Орфей казва:
Любовта е Химнът на Древността.
Само от Чистотата може да произлезе Любов към Истината.
И казва за себе си: Моите чувства са цветя.
Любовта е Неродено Тайнство – тя влиза за малко в хората, в света, посещава ги, но не може да живее много в тях. (Защо? Защото има съвършени изисквания, на които човек не може да устои със... И най-малкото земно желание е достатъчно да изпъди тази Пълнота. Говоря за най-микроскопичното. Така.) Любовта е подарила своето Тайнство: Пламъка; подарила го е на Великата Душа – Свещената Вечна Земя. Това е Първичният смисъл на Земята – Великата Душа. Любовта е Пламък шептящ и светлият й образ прониква, пронизва страха и смразява самотата.
(Въобще, и самотата, и страхът винаги са се страхували от Любовта.)
Казва:
Когато види Любовта, страхът се страхува. Любовта е Тайна голяма: тя и в мрака открива Покой. Любовта е Свещената планина и всеки трябва да я изкачи в себе си. Когато човек се посвети на Любовта, той става Мист, т.е. Мистик, и тя му дава своята Дълбочина.
Казва Орфей:
Любовта дарява: на смъртните – празници; на пробудените – Чистота, на Чистите – Тайнства, Тайнства Вечни.
И казва:
О, Свещен Пламък, когото избереш Ти, с чисти мисли го изпълваш и храниш. Ти храниш Огъня, Своя Огън в него. Този Пламък непреходен дарява ни Неизразимото и превръща сърцето ни в Блага река.
И казва:
О, лъчиста Любов, ти поставяш праг на вълните, мярка на ветровете, ти повеждаш злото във Вихъра си към определената му тъмна бездна, а на Мистиците даваш нещо от Древния Покой.
Хората биха успели, ако бяха милостиви към себе си.
Любовта е могъща Богиня – и който не я разбере, тя му внушава смърт. Който я разбере, придобива Вечен Устрем към Себе Си, към своя Център, към своя Мъдър и Незрим образ.
Твоята Любов е Пламък, по-страшен от всяко оръжие. Стрелата му е непобедима. Стрелата на Твоя Пламък, на Твоята Любов, разрязва и мрак, и светлина.
Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.
И казва:
Ти, Вечна Любов, ти, Вечен Пламък, се рееш свободен в ефира – но когато те призовавам с искрена молитва, излизаш от свободата си и идваш при мене. Когато очистваш нещо, ти задвижваш в него себе си.
Любовта е непобедима и Древна Дева, останала неопетнена от световете и от тъмнината, останала неопетнена дори и от тъмната древна нощ – и тя не е успяла да я смути. Никой не знае произхода на Любовта: нито светлината, нито тъмнината. Любовта е Пламък, скрит от света: явява се само в Мистериите на Абсолютно Чистото Съзнание. Любовта е сияещо Безсмъртие, което плува, посещава всички светове. Дори и най-древната нощ се е смутила, когато Любовта Пламък се е ограничила и се е превърнала в Слънце, облечено в лазурни одежди. Любовта е нещастие за всички смъртни хора и затова тя не ги облича в Пламък, чрез който да вървят към Безкрая. Който не е роден от Любовта, ще има край, но без светло начало.
7 юни 2016 г.