“Живот между животите”.
“Антисветове и чистилище”
ЧАСТ I
![]()
Много трудно е да разказваме за световете на пълновластното господство на тъмнината, защото когато даже по такъв начин привличаме към тях своето внимание, ние ги храним със своята енергия. Затова, доколкото сме длъжни да ви дадем знание за тях, нека по време на вашето теоретично запознаване със съществата на тези светове и с техните демонически закони от вашите сърца не произтичат нито страх, нито погнуса, нито даже най-малкото осъждане към тях и техния начин на живот – само жалост, съчувствие и правилно разбиране на еволюционната необходимост от тях.
Подобно осветено от духовна светлина отношение към всичко в живота ще ви предпази, от една страна, от опасността да станете още един неволен доставчик в Антисвета на деструктивните вибрации на вашата низша природа, а, от друга страна – ще даде възможност все по-дълбоко и по-дълбоко, свободно и безопасно да потопявате своето съзнание в изучаването на най-съкровените тайни на Битието, което е по силата само на закаленото и просветлено съзнание. Тъмнината не може нито да изплаши, нито да навреди на този, в който светлината сияе не отвън – с неискрени усмивки и сладникаво лицемерие, а дълбоко отвътре, с това предотвратявайки проникването в съзнанието на тъмнина във всякакъв неин вид.
Да ви помогне Бог и да ви вразумят
Силите Небесни по вашия Път!
Орис
= =
АНТИСВЕТОВЕ
ХОАХИ И УНГИ
“До самия край на творението Ти ще въздадеш, съгласно Своето Правосъдие, по техните дела и думи, така че на злото ще му бъде зле, а добрият ще получи благословия."
(Уштавад Гата, хLv, 3).
"Злината ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат."
(Йеремия 2:19).
Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак. Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)
По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.
Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.
Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.
Покрай Земята Черният Конус на Тъмнината има множество материално изразени медузообразни по форма центрове, без които съществуването на „тъмните” цивилизации би било невъзможно. Тези центрове са разположени основно по периферията на космическите обекти, получили при нас названието „черни дупки” (виж книгата “Душата и Космосът”), и за съзнание, непритежаващо специфични по вибрациите си античастици, да се доближи невидимо към тях е практически невъзможно – нито физически, нито енергийно. Затова те представляват мощна сила, с която другите цивилизации в Космоса не могат да не се съобразяват.
Но даже ако това беше възможно, според космическите Закони Антисветът не може да се унищожи, тъй като всичко във Вселената се намира в движение и без едната от двете съзидаващо-разрушаващи видове сили просто не би могъл да съществува. В Космоса се извършва постоянен и своеобразен обмен на тези сили: ако на даден етап най-много деструктивни енергии са съсредоточени, да речем, в района на нашата Слънчева система и редом с нея, то това означава, че в други пространства на нашата Вселена тези нискочестотни вибрации единна Енергия са представени в значително по-малки количества, а значи – там са създадени благоприятни енергийни условия за творческо проявление на светлите, съзидателни сили.
Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.
Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.
Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.
Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.
Ноосферата на Земята – това е огромно количество светове с множество измерности на пространството. Земята – това е относително неголяма космическа Същност с могъщ интелект, а това, което от множество учени се смята просто за „човешка популация”, в действителност е „космическият мозък” на тази планетарна Същност. Всеки от хората е зает с решаването само на своите лични локални проблеми, без да осъзнава свръхзадачата на своето въплъщение, което се осъзнава от твърде малък брой хора.
Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.
Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.
Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.
Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.
Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.
Продължение: виж Антисветовете на нашата Слънчева система
Превод: Емилия Манолова
Източник: zefira.net
ayfaar.org
“Антисветове и чистилище”
ЧАСТ I
Много трудно е да разказваме за световете на пълновластното господство на тъмнината, защото когато даже по такъв начин привличаме към тях своето внимание, ние ги храним със своята енергия. Затова, доколкото сме длъжни да ви дадем знание за тях, нека по време на вашето теоретично запознаване със съществата на тези светове и с техните демонически закони от вашите сърца не произтичат нито страх, нито погнуса, нито даже най-малкото осъждане към тях и техния начин на живот – само жалост, съчувствие и правилно разбиране на еволюционната необходимост от тях.
Подобно осветено от духовна светлина отношение към всичко в живота ще ви предпази, от една страна, от опасността да станете още един неволен доставчик в Антисвета на деструктивните вибрации на вашата низша природа, а, от друга страна – ще даде възможност все по-дълбоко и по-дълбоко, свободно и безопасно да потопявате своето съзнание в изучаването на най-съкровените тайни на Битието, което е по силата само на закаленото и просветлено съзнание. Тъмнината не може нито да изплаши, нито да навреди на този, в който светлината сияе не отвън – с неискрени усмивки и сладникаво лицемерие, а дълбоко отвътре, с това предотвратявайки проникването в съзнанието на тъмнина във всякакъв неин вид.
Да ви помогне Бог и да ви вразумят
Силите Небесни по вашия Път!
Орис
= =
АНТИСВЕТОВЕ
ХОАХИ И УНГИ
“До самия край на творението Ти ще въздадеш, съгласно Своето Правосъдие, по техните дела и думи, така че на злото ще му бъде зле, а добрият ще получи благословия."
(Уштавад Гата, хLv, 3).
"Злината ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат."
(Йеремия 2:19).
Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак. Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)
По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.
Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.
Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.
Покрай Земята Черният Конус на Тъмнината има множество материално изразени медузообразни по форма центрове, без които съществуването на „тъмните” цивилизации би било невъзможно. Тези центрове са разположени основно по периферията на космическите обекти, получили при нас названието „черни дупки” (виж книгата “Душата и Космосът”), и за съзнание, непритежаващо специфични по вибрациите си античастици, да се доближи невидимо към тях е практически невъзможно – нито физически, нито енергийно. Затова те представляват мощна сила, с която другите цивилизации в Космоса не могат да не се съобразяват.
Но даже ако това беше възможно, според космическите Закони Антисветът не може да се унищожи, тъй като всичко във Вселената се намира в движение и без едната от двете съзидаващо-разрушаващи видове сили просто не би могъл да съществува. В Космоса се извършва постоянен и своеобразен обмен на тези сили: ако на даден етап най-много деструктивни енергии са съсредоточени, да речем, в района на нашата Слънчева система и редом с нея, то това означава, че в други пространства на нашата Вселена тези нискочестотни вибрации единна Енергия са представени в значително по-малки количества, а значи – там са създадени благоприятни енергийни условия за творческо проявление на светлите, съзидателни сили.
Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.
Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.
Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.
Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.
Ноосферата на Земята – това е огромно количество светове с множество измерности на пространството. Земята – това е относително неголяма космическа Същност с могъщ интелект, а това, което от множество учени се смята просто за „човешка популация”, в действителност е „космическият мозък” на тази планетарна Същност. Всеки от хората е зает с решаването само на своите лични локални проблеми, без да осъзнава свръхзадачата на своето въплъщение, което се осъзнава от твърде малък брой хора.
Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.
Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.
Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.
Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.
Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.
Продължение: виж Антисветовете на нашата Слънчева система
Превод: Емилия Манолова
Източник: zefira.net
ayfaar.org