Другият свят се смята от друидите за резервоар на душите.
Друидите и келтите казват: „Смъртта е жрица, тайнствен мост към странния живот. Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта. За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни”. Точно това, което казва и Хераклит: Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. И Хераклит казва: Противополжностите са приятели; те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог. Но за Хераклит ще говорим по-нататък. Така те са единни, те са едно цяло.
Казва един друид: „Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта, когато огънят се оттегля и нищо вече не сгрява кръвта ми? Можеш ли да наблюдаваш, когато свещта догорява, а приятелите невидими са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих”... Аз съм ви казвал, думата „умира” означава да отидеш в света на мира – „у мира”; тя думата просто си го показва и е много точна. „Отивам на пътешествие с открито сърце” – ето как говори същността. Тука няма трагедии, няма комедии, няма излишни цветя – ще даваш на умрелия цветя; като е бил жив то и тогава... както и да е... „Сега любовта ми дава друго рождение (въобще смъртат е радост) и отново ме призовава после да се върна на земята”. „Смъртта е пътешествие в простора на собствената си същност” и ако сега се научиш да влизаш в себе си, тогава ще ти е много лесно – това е за осъзнатия човек.
„Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта”. „Не е важно – казват друидите – дали животът е в тяло или не, важна е съзнателността”.
„След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена енергия. Ние всякога имаме връзка с енергията, ние се движим в нея. Ние се движим в живота не с тялото си – с енергията си”. Някои мислят, че краката ходят. Няма такова нещо – краката не могат да ходят, то се вижда ясно в гроба. Защо не ходи човека? Защото енергията е същността, това е толкова елементарно... Значи, ние не се движим с тялото си, все едно да кажем, че колата движи нашия дух. Ако я запалим, ще тръгне – запалването е ключът, ключът е същественото. „Ние се движим със същността си, с енергията си, тя ни движи, а нашата същност – това е просто самият живот”. Дали сме в тяло или не, дали влизаме или излизаме в колата си, дали влизаме в къщата си или не – същността е нашият живот. И Учителят го е казал много просто: Като изляза от къщата си, или ако аз изляза от апартамента си, е, умрял ли съм? Щото няма никой в къщата... Вижте колко е просто! Но ние след време ще говорим по-специално за смъртта, сега говорим за кратък откъс от келтската книга.
„Щом сме осъзнати, ние винаги сме в същността си”. „Когато дишането на тялото спре, тогава диханието на душата става свободно” – огромна радост, свобода. „И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение на по-високо ниво”.
„Животът е – казват друидите – велик преобразувател. След смъртта разумната душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство”. Значи това не са пещери, апартаменти и т.н., а свободното жизнено пространство – огромна свобода. „В другия свят също се преподава знание – казват друидите – но под формата на филос” – означава под формата на вдъхновение. „На земята всеки наш истински приятел е душевен приятел за нашето пътуване към себе си”. Говорим за истинския приятел – той е и душевен приятел за нашето пътуване към същността.
„Смъртта е също – казват друидите – скрит, състрадателен приятел”. Ето, навсякъде е Бог – „смъртта е скрит, състрадателен приятел, който дава на душата отдих”. Някой път има хора, които толкова обичат близките и ги задържат с обичта си, а той човекът иска да си отдъхне, душата иска да си отдъхне, но то такава привързаност... И тя продължава да живее, продължава да пъшка и да мечтае за онази почивка, но така или иначе ще дойде ден, когато и привързаностите няма да помогнат.
„Смъртта е освободител на човека от неговото минало”. „Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност”. „Смъртат е тайнствен дар. Тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си. Това, което ни очаква в другия свят е най-вече нашата натрупана любов. В тази посока се движим”. Нашата натрупана любов където е, на каквото сме я отдали, натам се движим. „Смъртта е само преместване, при което животът просто продължава с всички негови форми и блага, в един друг свят, т.н. погрешно света на мъртвите или приказния свят на отвъдното”. „Раждането тука е смърт, която се е случила в отвъдния свят – казват друидите – но смъртта никога и никога не побеждава човека”.