Птиците са същества, които са превърнали силите си в криле.
Учителя казва: „Птиците ги е страх от сокола. Той влияе магически. Той е толкова бърз, че може да изненадва“.
И Учителя разказва случка с около две хиляди врабчета, които, както си пеели и се радвали, изведнъж замлъкнали. И Учителя обяснява защо: явил се е соколът, и те са се наредили като ученици.
И Учителя обяснява: „Един човек не може да произведе такова влияние. Аз на тези птиченца не можах да произведа – казва Учителя – впечатление“.
Това е соколът: силна, бърза, смела енергия, наречена птица – наречена сокол. Енергията му пронизва въздуха: страховит полет с изключителна концентрация. Най-бързата птица в света: много често стига 320 – 340 км/ч, но рекордът е 389 км/ч (засечен). Това се определя от различните духове, които се вселяват в сокола.
Соколът е останка от Висша раса: от Войни, които са пропаднали, както и орелът (преди ви говорих), защото са превърнали енергията си в хищническа. И затова отдавна соколът няма смях в сърцето си. Останала е само бързината – като спомен: и като наказание, и като награда.
Соколът е победител – но победител, който не е победил себе си. Бързината отвън му е изключителна, но отвътре е смърт.
Соколът има много силни очи, защото в очите си е събрал, подобно на котката, много енергия.
Някога в своето минало той е бил разумен и вдъхновен – бил е даже Войн: героична птица, изключителен тотем; но когато станал хищник, вдъхновението го напуснало и му останала само бързината.
Учителя казва: „Бог не е пожелал да му отнеме бързината, за да не се погуби той и да не се отчае“ – да не се погуби той в отчаяние.
Това означава, че енергията е живот, но не е вдъхновение. (В случая със сокола.)
Според Учителя соколът ще израсне точно поради това, което му е отнето – а не от енергията. След време този Войн ще преосмисли всичко.
Енергията е важен двигател – но това не означава още Висша Разумност. В енергията може да слезе бързината – но в Разумността влиза и слиза само Висшият свят.
Освен това, Учителя казва: „Има една интензивна сила, за която ние нямаме понятие – но тя си остава скрита, тя е отвъд бързината“.
Енергията е увереност, радост, даже и вид изобилие – но това не е още истинският Път. Соколът е бърза енергия – дори, в известен смисъл, овладяна енергия; но тази енергия не е одухотворена.
Някога Бог ще го повика, и тогава той ще лети – не във въздуха и не в сътворението, а в Етера, в Безкрая.
Учителя казва: „Животът на сокола е изопачен, защото, когато е попаднал в тежки условия, той не е устоял на своите идеи“.
