Смъртта може да бъде кошмар за невежата.Дълго чакан съюзник за изтерзаната Душа.Или пък неизбежна трансформация за будното за СъЗнание....
Всичко зависи от вътрешният мироглед на Душата.
Самият процес наречен"физическа смърт",означава тотално,необратимо разрушаване на физическото тяло.
Щом този миг настъпи,индивида/Душата,излиза от физ.тяло и продължава своето същестуване чрез останалите фини тела.
До 3-ият ден,се прекъсват всички енергйни нишки които свързват физ.тяло с фините тела.Разрушава се т.нар етерно тяло,което точно копие на физическото със всичките му прилежащи органи.Ето защо,когато се дарява орган,етерното тяло,не може да се рападне напълно,и до смъртта на рецепиента,донора бива блокиран в астрала.
А до 40-ият ден след смъртта,се разпада и самото астрално тяло.
Мисля,че 40 дни след раждането на новороденото,се уплътнява(подсилва,укрепва)неговото астрално тяло.Именно това е причината някои хора да не разрешават бебето да бъде виждано от други.Защото е много по-лесно да му бъде упражнено(макар и несъзнателно)негативно енергийно влияние.
http://psyhea.webnode.com/smrt/