите проповеди те включват текстове и цитати от Новия Завет, с които осъждат грешните слуги на Сатаната.
Използвут аргументи от Свещеното Писание, с които оборват своите противници, които живеят плътски, а не духовно, разобличават ги, като посочват разликата между думите и делата им. Укоряват божиите служители с думите: Ако сте свети, както казвате, защо не живеете както ви е заповядано и както пише апостол Павел на Тимотея: епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолик, не златолюбец, добър уредник на своя дом; така и дяконите трябва да бъдат честни, не двуезични, да не пият много вино и да са много известни с добро; трябва по-напред да се проверяват дали са такива, и ако са непорочни, тогава да служат. А ние не виждаме да сте такива...
Много исторически свидетелства и примери ни позволяват да установим, че тези, които в тази епоха стоят начело на Църквата, съвсем не са последователи на Христос. Самата институция няма нищо общо с апостолската Църква от първите столетия. Едва ли е нужно да се пояснява, че инквизиторите, преследващи брутално своите цели, не са никакви християни. Никой човек от средните векове не е можел да се чувства в безопасност, ако не споделял общоприетите възгледи, наложени от църковниците.
Може да определим Средновековието като времето на кладите. В този период над девет милиона души в цяла Европа са подложени системно на изтезания и смърт. Архивите на Инквизицията съдържат потресаващи признания на еретици, изтръгнати чрез ужасяващи мъчения. Много от документите са неоспоримо доказателство за невежеството, жестокостта и фанатизма на инквизиторите. Описани са безброй трагедии, документирани са зверски убийства дори на деца.
От Синодика на цар Борил научаваме, че богомилите искат да се вземат от църквите и манастирите всички имоти, които са им подарени от благоверните царе и богобоязливите християни. Както се вижда, богомилите се явяват и противници на съвременния им обществен ред.
Тези възгледи на богомилите не ни учудват, понеже напълно хармонират с техните религиозни и етични принципи. Тъй като смятат, че материята изобщо е дело на злото начало, те ненавиждат богатството и материалните блага, както и самите богати.
Богомилите твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник межу вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора, някои от които много порочни и грешни, незаслужаващи почитта, която изискват от вярващите към себе си като Божии служители.
В проповедите си ги изобличават, като посочват разликата между думите и делата им. Вместо вярата, получена от втора ръка, те извеждат на преден план личното познание, религиозния и мистичен опит, който придобива всеки отделен човек и който наричат гносис - от гръцката ума за познание.
За тях гносисът е по-важен от всички вероизповедания и догми. Уверяват също, че няма полза от обредите, които извършват изпълнените с грях духовници и призовават вярващите да не плащат църковен десятък. Наричат църквата Ирод, тъй като тя, подобно на този жесток цар, се опитва да унищожи роденото у тях слово на истината.
Френските катари казват, че материалната църква не е добра и в нея не може да се произнася молитва. Марсел Дандо пише: Богомилите учат никое от техните деца да не ходи на църква. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Богомилското учение напълно отрича храма като дом на Бога и освобождава средновековния човек от страхопочитанието пред Божиите представители на Земята.
Освен църковните храмове и извършваните в тях богослужения, богомилите не признават и различните тайнства, обреди и символи, влизащи в понятието църковен култ.
Почитането на иконите определят като идолопоклонство, а за кръста твърдят, че е най-омразен на Бога, тъй като на него е разпънат Иисус Христос.
Презвитер Козма пише: Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: как да му се покланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. - Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога...
И по-нататък: Какво говорят за светото причастие? - Причастието не се извършва по Божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Хритос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме (казват те)...
Като отричат, че изобщо съществуват светци, тъй като свят е само Бог, те не признават и преклонението пред техните мощи, които за тях са само обикновени кости на мъртъвци. Евтимий Загавин пише, че когато Василий Врач бил запитан по какъв начин останките на светците вършат чудеса, той отговаря: Понеже в тях са се заселили дяволи, които са останали в гробовете, вършат чудеса, за да измамят неопитните и да ги склонят да почитат нечестивците като светци.
Те отрицават причастието чрез приемане на хляб и вино и казват, че действителното причестяване на християните трябва да се схваща символично, в смисъл на възприемане на евангелското учение и думите на Христос. Козма пояснява, че наричат тяло четирите Евангелия, а кръв - апостолските деяния.
Богомилите наричат Иоан Кръстител водоносец, защото кръщава с безполезна вода. В едно анонимно съчинение от ХIII век срещу катарската ерес се пояснява: За Иоан Кръстител еретиците казват, че бил изпратен от дявола, за да попречи на проповедта на Христос. Така вярват и българите. Друг автор свидетелства още нещо: Нашето кръщение наричат “Иоаново”, тъй като то се извършва чрез вода, а своето наричат “Христово”, и то било извършвано, както те си мислят, чрез Светия Дух.
