Лекция 14 АДАМ И ЕВА Елеазар Хараш

Грехопадението на Адам и Ева – това е закон на разрушението. То, от своя страна, е свързано с всичко преходно. Грехопадението се състои в отделяне от Божията Любов. Истинската Божия Любов стои по-високо от всички дарби и способности. Тази Любов е в пряка връзка с Реалността, защото Бог е Любов. В Кабала тя заема първо място в Дървото на Живота и се нарича Кетер – това означава корона, венец, връх.
Учителят казва: „Любовта е най-високият връх“.
Според Лао Дзъ „Любовта е планински връх, който никога не може да бъде превзет“. В тази чиста Любов няма никакъв елемент на хаоса, т.е. на Змията. Това означава, че ако тази Любов влезе в тебе, хаосът ще изчезне, ще бъде изхвърлен. Точно грехопадението беше условие за проникване на хаоса в човешкия живот. Същевременно грехопадението означава разделяне с най-силния метод в Окултната наука – силата на постоянството.
Най-хубавото, с което Бог дарява Своите верни, това е методът на постоянството. Това е метод за постигане на всички цели, които са заложени във Вечността. Важна е и силата на постоянната молитва. Тя отстранява земната гледна точка – и това става постепенно. Така идва разбирането на живота.
Непостоянството е съмнение.
Учителят казва: „Непостоянството значи отричане на Бога“. Постоянството означава духовно раждане. Това значи, че си приет. Съмнението е пътят на Черната Ложа.
Адам и Ева в началото са били облечени в Светлина. Когато се явило съмнението, тази Светлина изчезнала. При Божествената Любов човек си има специфична Светлина. Той е оживяван от множество Същества от Небето. Грехопадението отне тази Светлина, т.е. Съществата, които оживяваха, се оттеглиха. Така падналите трябваше да потеглят към Земята. Те допуснаха лъжата.
Окултен закон гласи: в момента на лъжата ти си вече мъртвец, нещо в тебе скрито умира.
Да излезеш навън (външният живот) – това означава да изгубиш своя Божествен образ и подобие. Обратно: да влезеш навътре, т.е. в дълбочината си – това означава да видиш образа и подобието си с Бога.
В Космоса съществуват така наречените космичес­ки периоди. В развитието на определен космически период всички Ангелски същества взимат различно участие в творческата Тайна на духовния процес. Творчеството е Път към обожествяване и същевременно – изпълнение на Великата Универсална Воля. Мощните духовни енергии, които са действали в процеса на сътворение на света, са излезли от вътрешността на тези Ангелски йерархии, а други същества е трябвало да разрешат въпроса за човешката форма.
Змията е образ на съмнението и затова тя няма крака – няма добродетели. Тя няма чело – в нея няма Истина. От окултна гледна точка, Змията е образ на страстта. Понякога страстта се превръща в жажда за живот.
Учителят казва: „Когато някой човек има стремеж да направи големи злини, хубаво е, че става активен, създава енергия, но като не знае как да постъпи, тя се превръща в зло“.
Учителят казва още: „Обикновените хора са будни, когато се тревожат. Но това не е будност. Учениците нямат право на тази грешка“.
В страстта и злото има много енергия, но тя трябва да се превърне в преданост към Бога. Човек, който няма жажда и страст към живота, той е беден. Това означава, че страстта е силна енергия, важен духовен капитал. Например страстта може да се превърне в мощна вяра, но тя може и да поведе човека в бездната на съмнението.
Учителят казва: „Адът е пълен със същества на съмнението“. Това означава, че съмнението е пътят към Ада.
Ангелските йерархии са участвали във Великото сътворение.
Окултната наука казва, че в своя процес на кондензация те постепенно са образували така наречените огън, въздух, вода, земя. Това са Ангелски елементи. Ангелите чрез медитация са създали Земния период в живота на Земята. Те са влезли в много дълбок процес на медитация и са си припомнили всички минали животи на съществата и кои условия ще бъдат възможно най-благоприятни за земното човешко развитие. Ангелската медитация е много дълбок мистичен процес. Чрез нея са си припомнили отминали Вселени (от дълбокото минало), неизброимите начини на съществуване на съществата в минали периоди. Това означава, че нашият свят се предшес­тва от други Вселени.
Учителят казва: „Без съвършенство, Бог остава непонятен за хората. Сега този стремеж към Бога е изключително необходим“.
ЖИВОТЪТ
(втора идея за размишление)
Учителят обяснява: „Като казваме, че Животът е разумен процес, това не означава, че Животът има някаква цел. Каква е целта на философа, на крадеца и на силния човек? Да стане философът все по-мъдър, крадецът – да открадне, и т.н. Каквато и да е целта, тя не определя същността на Живота, защото Животът е нещо по-високо от целта“.
Важна мярка от Учителя: „Животът има само едно изискване от всички хора: правилно разбиране. На каквато и степен на развитие да се намира човек, той вечно трябва да разширява своите възгледи“.
Животът е над всяка цел. Това означава, че Животът е над идейния свят. Животът стои над всички човешки цели. Придобиването на Живота е същността – и този Живот е сам Бог. Човешките цели са извън Живота. Те са извън изискванията на Върховния Миров Дух. След грехопадението хората са излезли от Живота и са влезли в преследване на някакви свои цели. Чрез своите човешки цели, човек помага на Звяра да разшири своите владения.
Човек е непостоянен, понеже няма Вяра. Който има Вяра, е надарен с постоянство.
В Библията Животът е наречен Царството Божие. Това е изпълнена с Дух сфера, чиста Духовност. Това е пълното осъзнаване на Съвършенството на Любовта (Царството Божие). При тази Любов ти не си насочен към съществата. Ти обичаш само Него, а Той насочва Любовта.
Чистотата се трансформира в Живот.
Чистотата в твоята дълбочина е твоето виждане, твоят Глас, твоят пророк. Този Глас трябва да следваш, защото „чистите по сърце ще познаят Бога“ – техните Гласове се сливат. За чистия ученик цялата околност е изпълнена с Гласа на Бога (буболечки, растения, хора…).
Целта трябва да стане Път в Живота, а Животът е неизмерим в своята дълбочина.
Лекция, държана на 2 юни 1995 г. – Варна
ОКУЛТНАТА ХИРОМАНТИЯ
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Чрез ръката човек изявява волевите сили в себе си. Ръката е радио. Чрез ръката си човек може да решава социални и духовни въпроси. Ръцете са мистична проява на Духа. Бог е скрил някои Тайни на Живота в мистичните движения на ръцете. С тези движения се навлиза в духовната сфера. Ръцете в невидимото поле са самата воля. Те представят и волята, и справедливостта. Волята е метод, чрез който се откриват нови пътища към Божествения свят. Божественият свят е съществена област за ученика“.
Според Учителя, в Божествения свят са скрити опит­ностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват в бъдеще.
Учителят казва: „Сатурн е един от най-недоволните и критични Богове. Той гледа на човека с голямо недоверие. Той седи пред хората с голям боздуган или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, го мушне с копието си или го удря с боздугана си и казва: „Да мислиш!“. Обаче същият Бог е достатъчно да види, че някой човек е проектирал една добра мисъл в пространството, и написва една линийка на ръката му. Тя създава линията на съдбата, наречена линия на щастието или Сатурнова линия. Който има тази линия, той някога е проектирал една добра мисъл в пространството“.