„Мистичният“ произход на ченълинг-посланията и тяхната употреба от разузнавателните агенции

Настоящият материал представлява ексклузивно интервю с Рейлън Алън, основател и редактор на уеб-списанието „Rumor Mill News Agency“, което започва своя живот с цел разкриване на вътрешна информация. В един момент от своя живот Рейлън била част от „ню ейдж общество“ и силно вярвала, че е избрана да получава‚ „ченълинг послания“ от звездната система Сириус. След редица странни обстоятелства и преживявания, тя се оказва омъжена за агент на ЦРУ, който е дълбоко инфилтриран в редиците на другата голяма (и същевременно съперническа) разузнавателна агенция на САЩ. От него тя научава че „канализираните гласове“, произхождат от „малко по-земен източник“ – разузнаването на флота. Посредством странно пътуване до Австрия в което съпругът ѝ разкрива, че всъщност е тамплиер, тя разбира още, че произхода на предадените съобщения се крие в намерени древни ръкописи от тамплиерите през Средновековието. Рейлън разбира, че голяма част от ню ейдж контактьорите получават своите съобщения по същия начин по който и тя ги е приемала – чрез модерна технология. Тя открива още, че има няколко съревноваващи се фракции, които са замесени в изпращането на тези послания. Удивителната история на Рейлън, ще ви отведе отвъд света на „ченълинга“ и ще ви запознае с тъмната страна и света на разузнавателните агенции и използваните от тях извънземни технологии за контрол над съзнанието.


Интервюто

Въпрос (В): Рейлън, повечето хора те познават като издател на „Rumor Mill News“ – едно от най-уважаваните алтернативни списания в интернет. Ти си била жена на агент на ЦРУ замесен косвено в някои от най-големите политически скандали и същевременно си автор на книга свързана със смъртта на принцеса Даяна. Твоят публичен образ е на изследовател и писател, който се опитва да предупреди общността, за опасността идваща от много влиятелна група хора, които вярват в основаването на единно световно правителство. Освен това си една от първите, които разкриват концепцията за две противопоставящи се фракции, които водят битка за контрол над света. Има обаче и доста други аспекти свързани с теб за които не става ясно от това което показваш като издател на „Rumor Mill News“. Била си успешна и известна доста дълго преди да се омъжиш за агента на ЦРУ Гюнтер Русбахер. Пътувала си из цял САЩ организирайки различни симпозиуми и дори си изнасяла лекции в ООН. Била си много активна в политиката и дори ти е била предложена работа като помощник на сенатор. Бих искала да ни разкажеш повече за другата страна на твоя живот, която остава в сянка. Можеш ли да започнеш с написаната от теб книга „Хрониките на Обергон“. Какво точно представлява тя?

Отговор (О): „Хрониките на Обергон“ са серия от биографични истории за същества от звездната система Сириус, които идват на Земята.

В: Откъде идват тези хроники?

О: Аз ги получих посредством ченълинг – по същия начин по който ню ейдж контактьорите представят своята информация.

В: Какви са тези „същества“ от Сириус и защо са дошли на Земята?

О: Според историята, много от душите дошли на Земята идват от Обергон (водещата планета в системата). Те идват тук защото родните им планети били унищожени когато слънцето им се превърнало в червен гигант. Тези същества не били приключили със своите уроци в материалния свят преди унищожението. По-опитните души били изпратени да подготвят нова планета, която ще се превърне в „училище“ за по-младите души. Тази нова планета била Тера... Земята. Историите са фокусирани върху трудностите при подготвяне на планетата, както и върху някои основни аспекти, които представляват архетипите, които могат да бъдат открити във всеки съзнателен живот. Повечето истории са свързани с 4 основни персонажа. Аталон и Раелон са две души, които са създадени като експеримент. Техният баща Одон се опитвал да създаде свръхдуша. В определен момент в бъдещето Аталон и Раелон ще се съберат заедно, за да изпълнят мисия, която само свръхдуша може да осъществи. Другите два персонажа са Шалма и Занос. Те са една душа, която се разделя на две части, за да може по-бързо да приключи със своите уроци в материалния свят и да придобие познание от което ще има нужда, за да изпълни своята основна мисия на Земята.

В: Какви бяха обстоятелствата при които започна всичко свързано с книгата? Как реши, че трябва да започнеш да я пишеш?

О: Ами всъщност аз просто нямах избор! Знам че звучи странно, но е самата истина. В деня в който започна всичко аз бързах за среща в Лос Анджелис. Точно бях продала малка фантастична история на компанията Дисни и отивах там, за да подпиша договор. Бързах да вляза в колата си, защото пътят от къщата ми дотам бе дълъг. Но на практика този ден беше просто началната точка на създаване на „хрониките“, тъй като феномена на канализиране на информация бе започнал много преди това. Започнах да получавам информация, която идваше „извън“, моето собствено съзнание цели три години преди този момент. Същият феномен, който днешните ню ейдж общества наричат „ченълинг“. Съобщенията които чувах, ми бяха диктувани с мъжки глас. По това време аз наистина вярвах, че приемам съобщения от различни „възнесени учители“. Същият ден, бързайки да вляза в колата си, гласът на един от „редовните ми учители“ или „духовни водачи“ каза: „Седни, трябва да ти издиктуваме нещо!“ Аз възроптах като отговорих, че ще закъснея за срещата си. Гласът обаче стана толкова силен и настоятелен, че просто нямаше какво да направя така че седнах и започнах да пиша това което ми се диктуваше. По това време ми предадоха 2 истории, които в началото не разбрах, че са свързани. Те бяха напълно различни, но после осъзнах, че имат връзка.

В: Добре, как се почувства когато за първи път в живота си започна да чуваш този глас? Не сметна ли че може би трябва да потърсиш психиатър?

О: През 70-те години, когато започнах да чувам тези гласове точно бях завършила бакалавърска степен по психология. В първия момент съвсем естествено помислих, че вероятно развивам симптоми на шизофрения или раздвоение на личността. Не исках да казвам на никого, но знаех, че все пак трябва да говоря със специалист. Обадих се на психиатър с претекста, че съм „депресирана“ и си назначих среща. След няколко посещения психиатърът ми каза, че ми няма нищо и че „просто съм се отваряла духовно“. По това време изобщо не се усъмних в това което той ми каза – просто си помислих че съм нацелила един от малкото просветени психиатри в района. Сега се чудя дали „психиатърът“ при когото отидох не работеше за правителството! (Всъщност предвид всички последвали събития няма място и за грам съмнение и „чудене“ относно факта, че „психиатърът“ е бил оперативен работник имащ за цел да продължи обучението на подготвяния грижливо „кадър“. – бел. Alien) Освен това психиатърът ме насочи към „здравно общество“, което провеждаше своите срещи в Кармел, Калифорния само на няколко мили от дома ми. Дори Д’Анджело – „Ангелският лечител“ от Кармел бе лидер на групата. Започнах да посещавам мероприятията всяка седмица. Чрез хората, които срещнах в тази група започнах да осъзнавам, че имаше цял един нов свят, който доскоро не осъзнавах, че съществува. Хората които посещаваха мероприятията правеха и говореха за неща, които никога не съм си и представяла.

В: Какво те накара да си мислиш че си ню ейдж контактьор?

О: Срещнах се с жена която посещаваше сбирките, тя получаваше информация от същество, което даваше на хората различни съвети. Тя изяви желание да ми помогне да разбера какво ми се случваше. След като работих с нея и нейният духовен водач за няколко седмици започнах да вярвам че гласовете, които чувах са част от набиращ сила феномен, който скоро щеше да бъде наречен ченълинг. По съвет на хората с които започнах да се срещам, започнах да посещавам йога. Започнах да уча и за храната, медитацията, лечението, духовното пробуждане – въобще целия арсенал от неща, които днес приемат етикета „ню ейдж“. Споменавам етикета „ню ейдж“ само защото по това време когато бях въвлечена във всичко това, термина още не бе създаден. Той започна да добива популярност когато Шърли Маклейн започна да говори по въпроса. Когато се потопих в този нов свят това просто се наричаше „да вървиш по духовния път“. Повечето от нас които го „вървяхме“ усетихме, че подхода на Шърли Маклейн към духовните истини бе подобен на бърза закуска – засища ти бързо глада, но му липсва истинско хранително съдържание.
Попита ме дали чувствах, че полудявам. Отговорът на този въпрос е „да“. Въпреки че психиатърът ме обяви за „нормална“ и здравомислеща, като ме увери, че просто се „отварям духовно“, в дома си и в социалния си живот бях обкръжена главно от физици и техните съпруги, които със сигурност щяха да ме обявят за луда, ако им бях разкрила какво ми се случваше. Поради факта, че бях омъжена за физик и разбирах начина му на мислене, знаех че просто няма начин който и да е от неговото обкръжение да разбере през какво преминавах. Знаех, че ако само спомена дори малко относно моя „духовен път“ щях да навлека проблеми не само за себе си, но и за съпруга ми. Светът в който живеехме беше толкова по-различен от този сега, че просто не мога да повярвам, че трансформацията стана за толкова кратко време. Бих искала да спра за момент, за да се опитам да създам картина в главата си на тогавашният свят, точно когато започнах да чувам гласовете. През 1975 г., когато станах съпруга на председателя на департамента по физика на флотската школа за следдипломна квалификация, военните традиции и формалности бяха почти същите като през 50-те години. Школата бе място в което служители на армията получаваха своите магистърски и докторски степени. Това беше сборен пункт на хора, които идваха от всички военни академии. Културата на школата беше здраво закотвена към формалностите на войнишкия живот. Въпреки че след виетнамската война някои от порядките плавно избледняваха, когато пристигнах там през средата на 70-те години тяхното влияние все още бе доста силно. Беше ми казано от една от съпругите, че ТРЯБВА да се присъединя към женския клуб на съпругите на работещите в школата и дори в бъдеще трябваше да го оглавя. Жената, която ме въведе в обстановката и ми каза какво трябва да правя, за да изпълнявам правилно задълженията си на съпруга на председател, всъщност бе съпругата на пенсиониран такъв. Тя ме покани на „дамски обяд“ като ми съобщи че трябва да се „облека“ за събитието. Нямах си представа какво имаше предвид под термина „да се облека“. Когато влязох в залата почувствах, че съм пристъпила в свят на елегантност и аристократични обноски.
Бидейки по-скоро хипарка, само 7 години преди това, промяната бе поразителна. Бързо научих, че трябва да променя изцяло гардероба си. Бях част от свят, който не разбирах и бях сигурна, че и те нямаше да разберат ‚духовния път“. Реших че няма да обсъждам нещата, които научавах в класовете които посещавах, както и от книгите, които четях, с който и да е от членовете на факултета или техните съпруги. Това обаче включваше и собствения ми съпруг. Поради това си решение започнах да водя двоен живот. През деня докато мъжът ми беше на работа аз четях, посещавах класове и същевременно събирах приятели на по чай и разговори.
Вечерите имахме социални ангажименти и тогава се превръщах в перфектната съпруга и домакиня на различни събития. Когато съпругът ми беше повишен и зае поста на декан на факултета по наука и инженерство, социалните ни ангажименти нараснаха. Като съпруга на декана от мен се очакваше да забавлявам много от гостите. Често организирах партита, които бяха изпълнени с ръководни личности от военните академии, учени от Лос Аламос, високопоставени бюрократи от Вашингтон, адмирали, капитани, конгресмени и посланици. Да говоря за моя живот във връзка с „духовния път“ бе нещо което дори не си помислях да направя на тези партита.
По това време изобщо не се интересувах от политика, армия, правителство или пък каквото и да от това което ме вълнува сега. Научих се да бъда добра компания за коктейли. Удивително е какви неща можеш да научиш от тези „коктейлни партита“. Можеш ли да си представиш какви неща можех да науча само ако задавах правилните въпроси, вместо да съм просто слушател?



