Общи неща за медитацията, но важни.
Времето в духа не е време, то е състояние.
Дълбокото безмълвие е тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.
Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно тайнство – безмълвието.
Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Бог може да бъде изумен с голяма чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Дали можеш да го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните, тайни имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма ниакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. Могат да си въобразяват. Знам много такива, които си въобразяват медитации, че получават отговори; ще чуете после нещо по този въпрос. ... Не могат да припарят, защото чистотата трябва да е водачът в живота. Това, което казва Учителят: Една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, християнин“... Нищо не важи, това са етикети някакви, емблеми, те не струват.
Чистотата трябва да е водач в живота, а не медитацията. Без тази чистота медитацията е едно голямо заблуждение. Много медитиращи хора пострадаха и искат даже да се самоубиват. Скоро дори един от тях, ясновидец, иска помощ..., както и да е. Това означава, че без чистотата, влизайки в медитацията човек е в опасност.
Разсъждението е ментален процес, мисловен; прозрението е духовен процес, а истинската медитация е Божествен процес.
Истинността на твоята любов определя мярката на твоята медитация, т.е. каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. Ако твоята любов е неизменна и чиста към Бога, такава ще бъде и твоята медитация.
Медитацията е влизане в собственото си сияещо енергийно поле.
Смешно е, когато нечистият и пълен със земни желания човек сяда и започва да медитира. Там затварят се очи, отварят се очи, много такива случаи знам – и той медитира.
Защо чистотата е важна? – Защото влизайки в медитацията, тя правилно отключва Духа. Иначе умът си въобразява, че медитира и така човекът е подведен.
Навътре може да пътува само духовно чистият човек. Умственият човек няма вглъбяване, няма позволение да влиза навътре, в свещената област на душата и духа. Всичко останало е игри на ума.
Медитацията е пълна релаксация, но с осъзнатост. При релаксацията няма осъзнатост. Тука има осъзнатост с пробуденост в духа, докато в ума няма осъзнатост. Дори, когато умът говори за нея, той я няма. В медитацията умира умът, умира психиката; чуждото вмъкнало се тяло не може да влезе тук.
Друга мярка, че си придобил истинската медитация, е чистият подход към нещата. Нещо, което се развива тайно, там в твойте дълбини, там в твоята скритост: ако си чист, медитацията те повежда към твоята същност. Но умът е стар хитрец, той знае как да царува и над твоята медитация. Казвам: Само чистотата го отстранява. Ти можеш да натрупваш успокоение чрез продължителни медитации и да останеш в илюзията. Ще обясня, много е просто: спокойствието не зависи от никакви медитации, никакви техники, а от любовта към Бога. Забележете колко е просто, никакви техники – от любовта към Бога, а ти трябва да узрееш в чистота и любов, а не в техники. Никой не може да излъже Бог с техники.
Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладяният ум не може да ти пречи.
Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на безкрая, несъществуването. Съществуването е ограничено.
Твоята дълбочина е твоята медитация.
Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от любовта към Бога.
Истинското разбиране не е техника, а любов; любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.
Обикновените чувства са двойнствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога.
Медитацията, това е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.
Медитацията не е да седнеш някъде и да си затвориш очите, или да размишляваш. Медитацията е твоят цялостен подход към всичко, към всичко в живота. Затова съм казвал: Една мравка ако има да мразиш, един камък, едно животно, един предмет, ти си вече далече от Бог и медитацията. Само едно нещо, то е достатъчно, защото Бог е и там.
Истинската медитация е живот в неизменната Любов, живот в Бога.
Тайната на медитацията е едно много древно умение. Това е умението да образуваш все повече Бог в себе си, т.е. все повече своята древна, истинска същност. Медитацията е умение да образуваш същност. Не сътвореност, а същност, т.е. тя увеличава същността и разрежда ума и световете.
Медитацията е търсене на пробив в собствената си същност и изначалност, мястото, преди да сме станали човеци, облечени в сътворение, т.е. в ум и в тяло.
Медитацията е търсене на чистото древно знание, изгубено знание, което винаги стои в нашата същност и ни очаква. То обитава в нашия дух.
В медитацията се учиш да се храниш с тишина.
3.12.2013