Рьоне Нели подробно обяснява значението на Консоламента (от латински - получаване на утеха) - духовното кръщение и най-важната церемония на катарите: Консоламентът има за цел да свърже душата с Духа, да даде на вярващия опрощение за миналите му прегрешения и да му възвърне истинската свобода - “не свободна воля”, а способността да разпознава Злото и вътрешната сила да му противостои. Едва тогава той постига онази степен в своето развитие, когато не е възможно сам, по своя воля, да извърши и най-малко зло.
След като е получил духовното си кръщение, съвършеният християнин трябва да живее като образцов праведник. Да не извършва убийство - нито на война, нито в случай на неизбежна самоотбрана. Да не допуска и “разврат” - с тази дума катарите определяли всяко действие на плътта. Забранено му било и да се заклева.
Цариградският монах Евтимий от Акмония пояснява в съчинението си от 1034 г., че според малоазийските богомили, възкресение от мъртвите няма да има.
Те проповядват, че ще възкръснат само душите, а не тленната плът. А Евтимий Загавин разкрива схващането на богомилите, че съвършените веднага ще влязат в Царството Божие.
Те не умират, но се променят като насън, като събличат тази глинена и телесна обвивка и се обличат в нетленната и божествена дреха на Христос. П
олучили неговата плът и неговия образ, и съпроводени от ангели и апостоли, те отиват в царството на Отца, а тялото, което са свалили от себе си, се разпада на прах и пепел, за да не възкръсне никога.
Като отхвърлят всички молитви и песнопения в чест на Христос и Богородица, богомилите признават единствено молитвата Отче наш, понеже е дадена от самия Господ. Според тях, не апостолите установяват службите и тайнствата в Църквата, а Иоан Златоуст и другите църковни отци, затова не приемат нищо, което не е включено в Евангелията и апостолските послания. Поясняват, че целият блясък и сложната претрупаност на църковните ритуали нямат нищо общо с
Христовото учение, взето в неговия чист духовен смисъл. Напълно отричат цялата църковна йерархия и външните прояви на религията, изтъкват, че те противоречат на първоначалните християнски принципи.
Църковният календар, изпълнен с празници и чествания на светци и мъченици, няма задължителна стойност за богомилите. Неделята те приемат за ден, подобен на другите, затова работят и постят, противно на църковните канони. Разясняват на вярващите да не се кланят на иконите, които смятат за идоли. Обръщат се към тях с думите: Никой не е видял Бога, защото Той е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да Му се кланят (Иоан 1:18;4:24).
Богомилите постят три пъти в годината по 40 дни, освен това остават на хляб и вода всеки вторник, четвъртък и петък от седмицата. Според Презвитер Козма, те постят и в неделя. На Запад кандидатите за вярващи, според изискванията, се подлагат на пост понеделник, сряда и петък до деветия час от деня.
Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Основен постулат в тяхното учение е спазването на закона на любовта и жертвата. Чрез безкористно служене на Бога и хората те се стремят към благочестив и самопожертвувателен живот. Според богомилите, всички хора са братя и деца на небесния Отец. Вярата им във всепобеждаващата сила на доброто им помага да устоят на преследванията и изтезанията.
Големият противник на богомилите Евтимий Загавин в своето съчинение изтъква чистотата и строгостта на богомилските нрави: Те наставляват просто обучаваните, като ги увещават да вярват в Отца и Сина, и Светия Дух, и да знаят, че Христос е приел човешка плът и дал на апостолите Свещеното Писание. Те ги съветват да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, за понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си.
Изобщо ги поучават на всичко добро. Всеки, който влиза в богомилската общност, не може да върши човекоубийство нито в случай на война, нито в случай на самозащита. Той е получил целувката на мира.
Те се обявяват против убийството не само на хора, но и на животни и считат насилието за смъртен грях. Никога не носят със себе си оръжие и са готови по-скоро да умрат, отколкото да отнемат нечий живот.
Въпреки безбройните опасности те винаги казват истината и отказват клетвата. Техните врагове използват един коварен начин за бързото им откриване. Стефан дьо Бурбон описва как католическите войници по време на кръстоносните походи срещу катарите и албигойците принуждават заподозрените да убият кокошка или някое друго животно - и при отказ узнават кои са привърженици на еретиците. Инквизицията също използва това средство, за да установи кои от задържаните са богомили.
