Много космонавти след завръщането си на Земята разказват за различни странни процеси, за които те не само са слушали, но и не са виждали. Понякога разказите са наситени с факти, които не е възможно да се опишат и потвърдят от научна гледна точка.
Както е известно космонавтите и летците изпитатели не са страхливи хора. Но според техните твърдения на тях им ставало страшно на психологическо и подсъзнателно равнище от видяното и чутото. И така: какво се случва в Космоса?
Не толкова отдавна докторът на техническите науки и летец изпитател Първи клас Марина Попович публикува част от събираните от нея дълги години свидетелства за наблюдение на аномални явления на орбита над Земята. Към настоящия момент нейната колекция включва над 2000 факта, потвърдени от космонавтите, които са наблюдавали нещо необяснимо в космоса.
След посещението на един от концертите на популярния ВИА Юрий Гагарин разказал, че подобна музика той вече е слушал, но не на Земята, а по време на полета му в космоса. Подобни усещания изпитвал не само Първият космонавт, но и хора, които са летели в космоса по-късно.
Така Владислав Волков разказал за странни звуци, които го обграждали по време на полета му в космоса. „ Долу е земната нощ. И изведнъж от тази нощ се носи…лай на куче. А след това отчетливо се чува плач на детенце. И някакви гласове. Да се обясни всичко това е невъзможно” – така Волков описва звуците, които практически са го преследвали през цялото време на полета.
Не по-малко интересни са съобщенията за различни зрителни наблюдения. Американският астронавт Г. Купър разказва, че когато прелита над територията на Тибет той е могъл с невъоръжено око да разгледа домовете и заобикалящите ги постройки. Учените нарекли този ефект „увеличение на наземните обекти”. Но научно обяснение на възможността да разглеждаш постройки от разстояние 300 километра засега няма.
Космонавтът Виталий Севастянов пък съобщава, че при полета си над Сочи той е могъл да разгледа собствения си двуетажен дом. Това предизвикало спорове сред специалистите оптици.
Летецът изпитател Марина Попович е събрала уникална колекция от подобни факти, които могат да бъдат резултат от непроучено изменение на съзнанието.
Кандидатът на техническите и философските науки, космонавтът-изпитател Сергей Кричевски разказва, че за първи път чул за необяснимия космически бъг от своите именити колеги, които прекарали половин година на орбиталния комплекс „Мир”. Кричевски тогава се готвел за първия си полет в космоса. Опитният му колега го предупредил за възможните опасности. От предупреждението се подразбирало, че когато е в космоса, човек може да бъде подложен на фантастични мечти наяве, които са наблюдавали много космонавти. Дословно предупреждението било следното: Човек претърпява една или няколко трансформации. Промените в този момент му се струват естествени явления, сякаш така и трябва да бъде. Виденията у всички космонавти са различни. Приличат си обаче по едно: попадалите в такова състояние говорят за някакъв идващ отвън мощен поток информация. Никой от космонавтите не нарича това халюцинации, тъй като усещането е твърде реално.
По-късно Кричевски нарича това явление „ефектът на „Соларис”, който предугадил големият полски фантаст Станислав Лем. Според изследователите фантастичният роман „Соларис” – това не е фантастична измислица, а точна прогноза на учения. Във филма, който засне Андрей Тарковски по произведението на Лем, главният герой става свидетел не само на посещенията на неизвестни гости, но и видял дома на родителите си, който се появил от дълбините на океана. Кадрите от филма са проекция на това с какво се сблъскват космонавтите на орбита.
Възможно е космосът да притежава способността да материализира мислите на хората и да им показва това, за което те мечтаят на подсъзнателно равнище. Но независимо от различните предположения въпросът за произхода на тези необикновени явления си остава открит.
Летецът изпитател Марина Попович
След проведени изследвания някои учени са мнение, че възникването на подобни необясними случаи трябва да се отнесат към изменението на съзнанието на човека от въздействието на микровълновите излъчвания. Руският биофизик Александър Пресман в своите научни трудове достатъчно точно е описал реакцията на човешкия организъм при въздействието на вълни от сантиметровия диапазон. Той доказал, че при въздействие върху организма на излъчване по-голямо от 3000 мегахерца и едновременно въздействие на електромагнитна енергия възниква състояние на пълно вцепенение, при което отказват ръцете и краката. Доколкото сантиметровите вълни на първо място оказват влияние върху биопотенциала на мозъка и на ендокринните процеси. Усещането за страх, очевидно е предизвикано от такъв източник. Това съобщение се отнася към съобщенията за странни звуци и видения в орбита.