В: Каза че съобщенията са ти били диктувани от мъжки глас. Този глас в главата ти ли беше или се чуваше все едно някой е в стаята и ти говори?

О: Първият път когато се случи си помислих, че някой е с мен в стаята ми. Всяка сутрин единственото нещо, което трябваше да направя беше да нахраня котката си и трикраката немска овчарка. Така една сутрин, отивайки при животните, минах покрай масата на която се храним и ми се стори, че чух нещо. Огледах се да видя дали не е включено радиото или пък дали мъжа ми не се е прибрал. Нямаше никой наоколо и радиото и телевизора определено не бяха пуснати, така че счетох че е нещо, което идва отвън. Нахраних кучето и котката и тръгнах да се връщам към спалнята си.
Този път чух гласа много по-ясно. Той каза: „Вземи хартия и химикал. Ще те научим как да записваш диктовки.“ Огледах се наоколо, тъй като гласът бе толкова силен и ясен, че наистина си помислих, че някой беше с мен в стаята. С други думи, гласът не идваше от главата ми. Изглеждаше все едно идва някъде от къщата. Не знаех какво да правя, така че просто изпълних нареждането, но взех молив.
В този момент гласът се чу отново: „Казах химикал.“ Можех да доловя раздразнение в гласа, а той продължи с разясненията. „Моливът вдига прекалено много шум – това ще те разсейва. Вземи химикал.“ В този момент си помислих: „Боже, не само че чувам гласове, но на всичко отгоре те могат и да ме виждат.“ Оставих молива и взех химикал. След това взех бял бележник. Гласът се обади отново, като ми обясни, че това също ще ме разсейва и че трябва да взема жълт такъв. Имаше жълт на масата, така че го взех и насочих химикала към него в готовност да запиша това, което щеше да ми се продиктува.
Гласът започна: „Моето име е Ишам, аз съм тук заедно с Кандор. Ние не сме мъртви. Ние комуникираме с теб използвайки форма на усъвършенствана телепатия. Нашата задача е да те научим как да не пречиш на посланията, които ще ти предадем, защото мисловният ти поток може да повлияе на диктовката и да промени смисъла на съдържанието. Когато се убедим, че можеш да го направиш, ще те запознаем с твоя пръв учител.“ Ишам ми каза, че ще се срещам с него за 30 минути всяка сутрин между 8 и 8:30. Той ме научи как да отмествам мислите си от съдържанието, което ми се диктуваше така че да не му влияя. След това ме предаде на моя първи „учител“, чието име беше Нистър. Той имаше английски акцент и бе очарователен. Представяше за учител, съветник и лечител.
Много скоро силно се привързах към Нистър и дори го обикнах. Той бе моят най-добър приятел, но същевременно и учител. Учих с него около 2 години, дори може би повече. Той ми помогна емоционално, интелектуално и духовно. Когато най-накрая ми каза, че е направил всичко възможно за мен и че ще ме предаде на следващия учител, направо ми разби сърцето. Почувствах се така все едно загубих най-добрия си приятел. Помислих че няма как да стане по-зле от факта, че загубих Нистър, но всъщност за известно време стана дори още по-лошо. Новият „учител“ нямаше нищо общо с Нистър. Беше арогантен и безочлив глас с ирландски акцент, чието име бе Шамус. Той не ме учеше на благост и любов. Неговият метод беше чрез използване на злобни шеги, лични обиди и присмех. Той беше пълна противоположност на всичко, което бях научила за духовния път. Той не бе светец, а точно обратното и на всичкото отгоре се гордееше с това.
Отне ми известно време, но в крайна сметка свикнах с него и осъзнах, че той ме подготвяше да работя в един свят, който функционираше по начина по който и той го правеше. Той се опитваше да ме „закали“, така че да не колабирам в море от сълзи още при първата атака. След като открих, че той искаше да представя съобщенията, които приемах, в един свят в който хората се държат по начина по който и той го правеше, разбрах в какво точно ме обучаваше. Впоследствие го обикнах толкова колкото и Нистър. За разлика от него, обаче, Шамус имаше възможностите да привиква „гостуващи учители“ от „по-висши светове“. Някои от тези други учители всъщност ми предадоха „Хрониките Обергон“.

В: Колко дълго продължи този „двоен живот“ и какво се случи, за да се промени всичко това?