В земния живот те виждат важен фактор за усъвършенстването на човешката личност. Немският историк Дьолингер доказва тезата, че богомилите приемат учението за прераждането като закон на човешката еволюция.
В основата на богомилската гносеология стои законът за причината и следствието, известен като Карма.
В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели пише следното: Душите трябвало да се освобождават постепенно в течение на последователните прераждания, при които придобивали опит спрямо нещастието.
Следователно всеки човек, който един ден реши да се приобщи към катарството..., не е далече от спасението. Другите, обикновените вярващи или невярващи, тънещи все още в невежество и в зло и не разполагащи със свободата, ще трябва да изчакат, докато времето и изпитанията ги преобразят - тъй да се каже - противно на волята им.
Представителите на Църквата през Средновековието, а и някои съвременни автори, посочват изненадващото спокойствие, с което богомилите и техните западни последователи посрещат страданията и смъртта. В това те виждат израз на богомилското презрение към живота и желание за отказ от него.
Но истината е друга - един от богомилските принципи е, че животът не може да се прекъсва насилствено и преждевременно, той трябва да се изживее докрай. Богомилите учат, че животът е задължение, което трябва да се изпълни достойно. За тях всеки човек трябва да завърши земните си дни в телесната обвивка, ...за да заслужи мястото си в света на съвършенството, както пише в апокрифа Видение Исаево.
Богомилите приемат идеята, че душата е обхваната от материалното си съществуване и не желае да напусне телесната си форма или земната си плътска обвивка. На тях принадлежи схващането, че животът се повтаря многократно.
Те смятат, че съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. То се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии. В богомилското учение се казва, че никой не може да бъде спасен..., ако не премине през една продължителна еволюция чрез повторение на живота, установява Д. Роше.
Последователните повтаряния на живота, известни като прераждане, позволяват чрез връзките на кръвта да се преобразува човечеството с помощта на чистата любов. Доктрината за повторението на живота (реинкарнация) говори за отношението на богомилите към семейството. Рьоне Нели уточнява: Семейният живот, според тях, е необходим, за да могат несъвършените души да се превъплътят отново, за да се очистят.
Представата на богомилите за развитие на човека по пътя на прераждането изразява още веднъж един основен жизнен принцип. В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели подчертава: Катарите имали не само задължение да спасят своите души, но трябвало да се противопоставят на всяка опасност да изпаднат в служба на “княза на мрака” в борбата му против “княза на доброто”, т.е. да не би да престанат да се борят чрез отказ от живота. Ето защо те пазели безкрайно живота, като забранявали абсолютно самоубийството под каквато и да било форма. И за тях нямало смекчаващи вината обстоятелства... Те никога не са одобрявали самоубийството.
Според богомилите, най-недостойно е човек да се страхува от смъртта и страданието. Страхът показва безсилие, а те са смели и решителни хора, които се противопоставят на злото с добро. Със самопожертвувателния си живот, твърдост и кураж показват, че са по-силни от смъртта. Това е израз на непоколебимата им верност към идеите и въпрос на висша добродетел, която разкрива едно от най-високите етични качества на богомилите - именно спокойствието да посрещат мъчения и смърт в името на своя идеал. Както пише Николай Райнов, богомилите умеят да умират за мисъл.
Надмогнали земното, изкупили човешката си греховност чрез подвижнически живот, изпълнен с лишения и страдания, съвършените богомили се превръщат в светлината на света. Те твърдят, че душата е еманация от Бога. След като се пречисти чрез многобройните превъплъщения в различни тела на Земята, тя става достойна да се възвърне и слее със своя Божествен първоизточник. За малоазийските богомили, наричани фундагиагити, Евтимий от Акмония споменава следното: Казват, че само две неща от видимия свят са съзидание на Бога - слънцето и човешката душа.
Есхатологията, т.е. вярването, че предстои второто идване на Христос, съпроводено със съд и наказание на грешниците, не споделят всички богомили. Монахът-писател отбелязва: Злочестивците учат, че не чакат възкресение на мъртвите, нито Второ пришествие, нито Божий съд. Твърдят, че цялото управление над земните твари, както адът, така и раят, се намира под властта на управителя на този свят - дявола.
Той праща приятелите си в рая, а неприятелите си в ада и няма нищо общо с Бога: Бог властвал над небесните предели, управителят на света - над земните. Според тях, разделението на Вселената ще продължава вечно.
Пред съда на Инквизицията в гр. Памие еретиците бугри казват: Няма друг ад вън от видимия свят... Тази земя е ад. Дори правото тук е безправно. В един средновековен текст се пояснява: Съвършените бугри не вярват, че има блажен рай, нито мъчителен ад. За тях няма друг ад, освен ада на Земята.