Лекция 7 АДАМ И ЕВА Елеазар Хараш

Адам и Ева не са реално начало, не са първите хора. В Библията нещата са условно казани. Тези Адам и Ева, които са на Земята, са нереални. Ако Слънцето си замине, и те трябва да си заминат. Това означава зависимост. Според Окултната наука това са същес­тва на своеволието. Своеволието не е Божествената Воля. То е духовна зараза, която идва от Змията.
Сатана е паднал в своето развитие още далеч преди Адамово време – и точно затова той дойде да изкушава. Знае се, че само едно паднало съзнание може да изкушава, т.е. само едно користно съзнание може да изкушава. Сатана е свят, който означава унищожение чрез мрак. Понеже той е нарушил законите на свободната воля, е станал тъмна сила.
Когато хората са умирали за Истината, това е признак за оценяването на свободната воля, това е мярка.
Змията се прекланя пред ограниченията, а Духът – пред Безкрайното. Най-големият дар в Битието, в духовен смисъл – това е свободната воля, дадена от Бога. Сега Свободата не се дава на Змията, т.е. на ума, включително и на всички вторични същества, в това число и на Адам и Ева.
Главната причина за грехопадението е, че Адам и Ева нямаха съвършена цел. Христос показа съвършената цел чрез Първата заповед в Библията – Любов към Бога. Когато човек има цел, той никога не може да изгуби своята посока.
Допускането на злото е една Божия Премъдрост. И когато злото те атакува, пита се: „Къде е твоята вяра?“. Бог ни изпраща изпитания, за да ни научи на себепознание. В този смисъл, изпитанията са задължителни.
Страданията са неприятни, но какво да кажем за плодовете на спасението, които те носят? От друга страна, удоволствията и изкушенията са приятни, но те носят за човека скрита гибел. Трябва ли да идват изкушенията? Да! Те посягат на вътрешността на човека и изпитват неговите убеждения и неговата посока – по-точно те показват към какво човек е разположен. Изкушенията изпитаха Адам и Ева и показаха каква е тяхната същност.
По-късно Словото, което беше сътворило човека, слезе в плът, за да провери, в плът, какво е да си човек. А конфликтът със Змията беше необходим, за да може да се различи Съвършенството на Сина (т.е. на Словото) от несъвършенството на злото. Змията беше необходим конфликт, защото така се видяха пътищата на Живота и на смъртта.
Синът на Бога беше силен, защото беше изкушаван и защото победи.
Мистерията на Словото Син е бездънна и неизчерпаема. Словото се превърна в човек и се срещна с антисловото (т.е. със силите на застоя), показа пътя към Новото. Синът от богат стана беден, т.е. от Бог стана човек – но имаше и такива, които Го познаха.
В Евангелие на Матея и в някои други Евангелия има обикновено по седем групи притчи. Една част са посветени на народа, а в единия отдел трите последни притчи са посветени на учениците. Това означава, че Словото работи по различен начин: по един начин представя Истината за народа, а по друг начин – за учениците. Точно в тези притчи, които са към учениците, е скрита Окултната наука – и те никога не могат да се тълкуват по начина, по който са изнесени притчите към народа. Тези притчи съдържат едни сили, а в притчите към учениците е показан Пътят на вътрешната еволюция на учениците и на вътрешните органи на Душата – и по един постепенен път как се развиват тези органи, за да може Душата да се освободи от земната зона.
И Христос, и Адам, и Ева, и целият свят са произлезли от дълбочината на Духа.
Христос показа, че само чрез Любовта към Бога можеш да се домогнеш до Тайната на Живота. Затова тази заповед – Любов към Бога, е Върховната Заповед. Понеже Адам и Ева са нарушили мярката на Любовта, те са били изхвърлени от Рая, т.е. от Живота.
Според Окултната наука думата Ева означава врата, или закон за възприемане.
Какво трябва да възприеме Ева? Мъдростта. Това означава, че когато Адам възстанови своята Мъдрост, Любовта ще се съедини с него. Така ще се възстанови Първичната връзка.
Лао Дзъ казва: „Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането идва много по-късно“. Истината е Бог, Който ще дойде като разбиране в твоя живот, но на определеното време.
Всички ние сме били в Божествената аура като Души още преди да е бил създаден светът.
Защо е била създадена Земята? За да бъде възможен човешкият живот.
За жертвата:
Чрез жертвата Христос показа, че който се жертва с Любов, ще се домогне до Вечното благо. Чрез жертвата с Любов се излиза от обикновения живот, който е пътят към разрушението. Жертвата е много важен метод. Тя е метод и за намиране на смисъла на живота. Христос показа на света най-важното нещо: че Вечното благо – това е Отец, а Любовта е Неговата Същност.


