Богомилите се стремят да предпазят душите си от всичко, което произтича от материята и илюзорното зло битие, за да се освободят от неговото влияние. Съвършените се лишават от всякакви действия, изхождащи от развращаващите сили на плътта, и се стремят да постигнат такава степен на духовност, че повече да не изпитват плътски желания.
Те не виждат никаква съществена разлика между брака и сладострастието. Според тях, всички, които не живеят целомъдрено, доказват, че са жертва на желания, които само тялото може да задоволи, и не могат да имат достъп до чисто духовния живот. Те ще трябва след смъртта си отново да се превъплътят, за да преодолеят сатанинските подбуди.
В История на българската държава през средните векове Васил Златарски пише: Богомилите отричали всичко веществено, материално, а най-вече собственото си тяло като създание на злото начало и извор на грях и погибел. Измъчване и бавно унищожение на тялото - това бил техният идеал. Храната им била умерена, и то главно растителна; разрешавала се риба, но по никой начин месо и вино.
Обличали се скромно: носели черна дълга дреха, като монасите, закривайки с нея и лицето си. Признавали труда, но работели само колкото да се прехранят; всичко повече за тях е “от лукавия”; те отхвърляли и оня труд, който би могъл да достави повече удовлетворение на материалните потребности на тялото, като търговия и др.; дори и селскостопанският труд за “съвършения” богомил бил излишен и затова те се хранели с това, което сама природата давала и небесният Отец изпращал чрез ръцете на благотворители.
Брака отхвърляли изобщо, особено за “съвършените”, защото в него най-ярко и силно се проявява стремежът на тялото, на материята да се укрепи и задържи, и затова богомилите мразели децата; учели, че) в брака се подражава на Сатанаил; впрочем бракът се допущал по необходимост и лесно могъл да се разкъсва. Не по-малко строго се отнасяли и към другите радости и удоволствия на живота; по кротост и смирение те приличали на овце, били мълчаливи, бледи, много не говорели, не се смеели високо, не били любопитни и се пазели от нескромен поглед.
Богомилите се лишават от всякаква месна храна, алкохолни напитки, въздържат се и постят. Без съмнение духът на катарството е забранявал на “добрите люде” да насилват съзнанието: те са знаели, че никой не може да бъде спасен - нито само да изпита желанието да бъде избавен, ако не е подготвен чрез дълга еволюция, осъществена през много последователни прераждания, да обича благочестието или светостта. Но те не са преставали да просветляват душите на вярващите... - отбелязва Рьоне Нели.
Боян Боев прави следния извод: Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни... Под “съвършен” в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата “посветен”.
Съвършените, при своите непрестанни пътувания, носят със себе си само една торба с Новия Завет и малко храна, поради което противниците им ги наричат презрително фундаити, което означава “торбоносци”. За тях всичко материално е творение на дявола, а бракът е грях, защото чрез него Сатана увековечава и укрепва своята власт и влияние над хората.
Те не правят никаква разлика между брака и прелюбодеянието, като учат, че и двете са придружени от първородния грях. Скъсали брачните връзки, съвършените се наричат небесни жители, дори се приемат за по-чисти и праведни от женените, които определят като мамонови слуги.
За тях девството, т.е. безбрачието, е велико и възвишено. Изтъкват, че бракът е демонско законодателство и не е никакво тайнство, както се опитва да го представи Църквата. Застъпват възгледа, че чедата на плътта не са чеда Божии, и убеждават, че никой не може да спаси душата си, ако не заживее напълно духовно, освободен от оковите на плътта и страстите на тялото.
Те се позовават на думите на Христос: Чедата на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да получат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват (Лука, 20:34-35). Вярват единствено в духовния брак, в който няма плътска връзка, като посочват Посланието до коринтяните: Тия, които имат жени, нека бъдат като че ли нямат.
В един документ на италианските катари се казва: Никой, който е свързан с брак, не може да се спаси... Повече от всичко ние славим девството. Никой от нас не живее в плътски съюз със своята жена, но я обича като майка и сестра. Босненските патарени установяват, че може да се говори само са духовен брак: Има само един спасителен брак - между християнина и вярата; между Христос (мъжа) и вярата (жената).
