Учителят казва: „Бог нарежда работите в Космоса – и щом оправя работите на целия Космос, и нашите ще оправи. Битието е създадено и устроено по Велики закони“. Според Учителя, в Битието няма нищо за прибавяне и нищо за премахване.
Сътворението не е Същностна Реалност. Това не означава, че Бог не може да направи съвършени същества. Идеята не може да се разглежда от човешка гледна точка. Идеята за Творението е дълбока и свещена.
Адам и Ева (изобщо – човекът) е съществен елемент, който участва в Тайната на еволюцията. Окултната наука казва, че човекът е създаден преди Шестия ден. Той е живял в други периоди и светове. Едни от тях са известни: Сатурновия, Слънчевия, Лунния и сега – Земния. Има и много други. Сега животите на Земята се повтарят.
Човекът е учил много прераждания в школата на Змията – а пътят за влизане в школата на Змията е много лесен. Първият закон е написан с големи букви и е много лесен: „Обичай само себе си“. Оттук следва омраза към ближните, а до познание на Бога и до себепознание не може да се стигне. Себепознание означава Път към познание на Бога.
Преди нашия Земен период е имало три големи периода, в които много същества са завършвали земната еволюция – и сега те са помагачи на хората. През тези периоди друга голяма част от съществата са изостанали и са се поляризирали. Те са станали същества на злото и застоя – и сега теглят хората към себе си. Те са същества с цяла редица фатални прераждания, а всеки фатален живот означава, че Любовта не е разбрана. За тях и светлината, и тъмнината са спънки.
За ученика, за будния, тъмнината е условие, в което се гради могъществото на неговата воля. Тъй като животът на Адам и Ева е паднал, днес животът на много хора е окован от застоя и Змията. Окултната наука казва, че след грехопадението Адам и Ева станаха многословни, защото вече Змията имаше голяма власт в живота им. Змията обича многословието, защото чрез него тя опустошава енергията.
Учителят казва, че който няма енергия, всичките му идеи са с патерици. Той си остава мечтател – което е по-добре от смъртта, но не е окултна придобивка.
Човечеството, което произлиза от Втория Адам, дълго време е било обучавано по методите на Змията. Които са посегнали на Свещената област (това са Змията, Вторият Адам), сега са в застой. Христос е образът на Първия Адам. Той никога не е посягал на Свещената област. Грехопадението на Адам и Ева е отнело истинското разбиране и виждане за Живота. Това означава, че когато живееш по законите на Змията, мракът ще отнеме твоите разбирания за Живота, за Истината, за Бога. Затова от ученика се изисква диамантена воля – защото само тя може да се ползва от Свещените сили, които изхождат от Любовта.
Учителят казва, че Адам е създаден за бъдещата Вечност – Свещената област е създадена само за Боговете. Голяма част от Ангелските йерархии са завършили човешката еволюция и могат да работят творчески и да помагат на хората. Те работят във вътрешността на Вселената и Душата. Чрез Словото са излезли и са се освободили от земята, водата, въздуха и огъня. Чистото Слово носи в себе си специфичен творчески елемент.
Учителят казва: „Има много Ангелски йерархии, които не са минавали в човешка еволюция и също помагат на човека, но в много високо поле. И много Ангели, които са слизали на Земята, са се оплитали и губили своя слънчев вид“.
Окултната наука казва, че видимите хора не са истински. Истинският човек не е нещо външно. Вътрешната мярка за истинския човек е следната: истински човек е този, който е неизменен на своята Свещена идея.
Някои искат да разберат Тайната на Живота, за да обхванат нещо от Същността на Бога. Бог през цялата Вечност никога няма да бъде разбран изцяло. Това е Негова Тайна, всеобхватност и величие.
След грехопадението Адам и Ева се изпълниха с много излишни желания. Желанията са излишни духове – и ученикът трябва да се освободи от тях. Самата Същност на човека и неговата Душа са създадени от Бога, а Ангелските йерархии са създали менталното, астралното, етерното и физическото тяло. Бог им е дал много трудна задача. Тя изисква всички вътрешни сили да бъдат вложени в ход.
БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Вие сте дошли на Земята да опитате Божията благост. Тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, на друга планета. За Земята Той е определил скърбите и страданията“.
Учителят казва още: „Страданията са от Бога, а благодарността – от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта – от нас, от Душите ни. Щедър е този, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат“.
В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо и специфично за самия него. Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек – а човекът не знае. Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността.
Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи, не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода.