О: Живях по този начин от момента в който започнах да получавам съобщенията докъм 1985 г. Причината поради която нещата се промениха е, че имах преживяване близко до смъртта, което промени живота ми завинаги. През януари 1984 г. се разболях от вирусен менингит. Лежах в леглото два дена с главоболие, което беше толкова силно, че не можех дори да помръдна. Съпругът ми в крайна сметка ме заведе в спешното отделение. Докторът там ме прегледа и извика невролог, който ми направи лумбална пункция.
Спомням си, че лежах сама в тъмна стая и слушах лекаря, който говореше с мъжа ми. Те говореха за мен. Докторът му каза, че имам вирусен менингит. По това време нищо не можеше да се направи относно състоянието ми. Лекарят каза на съпруга ми: „Заведи я вкъщи. Или ще умре или ще оздравее.“ Дадоха ми обезболяващи таблетки, които ми позволиха да заспя. Една нощ по време на дългия ми период на възстановяване бях събудена от някакъв глас. Той каза: „Време е. Време е!“ Мислейки че идва от телевизора просто го игнорирах. След това обаче гласът стана по-настойчив и отново каза: „ВРЕМЕ Е!“
Погледнах в посока към гардероба си, понеже гласът изглежда идваше оттам. Вместо да видя затворените врати на гардероба, видях научна лаборатория пълна със студенти и преподаватели. Всички гледаха към мен, чакайки да се присъединя към тях, така че урока да може да започне. След като заех мястото си на един стол, който беше позициониран близо до някаква маса за експерименти, инструкторът съобщи, че днес ще учим за холографската природа на вселената. Той обясни, че всичко във вселената носи със себе си паметта за всичко, което е било или е извършено... от началото на времето. Всеки атом носи със себе си частта от вселенската история, която е изпитал лично. Чрез взаимодействието си с другите атоми, всички те могат да се превърнат в холограма на цялата вселена.
Учителят каза, че атомите които изграждат тялото на човек са избрани предварително от душата, за да ѝ помогнат успешно да свърши, това, за което е дошла на планетата. После премина на друга тема и започна да говори за това как се формира ДНК и как тя носи историята на всеки прародител и всичко което той е изпитал до момента в който ДНК-то е било предадено на ембриона на неговият наследник.
След това той отново бързо смени темата и каза: „Клетките във вашите тела носят със себе си паметта на абсолютно всичко независимо от начина по който вие го възприемате „добро“ или „лошо“. Всичко което вие сте преживели през този живот. Миналите травми се преживяват отново и отново поради това, че клетките се закотвят към „енергийния емоционален заряд“, който създава спомена за инцидента. Миналите травми се превръщат в нещо като „воденичен камък на шията“, който ви възпрепятства да достигнете своя потенциал. В резултат на това нямате възможност да изпълните плана, който сте избрали преди да се инкарнирате. Травматичните спомени ще се задействат отново и отново и ще продължават да го правят докато клетъчната памет не се изчисти.“
Инструкторът се приближи към мен, затвори очите си и наведе главата си. Той вдиша бавно и дълбоко, задържа въздуха за известно време, след което мощно издиша в посока към мен. Усетих мълния от енергия, която навлезе в тялото ми. В момента на издишване инструкторът ми предаде знанието, което ми позволи да разбера тайната, чрез която се активира клетъчната памет и начина по който да се изчисти от тялото. Освен това получих информация, че на „моят клас на Земята“ му предстоеше завършване. Но преди това да стане факт и всички да завършват успешно и да напуснат материалния свят, трябваше да се освободим от излишния багаж – травматичните и болезнени спомени, които са складирани на клетъчно ниво. След като учителят ми предаде уроците, аз знаех че знанието за процеса бе вътре в мен и той ще достигне до съзнателния ми ум след като изчистя собствената си клетъчна памет и се освободя от емоционалния си багаж.
Трансферът на информация от инструктора към мен отне само миг. Той отиде до всеки ученик предавайки им по този начин тези нови „дарове“. След това той каза, че ще покаже на класа как се усеща всеки един етап на изчистващия процес. Той започна с клетките в тялото. Почувствах ръка, която се докосна до главата ми. Помислих, че е на инструктора. Аз винаги съм мразела да ми се докосва върха на главата. Всеки път когато някой го правеше по този начин, дори когато го правеха свещеници благославяйки ме, аз изпадах в паника и се съпротивлявах в опит да махна ръката от главата си. Внезапно всички чувства на паника и страх се завърнаха.
Задушавах се от ужас. Чух гласа на инструктора: „Дишай! Дишай на дълги и бавни порции. Не задържай дъха. Издишвай веднага. Гледай на дъха като на сферично свързан продължаващ дъх. Дишай!“ Докато дишах по този начин преживях наново инцидент от детството си, когато брат ми ме постави в сандъка, в който семейството държеше дърва за огрев. Знаех че вътре е пълно с паяци и други гадини. Брат ми постави ръката си на главата ми и ме натисна надолу така, че да може да затвори капака докато съм вътре. След това седна върху сандъка, за да не мога да изляза. Беше тъмно и тясно. Усетих някакви неща да пълзят по мен и изведнъж вече не можех да дишам. Усетих, че умирам. Започнах да пищя. Баба ми чу ужасните ми крясъци и ме спаси.
Ужасът от това събитие все още се беше закотвил в клетъчната памет на тялото ми. Ръката върху главата ми направи така, че да преживея всичко наново. Почувствах клаустрофобия. Почувствах паника. Не можех да дишам. Усетих, че умирам. Тогава чух инструкторът да казва: „Дишай през него. Ти си добре, ти си в безопасност, ти си защитена. Дишай и го остави да отмине.“ Направих така, както ми бе казано. С всеки дъх се изправях срещу страха. Накрая знаех, че бях освободила травмата, не просто тази от сега, но и тази от миналото.
За момент се превърнах отново в дете. Но този път вече не бях „в капана“ на дървения сандък. Аз бях в сандъка, защото играех игра с брат ми. След като освободих болезнените спомени, които бяха вкоренени във физическите клетки на тялото ми, успях да пренапиша личната си история и да премахна пораженията. Отваряйки очите си видях другите студенти да дишат по същия бавен начин като мен. Изглеждаше все едно всеки от тях бе преминал през травматични преживявания точно като мен.
Тогава инструкторът каза: „Сега ще ви покажа какво е да си спомниш нещо от собственото си ДНК.“ Той отново затвори очите си и вдиша. Докато издишаше внезапно се озовах в някаква гора гледайки как баща ми цепеше някакъв пън с клин и чук. Аз държах бебе от мъжки пол в ръцете си. Баща ми беше на около двайсетина години. Внезапно нещо изхвърча от пъна и ме удари по устната. Започнах цялата да кървя, а кръвта се стичаше не само по мен, но и по бебето. Баща ми погледна към мен и видя какво се беше случило. Имаше сълзи в очите му. Той каза: „Скъпа толкова много съжалявам. Толкова много съжалявам.“ Той извади някакво стоманено парче от горната ми устна и притисна мястото с парче плат, за да спре кървенето. Част от чука се беше отчупила от него, беше полетяла към мен и забила в устната ми. След това баща ми ме прегърна, взе бебето от ръцете ми и ме заведе до хижата. Никога не бях виждала тази хижа преди, но ми се стори позната, като снимка от семеен албум.
Баща ми се обърна към мен с името на майка ми. Осъзнах, че изживявам един от майчините си спомени. След това си спомних за белега който майка ми имаше на устната си. Аз бях изживявала ДНК-спомен на нещо, което се бе случило още преди да се родя. Бебето беше моя по-голям брат. Хижата бе място където родителите ми са живели, когато са се оженили. Инцидентът се беше случил 10 години преди моето зачеване. Впоследствие попитах майка си как е получила белега на устната си. Тя потвърди, че се е случило точно както го бях преживяла.
Можех да кажа от израженията на лицата на другите студенти, че те също бяха изживели нещо подобно свързано с тяхното ДНК. Инструкторът след това се изправи пред класа и каза: „Сега ще ви покажа какво е да усетите спомените на звездите.“ Той каза на всички да поставят показалците си над техните сърца. След това им каза да натиснат надолу с ноктите си докато почувстват натиска върху малка зона в областта.
„Насочете вниманието си към тази зона.“, каза той. „Започнете да дишате бавно и продължително. Това е вашата сърдечна чакра. Тя е центърът на вашето тяло. Това е мястото където Богът Отец и Майката-Земя се срещат с любов. Богът Отец е духът, а Майката-Земя е неговата противоположност, тя е материална. Той е без форма, тя е с форма. Хората са създадени по образа на своя Отец и тяхната Майка. Човек носи духът на своя Отец и материалното тяло на своята Майка. Когато човек достигне до перфектно състояние на баланс, енергиите на Отеца и Майката могат да се срещнат в сърдечната чакра. Запомнете да дишате бавно и продължително. Енергията на Майката е червена. Тя навлиза в балансираното физическо тяло чрез коренната чакра. Енергията на Отеца е бяла. Тя навлиза в тялото през коронната чакра. Има седем чакри. Енергиите на Майката и Отеца пътуват през три чакри и двете се срещат в средата на човешкото тяло – сърдечната. Когато това се случи в човешкото тяло мистиците и медиумите виждат сърдечната чакра да излъчва красива розова аура. Майката и Отеца общуват с любов. Продължавайте да насочвате цялата си енергия към мястото под нокътя ви. Изберете една клетка и влезте дълбоко в нея. Запомнете, че трябва да продължавате да дишате. Фокусирайте цялото ваше внимание върху тази клетка. Вижте се как влизате в нея. Дишайте... Сега изберете един атом и поставете вашето съзнание в този атом.“ Инструкторът едва бе завършил изречението си, когато усетих силен бучащ звук. Беше подобен на реактивен двигател. Всичко стана черно. Почувствах все едно пътувах със скоростта на светлината вътре в някакъв тунел. Изведнъж се освободих от тъмнината и се озовах носейки се из космоса. Звездите бяха красиви. Бях много щастлива. Плавах през пространството сякаш бях малък самолет.
Правех салта, гмурках се и всякакви такива неща. След това се спуснах към една планета и видях красиви същества подобни на сърни събрани на място, където имаше висока растителност подобна на пшеница. Приближих се, за да мога да ги наблюдавам по-добре. Изведнъж се озовах в тялото на едно от тези създания. Усетих неговата радост и щастие докато препускаше заедно със своя брачен партньор скачайки из високата растителност сякаш изпълняваха сложен балетен танц. Усетих интелигентността и любовта на тези създания. Те не бяха глупави животни, те имаха души, чувства и мисли, много подобни на моите. Те бяха на планета развивайки способностите си да мислят и да разсъждават. Мъжкия елен беше математик, женската беше философ. Тя ми каза, че ще се превърне в известен гръцки драматург.
Звездите ме зовяха отново и аз напуснах тялото на хората-елени. След това отново плавах из вселената. Носех се към моят дом, който знаех, че беше близо до Сириус. Бързах да се прибера, защото тъгувах с цялото си сърце за дома и исках отново да съм с баща си и семейството си. Но радостта да бъда извън тялото си и свободна да се скитам из вселената бе всепоглъщаща. Веселях се с новооткритата си дарба да летя. Вместо да се насоча директно към „дома си“, аз си играех в пространството. Кръжах и се спусках до още няколко планети. След известно време мисълта да се прибера вкъщи отново ме изпълни с радост. Спрях да посещавам други планети и се запътих към целта като продължавах да правя салта и всякакви подобни движения, наслаждавайки се на свободата която ми беше дадена, бидейки извън физическото си тяло. Изведнъж пред мен се появи огромна бяла стена, която блокираше пътя ми. Намалих скоростта, за да не се натреса в нея и прелетях надясно, но стената все още бе там. След това завих наляво но пак не можех да я премина. Спрях се и се вгледах в нея.
Бялата стена всъщност не бе стена. Беше нещо подобно на мантия – някаква кръстоска между платно и канава. На дъното на мантията се виждаха два огромни крака обути с тъмнокафяви сандали. Внезапно осъзнах, че съществото в странната одежда беше сложило ръката си върху главата ми пречейки ми по този начин да продължа пътя си. Чух думите му вътре в главата си: „Накъде си се забързала?“ Когато отвърнах, че се прибирам вкъщи съществото каза: „Ти дори още не си започнала твоята работа на Земята. Обърни се обратно и погледни към Земята. Ти притежаваш тайната чрез която да подготвиш твоите съученици за техния следващ еволюционен скок. Без твоето присъствие, твоето парче от пъзела ще бъде загубено и целия експеримент може да пропадне.“
Обърнах се към Земята. Видях планетата обгърната в кафява мъгла. Тя беше от гняв, омраза, войни, и нечовечността на хората едни към други. Побиха ме тръпки и промълвих тихо: „Благодаря на господ че съм тук. Няма да се върна. Не искам да се върна.“ Изглежда съществото в бялата одежда чу мислите ми и каза: „Как ли ще се почувства съпругът ти, когато се събуди на сутринта и открие твоето мъртво тяло да лежи до него?“
Изведнъж вече можех да видя какво става в стаята ми. Видях съпруга си и в същия момент вече бях в леглото до него. Влязох в тялото си внезапно и цялата се разтресох. Бях напълно будна и изпълнена с енергия, която не бях имала от месеци. Станах от леглото и записах всичко, което се бе случило. Започнах да възвръщам силата си, но все още бях доста слаба. Все още трябваше да прекарвам доста часове в леглото. Използвах времето да практикувам техниката на дишане, която ми показа инструктора. Докато дишах усещах различни чувства, които се надигаха в отделни части на тялото ми. Понякога усещането се беше загнездило трайно и не искаше да си отиде. Тогава насочвах енергия в тази зона. Забелязах, че когато правя това чувството бързо отминаваше.
Понякога минавах през спомена, който беше прикрепен към конкретното чувство. Друг път просто го усещах без да навлизам по-дълбоко, за да открия какво точно стоеше зад него. Скоро разбрах, че тези усещания бяха като малки контейнери с боклук. Можех да изтърся боклука без да минавам през него и да го изживявам наново, но можех да се разровя в боклука и да изпитам болката отново. Бързо реших, че е доста по-лесно и бързо просто да изхвърлям боклука, без да трябва да се ровя в него.
До месец април вече се бях възстановила. Когато станах от леглото обаче, знаех, че нещо се е променило. От смъртното си легло преминах на трескав работен режим. Никога не бях се интересувала от политика или пък от градския съвет. Изведнъж се озовах в комисия, която сътрудничеше на местната власт на град Монтерей (Калифорния). В допълнение към това, приех работа набирайки средства за неправителствена организация. Станах и помощник-редактор на бюлетина на местния женски демократически клуб. След това станах медиен координатор на сенатор Гари Харт, който се състезаваше на вътрешните избори за президент на Демократическата партия. Преди моето извънтелесно изживяване никога не се бях интересувала от политика. По това време започнах да експериментирам с новия изчистващ процес, който бях научила извън тялото си. Експериментирах с музика, чрез която балансирах чакрите си и с дишане, чрез което изчиствах запазените спомени. Поканих някои приятели, които да се присъединят към мен и да научат метода като група. Освен това провеждах и частни сесии отново експериментално с определен брой доброволци.
Към 1985 г. аз и мой приятел провеждахме симпозиуми свързани с активирането на клетъчната памет – това беше името, което бях дала на изчистващия процес. През 1987 г. започнах да пътувам в цялата страна давайки частни и групови сесии. Отзивът на хората, които посещаваха тези симпозиуми бе невероятен. Почти 98% от моите ученици можеха да се освободят от телата си и да пътуват през вселената, както бях направила и аз. Всеки един от тях донесе ценни уроци от своите пътувания. Освен това те успяха да се освободят от емоционалния боклук, който се бе закотвил в клетките им. Няколко жени, които бяха на лечение от години ми казаха, че само от една моя сесия са стигнали до корена на проблемите си и са успели да се освободят от травмата.

