Главните неща са дадени от Учителя: то е в основата на тези лекции и след време – на Златната книга за нашите малки братя.
Кучето е боец; котката е мъдрец.
Кучето търси и усеща; котката чака и прониква.
Кучето помага; котката може и да спасява.
Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове – затова в Египет са я наричали Пазител.
Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже „приятел“, защото в нея има една независимост – дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.
Кучето е игриво и не се владее.
Котката е стар владетел и затова в миналото котките са спасили човешкия род от народа на мишките.
Котката е стар, владеещ себе си Дух – и затова в нея е много трудно да влезе бесен дух със силна воля: влиза, но е много трудно. (Ще обясним после защо влиза.)
Този силен дух, който по-често влиза в кучетата, хората го наричат „бесен“ – но това са стари, зли духове, които са определени врагове на определени хора: използват кучето, да ухапят човека, който им е враг, и после кучето съжалява. Защото то няма такава силна воля – да отстрани тази намесена силна воля. (То е подобно, както змия иска да те ухапе. Ще говорим и за змиите след време, и за паяците, и т.н. Натрупаната отрова е натрупана омраза – и колкото по-голяма е отровата, по-голяма е омразата; но знам един случай, където една тежко отровна змия ухапала свещеник – и змията умряла. Опасна работа!) Хапят определени хора – и ги хапят злобно, поради старата си омраза към тях. Както казах, кучетата съжаляват за това, защото са били насилени.
Такъв зъл дух, поиска ли, лесно влиза в кучето; а пък в крокодила – той си е все там: все едно си е в дома. Но в котката, макар и да се е случвало, даже и в Древните котки – там е било много рядко. В агне е невъзможно: такъв дух не може да влезе в агне и в гълъб.
Кучето си почива, а котката е блажена.
Между човека и кучето могат да се създадат много тънки връзки – особено когато между тях има невидим Приятел. Ако едно куче те спасява от голямо човешко пропадане в живота, това е подадена ръка от невидим Приятел, който влиза в кучето.
Кучето има вяра в човека – и Слава на Бога, че тази вяра не е църковна.
Учителя казва: „Кучето обича човека, защото от миналото има дълг към него – затова сега се ражда като приятел“.
В един труден, че и безумен свят, едно вярно куче да те обича, си е голяма подкрепа. Така многобройни кучета и котки в света спасяват човека от много дълбоко падение.
Ние гледаме на животните като на несъвършени създания, но те много често ни укрепват в Пътя. Знам многобройни случаи, когато котки и кучета са спасявали хора – особено котки. Включително от самоубийство! Единият случай – една сестра казва: „Така ме погледна – чудела се как да се самоубие – така ме погледна, че забравих всичко. Никога няма да забравя този поглед“. Разбира се, котката умее да се концентрира. А какво означава концентрация? Сгъстен Дух. При свръхконцентрация човекът вече не е тяло, не е ум, а е чист Дух: това е силата на концентрацията – когато е правилна.
Тези кучета са друг стар народ, който е допуснат да бъде близко до нас. Често кучетата имат в себе си неща – качества, чувства – с които те ни превъзхождат.
И Учителя казва: „Ако кучето не беше потребно за човека, то нямаше да бъде създадено“.
Когато някои хора тежко са ти въздействали, достатъчно е да прибегнеш близо до радостта на своето кученце.
Виждал съм такива кученца: едни малки, не се сещам каква е породата. Имах един приятел в София, астролог: така нареченият „астрологът на Бойко“ – Лещански, много добър приятел. Той имаше едно такова кученце, което създаваше постоянна радост. Не може да се спре да се радва... но те са рядка порода – и наистина могат да спасят човека от тежки, други човешки въздействия. Ако се прибереш при такова кученце, тази радост разрежда всичко, защото е естествена и е приятелска: влязла е в този дом, т.е. невидим Приятел е допуснал това.
Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка – пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него. Зад този невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето – той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим приятел, отколкото видим – но човекът невинаги осъзнава това.
Учителя казва: „Кучето издържа на студ, защото има двойна енергия – т.е. облечено е добре“. Казано по друг начин: силна дреха. Когато имаш такава силна енергия, може и с тънки дрехи в студеното да ти е добре – затова и кучето издържа. Когато нямаш тази енергия, обличаш се много, но пак ти е студено.
Истинското приятелство на Земята е частица от друго Вечно Приятелство. Ние – хората и животните – сме станали приятели: т.е. ние сме същества от една друга, казва Учителя, Скрита Вселена.
Без кучето, без този видимо-невидим приятел, човешката еволюция би слязла много по-надолу.