Стойчо Керев: Доктор Канисков, темата за душата като че ли винаги е будила различни отговори на един и същи въпрос – какъв е пътят на душата?
Васил Канисков: Трябва да се проследи пътят на душата и неговото проследяване трябва да започне (или да се прави аналогия) с някакво физическо явление на Земята в материални условия. Човек притежава дванайсет тела, а душата е в четвъртото причинно тяло и в определени моменти за кратко посещава физическото тяло на човека. Но интерес за нас представлява великият път на душата – когато излиза от физическото тяло на човека. Физическото тяло, астралното, умственото и причинното са с четири материални съставки, макар и в различни енергийни състояния. Какъв е нейният път? Къде минава? Какво прави? Можем да ползваме една аналогия – така както дъждовната капка пада на земята, влиза в почвата, понякога директно се изпарява или влиза в състава на ручейчета и реки, пак излиза на повърхността, изпарява се, кондензира и отново става дъждовна капка. По същият начин тази аналогия можем да направим и за душата на човека, но освен всичко друго учените познават този кръговрат на водата, който казах схематично, но има и още един кръговрат на водата.
Стойчо Керев: Кажете ни какъв е той?
Васил Канисков: Това е като големия и малкия кръг на кръвообръщанието във физическото човешко тяло. Водата минава и през центъра на Слънцето. Това за мнозина учени е съвсем нов факт. По този начин водата се пречиства. В протичен случай, ако водехме само този кръговрат на водата, който споменах в началото (водна капка-земя-изпарение-кондезиране-водна капка), в продължение на няколко милиона години просто водата на Земята щеше да бъде отровена, а ние винаги имаме чиста вода. Защото тя минава през центъра на Слънцето. Така е и за пътят на душите. Ние правим тази аналогия, но те минават и през центъра на Слънцето.
Стойчо Керев: Душите минават през центъра на Слънцето? Каква е причината?
Васил Канисков: Защото животът в нашата система е дошъл от Слънцето, през Слънцето е минал и не може нашите души да не минат от там. Но преди да минат през центъра на Слънцето, когато напускат физическото тяло на човека, минават задължително през центъра на Земята. Защото това е последното четвърто енергийно ниво, през което сме минали като човешки същности преди да слезем на Земята и да влезем в това физическо тяло. Четвъртото основно енергийно поле – това е нашето Слънце от нашата Слънчева система и тогава сме на Земята – слезли във физическите си тела. По тази причина обраният път е през Слънцето.
Стойчо Керев: Кажете сега за центъра на Земята.
Васил Канисков: Все още учените спорят дали е твърд или течен, каква температура и какво налягане има там . Но той е в особено енергийно състояние. Според мен центъра не само на нашата планета Земя, но и на всички Слънца и на други планети. Съдържа първична материя още от образуването на Вселената.
Стойчо Керев: Тази първична материя, която е присъствала при създаването на света, такъв какъвто е днес?
Васил Канисков: И да не забравяме още нещо важно – че Земята също е жив организъм. В човешкото тяло имаме една кръвоносна система, грубо разделена на две – артериална и венозна. Бихме могли същата система да сложим и на Земята, като нефта и газа. Ако ме питате пък къде е душата на Земята бих могъл да направя аналогия с този газ, който е така наречения шистов газ, срещу който се борим много да не се добива от ядрата на Земята. Ние освен че обезкървяваме Земята, като изгаряме чрез преработката на нефта, започваме сега да навлизаме и да черпим от душата и. Аз не знам колко ще издържи. Не е приятно това, което казвам, но това е истина.
Стойчо Керев: И точно затова ми се иска да Ви задам въпроса – кой лекува тялото на планетата Земя?
Васил Канисков: Тук вече навлизаме в други сфери на човешкото познание. Всяка една планета си има своя Слънчева система. Слънцето. Това Слънце е във взаимовързка с всяка една планета и отделно всяка една планета е във взаимовръзка с планетите от тази система. Те си обменят информация и енергия във всяка една посока. Преди около десетина – дванйсет хиляди години ние сме притежавали в нашата система още една планета, така наречената Феятон или Лъчезарната. Тази планета се е жертвала за нас и тя е взривена. Тези пояси, които са около другите сродни на нея планети са именно от нея, за да се спаси планетата Земя.
Стойчо Керев: А какво е имало тогава? Външна намеса?
Васил Канисков: Не, не е имало външна намеса, това събитие съвпада с потопа, с преместването на полюсите на Земята. Северът става юг, юга става север и т.н.
