ОРФЕЙ Елеазар Хараш

Орфей – това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. Наричали са го Блестящия или Великия Животворящ. Защо? Защото той умеел да пробужда Божествената Душа. Баща му – бащата на Орфей, който се казва Еагр – той, както и Орфей, и двамата са представители на Първата Слънчева Раса, Бархишадите – Боговете. Те спадат към Древната Слънчева Династия, както е имало такива жреци и в Атлантида, и в Египет. Орфей е бил в храмовете на Атлантида и в храмовете на Египет, за което казва: „От там изтръгнах Тайните на Чистата Наука“. Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности. Ще обясня. Външният кръг е спящият човек – непробуденият. Падне ли външният кръг – станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг – станал си Посветен. Такъв е Пътят на тази пентаграма.
Външно той беше човек; вътрешно той беше от слезлите при хората Богове. Орфей е трябвало да извади човечеството от мрака на земното. (Земното означава невежеството.) Трябвало да го оживи с Чистото и Тайно знание.

И така, какво казва Орфей:
Невидимата сила е явна в своите дела.
Благоговението е най-мощното качество на Бездната – Безкраят. (Това е чисто жреческо качество. Всички Древни жреци са го имали. От там е започвало тяхното развитие. То действа в Изначалната природа (Благоговението). Музиката на Орфей е била велико Поклонение към нещата.) Благоговението е – казва той – неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.
Великата Божествена Душа е отстранила от себе си първоначалната тъмнина.
И казва:
Душата е Царицата на Вселената. (Както ще видим после и както го потвърждава Тот.) Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост. (Даже много майки не знаят, че хранят децата си не толкоз с храна, а с Душа, с радост и с излъчване. Това е първата храна, а оназ е само между другото. И понеже детето усеща, и затова много-много не му се яде – защото то яде нещо от Тайната на Душата, от Тайната на Божествеността. Разбира се, че трябва да яде малко, но малко, защото онази храна е истинската, която ще го изгради.) Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви. (Тя няма нищо общо с човешкия свят.)
Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество (казва Орфей). Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят – Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.
Тонът (и Учителя казва това) – Орфей казва: Тонът е наука, морална сила и стихия. (Учителя казва: „Тоновете в музиката са живи Същества“. И затова Учителя е имал някои тонове, които може да се насочат към някаква болест и тази болест не може да ги издържи – излиза и заминава. Но разбира се, човек трябва да бъде достоен за такава музика, т.е. такова излъчване.) Чрез музиката – казва Орфей – може да се събира Сила, Светлина и Божественост.
Чистотата е Светлинната плът на Безсмъртието. Няма по-голямо жертвоприношение от Чистотата. Пожертвай се за Чистотата!

Орфей и днес е над настоящето и бъдещето – самият той е слязло бъдеще. За Орфей се казва: „Той е по-дивен от Седемте чудеса на света“. Той е ехо от един съвсем друг свят – Абсолютно неземен. Орфей е само една силна част от тракийската Духовност.
Казва: Съдбата е наш благ владетел – тя ни предпазва от тайна празнота.
Често Орфей нарича Бог Пламъка и казва: Пламъкът е зрящ Разум и Окото Му обхваща всички светове и всички помисли на съществата. Всички, които са изгубили Пламъка, са призраци, живеещи в някакъв сумрак, в някакви полусътворени светове.
И казва: О, Пламък Свещен, щом се насочиш към човека, ти отстраняваш съдбата му и запламтяваш със Свободата в неговото сърце.
И казва още Орфей:
Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.
Който не познава Пламъка, живее в тъмнина, а който отрича Пламъка – живее в дълбините на мрак неосветен. (Той живее в неразбраната Любов. Неразбраната Любов завежда всички в смъртта.)
Пламъкът не обича слова неустойчиви, двойствени и смъртни.
Боговете са родени от Неговата Велика Бездна.
Що е планината? Тих космос на стаената енергия.
Всичко, което е било, и всичко, което предстои, е едно цяло.
Реката е определена: тя трябва да пътува по своя път, за да намери и познае себе си в Океана. Изворът не е определен; Изворът не е пътуване, той не е като реката. Изворът е намерил себе си в себе си. Той е самостоятелен, той е познал себе си – и затова Изворът е независим. Някога и той е бил река, пътувал е, както и капките, но сега той е Извор, защото се е установил. Защо – казва Орфей – се е установил? Той се е установил и е станал Извор, защото е открил Истината в себе си.
Само Бог посява Словото Божие в човека, когото сам Бог Си избира.
(Тук мога само да допълня: когато Бог е наблюдавал дълго време усилията на човека – искрените, честните, правилни усилия – там Бог влиза и усилва тези неща.)
Той, казва Орфей, е Вселюбящият Пламък. Той е и мълниеносен, и Благ. Той е Този, Който учудва простора.
Казва:
Честните награждаваш, а на нечестните даваш безумие. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.
Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.
Само Ти си Златоблестящ.