В безбрачието виждат единствения път към Божието царство. За тях то е въздигнато във върховен закон, който не трябва да бъде нарушаван от тези, които се стремят да бъдат Божии избраници. Някои от богомилите дават обет да не създават деца, за да намалят поколението на страдащите души, затворени в демонска плът.
Според тях, човек трябва да бъде целомъдрен и не бива да създава поколение, дащото така множи плътта, т.е служи не на принципа на любовта, а на Царя на света... Това стриктно се спазва от съвършените, които се отказват от семейния живот. Обикновените вярващи богомили се женят и създават деца.
Наред с другите наставления, богомилите изискват от своите последователи да не притежават нищо, да се откажат от всички материални блага. Те ги убеждават, че колкото по-беден е човек, толкова по-близо стои до степента на съвършенството. Смятат бедността за добродетел и необходимо условие за всекиго, който действително желае нравствено да се усъвършенства.
Богомилите учат, че пътят към съвършенство и към отвъдземно спасение е открит за всички хора. Не съществуват никакви пречки за осъществяването на този идеал. Според тях, придобиването на земни блага не съответства на стремежа към душевно спасение. Те изтъкват думите на Христос, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство.
Според богомилите, всяко желание да се назове нещо мое и твое отклонява човека от духовния свят и го прави слуга на мамона. Цитират и текста на Евангелието: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и го раздай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата (Матей 19:21). За тях богат и грешник са тъждествени понятия. Богомилите се позовават на Христовите думи: Не е прилично да се трудим и да вършим земни дела, както е казал и Господ, не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с какво ще се обличате. Защото всичко това дирят езическите народи.
Те учат, че въздържаният и аскетичен живот е първата и главната стъпка към преодоляване на греховната плът и победа на духа над тялото. Според тях, има седем гряха или пороци, с които дяволът изкусява хората: измамата, разврата, скъперничеството, кражбата, богохулството, омразата и раздорът.
Поели пътя на апостолската си мисия, богомилите се стремят чрез Светото Писание да превърнат хората в предани християни, обединени в религиозни общини, по подобие на есейските и древнохристиянските. Свещеното Писание обаче те възприемат диференцирано, като изразяват различно отношение към Стария и Новия Завет. Отричат Стария Завет, или както го наричат Мойсеевия закон, тъй като, според тях, той не е извор на християнската вяра.
Васил Златарски отбелязва: Свободното си време богомилите употребявали... за спасението на душата: обхождайки страната, те проповядвали учението си, четели св. Писание и много се молели..., четели и слушали само Новия Завет..., молели се много пъти денем и нощем, и то там, дето намерят, на закрито и открито...
Четели само една молитва “Отче наш”..., допущали само своето “духовно кръщение”..., не вярвали във възкресението на мъртвите...
Не признавали църковната йерархия и изобличавали живота и нравите на представителите й; те се отнасяли враждебно и към държавата, като представител на материалната сила, физическото принуждение, създание на злото начало; те отричали войната като насилие и масово избиване на тела, които не успели своевременно да послужат по делото за въздигане на духа; избягвали клетвата и не признавали съд и наказание..., учели (хората) да не се покоряват на върховната власт, корели богатите, обявявали за грешници пред Бога хора, които служат на царя и на чиновниците му, уговаряли робите да не работят на господарите си..
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖЕНИТЕ
Социалният морал на богомилите премахва всички прегради, които ограничават жената. Идеята за равенство между половете произтича от техния принцип за универсално братство. Иван Клинчаров пише: Трябва да се отбележи, че жената в средните векове е притежавала много повече свобода в богомилската община, отколкото в ортодоксалната и католическата...
В богомилските общини жените получават правото да проповядват и изповядват вярващите. Василий Врач обикаля Тракия, придружаван от жени, съвършени богомили. Една катарска сентенция казва: Човек е два човека - мъж и жена.