Стойчо Керев: Обучават ли се душите и как преминава тяхното обучение? Защото това е една от другите хипотези, които вълнуват.
Васил Канисков: Това, което остава на Земята, има аналогичните си измерения и в духовния и божествения свят. Различни са мащабите, но то е еднакво. Така както на Земята има училища – първи клас, втори клас, основно, средно образование, университети и нагоре по-висши училища. По същия начин има такава йерархия, която е при обучението на душите. Преди това те се изчистват в съответното ниво, където са били и продължават съответните класове нагоре в зависимост от тяхната земна практика. По същия аналог са построени училищата на Земята. Там, преподавателите на тези души са съответните по-висши духовни същности и там се извършва не наливане по грубо материалистически схеми на материала, както е в нашите земни училища. Там се извършва обмен на опитност, обмен на енергия. Получава се едно общение на душите. Но това общение на душите се ръководи от сътоветния преподавател. Сега, тук можете ли да ми покажете някъде училище, в която и да е страна, където да се извършва събирането на едно място не на физически тела, не на материални дадености? Къде на Земята имаме училища, които са сродните души и там да има една по-висша душа, която да ръководи тяхното обучение? Къде го има това? Няма го. Както виждате тази аналогия, която я има при нас е толкова преиначена от времето, от заблуждаващото учение, че понякога за да се открие истината трябва много време. Освен всичко това, когато душите минат през центъра на Земята и през центъра на другите планети извършват своето пречистване.
Стойчо Керев: Тоест през центъра на Земята се извършва пречистването на душите?
Васил Канисков: Едно от пречистванията. Да, когато навлязат в техните нива на обучение, преди това те се съединяват. Съединяването на душите е същият аналог, като женитбата на Земята. Ето защо в някои казват, че семейството е основна единица на обществото. Защото горе става сливане на душите. Това сливане на душите става с еднакви вибрации, с еднаква енергетика и след това сливане на душите вече влизаме в нивата, в които трябва да се извършва подготовката. Всъщност, извършва се подготовка за новото прераждане, извършва се подготовка за новите задачи, които предстоят да се извършват в материални условия.
Стойчо Керев: Доктор Канисков, каква е представата за душите? Каква енергийна форма имат?
Васил Канисков: Аз ако кажа каква е формата на душата или представата за душата, тя може да бъде атакувана по някакъв начин. Това е голямата борба на нашето съвремие. Всички се борят за душите на човека. Явно душата на човека е нещо много специално.
Стойчо Керев: А тя е частица от създателя?
Васил Канисков: Душата на човека е дотолкова частица на създателя, доколкото тя е връзка между духът и физическите тела. Душата е посредник, полуматериален, полудуховен посредник. Тя е в триединството на – материя, дух и душа. Така че тя, така както говореха предишните говорящи учени за свойствата на светлината, която в определен е частица, в друг момент е вълна. Тя е в строго подредена йерархична подреденост. През миналия век са започнати експерименти и изследвания от доктор Ян Стивънсън, който има над десет хиляди научни опита в областта. При заминаването на човек той е сложен върху кантар и съответното тегло се губи. Това означава че наистина се отделя нещо, нещо от него, което вече е факт.
Стойчо Керев: Петър Дънов много е говорил за това. Имаме Златоуст, който също е говорил за това. Имаме такива светли хора.
Васил Канисков: Учените много добре знаят, че технологиите изпреварват науката. Те не го казват никъде, но това някак си за тях е голяма опасност. Когато трябваше да се развива човека и беше дошло време да се развие телепатията се измислиха радиото и телевизията. Когато трябва да се развие шесто сетивно чувство навлязоха новите технологии – смартфони, роботи, дронове. И се отне възможността да се развият сетивните способности на физическото тяло на човека. Ето, какво повече има да говорим?
Стойчо Керев: Ако Ви помоля да определите няколкото елемента, които пробуждат душата, кои са те според Вас?
Васил Канисков: Любовта на първо място, след това мърдостта, след това истината. Но любовта на първо място. Не секса, казах любовта. Това е най-висшата вибрация. Тя разпуква човешката душа и в колкото и тежки условия да сме поставени, ще видим, че само с вибрацията на любовта можем да излезем. Нищо друго. Това е вторият център който е внесен. Първия център е бил центъра за самосъхранение, който ни е изродил в тази ненавист и оцеляване. Вторият център е на любовта, който е внесен в човешкия живот, в човешката душа. Той е този, който ще спаси света.