Трябва първо да ви кажа, че обикновено не използвам понятията „добро“ и „зло“. Ако ги използвам тук, то е за по-добра илюстрация. Иначе мога да кажа, че хората просто вредят на себе си, но толкова много са свикнали да го правят, че не могат да осъзнаят как и колко много вредят на себе си.
Преди много време проведох за няколко дена един експеримент. Винаги, когато срещах човек, му казвах наум„обичам те“. Понеже хората поради ограничаващите си вярвания като им разказвам това са склонни да „чуват“, че това го казвам на глас, пак да повторя: казвам го наум.
Реакциите бяха странни и уж не такива на любов. Някои хора ме изглеждаха странно, други се отдръпваха настрани, а един господин даже се обърна след мен и се разкрещя нечленоразделно.
След това дойде разбирането. Петър Дънов казва, че когато ние обичаме някого, то вземаме от него, когато позволяваме да ни обичат, тогава даваме. Това е и разликата между обич и любов. Повечето хора обичат, за да вземат. И много умело използват оправданието на любовта, за да оправдават това, че искат да грабят с пълни шепи от живота и от другите хора.
Модното „изпращане на любов“ …си е точно мода, снобизъм и оправдание на лично потребните на егото ни изисквания. Когато изпращаме на някого любов и позитивизъм (о, ужас), то искаме любовта да премахне всички неща от света, които ни притесняват. Искаме да си осигурим един сигурен и спокоен свят за живеене.
Моля, не се заблуждавайте. Вие не искате да помогнете на страдащите и бедстващите. Който наистина иска да помогне, е там на място и превързва рани, раздава супа или просто дава ръка на хората. Ако човек наистина иска да помогне, ще обърне целия си живот само и само да иде там на място и да помогне.
Който „изпраща“ любов и позитивизъм, иска просто да осигури на самия себе си един по-изкуствен свят, който да го спаси от собствените му страхове и ограничения. Иска да си създаде, макар и изкуствено, едно убежище от самия себе си. Да избяга от живота, а така съответно избягва и реалната любов.
Медитации за спасяване на земята …. – егати арогантността. Ако Земята действа чрез замърсен въздух, наводнения, земетресения и катаклизми, това е, за да помогне на човека да осъзнае смисъла и грешките на съществуването си. Земята не се нуждае от спасяване. От спасяване се нуждае човекът, но той изпада в безумна горделивост да мисли, че е по-висш и че знае как да „помогне“ на Земята.
О да, има някои, които пращат и светлина. Те не съзнават, че могат да пращат единствено светлината, която имат в себе си. Обикновено е тъмна. Не че в тъмната светлина има нещо лошо. Лошото е, че хората се мислят за добри, когато пращат лошотията си насам-натам.
Когато пращате обич, вземате. Няма какво да се заблуждавате, че давате…Обичате, за да вземате. Чисто егоистично действие. Не казвам, че здравословния егоизъм е нещо лошо. Лошото идва, когато човек се самозаблуждава, че е добър.
И дори така да се натъпкате със светлина, че дори и от задника ви да излиза, това е типът светлина, която можете да поемете в своята същност. Не се знае доколко е тъмна или не.
Цялото зло в света се създава от „добрите“ хора, от тези, които се мислят за добри. Самата постановка някой да е добър (смята се за добричък миличкият или миличката) изключва това да е лош, т.е. човекът се заключва да не види грешките си. И сее повсеместно зло… уж в името на доброто.
Няма добри, нито лоши хора. Има хора, които живеят, а като живеят е нормално да правят и грешки. Не е лошо да направиш грешка. Трагедията, която е трагедия за самия човек, е да се самозаблуждава, че грешка няма. В някои източни езици няма понятие за вина. Има понятие за нещо, което може да бъде направено по нов начин. Когато се мислиш за добър, пречиш на себе си да правиш нещата по нов начин. Развитието спира. Смъртта на духа идва много бързо.
Петър Дънов казва…Тук е мястото да кажа, че не всеки последовател на Бялото Братство разбира Петър Дънов. Нормално е. По подобен начин само един от дванайсетте апостола е разбрал напълно Исус Христос.