В: Очевидно е че си продължила по твоя духовен път, но дали това важеше и за политическия ти такъв?

О: Да, определено. Известно време работех в рамките на по-обикновени политически организации. След това се срещнах с една жена – Барбара Хонегер. Тя беше работила за кампанията на Рейгън през 1980 г. Когато Рейгън бе избран, тя се премести във Вашингтон и зае позиция в западното крило на Белия дом. Тя беше жената, която правеше изследване за възможните начини, чрез които да се приложи алтернативата на Рейгън свързана с поправката в конституцията за равни права на жените.
(Тази поправка е предложена още през 1923 г. Въведена е в конгреса чак през 1972 г. и е одобрена и в двете камари, след което трябвало да бъде ратифицирана от всеки щат, за да влезе в конституцията. Крайният срок за това е 1979 г. До 1977 г. поправката получава 35 от 38 необходими ратификации, но преди да изтече крайният срок 5 щата оттеглят своите ратификации, въпреки че според някои твърдения, това е незаконно. Презумпцията на противниците на тази поправка е че 14-тата поправка вече напълно защитава жените и че друга не е необходима. Някои членове на върховния съд на САЩ дори и днес са на мнение че 14-тата поправка се отнася само за раса, но е и за пол и жените не са защитени. По тяхната логика, всички други федерални и щатски закони свързани с въпроса, са невалидни ако правата първо не са защитени в самата конституция. През 1978 г. срока на ратификациите се удължава до 1982 г., но други щати така и не ратифицират поправката преди да изтече и вторият краен срок. Няколко феминистки организации и до днес работят активно, за да въведат поправката оспорвайки валидността на крайните срокове за ратификация. – бел. Alien)
През 1983 г. Барбара осъзнава, че Рейгън няма намерение да спази програмата си. Тя била много разочарована, защото искрено вярвала, че това ще се случи. В крайна сметка тя подава оставка от поста си в Белия дом като го прави публично, като „Washington Post“ я отразява. Така името ѝ стои няколко седмици на първа страница на всички вестници. Националната организация на жените я приема под крилото си и я прави знаменитост. Тя слиза от първите страници на вестниците когато корейски самолет е свален от Съветския съюз.
Тогава не знаех че Барбара е от моя район. Когато видях писмо от нея до редактора на нашия местен вестник, вдигнах телефона и се обадих на единственото такова име в телефонния указател. Оказа се че това е къщата на майка ѝ, но тя също бе там, така че се свързахме. Сприятелихме се и работихме по няколко проекта заедно.
Барбара имаше доказателства, че хора от кампанията на Рейгън са крали документи от кампанията на неговия опонент Джими Картър, което му бе дало сериозно предимство по време на дебатите. Дори имаше фотографии, които изобличаваха това. Тя прекара няколко седмици пишейки статия по въпроса. В тези времена нямаше къде да публикуваш такива статии. Дори не знам дали в крайна сметка успя да я публикува някъде. След като приключи с това двете заедно се заехме да изготвим малък бюлетин, който предупреждаваше, че Рейгън е под влиянието на хора, които силно вярват в библейското пророчество за Армагедон и че то трябва да бъде изпълнено в рамките на неговото президентство. Един член на неговият кабинет дори беше заявил публично, че няма проблем постоянно да се копае за природни ресурси, защото така или иначе ние сме последната човешка генерация. Няма нужда да пазим природата, защото идва второто пришествие. Така че Барбара и аз решихме да съставим нещо като листовка, която може да се прегъва, за да бъде сложена в плик и изпратен по пощата. Листовката беше от 8 страници и я изпратихме на практика до всяка телевизия, радио, вестник и списание по целия свят.
Някъде по това време, отново се разболях. Не знам дали отново бе менингит или пък не се бях възстановила напълно от първоначалната болест. Отново се озовах в леглото за няколко месеца. През цялото време практикувах уроците научени по време на извънтелесното ми преживяване. Освен това използвах времето да слушам касети и да чета. Четенето беше трудно поради факта, че трудно движех главата си. Повечето от времето просто си лежах и гледах в тавана. Бях много гневна на бог и го обвинявах за болестта си. Един ден след като мислено му крещях, се изтощих напълно, като в същото време усетих, че най-накрая мога да поспя. Не знам дали наистина заспах в крайна сметка или бях будна когато се случи нещо. Отново чух глас. Той каза:
„Знаеш ли какъв ти е проблема?“ Не знаех какво точно имаше предвид гласа с този въпрос затова и не му отговорих. Той обаче продължи: „Проблемът ти е че мислиш и действаш като войник, а един войник никога не се предава. Ти мразиш християнския израз „да се предадеш на бог“. Ти не би се предала пред никого – дори и пред бог. Вместо да се предаваш, защо просто не се откажеш от схватката? Спри да се бориш с бог! Бог не отвръща на удара, следователно няма война и следователно не можеш и да се предадеш. За да има война трябва да са налични две групи, които водят схватка една с друга. Две армии трябва да водят битка преди едната от тях да се предаде. В твоята битка с бог единственият, който се бие си ти. Спри да се сражаваш с господ. Откажи се от боя. Прекарваш толкова много време гневейки се на бог, защото те е поставил на легло, като по този начин не осъзнаваш, че така той ти дава чудесна възможност да останеш сама в уединението на твоята „пещера“, така че да прекараш време да работиш над себе си.“
В този момент си спомних за моето извънтелесно преживяване и знаех, че бог ми дава това‚ „свободно време“ така че да го използвам и да работя над боклука, който се съдържаше в тялото ми. Прекарах общо около два месеца и половина в леглото. Единствената причина поради която изобщо станах беше защото приятелка ми каза за един архиепископ в Санта Барбара, който се казваше Уорън Уотърс. Не знам защо, но просто ЗНАЕХ, че този човек трябва да ме кръсти.
Уговорих си среща с него и отидох да го видя. Когато го срещнах се разбрахме относно кръщенето и то се осъществи следващия уикенд. Останах в неговия дом заедно със съпругата му Елън. Уорън беше на 93, а тя над 80. Те бяха най-прекрасните и любящи хора, които бях срещала. И двамата имаха излъчване около себе си, което всеки можеше да усети. Към края на уикенда в който бях отседнала при тях, Уорън ме попита дали искам да бъда ръкоположена в неговата църква – Църквата на Анитох. Не знаех нищо за нея, но бях убедена, че „бог“ нямаше да ме изпрати там, ако не трябваше да се ръкоположа.
Уорън и Елън имаха малък параклис прикрепен към тяхната красива къща. Имаше 4 реда с пейки и олтар пред тях. Изглеждаше като християнска църква, само че по-малка. По време на ръкополагането, Уорън внезапно стана много тих. Елън го попита дали нещо не е наред. Денят бе много горещ и мисля че тя се притесняваше, че му е лошо. Той обаче отговори че „Учителя Мелхиседек“ точно се е присъединил към нас. Видях Елън да поглежда нагоре. Очите на Уорън бяха затворени. Аз също погледнах нагоре и видях най-невероятната гледка.
Таванът бе изчезнал. На негово място имаше многопластов конус, който се издигаше нагоре до момента, в който не изчезна напълно. Около всеки кръгъл ред, който съставляваше конуса стояха стотици хора, които ме гледаха как се ръкополагам. Уорън по-късно каза, че това бил Ашрамът на Мелхиседек и аз съм била ръкоположена и пред него.
След церемонията попитах Уорън относно другите хора, които видях и той ми каза че това е първият път когато му се случва нещо подобно. Попитах го кой е Мелхиседек и той ми сподели, че това е първоначалният велик жрец на Йерусалим. Не разбрах нищо от това, което Уорън ми каза по въпроса и не можах да възприема информацията по логичен начин, така че реших да не предприемам каквито и да е стъпки с цел да науча повече.
След като се завърнах от Санта Барбара прекарах по-голямата част от времето си работейки над активирането на клетъчния процес. Започнах да го преподавам. В същото време помагах и на Барбара Хонегер, която пък се занимаваше с нейните квази-политически проекти. През 1986 г. двете заедно отново влязохме в действие, тъй като Рейгън беше издал заповед да се бомбардира Либия и бе заплашил и Сирия. Библейският сценарий изглеждаше все по-реален затова трябваше да преработим всички материали, които бяхме събрали преди и да ги изпратим наново.

