През последните години стихийните бедствия и катастрофи стремително нарастват. Учените се опитват да ги обяснят с глобално затопляне. Но каква е истинската причина, възможно ли е това да е самата Земя ? Официалната наука твърди, че мъртвия обект се различава от живия по това, че не реагира на дразнители. Но дори от тази гледна точка нашата планета е повече от жива. И все повече непредубедени учени поддържат това. Големите аварии, техногенни катастрофи и стихийни бедствия обикновено се съпровождат от мощни разрушителни процеси, обхващащи атмосферата, земната кора, хидросферата и т.н. Те засягат не само природните системи, но и създаденото с технически средства. Разрушителната енергия буквално изригва навън и катастрофите изглеждат планирани. От кого ? Анализирайки многото пожари, наводнения, земетръси и изригвания на вулкани, изследователите откриха нещо общо. Много често те са предшествани от изригване на негативни емоции на големи маси хора в определено място. И тогава се оформи идеята - дали стихийните бедствия не са ответна реакция на Земята спрямо агресията на хората, които я населяват. Ето ви примери : въоръжените сблъсъци между сърбите и албанците в Косово се съпровождаха от наводнения на Балканите в края на 90-те години. На американската инвазия в Ирак се отзоваха пожарите в Калифорния и тайфунът в Ню Орлийнс. Така катастрофите имат свой особен смисъл. Те стават, за да предотвратят катаклизми с глобален мащаб, карайки хората да се спрат, замислят и поправят своето поведение. Но когато нещата вече нанасят вреди на Земята, тя дава да се разбере, че повече няма да търпи това. Потвърждение бе намерено от учените. Наблюденията на НАСА с помощта на свръхточни лазери показват, че в последно време формата на Земята започва да се променя. Тя подпухва неравномерно по екватора, като че ли й расте коремът. Радиусът й се увеличава с около 1 мм годишно, заради което например езерото Байкал се разширява с 2 см. Всичко, което се случва на повърхността на Земята, даже повишаване на нивото на световния океан, не може да доведе до надебеляването й. Този процес може да пусне само нейната мантия. Дебелият слой разтопена порода между ядрото и земната кора се държи като гъба - след като е свита, започва да възстановява формата си. Образуващата се в нейните недра енергия изплува навън с вулкани и земетресения. За разумността на планетата може да се съди не само по крайните мерки, които тя предприема. През 60-те години група учени провеждат уникална програма, в която операторите на биолокацията се обърнаха към Земята с молби и регистрираха дали ги изпълнява. Обръщението се е строяло така : в началото човек е формирал в своето съзнание молба към Земята. От съзнанието тя преминава в подсъзнанието. Според все повече учени подсъзнанието на човека и планетата имат общ информационен език и закони на работа, т.е., подсъзнанието на човека е своеобразен вход в подсъзнанието на планетата, което прави диалога реален. За повечето това е фантастика, но както е известно, най-гениалните идеи в началото изглеждат безумни от гледна точка на мъдростта на деня. Колкото и противници да има това, не може с лека ръка да се откажем от тази идея - Земята е жив организъм с разум, много по-силен от човешкия. Тя дълго е търпяла насилието, но търпението й се изчерпва. Време е за осъзнаване и промяна в отношението и възприятието .