Проф. Рьоне Нели пояснява, че у катарите отношението към жената намира израз в един текст от ХIII век: Мъже, нека почитаме жените си и нека нашите тела да почитат душите им така, че жените да станат като нас, мъжете, и да няма разлика между половете.
Те не виждат никаква съществена разлика между брака и сладострастието. Според тях, всички, които не живеят целомъдрено, доказват, че са жертва на желания, които само тялото може да задоволи, и не могат да имат достъп до чисто духовния живот. Те ще трябва след смъртта си отново да се превъплътят, за да преодолеят сатанинските подбуди.
В История на българската държава през средните векове Васил Златарски пише: Богомилите отричали всичко веществено, материално, а най-вече собственото си тяло като създание на злото начало и извор на грях и погибел. Измъчване и бавно унищожение на тялото - това бил техният идеал. Храната им била умерена, и то главно растителна; разрешавала се риба, но по никой начин месо и вино.
Обличали се скромно: носели черна дълга дреха, като монасите, закривайки с нея и лицето си. Признавали труда, но работели само колкото да се прехранят; всичко повече за тях е “от лукавия”; те отхвърляли и оня труд, който би могъл да достави повече удовлетворение на материалните потребности на тялото, като търговия и др.; дори и селскостопанският труд за “съвършения” богомил бил излишен и затова те се хранели с това, което сама природата давала и небесният Отец изпращал чрез ръцете на благотворители.
Брака отхвърляли изобщо, особено за “съвършените”, защото в него най-ярко и силно се проявява стремежът на тялото, на материята да се укрепи и задържи, и затова богомилите мразели децата; учели, че) в брака се подражава на Сатанаил; впрочем бракът се допущал по необходимост и лесно могъл да се разкъсва. Не по-малко строго се отнасяли и към другите радости и удоволствия на живота; по кротост и смирение те приличали на овце, били мълчаливи, бледи, много не говорели, не се смеели високо, не били любопитни и се пазели от нескромен поглед.
Богомилите се лишават от всякаква месна храна, алкохолни напитки, въздържат се и постят. Без съмнение духът на катарството е забранявал на “добрите люде” да насилват съзнанието: те са знаели, че никой не може да бъде спасен - нито само да изпита желанието да бъде избавен, ако не е подготвен чрез дълга еволюция, осъществена през много последователни прераждания, да обича благочестието или светостта. Но те не са преставали да просветляват душите на вярващите... - отбелязва Рьоне Нели.
Боян Боев прави следния извод: Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни... Под “съвършен” в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата “посветен”.
Съвършените, при своите непрестанни пътувания, носят със себе си само една торба с Новия Завет и малко храна, поради което противниците им ги наричат презрително фундаити, което означава “торбоносци”. За тях всичко материално е творение на дявола, а бракът е грях, защото чрез него Сатана увековечава и укрепва своята власт и влияние над хората.
Те не правят никаква разлика между брака и прелюбодеянието, като учат, че и двете са придружени от първородния грях. Скъсали брачните връзки, съвършените се наричат небесни жители, дори се приемат за по-чисти и праведни от женените, които определят като мамонови слуги.
За тях девството, т.е. безбрачието, е велико и възвишено. Изтъкват, че бракът е демонско законодателство и не е никакво тайнство, както се опитва да го представи Църквата. Застъпват възгледа, че чедата на плътта не са чеда Божии, и убеждават, че никой не може да спаси душата си, ако не заживее напълно духовно, освободен от оковите на плътта и страстите на тялото.
Те се позовават на думите на Христос: Чедата на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да получат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват (Лука, 20:34-35). Вярват единствено в духовния брак, в който няма плътска връзка, като посочват Посланието до коринтяните: Тия, които имат жени, нека бъдат като че ли нямат.
В един документ на италианските катари се казва: Никой, който е свързан с брак, не може да се спаси... Повече от всичко ние славим девството. Никой от нас не живее в плътски съюз със своята жена, но я обича като майка и сестра. Босненските патарени установяват, че може да се говори само са духовен брак: Има само един спасителен брак - между християнина и вярата; между Христос (мъжа) и вярата (жената).