В: Знам от предишни разговори с теб, че по време на този период си имала някои изживявания, които са дори още по-странни от тези които току-що описа. Ти каза, че някои радиоводещи и други добре известни личности са ти казвали директно да си мълчиш за тези изживявания, защото, ако продължиш да го правиш, нищо което вече кажеш няма да звучи правдоподобно. Мислиш ли че вече можеш да споделиш някои от тези случки сега?

О: Била съм предупреждавана да не говоря за определени неща. Често съм се чудела дали хората, които го правеха наистина се притесняваха за мен или просто искаха да потулят нещата и те да не излязат на бял свят. Сега ще ви разкажа за едно изживяване, което споделям публично за първи път.
Тази история е много трудна за разказване, тъй като просто не знам откъде да започна, така че да следите логично случващото се. Предвид технологиите, които вече знам, че са в употреба не мога и да бъда сигурна, че това бе напълно физическо преживяване или просто астрално такова. То беше прекалено реалистично, за да го свържа с астрална проекция. В съзнанието ми е запечатано като физическо. През 1986 г. посетих Марс, а човекът, който ме отведе там впоследствие се оказа, че е адмирал от разузнаването на флота и пряк началник на бъдещия ми съпруг. Това се случи цели три години преди да се омъжа отново и цели четири преди да се срещна с адмирала „официално“.
Започвайки с предисторията, трябва да кажа че през 1986 г. имаше серия от събития, които бяха много интензивни и се случиха в рамките на два дни. Това се случи точно докато работех с Барбара по нашия проект свързан с подобряването на споменатия вече информационен бюлетин. Тогава една вечер отново се „включи“ гласа на моя „духовен водач“ Шамус, който ми каза че днес е особен ден, тъй като ще има звездно посещение на много високо ниво. Шамус ми каза да изляза навън и да гледам в небето. Аз бях с приятелка, така че двете излязохме навън. Бе студено и влажно. Тъй като нищо не се случваше в продължение на доста дълго време, казах на Шамус да ни даде някакъв знак, защото иначе ще се приберем на топло. Почти мигновено двете видяхме най-голямата „падаща звезда“, която бяхме виждали през живота си. При това положение очевидно трябваше да останем на студа.
Приятелката ми отиде да вземе одеяла и двете прекарахме известно време наблюдавайки небето. Най-накрая тя посочи в определена посока и ми каза да погледна натам. Тогава видях същото, което и тя бе забелязала. Приличаше на гигантска заря. Предвид, че това се случи през 1986 г. впоследствие осъзнах, че това което съм наблюдавала всъщност е описание на звезден портал (старгейт). Поне начина по който изглеждаше беше същият като във фантастичния филм, който излезе после.
Шамус отново се включи и каза, че „представители на галактическата федерация“ пристигат на Земята за среща с всички световни лидери, която ще се състои на територията на резервата Гранд Тетонс. Освен това каза, че там ще има представители на почти всички обитаеми планети. В този момент чухме, че се звъни на вратата и се прибрахме отново вътре. Беше друга приятелка, така че седнахме и започнахме да обсъждаме това, което бяхме видели.
Докато си говорехме започна да става нещо странно и една от приятелките ми посочи към килима върху който беше започнало да се материализира някакво същество. По това време на моето развитие, аз не знаех страх и веднага се отправих към него питайки го кой е и какво иска. Тогава той придоби още по-плътна и дефакто физическа форма. Бе облечен в сребрист костюм. Представи се като командир Шубред и поиска разрешение да инсталира някакво устройство в дома ми. Той обясни, че това устройство има защитни функции и трябва да бъде инсталирано точно в моя дом. Той отговори на още няколко мои въпроса след което къщата изведнъж се напълни с хора в подобни сребристи костюми и те започнаха да инсталират устройството. По това време отново се позвъни. Беше племенницата ми, която също видя какво се случва. След като инсталацията приключи командирът дойде и каза, че са приключили и че инсталацията работи автономно, а след известно време, когато повече няма нужда от нея, тя просто ще избледнее и няма да бъде видима. Около 3 през нощта приятелките и племенницата ми си тръгнаха и аз реших да лягам да спя.
Едва стъпила на леглото се озовах в коритото на някаква пресъхнала река. Пръстта беше червеникава и някак си знаех, че се намирам в Аризона. Беше нощ, а всичко около мен бе облято от лунна светлина. Огледах се наоколо и видях 10 или 11 жени. Те всички бяха по нощници или подобно облекло за сън, точно както и аз. Никоя не продума нищо. Вървяхме бавно, гледайки се една друга, както и околността. Изведнъж, без какъвто и да е звук, пред нас се материализира някаква златиста сфера. Беше висока между 5 и 6 метра. От нея се отвори врата и по стълбите слезе мъж с бяла коса. Той каза, че е време да тръгваме и ни прикани да влезем вътре.
Аз бях една от първите, които влязоха. Всяка жена седна до свой собствен прозорец. Имаше 12 прозореца и врата. Мъжът седна на мястото, което бе пред вратата. Той ни каза че ще направим кратко пътуване. Освен това ни посъветва да гледаме през прозорците, защото гледката щяла да бъде красива. Аз последвах съвета му. Не помня да ни е казвал че ще ходим на Марс и въпреки това знаех че отиваме там. Можех да видя планетата от разстояние. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма докато не изпълни целия прозорец. Всички жени също гледаха през прозорците.
Без никакво звуково предупреждение мъжът с бялата коса се изправи и отвори вратата. Пътуването трая 30 мин. или дори по-малко. Една по една всяка жена бе посрещната от мъж в сива униформа с жълти кантове и нашивки. Гледах към другите жени, които бяха водени към различни зони. Мястото на което бяхме кацнали наподобяваше на система от подлези на голяма магистрала. Имаше няколко големи входа, които отиваха надолу под земята. Златистата сфера се бе приземила на равно място, което бе точно върху подземните проходи. Имаше и някаква ограда около мястото за кацане. Докато стоях на вратата видях как две от жените бяха прегърнали мъжете, които ги посрещаха. Изглеждаше, че те ги познаваха и обичаха.
Мен, обаче, никой не ме посрещна. Погледнах към мъжа с бялата коса. Той като че ли прочете мислите ми, той ми отговори: „Аз ще бъда твоят водач.“ Той се отдалечи от мястото на кацане и подземните проходи и се запъти към червените скали, които бяха пред нас. Мога да си спомня, че в този момент си помислих как така има атмосфера на Марс и защо нашите учени не са ни казали за това? Мъжът ми отговори почти веднага: „Ако ви бяха казали щеше да има неистов наплив за колонизация на Марс. Ние обаче не желаем това.“
Приближавайки се до червените скали можех да видя, че в тях имаше пещери. Мъжът обаче ме поправи: „Това не са пещери, а скали. Това са живи структури. На земята ние ги наричаме апартаменти, но тук тези апартаменти са направени от живи кристали. Кристалите създават енергийно поле, което запазва здравето на тези, които живеят вътре в перфектно състояние. Когато марсианците са живеели тук е нямало болести и дори смърт.“ Влязох в една от живите структури и усетих, че нещо ме докосва. Направо ме побиха тръпки. Тогава мъжът се обади: „Не се притеснявай няма да те нарани. Просто опипва твоята енергийна система. Ако прекараш една нощ тук ще си отидеш вкъщи в перфектно здраве.“ В този момент почнах да си мисля как можем да докараме тези кристали на Земята.
Мъжът тихо отговори: „Ние вече сме го направили. Опитваме се да репликираме процеса, който марсианците са използвали, за да създадат тези структури.“ Бързо установих, че мъжът не само можеше да комуникира с мен телепатично, но можеше и да проектира картини в съзнанието ми. Той ми показа куполни структури, които те бяха създали, използвайки кристалите в комбинация със субстанция подобна на бетон. Мъжът каза, че има още какво да ми покаже и започнахме да се връщаме надолу по хълма. Той се спря на една стена, която му стигаше до кръста. В стената имаше скрит проход, който водеше до подземна структура. Той влезе преди мен. Светлината беше по-различна и ми отне известно време да се нагодя към нея. Когато слязох до дъното на стълбите видях дълъг коридор с „прозорци-картини“ от всяка страна.
Когато ги видях за първи път си помислих, че се намирам в някаква вътрешна зоологическа градина. Прозорците показваха различни сцени. Не знам защо си помислих за зоологическа градина, но това бе първата мисъл, която ми дойде на ум. Почти можех да чуя как мъжа се смее на това, което си помислих. Той ми каза да погледна добре и да му кажа какво виждам. Отивайки към всеки прозорец установих, че няма стъкло. Гледах през тях различни сцени, които не разбирах. Не знаех какво точно виждам. Някои от картините бяха подобни на облаци и мъгла, други на поляни и трева. Попитах дали това не е някакъв албум от снимки на хората, които са живели тук.
Мъжът каза, че това е добро хрумване, но е погрешно. Това е всъщност начинът по който Марс е изглеждал в миналото. Това което наблюдавах било пространствено-времеви портал. Марсианците го използвали когато настъпила катастрофа на планетата, за да отидат на Земята през него. Но това не бил обикновен портал за връзка между две дестинации тъй като през него можело да се пътува и през времето.
Мъжът пристъпи през прозореца или портала. Той ме чакаше да се присъединя към него. Аз го погледнах и се опитах да разбера къде точно бе влязъл. Мястото беше тъмно и светеше някаква зелена светлина. Не можех да видя почти нищо друго освен него. След като пристъпих и аз, той се затвори след мен. Бяхме в нещо като подземна пещера. Стояхме на някаква скална платформа, която беше обградена от всички страни с вода. Бе доста мъгливо и не виждах много добре. От водата се чу глас, който не беше особено учтив: „Вие двамата там ли ще стоите цял ден или ще дойдете с мен?“
Погледнах надолу и видях създание, което изглеждаше като делфин, но главата му бе като на морска котка. Мъжът ме поведе по стълбите на рампата и слязохме във водата. Там имаше две такива създания, които ни чакаха. Той хвана перката на едното и ме покани и аз да направя същото. Чух че единия „делфин“ ми каза, че марсианците са създали портала към Земята по начин, който ги защитавал от това някой да може да ги ползва без тяхното одобрение. Делфините били пазителите на тези портали. Без тях никой не може да ги ползва по предназначение и да успее да си проправи път през времето и пространството.
След това делфините ни оставиха на една друга рампа и казаха, че трябва да слезем и че ще се видим от другата страна. Усетих се странно освежена и жива от престоя във водата. Сякаш имаше нещо в нея което ме хранеше и лекуваше. Докато си го помислих мъжът ми каза, че когато нашата планета не е била замърсена, обикновената вода е била лечебна. След това отидохме до някакви врати на рампата, мъжът ги натисна, за да се отворят. Първото нещо, което видях бяха красиви колони на храм. Цветовете бяха смесица от синьо, оранжево и жълто. Земята бе тучна и имаше много дървета и растителност.
Имаше канал, който заобикаляше цялата местност. Водата в него беше кристално чиста. Мъжът ми каза че делфините се грижат за всичко това. Те не идват много често, а хората ги боготворят. Тогава дойде друг водач, който ни разведе из града и ни показа всички забележителности... Накрая ми даде да вкуся от някакъв странен плод. Не бях яла никога нещо толкова прекрасно и сладко.
Последното нещо, което си спомням, е именно вкуса на този удивителен плод. Веднага след това тялото ми се носеше в пространството. Лежах хоризонтално. Мога бегло да си спомня, че ми се каза да си държа очите затворени. Аз обаче се борих да ги отворя. Когато успях, видях космически кораб над мен. Бях в нещо като лъч, който ме движеше през покрива на дома ми и ме слагаше обратното в леглото. Борих се да остана будна, за да мога да запиша достатъчно ключови думи, за да си спомня преживяването.
Когато се свестих, на следващата сутрин имаше червена пръст в леглото ми. Почудих се откъде ли се е взела, когато видях широко отворената си тетрадка до нощното шкафче. Първата дума, която видях беше „МАРС“, последвана от златиста сфера... и други ключови думи. Когато приключих с прочита на всички кодови думи, успях да си спомня цялото преживяване. Четири години по-късно се срещнах с мъжа с бялата коса във военновъздушната база Офут близо до Омаха, Небраска. (Това е същата военна база от която Буш младши прави изявление в подземен бункер няколко часа след „атентатите“ на 9/11. – бел. Alien) Исках да разкажа тази история от доста дълго време, но много пъти съм била предупреждавана от приятели да не го правя, тъй като никой вече няма да ме взима на сериозно.
Не знам дали съм ходила в действителност на Марс. Знам че имаше червена пръст в леглото ми когато се събудих – същата, която видях в Аризона. Не мога да дам директен отговор какво точно се бе случило. Това, което знам е, че мъжът от това изживяване се оказа Адмирал от флотското разузнаване и началник на моя бъдещ съпруг.
Ако адмирала не ме бе завел в действителност на Марс, някой очевидно доста старателно се беше погрижил да ми създаде впечатление, че това се е случило. След около седмица отново имах подобно преживяване и същия човек ме заведе до подземна дестинация. Тези две пътешествия с адмирала са останали в съзнанието ми като физически за разлика от многобройните ми астрални такива.