Учителят казва: „Свободен е само онзи, който е намерил своето място в Космоса“ – това е мярка за свободата.
Ученикът трябва да се научи да се радва в своята скръб, вътре в своите страдания. Така ще се подготви за друга Радост, която е отвъд скръбта на земното и която хората не признават – Радостта на ученика. Ученикът минава през скърби и Радост, които този свят не познава.
Лекция, държана на 9 юни 1995 г. – Варна
ТАЙНАТА НА НОЩТА
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Защо идва нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята“. В понятието нощта аз влагам силата на страданията, на изпитанията, на трудностите, на мрака и т.н.
После Учителят продължава: „Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Дните идват за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения Живот. Хората се плашат от нощта, обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и изобщо – всички опитности на живота“.
„Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.“
В нощта ученикът се познава. В нощта се проверява ръстът на вярата и дълбочината на виждането.
Днес ясновидството е образно сънуване. При това условие, хората остават далече от истинското виждане. За това истинско виждане ще се погрижи нощта.
Човек е загубил себе си по пътя на обикновения живот, т.е. по пътя на злото – и затова Учителят казва: „Обикновеният живот погребва Божествените неща“. Обикновените, а също и полудуховните хора са извън Пътя. Пътят е символ на вътрешното окултно развитие на човешката Душа. (Това е засега, след време ще има друго значение.)
Силата на нощта е тази, която обогатява нашия живот, защото чрез тази сила на нощта в нас се укрепява вярата (това се отнася за учениците, имащи стремеж; при силата на нощта тези, които нямат стремеж, умират и изостават в своето развитие) – а вярата е началото на Духовното откровение.
Учителят казва: „Изпитанието е процес на растене. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта“. Това е една от целите.
Когато един ученик застане пред голяма опасност, той трябва да знае, че е застанал пред Лицето на Бога.
Когато вярваш, нощта (т.е. злото) става твой помагач. Тук ученикът се извисява и чрез Вярата той вижда Христовия (етерния) свят. Всичко това означава, че Пътят на Вярата минава през нощта – това е задължително. Когато мине през нощта, вярващият ще види, защото ще знае.
Главната идея: Първо е Вярата, после е виждането; после идва и знанието като трето следствие.
Думата нощ е затворена дума, която крие в себе си една голяма и мистична Тайна. Тази Тайна носи голямо, дълбоко, мистично-интимно откровение.
СЛОВОТО
Сътворението не е Същностна Реалност. Това не означава, че Бог не може да направи съвършени същества. Идеята не може да се разглежда от човешка гледна точка. Идеята за Творението е дълбока и свещена.
Адам и Ева (изобщо – човекът) е съществен елемент, който участва в Тайната на еволюцията. Окултната наука казва, че човекът е създаден преди Шестия ден. Той е живял в други периоди и светове. Едни от тях са известни: Сатурновия, Слънчевия, Лунния и сега – Земния. Има и много други. Сега животите на Земята се повтарят.
Човекът е учил много прераждания в школата на Змията – а пътят за влизане в школата на Змията е много лесен. Първият закон е написан с големи букви и е много лесен: „Обичай само себе си“. Оттук следва омраза към ближните, а до познание на Бога и до себепознание не може да се стигне. Себепознание означава Път към познание на Бога.
Преди нашия Земен период е имало три големи периода, в които много същества са завършвали земната еволюция – и сега те са помагачи на хората. През тези периоди друга голяма част от съществата са изостанали и са се поляризирали. Те са станали същества на злото и застоя – и сега теглят хората към себе си. Те са същества с цяла редица фатални прераждания, а всеки фатален живот означава, че Любовта не е разбрана. За тях и светлината, и тъмнината са спънки.
За ученика, за будния, тъмнината е условие, в което се гради могъществото на неговата воля. Тъй като животът на Адам и Ева е паднал, днес животът на много хора е окован от застоя и Змията. Окултната наука казва, че след грехопадението Адам и Ева станаха многословни, защото вече Змията имаше голяма власт в живота им. Змията обича многословието, защото чрез него тя опустошава енергията.
Учителят казва, че който няма енергия, всичките му идеи са с патерици. Той си остава мечтател – което е по-добре от смъртта, но не е окултна придобивка.
Човечеството, което произлиза от Втория Адам, дълго време е било обучавано по методите на Змията. Които са посегнали на Свещената област (това са Змията, Вторият Адам), сега са в застой. Христос е образът на Първия Адам. Той никога не е посягал на Свещената област. Грехопадението на Адам и Ева е отнело истинското разбиране и виждане за Живота. Това означава, че когато живееш по законите на Змията, мракът ще отнеме твоите разбирания за Живота, за Истината, за Бога. Затова от ученика се изисква диамантена воля – защото само тя може да се ползва от Свещените сили, които изхождат от Любовта.