Петър Дънов казва, че любовта е две неща: доброто, което хората ни правят, но също и лошото, което хората и светът ни правят. И че нищо не е по-облагородяващо от изпитанията и страданията.
Понякога си мисля, че Българската Православна Църка поради своя консерватизъм (отказа да приема новото, но така не приема и зловредното ново) е далеч по-духовна институция (или има далеч по-духовни представители) от всички, които днес са вдигнали арогантното и войноносно знаме на добрия човек. Добрият отец поне съзнава, че е грешен (в техните термини).
Не е лошо да си грешен, ако осъзнаваш и приемаш грешността си. Лошото е да се мислиш за добър. Алегорично казано, в Рая ще влязат „низшите духом“, т.е. тези, които съзнават човешката си същност, която може и да греши.
Съвременната духовност е един пълен шит….абе тъне в лайна. Да се напълниш със светлина (шит), ох колко си добър (шит), да си намериш собственото убежище от света (шит).
Искам да общувам с лоши хора. Искам да общувам с хора, които знаят, че правят и грешки, знаят и съзнават, че правят „лоши“ неща. Те са „низшите духом“, които ще спасят света. Исус общуваше с такива хора. Неговите апостоли бяха такива хора. Реалният живот не е нито добър, нито лош, а следва Вселенските закони.
Никой, който не е сгрешил, не е достоен за спасение….алегорично казано. Дошъл някакъв при един Буда и Буда го пита: – Знаеш ли да крадеш? Човекът отговаря: – Не!. Буда: – Ами иди се научи да крадеш и тогава ще ставаш за мой ученик…..
Да сгрешиш означава да осъзнаеш и признаеш грешката си. Ако си мислиш, че си добър….е, братко….или сестро….сори, чакай следващия живот.
Когато видим или сме обект на природни катаклизми, земетресения, наводнения, град и т.н. това е част от любовта, която се сипе над нас, за да помогне истинското ни духовно осъзнаване.
Истинската любов е вътре в нас. Когато я изразяваме, някои хора могат да я етикетират (арогантно) като добро или зло. Това няма значение след като изразяваме истинската си вътрешна реалност. Тя е Божественото в нас. Когато потискаме Божественото в нас, спираме любовта. А любовта е част от всяка наша клетка. Извира от нас. От нас зависи дали ще извираме чиста вода или кал.
Реално формата ни, тялото ни, е последовател на маймуните. Ние сме едни обикновени маймуни. Обикновено сме маймуни убийци. Нямам предвид убийствата за храна, а убийствата на себеподобните ни. Особено убиването на душата на себеподобните ни. Най-често убиваме душите на децата си. Опитваме се да ги възпитаме, както нас са ни възпитавали….като че ли това ни прави щастливи?!
Единствено реалността ни връща в реалността. Катаклизми, бедствия, страдания. Ако ги нямаше, щяхме да сме истински маймуни…
Съвременните „духовни“ хора (повечето) са едни обикновени консуматори.
Има интересни ключови моменти в развитието на човечеството.
Измислицата за Дядо Коледа (Дядо Мраз). Корпоративната компания Кока-Кола го измисли за свои рекламни цели. Той ни кара всяка Коледа да се скъсваме от ядене, покупки и подаръци. Ако наистина следвахме духът на Коледа, то ще прекараме тези дни в молитва и пост. Не в преяждане и снобарски подаръци…
След Втората Световна Война едни хора са решили (може би с добри намерения), че Европа ще се възстанови най-лесно от войната като се стимулира свръх-консумацията. Оттогава свръх-консумацията става държавна политика.
Светът на илюзиите Майа е всемогъщ. Дайте й свръх-консумация и всяко чувство за реалността у човека ще бъде потиснато. Има и свръх-консумация на духовност.
Съвременният уж духовен човек. Ох, простете, но повечето от нас са такива. Съвременният уж свръх-духовен човек, е обикновен свръх-консуматор на духовните продукти. Духовността вече се продава на сергия. Гарантират ви спомняне на минали животи, гарантират ви инициация (не че знаете колко вредни са инициациите), гарантират ви просветление. Ооооо, йееее.
Живеем в интересни времена…все едно вещици са ни проклели за това…
Божидар Цендов (Зимников)