Космонавтът Александър Серебров четири пъти е излитал в космоса. По време на един от първите си полети той по невнимание изпуснал магнит, който започнал да се държи неадекватно: по правило всички предмети в безтегловност се връщат, а магнитът започнал да се колебае. Такова нещо е възможно само при наличието на високо магнитно поле. Посоката на тока в магнита се изменяла в зависимост от положението на космическата станция по отношение на Слънцето. Когато е в сянка, магнитът привличал предмети, но щом попаднел в зоната на осветеност от Слънцето, предметите отскачали.
Серебров разказва, че сблъсквайки се за първи път с такова явление, той бил шокиран – това поведение на магнита нарушавало обичайните правила за поведение на предметите при безтегловност. След връщането си на Земята Серебров съобщил за своите наблюдение на представители на Института по медико-биологични проблеми. Учените обаче не проявили интерес към това съобщение.
Когато през 1993 година Серебров осъществил своя четвърти полет в космоса, на борда на космическия апарат по негово настояване били монтирани прибори за измерване на магнитното поле. По време на целия полет космонавтът извършвал измервания на различни части от космическия кораб и на основа на неговите записки станало известно, че магнитното поле се изменя не по-малко от 16 пъти в денонощието, като тези изменения били разнородни. Най-мощното излъчване на магнитно поле имало в командната кабина, която се намирала в левия борд на кораба непосредствено над главата на Василий Циблиев – командирът на кораба.
По време на сън Циблиев се държал изключително неспокойно – той крещял, скърцал със зъби, мятал се. Достатъчно било обаче да измени позата си и да се отдалечи от кабелите и неговото състояние ставало нормално, сънят му – спокоен. Серебров припомня свой разговор с Циблиев: „Аз питах Василий какво става? Оказва се, че сънувал феерични сънища, които той понякога възприемал за реални събития. Да ги преразкаже не бил в състояние. Само твърдял, че нищо подобно в живота си не е виждал. По-късно след завръщането ни от полета аз се консултирах със специалисти и те потвърдиха: човек може да живее в магнитно поле с всякакво напрежение. Но само ако то е еднородно. И престоят е в променливо магнитно поле може да бъде опасно за психиката”.
Учените отбелязват, че магнитното поле не е най-опасният рисков фактор на въздействие върху психиката на човек, когато е в орбита около Земята. Всеки космонавт се сблъсква с такива явления, като фосфените, които представляват фиксирани светлини избухвания при затворени очи. Пръв за този ефект разказали Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, които през 1969 г. първи стъпиха на Луната. НАСА не само се отнесла много сериозно към разказите на астронавтите, но и стана инициатор за провеждане на изследвания на необикновеното явление.
В резултат на проучването било установено, че вероятната причина за подобно явление могат да бъдат частици космически лъчи, които се движат с огромна скорост. Физическата причина била изяснена. Но въпросът как тези частици влияят на невроните на мозъка засега си остава загадка. Самите космонавти твърдят, че фосфените влияят негативно на общото самочувствие и са причина за чувството на дискомфорт.
Своето мнение по този въпрос дава и Александър Серебров: „Там, в дълбините на Вселената, с хората става неизвестно какво. Физическото състояние, което се изучава, е лошо. А психиката – тя е тъмен лес. Медиците дават вид, че човекът за всичко може да е подготвен на Земята. В действителност обаче това съвсем не е така”.
Някои специалисти предполагат, че в повечето от случаите при космонавтите става изменение на съзнанието. Възможната причина за това е, че човек попада в непривична среда, която по някакъв начин катализира неговото състояние. Владимир Воробьов, доктор на медицинските науки и старши научен сътрудник в центъра РАМН, твърди следното: „Виденията и другите необясними усещания на космическа орбита по правило не измъчват космонавта, а му доставят своеобразно удоволствие, независимо от факта, че предизвикват и страх. Трябва да се отчете, че в това също има скрита опасност. Не е тайна, че след завръщането си на Земята, повечето от покорителите на космоса изпитват тъга по тези явления, при което чувстват непреодолимо, понякога – болезнено влечение, отново да усетят тези състояния.
Много преоткриват себе си като стават участници в научни експедиции по местата на кацане или появяване на НЛО. Ходят в планините, за да намерят следи от неизвестния Снежен човек, стават философи и езотерици”.
Космосът е книга, която човек се опитва да прочете. Но независимо от всички старания е прочетена едва първата страница от многотомния екземпляр.
http://snaiper-bg.net/2011/03/komonavtite-bukvlno-izperkvat-v-orbita-vizhte-kak-i-zashto/