МОЛИТВАТА
(втора идея за размишление)
Когато се постигне Първичното, Божественото, молитвата ще отпадне. Молитвата е необходима, докато се постигне съвършенството. Съвършенството е на много степени, но от една степен нататък молитвата отпада.
Когато се постигне съвършенството, молитвата и религиозният живот са излишни, защото чрез съвършенството ще живееш вътре в Бога и няма да правиш вече грешки, които ще изкупваш, защото сам Бог ще ръководи твоите мисли, чувства и действия.
Съвършенството означава постоянен, непрекъснат Живот в Бога; докато религиозният живот и молитвата са търсене на изход от тъмнината. При Христос има непрекъснат Живот в Бога, докато при Адам и Ева животът е прекъснат. За момента религиозният живот е хубав, защото той е търсене на Бога, на Единството. Красотата аз виждам в самия процес на търсенето. Докато при съвършенството не търсиш, защото съвършенството е Живот в Бога.
Когато човек има свой личен план, това е несъвършенство, това е непознаване на дълбоките закони на Битието. Окултната наука казва, че когато Адам и Ева са имали свой собствен план в живота, то с това те са осигурили дейността на Змията.
Личният план е метод, при който злото се умножава. Въпреки това Бог проектира един спасителен план чрез Христос.
Думата Христос означава Спасител, или Този, Който връща Душата на Своя Отец. В този спасителен план участва Бялото Братство – и този план означава завръщане към Бога и към Неговия Първичен Замисъл.
Учителят казва: „За да придобием Истината, ние трябва да пожертваме своя личен живот“. Това е закон, висша мярка и метод.
Лекция, държана на 14 април 1995 г. – Варна


ВЯРАТА
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава – вчерашният ден не може да ви спаси“.
За да може човек да се справи със злото и с въп­росите на своя живот, той трябва да има голям капитал, т.е. голяма Вяра, а също и изобилна енергия. Това означава, че неговото сърце трябва да е чисто, защото само Чистотата може да движи Словото. В този смисъл, „чистият по сърце познава Бога“.
В Библията е казано: „Да бъде според вярата ти“.
Не е казано „Да бъде според знанието ти“. Това означава, че каквото и знание да имаш, то не може да се реализира без вяра. Вярата е пътят, по който знанието дава плод.
Учителят казва: „Усъмниш ли се, законът не работи. 3аконът работи само при пълна Вяра от ваша страна“.
В пълната Вяра работят Висши окултни сили, които отстраняват всякакво съмнение и всеки страх. В пълната Вяра работят Ангелите като жива, действаща сила.
Окултният ученик не трябва да казва „Аз съм вярващ“, защото вярата е нещо, което расте – тя е на степени. Окултният ученик трябва да се домогне до Тайната на мълчанието. Това мълчание не е обикновено. От една висша окултна гледна точка, мълчанието е мистичният език на Космическата сила. То черпи от един по-дълбок извор, от една по-дълбока Тайна на живота, отколкото говоренето.
В Библията има цял един свят от думи, които са премълчани. Точно тези думи са най-истинските и действително могъщи сили.
Най-важните събития в живота на ученика са те­зи, при които има преобразяване на съзнанието.