Знаете ли,че името ”българин” е било като название за ”еретик”през ХIII и ХIV в. в Западна Европа.Българското богомилството еповлияло до голяма степен ересите на катари в Италия и албигойци във Франция.
За по-любопитните:
1.)Богомилска литература:
-Тайна книга или т. нар. Йоаново евангелие. част от нея-тук
-Апокрифен български летопис от ХI в. като “Видение Исаево”
-Катарски требник.
-“Книга за двете начала”
2.)Литература срещу богомилите:
-Послание на константинополския патриарх Теофилакт Лакапин до цар Петър,
-”Беседа против богомилите” от презвитер Козма,
-”Паноплия догматика” (Догматическо всеоръжие) от Евтимий Зигавин,
-”Алексиада” от Ана Комнина,
-Борилов синодик,
-Житие на патриарх Теодосий Търновски от константинополския патриарх Калист.
Посланието на константинополския патриарт Теофилакт (933-956) до българския цар Петър е отговор на писмата, които българският владетел изпраща до него, и в които иска наставление за борбата срещу “новопоявилата се ерес”. Гоненията срещу еретиците, организирани от страна на централната власт не дават никакъв резултат и много скоро богомилството се превръща в масово народно движение.
Според изворите създател на богомилството е поп Богомил. Но от Посланието на константинополския патриарх Теофилакт до цар Петър става ясно, че това движение възниква преди появата на поп Богомил. Дори някои изследователи свързват неговото начало с името и дейността на най-малкия Симеонов син – Боян. Вероятно поп Богомил доразвива богомилското учение, като го превръща в цялостна религиозно-социална система, организира своите последователи в общини и е най-ревностния разпространител на ереста. Поп Богомил принадлежи към съсловието на низшето духовенство и най-вероятно е запознат с някои павликянски книги.
В основата на богомилството стои дуализмът. От павликянството най-вероятно произхожда неговата своеобразна сотирология (учение за спасението на човека от Исус Христос). Сходствата между богомилството и павликянството са значителни, заради което много често в изворите богомилите са назовавани павликяни. Но заедно с това поп Богомил поставя своето учение в непосредствена връзка с християнското учение, особено с евангелските текстове, които предлагат схващания, отразяващи настроенията на народните слоеве, недоволни от господстващите социално-политически порядки.
В българската историография основни по този въпрос са изследванията на акад. Дититър Ангелов (“Богомилството в България”), проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Божилов, проф. Димитър Оболенски, проф. Боян Примов, проф. Йордан Иванов, проф. Борислав Примов, проф. Георги Бакалов и др.
За по-любопитните:
1.)Богомилска литература:
-Тайна книга или т. нар. Йоаново евангелие. част от нея-тук
-Апокрифен български летопис от ХI в. като “Видение Исаево”
-Катарски требник.
-“Книга за двете начала”
2.)Литература срещу богомилите:
-Послание на константинополския патриарх Теофилакт Лакапин до цар Петър,
-”Беседа против богомилите” от презвитер Козма,
-”Паноплия догматика” (Догматическо всеоръжие) от Евтимий Зигавин,
-”Алексиада” от Ана Комнина,
-Борилов синодик,
-Житие на патриарх Теодосий Търновски от константинополския патриарх Калист.
Посланието на константинополския патриарт Теофилакт (933-956) до българския цар Петър е отговор на писмата, които българският владетел изпраща до него, и в които иска наставление за борбата срещу “новопоявилата се ерес”. Гоненията срещу еретиците, организирани от страна на централната власт не дават никакъв резултат и много скоро богомилството се превръща в масово народно движение.
Според изворите създател на богомилството е поп Богомил. Но от Посланието на константинополския патриарх Теофилакт до цар Петър става ясно, че това движение възниква преди появата на поп Богомил. Дори някои изследователи свързват неговото начало с името и дейността на най-малкия Симеонов син – Боян. Вероятно поп Богомил доразвива богомилското учение, като го превръща в цялостна религиозно-социална система, организира своите последователи в общини и е най-ревностния разпространител на ереста. Поп Богомил принадлежи към съсловието на низшето духовенство и най-вероятно е запознат с някои павликянски книги.
В основата на богомилството стои дуализмът. От павликянството най-вероятно произхожда неговата своеобразна сотирология (учение за спасението на човека от Исус Христос). Сходствата между богомилството и павликянството са значителни, заради което много често в изворите богомилите са назовавани павликяни. Но заедно с това поп Богомил поставя своето учение в непосредствена връзка с християнското учение, особено с евангелските текстове, които предлагат схващания, отразяващи настроенията на народните слоеве, недоволни от господстващите социално-политически порядки.
В българската историография основни по този въпрос са изследванията на акад. Дититър Ангелов (“Богомилството в България”), проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Божилов, проф. Димитър Оболенски, проф. Боян Примов, проф. Йордан Иванов, проф. Борислав Примов, проф. Георги Бакалов и др.