В: Какво направи след като осъзна какво се бе случило? Проведе ли лекция за твоето пътуване? Успя ли да го интегрираш като част от това с което се занимаваш? Как това повлия на живота ти?

О: Не мисля, че имаше пряко отражение върху това с което се занимавах в момента. На практика тогава бях споделила за това само на една приятелка. По някаква причина бях много раздразнена от преживяното и исках да го изкарам от мислите си. Продължих да водя симпозиуми свързани с клетъчна памет, виждах се с клиенти и когато Барбара се нуждаеше от мен аз ѝ помагах.

В: През 1988 г. мъжът ти Джон умира. Ти се местиш в Ню Йорк и започваш да преподаваш твоя метод. Освен това често пътуваш и до Вашингтон, където се виждаш с различни клиенти. Запознаваш се и със сенатор Клейборн Пел. (Неговите интереси в областта на паранормалното и особено що се касае за дистанционното виждане (RV) са публично известни. – бел. Alien) Как се състоя тази среща?

О: Една приятелка ни запозна. Тя знаеше за неговите интереси свързани с опитностите близки до смъртта и освен това знаеше, че подобно преживяване бе променило живота ми напълно. Докато говорех със сенатора му споделих за процеса по активирането на клетъчната памет. Той искаше да го преживее, така че му проведох частна сесия. Дори наскоро беше организирал голяма конференция точно по темата свързана с преживявания близки до смъртта. Има и книга свързана с тази конференция, която се казва „Proceeding of the Symposium on Consciousness and Survival. An Interdisciplinary Inquiry into the Possibility of Life Beyond Biological Death“. Сенатор Пел бе впечатлен от моя опит, дълбочината на информацията и способностите ми. Всеки път когато ходих до Вашингтон му се обаждах. Обикновено се срещахме за обяд или вечеря и при едно посещение той ми каза, че неговата комисия финансира свръхсекретен проект, който се занимава с пси-феномени, върху които руснаците експериментират отдавна. Бях запозната с това, което правеха руснаците и бях много заинтригувана от проекта, така че го обсъждахме на няколко срещи.
По същото време в Калифорния Барбара Хонегер се опитваше да изобличи хората свързани с един от най-големите скандали от годините на Рейгън. Той беше свързан с тайната сделка, която екипа на Рейгън прави с иранците да не се пускат американските заложници докато не минат изборите, така че да може новият претендент за президент Рейгън да спечели. Тя помагаше на един от изобличителите на тайните договорки, който бе обвинен в лъжесвидетелстване. Човекът се казваше Ричард Бренек и той бе казал пред съдията, че оперативния работник на ЦРУ Доналд Грег (който току-що беше номиниран от Буш за посланик в Южна Корея) е здраво замесен в аферата. Всички номинации за посланици трябваше да бъдат одобрени от комисията за чуждестранни връзки в сената. Сенатор Пел беше председател на тази комисия. Поради факта, че Барбара знаеше, че познавам Пел, тя ме помоли да му предам пакет с информация, която засягаше участието на Грег в скандала.
Съгласих се да ѝ направя тази услуга. На следващото си посещение във Вашингтон си уговорих среща със сенатора и му оставих пакета. Той ми каза, че ще го прегледа и ще го обсъдим на вечеря впоследствие. Вечерта отидохме в тайландски ресторант в Джорджтаун (квартал във Вашингтон). Бе очевидно, че всички там го познаваха. Седнахме и поръчахме и след като сервитьорката си тръгна сенаторът извади пакета, сложи го по средата на масата и започна да говори на висок тон. Доста хора по-скоро биха казали, че ми крещеше. Почти никой не ми е говорил с такъв тон през живота ми още повече пък американски сенатор. Той беше ядосан, че съм използвала познанството си с него, за да се опитам да повлияя на решението му относно Доналд Грег. Тонът му беше толкова висок, че всички в ресторанта спряха да се хранят и почнаха да ни гледат. Аз обаче не му се дадох.
Когато в крайна сметка той спря да крещи му казах много културно дали е свършил с нападките и след като той кимна му заявих: „Само защото сме приятели искаш да ми кажеш, че не искаш да знаеш за престъпления и измяна извършени от високопоставени служители?“ Можех да видя, че останалите хора бяха вцепенени от разговора ни. Не мога да си спомня как точно отговори на това което му казах, защото почти веднага направи нещо супер неочаквано, което тотално ме шокира. Със същия висок тон той ме попита: „Спомняш ли си проекта за който ти казах? Искам да работиш за мен и да го оглавиш.“
Направо онемях от изумление. Той намали тона и ме попита дали искам да бъда негов асистент в комисията на външните работи на сената. По-рано ми беше казал, че проектът се финансира именно от бюджета на тази комисия. Знаейки, че все още ни зяпат всички в ресторанта му казах, че ще си помисля и ще му отговоря след няколко дни. Приключихме вечерята без повече скандали след което той ме заведе до мястото където бях отседнала.
(Събитията описани в интервюто, които следват оттук нататък са прекалено мащабни като обем на информацията и засягат цяла плеяда от различни теми. Предвид факта, че те не следват точен хронологичен порядък (тъй като постоянно се обясняват различни неща станали в миналото, без които логическата връзка напълно ще бъде загубена) те ще бъдат представени в резюме преди най-важната част от интервюто да продължи:
Още същата нощ Рейлън получава „астрална атака“, която тя успява да отблъсне, но е убедена, че сенатора стои по някакъв начин зад нея. Той отрича и продължава да настоява тя да приеме работата. На следващия ден тя е „снимана“ от двама мъже с големи фотоапарати докато почива на плажа. Мислейки, че вероятно те са от екипа, който е назначен да извърши стандартната проверка, която се прави при кандидатстване за подобна служба, тя не обръща особено внимание на този факт. Няколко часа по-късно получава масивен маточен кръвоизлив като загубата на кръв е толкова голяма, че дори искат да ѝ прелеят кръв, но тя отказва, защото предварително е запозната с качеството на кръвта, която се съхранява за тази цел. Поради състоянието си трябва да остане 6 седмици на легло. През цялото време сенатора ѝ се обажда почти ежедневно и я моли да отиде с него в Пакистан като негов асистент, но тя се чувства прекалено слаба и отказва. Впоследствие научава от хора в разузнаването, че тези фотоапарати с дълги лещи са всъщност лъчеви оръжия и само приличат на фотоапарати за камуфлаж. След 6 седмици почивка тя почти се възстановява, но все още се чувства слаба и може да става за по 6 часа от леглото.
Оттук нататък историята се развива по очевадно режисиран сценарий, в който дейно участие намира програмирането което ѝ е направено посредством „Хрониките на Обергон“, така че тя да може напълно да се идентифицира като герой от сюжета, точно както при други случаи биват използвани различни филми или дори анимации отново със същата цел. Тук екзотиката идва от факта, че на практика само неколцина души са запознати със съдържанието на въпросното произведение, което подсилва ефекта в личен план.
Понеже майка ѝ я моли да я заведе заедно с племенницата ѝ до Такома, Вашингтон, тя се съгласява при положение, че ще направят почивка ако ѝ стане лошо. Точно така се и получава и докато преминават през едно градче ѝ става толкова зле, че са принудени да намерят мотел. Настаняват се в единствения такъв в който има останали свободни места. След кратка дрямка тя се чувства по-добре и отива с майка си до ресторанта, за да вечерят. Преди това, докато чакат рум сървиса, който да донесе храна за племенницата ѝ, пускат телевизора и по новините дават зловеща катастрофа само на няколко мили от тях. Изненадващо ресторанта се оказва абсолютно празен все едно е затворен, но се появява келнерка, която им казва да се настанят и да поръчат. След известно време пристига мъж, който сяда на съседна маса. В този момент тя осъзнава, че го познава, тъй като го е виждала като флотски офицер на едно от партита, които е организирала преди, заедно с починалия си съпруг. Той също я помни и се представя с името Гюнтер Русбахер, което е просто една от многото му самоличности. Друго име което ползва е капитан Робърт Андрю Уолкър. Рейлън усеща химията между двамата, която има лека предистория още от времето на партитата, които тя организира. После той я кани на вечерно питие в един бар и след известно време тя отива там. Преди да отвори вратата на бара обаче, отново се включва „гласа“ с предупреждението: „Ако влезеш през тази врата животът ти ще се промени завинаги. Достатъчно силна ли си?“