В безбрачието виждат единствения път към Божието царство. За тях то е въздигнато във върховен закон, който не трябва да бъде нарушаван от тези, които се стремят да бъдат Божии избраници. Някои от богомилите дават обет да не създават деца, за да намалят поколението на страдащите души, затворени в демонска плът.
Според тях, човек трябва да бъде целомъдрен и не бива да създава поколение, дащото така множи плътта, т.е служи не на принципа на любовта, а на Царя на света... Това стриктно се спазва от съвършените, които се отказват от семейния живот. Обикновените вярващи богомили се женят и създават деца.
Наред с другите наставления, богомилите изискват от своите последователи да не притежават нищо, да се откажат от всички материални блага. Те ги убеждават, че колкото по-беден е човек, толкова по-близо стои до степента на съвършенството. Смятат бедността за добродетел и необходимо условие за всекиго, който действително желае нравствено да се усъвършенства.
Богомилите учат, че пътят към съвършенство и към отвъдземно спасение е открит за всички хора. Не съществуват никакви пречки за осъществяването на този идеал. Според тях, придобиването на земни блага не съответства на стремежа към душевно спасение. Те изтъкват думите на Христос, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство.
Според богомилите, всяко желание да се назове нещо мое и твое отклонява човека от духовния свят и го прави слуга на мамона. Цитират и текста на Евангелието: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и го раздай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата (Матей 19:21). За тях богат и грешник са тъждествени понятия. Богомилите се позовават на Христовите думи: Не е прилично да се трудим и да вършим земни дела, както е казал и Господ, не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с какво ще се обличате. Защото всичко това дирят езическите народи.
Те учат, че въздържаният и аскетичен живот е първата и главната стъпка към преодоляване на греховната плът и победа на духа над тялото. Според тях, има седем гряха или пороци, с които дяволът изкусява хората: измамата, разврата, скъперничеството, кражбата, богохулството, омразата и раздорът.
Поели пътя на апостолската си мисия, богомилите се стремят чрез Светото Писание да превърнат хората в предани християни, обединени в религиозни общини, по подобие на есейските и древнохристиянските. Свещеното Писание обаче те възприемат диференцирано, като изразяват различно отношение към Стария и Новия Завет. Отричат Стария Завет, или както го наричат Мойсеевия закон, тъй като, според тях, той не е извор на християнската вяра.
Васил Златарски отбелязва: Свободното си време богомилите употребявали... за спасението на душата: обхождайки страната, те проповядвали учението си, четели св. Писание и много се молели..., четели и слушали само Новия Завет..., молели се много пъти денем и нощем, и то там, дето намерят, на закрито и открито...
Четели само една молитва “Отче наш”..., допущали само своето “духовно кръщение”..., не вярвали във възкресението на мъртвите...
Не признавали църковната йерархия и изобличавали живота и нравите на представителите й; те се отнасяли враждебно и към държавата, като представител на материалната сила, физическото принуждение, създание на злото начало; те отричали войната като насилие и масово избиване на тела, които не успели своевременно да послужат по делото за въздигане на духа; избягвали клетвата и не признавали съд и наказание..., учели (хората) да не се покоряват на върховната власт, корели богатите, обявявали за грешници пред Бога хора, които служат на царя и на чиновниците му, уговаряли робите да не работят на господарите си..
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖЕНИТЕ
Социалният морал на богомилите премахва всички прегради, които ограничават жената. Идеята за равенство между половете произтича от техния принцип за универсално братство. Иван Клинчаров пише: Трябва да се отбележи, че жената в средните векове е притежавала много повече свобода в богомилската община, отколкото в ортодоксалната и католическата...
В богомилските общини жените получават правото да проповядват и изповядват вярващите. Василий Врач обикаля Тракия, придружаван от жени, съвършени богомили. Една катарска сентенция казва: Човек е два човека - мъж и жена.
Проф. Рьоне Нели пояснява, че у катарите отношението към жената намира израз в един текст от ХIII век: Мъже, нека почитаме жените си и нека нашите тела да почитат душите им така, че жените да станат като нас, мъжете, и да няма разлика между половете.