Учителят казва, че Адам е създаден за бъдещата Вечност – Свещената област е създадена само за Боговете. Голяма част от Ангелските йерархии са завършили човешката еволюция и могат да работят творчески и да помагат на хората. Те работят във вътрешността на Вселената и Душата. Чрез Словото са излезли и са се освободили от земята, водата, въздуха и огъня. Чистото Слово носи в себе си специфичен творчески елемент.
Учителят казва: „Има много Ангелски йерархии, които не са минавали в човешка еволюция и също помагат на човека, но в много високо поле. И много Ангели, които са слизали на Земята, са се оплитали и губили своя слънчев вид“.
Окултната наука казва, че видимите хора не са истински. Истинският човек не е нещо външно. Вътрешната мярка за истинския човек е следната: истински човек е този, който е неизменен на своята Свещена идея.
Някои искат да разберат Тайната на Живота, за да обхванат нещо от Същността на Бога. Бог през цялата Вечност никога няма да бъде разбран изцяло. Това е Негова Тайна, всеобхватност и величие.
След грехопадението Адам и Ева се изпълниха с много излишни желания. Желанията са излишни духове – и ученикът трябва да се освободи от тях. Самата Същност на човека и неговата Душа са създадени от Бога, а Ангелските йерархии са създали менталното, астралното, етерното и физическото тяло. Бог им е дал много трудна задача. Тя изисква всички вътрешни сили да бъдат вложени в ход.
БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Вие сте дошли на Земята да опитате Божията благост. Тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, на друга планета. За Земята Той е определил скърбите и страданията“.
Учителят казва още: „Страданията са от Бога, а благодарността – от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта – от нас, от Душите ни. Щедър е този, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат“.
В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо и специфично за самия него. Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек – а човекът не знае. Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността.
Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи, не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода.
Учителят казва: „Свободен е само онзи, който е намерил своето място в Космоса“ – това е мярка за свободата.
Ученикът трябва да се научи да се радва в своята скръб, вътре в своите страдания. Така ще се подготви за друга Радост, която е отвъд скръбта на земното и която хората не признават – Радостта на ученика. Ученикът минава през скърби и Радост, които този свят не познава.
Лекция, държана на 9 юни 1995 г. – Варна
ТАЙНАТА НА НОЩТА
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Защо идва нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята“. В понятието нощта аз влагам силата на страданията, на изпитанията, на трудностите, на мрака и т.н.
После Учителят продължава: „Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Дните идват за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения Живот. Хората се плашат от нощта, обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и изобщо – всички опитности на живота“.
„Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.“
В нощта ученикът се познава. В нощта се проверява ръстът на вярата и дълбочината на виждането.
Днес ясновидството е образно сънуване. При това условие, хората остават далече от истинското виждане. За това истинско виждане ще се погрижи нощта.
Човек е загубил себе си по пътя на обикновения живот, т.е. по пътя на злото – и затова Учителят казва: „Обикновеният живот погребва Божествените неща“. Обикновените, а също и полудуховните хора са извън Пътя. Пътят е символ на вътрешното окултно развитие на човешката Душа. (Това е засега, след време ще има друго значение.)
Силата на нощта е тази, която обогатява нашия живот, защото чрез тази сила на нощта в нас се укрепява вярата (това се отнася за учениците, имащи стремеж; при силата на нощта тези, които нямат стремеж, умират и изостават в своето развитие) – а вярата е началото на Духовното откровение.
Учителят казва: „Изпитанието е процес на растене. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта“. Това е една от целите.
Когато един ученик застане пред голяма опасност, той трябва да знае, че е застанал пред Лицето на Бога.
Когато вярваш, нощта (т.е. злото) става твой помагач. Тук ученикът се извисява и чрез Вярата той вижда Христовия (етерния) свят. Всичко това означава, че Пътят на Вярата минава през нощта – това е задължително. Когато мине през нощта, вярващият ще види, защото ще знае.
Главната идея: Първо е Вярата, после е виждането; после идва и знанието като трето следствие.
Думата нощ е затворена дума, която крие в себе си една голяма и мистична Тайна. Тази Тайна носи голямо, дълбоко, мистично-интимно откровение.
Елеазар Хараш
СЛОВОТО
И
ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО
Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София
през 1995 г.