Предвид всички неудачи в последно време, тя решава, че иска да влезе. По-късно разбира, че останалите хора в бара са част от неговия екип, а не просто сервитьори и клиенти. Докато водят задушевен разговор на тема „тамплиери“, става странна трансформация с тялото на Гюнтър и то почва драстично да се променя, приемайки образа на един от героите в „Хрониките на Обергон“ – Аталон. Следват любовни обяснения и т.н., след което той си връща първоначалния образ, като се прави на изненадан от станалото. Цялата постановка има за цел да я убеди, че той е нейната духовна половинка, което в крайна сметка и се получава, защото само няколко часа по-късно той ѝ предлага да се оженят и тя се съгласява. Впоследствие тя почва да си задава въпроси с каква точно технология е бил постигнат този феноменален ефект при трансформацията.
След седмица се женят в Рино, а на връщане я вози в частния си самолет. На борда той ѝ обяснява, че всъщност до 1986 г. е бил третият по ранг човек в ЦРУ, а поста му във флота е камуфлаж, но до такава степен се е идентифицирал с него, че на практика той е и флотски офицер. През 86-та година се проваля при една операция, в която са замесени и много висши политици и оттогава е под прицел, защото неговите показания могат да бъдат използвани с политически цели. Причината поради която той почва да ѝ обяснява всички тези неща е, че докато са във въздуха, тя вижда, че той е изключително притеснен и това се дължи на факта, че техният самолет е ескортиран от два военни такива. Тогава тя започва да му задава всякакви въпроси какво се случва, мислейки си, че е някакъв мафиот или наркотрафикант. Малко по-късно той е арестуван и вероятно всичко това е част от сценария, тъй като, както тя сама разбира впоследствие, е имало нужда да се тества нейната привързаност към него като част от програмирането, което е извършено преди това на базата на „Хрониките Обергон“. Тя признава, че наистина тогава не ѝ е пукало изобщо какъв е, защото го е считала за „своята духовна половинка“.
По нейните думи от този момент нататък е започнал 8 годишен период на постоянен тормоз и шантаж върху нея и съпруга ѝ, който е арестуван и освобождаван на няколко пъти. В началото тя си мисли, че води война за неговото освобождаване с шпионските агенции, докато не осъзнава, че всъщност е използвана, за да излива публично компромати срещу конкретна фракция. Както самата заявява: „През първата година адмирала манипулираше всички събития и наблюдаваше нашите реакции. Той ни изучаваше, докато не се убеди в нашата искрена любов един към друг и моята сила да я отстоявам. Той си играеше с нашите емоции и болка все едно бяхме лабораторни животни и ни използва за политически цели. Искаше да се увери, че аз вярвах че Гюнтер е Аталон (моята половинка) и че при всички положения ще се борим да останем заедно, независимо от обстоятелствата. Той искаше да е сигурен, че когато бъда притисната до стената, бих направила всичко, дори това да бе свързано със свалянето на действащия президент. Той имаше конкретен план за нас, който в началото изобщо не проумявах тъй като не знаех голяма част от детайлите с които разполагам сега.“
Впоследствие ѝ става ясно, че усилията които прави да го извади от ареста с помощта на контактите, които има, изобщо не са в основата на това той да бъде освободен първия път, като зад този факт се крият съвсем други обстоятелства. Когато мъжът ѝ излиза от ареста, той ѝ казва че трябва да докладва в базата Офут, където има среща на която трябва да присъства. Тя го придружава и там се среща с неговия началник – същия адмирал, с който има описаното преживяване на Марс. Тя споделя, че ако е знаела какво им е намислил, е щяла да напусне Гюнтер, да избяга от базата и да се скрие вдън земя.
Следващите години са истински ежедневен ад, като това число включва постоянни медийни атаки, побой, опит за отравяне и умишлени пътни инциденти. В един момент тя дори се оказва задържана под полицейска закрила в Австрия. През тези години обаче, освен вътрешната информация, която споделя съпруга ѝ, тя има досег и с много други хора свързани с разузнавателните служби, които ѝ помагат да си изгради една съвсем друга картина за света в който живее, контрола над съзнанието и борбата на основните фракции да наложат своята собствена версия на единно световно управление. Тя се среща с много хора, част от които са работели със съпруга ѝ, които ѝ обясняват, че грубо казано в политическите и разузнавателни среди има постоянна борба между две фракции и тяхната схватка се води на множество нива. Един от аспектите е свързан с Федералния Резерв на САЩ, който е окупиран от едната фракция и чрез използването на конкретни неправителствени организации влияе на всичко което се случва в страната. Войната, която се води на този фронт, обаче, не е започнала през 1913 г. а много векове преди това, като акцента пада върху начина по който да се води световната монетарна политика. Обяснява ѝ се, че едно от разделенията е по оста свързана със златния стандарт. В миналото единият лагер е бил обединен около всички европейски монархически фамилии с изключение на британската монархия. В един момент те били под шапката на Австрийската империя, като им е нанесено тежко поражение с нейното разтурване. Другата фракция, която има преимущество е съставена от международни банкери и британската монархия. Така низвергната фракция се състои основно от Хабсбурги и тамплиери.
През 1994 г. Гюнтер и членове на опозиционната фракция участват в операция, която има за цел да пренесе отново в Австрия огромно количество злато, което е изнесено от Европа, минало през Южна Америка и скрито на Филипините. Тогава Рейлън го придружава до Европа и през това време те се срещат с много влиятелни политически фигури във връзка с трансфера. Рейлън твърди, че тогава само стотина души в целия свят са знаели за това злато. Събитията претърпяват няколко обрата, а съпругът ѝ отново е задържан няколко пъти. През това време тя се завръща в САЩ и бидейки вече наясно с начина на действие на шпионските централи подготвя публикации свързани с контрола над съзнанието и начина по който биват използвани съобщенията тип „ченълинг“. Излизайки от затвора в Австрия, Гюнтер изчезва за месец, след което Рейлън открива, че отново е в затвор, но този път в Лос Аламос – САЩ. Когато успява да се добере до него установява, че е бил подложен на масивна обработка и изобщо не си спомня нищо за нея. След известно време той си връща спомените, но след като е трансфериран в друг щат, отново ги губи. При последният разговор, който провеждат тя му съобщава че продуцента, който е искал да направи документален филм свързан с темата, е получил инфаркт и е починал. Той ѝ отвръща, че не е получил инфаркт, а съсирек и ако не го остави на мира, тя е следващата. Малко след това той е освободен от затвора, като подписва споразумение да напусне страната и да не се връща повече, след което заминава за Англия. Тя не се опитва да се свърже с него.
Особено интересен детайл представлява друга подробност от „бранша“, която тя не само научава впоследствие, но е и пряк свидетел на нейната употреба. Става дума за метод, който ЦРУ използва при по-висшите си оперативни работници, които могат да придобиват много различни самоличности, които да използват при конкретни поръчения. Тяхната самоличност не се променя просто по документи или като промяна на характера. Трансформацията оказва влияние и върху физическия образ на човека, който също се променя. Шокиращото относно метода било, че той дори не бил свързан с използването на високи технологии. Изисквало се все пак да са налице лаборатория на ЦРУ, електроди, специални наркотици и хипноза. За да се изгради добре една напълно нова и функционална самоличност отнемало около 2 години. Така оперативният работник можел да се промени и физически като от пилот да се превъплъти във възрастен стоков брокер, агент на КГБ, терорист, индианец или каквато друга самоличност е решено да бъде „инсталирана“ в него. Било възможно дори фалшивите самоличности да бъдат официално убивани за пред обществото, докато техният приносител всъщност остава жив и продължава да използва другите...)

В: В критични моменти от живота ти почти винаги се е появявал някакъв „глас“, който да ти дава напътствия. Какво мислиш сега по този въпрос и дали гласът продължава да се появява?

О: Не, гласът вече не се появява, но понякога на негово място имам странна интуиция сякаш предварително знам нещо, което след като проверя, обикновено се оказва вярно. Какво мисля относно гласовете ли? Колкото и трудно да ми е да го призная, считам че съм била използвана в някакъв проект свързан с контрол над съзнанието от разузнаването на флота.

В: Какво те накара да мислиш, че не си дефакто ню ейдж контактьор?

