Филúдите, т.е. проникновените. Филидите, това е келтският Дзен. Тук не говорим за бардове, бардовете са нещо външно. Говорим за келтския Дзен – Вътрешните.
За келтския поет поезията е израз на мистичното съзнание, не на обикновеното съзнание. Това е поезията на тайнството в човека. Филидът, келтският филид или келтският поет е скрит от чувствата и емоциите си; той говори чрез същността си.
Във филида бликва същността, бликва душата. Филидът се вслушва в същността. Всичко в природата учи филида, защото той слуша със собствената си същност.
Филидите са търсачи на същността. Те говорят простичко. Ето един пример: „Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място”. Прости неща, обаче ясни и дълбоки. ... „събрани като братя на едно място” – дърветата са братство.
За филида всяко същество е нещо свято. Истинският филид, като върви по земята, усеща постоянно нейната святост. След време, когато говорим за Хераклит ще видим, как огънят слиза във въздуха, във водата и накрая част от водата също умира, и се превръща в земя. Така че цялата верига почва от този огън, който е нематериален, разбира се, и ще видим, че наистина Земята е свещена.
Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Филидът има отворено сърце към своята душа. Ето нещо от поезията на филидите: „Аз знам, че птицата накара да лети самия вятър”. „Свещени бяха клоните на обитаващите от духове дървета”. Въобще енергията в дърветата също се движи от духове, които живеят в тях: в много от дърветата – напреднали същества, а в дъбовете – от расата на боговете.
„И въздухът беше свят; свещена беше и водата, и огънят беше свят”. „Имам колиба в гората. Бог единствено знае за нея. Две трепетлики я прегръщат”. Вижте колко сходен стил като Дзен – „две трепетлики я прегръщат с листата си”. „Лесково дръвче в дъното пее; дъб вековен обгръща ни със своите клони”.
Един филид казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е родена от блясък; отблясъкът роден е от съзерцания; съзерцанието родено е от навик; навикът роден е от изследване; изследването родено е от велико знание; великото знание родено е от разум; разумът роден е от постижение; постижението родено е от мъдрост; мъдростта родена е от Бога”.
„Не някъде в храмове – казват друидите – е мистерията, а тука, около нас и в нас. И няма нужда от пътешествия, защото древността е тук”. Върховният филид казва: „И най-голямата тъмнина не подозира за тайния пламък, който е скрит в нея”. Най-голямата тъмнина, наречена на езика на друидите Китрáул, т.е. Мракът, за него е казано (за Мрака): „Той съществува, и полярно ниво на мрака, а мракът – самият Бог го е създал в своя кръг, за да го владее”.
1.06.2010