О: Бях информирана от един друг адмирал и познат на Гюнтер, който открехна вратата в тази посока. Това се случи докато Гюнтер беше задържан в Австрия. Адмирал Райдър и няколко от неговите приятели и роднини се отбиваха често да ме видят. По време на една от тези визити адмиралът ми разказа за ню ейдж контактьорката Дж. З. Найт (канализираща съществото Рамта).
Той ми разкри, че тя е била един от първите им „модели“ и обясни че съпругът ѝ бил зъболекар, който извършвал специални услуги за флотското разузнаване. Една от неговите задачи била да постави радиоприемник в нейните зъби. Той каза, че това била една от ранните версии на технологията и се различава от тази която се ползва в момента. Питайки го защо правят всичко това той ми отговори, че техният враг използвал „ню ейдж ченълинги“, за да прави фина промяна на света, в който живеем затова те също използвали подобни методи.
Адмиралът ми каза, че неговата група използвала този подход, за да разкрива истинската история на планетата. Той ми каза и за нова технология, която на по-късен етап била използвана върху Дж. З. Тя реално била форма на технологична телепатия разработена за НАСА. Тогава си спомних първият път, когато чух гласовете. Човекът който се наричаше Ишам, ми каза, че комуникира с мен посредством форма на телепатия. Бавно започнах да осъзнавам че „Хрониките Обергон“ и останалите „послания“ не идваха от никакви възнесени учители, а от оперативни работници на флотското разузнаване.
Адмирал Райдър ми разказа за няколко такива контактьори, с които неговата група работела. Начинът по който той обясни всичко звучеше все едно той говори за мен и моите хроники, които бях канализирала. Всъщност бях толкова потресена, че успях да асимилирам казаното едва чак когато той си тръгна. По-късно попитах Гюнтер относно всичко това, но тогава той отрече.
Имаше и странно съвпадение докато бях в Австрия. Един от хората, с които бяхме там започна да говори именно за хрониките и че това са истории открити в храма на цар Соломон. Дали някой му беше наредил да се опита да ме накара да повярвам, че въпреки факта, че тези истории ми бяха предадени чрез флотското разузнаване, те все пак съдържаха истина? Нямам отговор на този въпрос. Все още има много неща на които не мога да си отговоря.
Това, което човека в Австрия каза съвпада напълно с твърдението на адмирал Райдър, че неговата група използва ню ейдж ченълингите, за да разкрият истинската история на света. Едно от последните неща, които той ми сподели бе, че в един момент егото на Дж. З. Найт било почнало да надделява и тя изкривявала информацията, която ѝ била предавана. Той каза че опита ѝ с нея ги е научил на много неща и когато се насочили към други проекти (сега съм убедена, че имаше предвид мен) те вече са знаели как да ги подготвят предварително за целта. Това било с цел контактьорите да не се отдадат на нисши емоции, осъзнавайки своята важна роля. Когато каза това, се сетих за годините прекарани с Нистър, които вероятно са били с подобна цел.

В: Изглежда, че в почти всяка ситуация, в която си попадала, е била предварително режисирана от някого. Все едно е имало някакъв по-голям план, в който ти си била просто малка брънка. Имаш ли представа който точно те поставяше в тези ситуации и какво се надяваха да постигнат?

О: Знам, че човекът който има основна роля в манипулацията бе началникът на Гюнтер – адмирал Уилям Йохан. Знам, че той използваше различни самоличности и имена, някои от които са адмирал Том Уест, Адмирал Майер и т.н. Той бе отровен през 1993 г. и напусна сцената, но аз знам, че все още е жив, тъй като го видях за кратко през 1999 г. Не знам с какво се занимава и къде се намира сега. След като той напусна, адмирал Райдър изглежда зае неговото място. Мисля че първоначалната цел на проекта бе двамата с Гюнтер да започнем някакъв своего рода религиозен култ. Подобни култове са изцяло програмирани чрез контрол над съзнанието и примери за такива са сектата на „Слънчевия храм“, „Мун“, „Heaven’s Gate“ и т.н.
Гюнтер пишеше публикация във връзка със специфичен тип „mind control“, който бе наречен „наслояване“. В тези случаи върху мишената се оказваше влияние, така че определени каузи да бъдат пласирани в нейната самоличност и човекът след това да ги защитава непреклонно. Така се създаваха фанатични защитници на околната среда или демонстранти против абортите. Аз го убедих да напише една статия, която се казваше операция „Отворени очи“ и в нея се обяснява механизма на много неща в тази връзка.

В: В „Хрониките Обергон“ персонажът Аталон има силата да влияе на всяка мисъл на земляните. На практика самата книга e своего рода пример за контрол над съзнанието. Осъзнаваше ли това когато ти го диктуваха?

О: Когато ми бе диктувано си нямах никакво понятие относно контрола над съзнанието и не мисля че и много хора извън специализираните среди имаха някаква представа през онези дни. Да, имаше няколко игрални филма на подобна тематика, повечето от които нискобюджетни, но тогава си мислих, че това са просто холивудски приумици. Когато написах книгата за хрониките и през ум не ми минаваше, че такъв тип контрол върху съзнанието е възможен. Сега съм абсолютно убедена, че е.

В: Мислиш ли, че сценарият на хрониките е бил специално написан така, че вие двамата и още няколко други човека да бъдете контролирани в точно определена посока?

О: Мисля че този въпрос попада точно в целта и сценарият с персонажите са създадени да ме държат така, че през цялото време да вярвам, че Гюнтер е моята духовна половинка и че при каквито и да е обстоятелства трябва да съм с него, докато не приключим с мисията. Сигурна съм, че политическите ми дейности бяха част от операцията, но вероятно има и нещо повече, защото в Австрия се случиха някои странни неща, едно от които е, че проведохме специална „тамплиерска“ брачна церемония.
В епохата, която се намираме днес и всички налични електронни устройства, които се използват за контрол над съзнанието не мога да си представя как някой би взел на сериозно послание в главата си идващо от ню ейдж ченълите. Сложността и мащаба на операциите, които се извършват е толкова голяма, че е направо плашеща. Не само че разполагат с машини, които могат да вкарат гласове в главата ти, но също имат и устройства, които могат да променят мозъчните вълни на хората, които се намират на определена територия. Ако искат могат да превърнат цял град в убийци психопати и определено разполагат със средствата да го направят. Ако искат цяла държава да види новия месия, те разполагат с технологията за това. Ако искат да проектират образа на някой бог или светец в небето, те могат да го направят чрез холографски образи, които не само могат да бъдат видени, но и чути. И тук си говорим само за капацитета на това което машините могат да свършат.
Когато добавите хипноза и наркотици, можете да видите доста нови и плашещи аспекти свързани с контрола върху съзнанието. Голяма част от тези неща са описани в спомената статия операция „Отворени очи“. Там се описва процеса по създаване на „манджурски кандидат“. Едната фракция използва методът на Хегел, за да създава теза и антитеза, след което да се получи синтез.

В: Изглежда си преминала през комбинация от интересни преживявания. Мислиш ли, че можеш да дадеш съвет във връзка с това как контролът над съзнанието да бъде осъзнат като такъв?

О: Бих искала да имаше лесен начин по който хората да могат да го правят. Когато някой има в главата си глас, който идва от разузнавателна агенция или друга земна група е невъзможно той да бъде различен от истинската телепатия, която също съществува. Все пак вярвам, че има и послания, които са били предавани по по-различен начин и едно такова е книга, която се казва „Обитател на две планети“.

В: След разговорът ти с адмирала свързан с новия метод на телепатия, ти започваш да осъзнаваш че гласовете в действителност са били предавани от разузнаването на флота. По-късно в Австрия ти се казва, че хрониките са открити в храма на цар Соломон. Правилно ли схващам, че зад феномена стоят едновременно две различни фракции. И нещо повече – едната от тях в действителност може би казва част от истината?

О: Когато бях в Австрия, човек от ложата на тамплиерите ми каза, че тяхната група използва технология за контрол над съзнанието базирана на специален вид телепатия. Тяхната цел била да разкажат истинската история на планетата и да подсилят осъзнаването на хората за някои неща. Дори ми казаха, че планират да извадят мащабна информация, която абсолютно доказва, че информацията в официалните религии и исторически книги е умишлено погрешна. Човекът от ложата каза, че ако този ход е бил предприет през 50-те години на века информацията изобщо е нямало да бъде възприета. Затова обществото бива променяно плавно чрез въвеждането на нови концепции чрез ченълингите тип ню ейдж. Според него тяхната група изнасяла „истинските неща“. Процесът, който използвали бил специфична форма на телепатия чрез която посланията могат да бъдат поставени директно в мисловния поток на конкретен човек. Впоследствие самият човек придобивал способността да контактува телепатично. И двете фракции използват ченълинги тип ню ейдж и го правят по-най-разнообразни начини. Обикновено на базата на материала се създава „духовно общество“ или секта в което хората да бъдат програмирани без да се задават много въпроси.

В: От това, което разбирам, ти казваш че две фракции предават информация чрез така наречените контактьори. Една от тях иска да промотира НСР, докато другата в действителност предава истинската история на планетата? Когато четеш подобна информация можеш ли да направиш ясно разграничение кой от кои е?

О: Това е много добър въпрос. Би било прекрасно да мога да ви дам някои отправни точки, за да може да се различава истината. За съжаление няма лесен метод това да стане и аз още не съм го открила. Преди си мислех, че мога да ги различавам на база съобщенията, които се опитвах да анализирам. Ако там се говореше за едно световно правителство, аз ги причислявах към групата свързана с НСР. След това осъзнах че и двете групи говорят за единно световно правителство. (Каква „невероятна“ изненада... – бел. Alien) Единствената разлика идваше от техния подход и начина на изразяване.

В: Осъзнаваш, че ще има много хора, които четейки всичко това ще помислят, че не си съвсем наред. Какво имаш да кажеш по този въпрос?

О: Била съм под постоянни атаки още от момента, в който почнах да споделям своята информация. През годините нещата варираха от заплахи и обиди до истински посегателства върху мен и животните ми. Обидите не ме притесняват. Все още ги получавам заради статиите, които публикувам. Когато през 1998 г. казах че Хилъри Клинтън ще се кандидатира за сената от Ню Йорк, получих стотици гневни писма, в които ме обявяваха за луда. Винаги ще има хора, които се страхуват от истината. Когато тя не им харесва – атакуват нейният приносител. С годините се научих кой тип атаки трябва просто да бъде игнориран, както и кога да отвърнеш на удара. Хората, които искат да заглушат това което казвам по-скоро биха искали да ме дискредитират вместо да ме убият. Мъртвите се превръщат в мъченици, а дискредитираните остават в общественото съзнание просто като „откачалки“, „измамници“ или „шарлатани“. Така че предпочитам да съм „дискредитирана“ отколкото мъртва.

(Това интервю е проведено в период на няколко месеца посредством e-mail от Тереза Ди Вето.)


Източник: „The Universal Seduction“, Vol. 1
Превод със съкращения: Alien