Странно е, че понякога така се получава един народ да се гордее само с част от своето наследство, докато друга част да пренебрегва и забравя. Но точно тази „другата”, понякога може да се окаже най-ценна за бъдещото човечество. Египет има изключително богато наследство, неговият древен народ е носител на многохилядолетни традиции и знание, но дори те още преди векове са предпочели да забравят и игнорират част от наследеното. Може би, защото е трудно да го преглътнат. Разбираемо е! „Онзи” град и неговия фараон са били за своите съвременници като началото на края на техния свят.
Един от най-странните владетели на Египет, Аменхотеп IV (Ехнатон) е син на фараон Аменхотеп III и царица Тий. Роден е и управлява около средата на 14-ти в. пр. н. е., като кръвен наследник на 18-та династия през епохата на Новото царство. Неговият пра-пра дядо, родоначалника на династията, фараон Яхмос I освобождава народа си от робството на хиксосите и започва трескаво възобновяване на страната, включително и разширяване на територията чрез военна сила. Политиката му е продължена от неговите наследници, но не и от Аменхотеп IV.
Египет е страна, която поддържа и спазва многовековни традиции и правила, има множество богове и богини и точно определен социален ред. В интерес на истината, някои от старите обичаи и ред са забравени и не се спазват във възобновената страна, но това, което остава почти непроменено е религията. Боговете Маат, Ра, Озирис, Тот, Анубис, Изида, Бастет, Собек, Кнут са само малка част от религиозния пантеон на египтяните. Всеки бог и богиня, независимо дали са с чисто египетски корени или донесени отвън, имат свои храмове и жреци, свои ритуали и олицетворяват различни сили и принципи. Най-главен сред тях е Амон Ра – богът Слънце. Що се отнася до социалната структура на египетското общество, то тя е йерархична, бюрократична и строго определена. Цялото общество е концентрирано около фараона, състоящо се от аристокрация, жреци, чиновници, армия, обикновени хора.
Макар и възпитан в старата вяра, Аменхотеп IV има свое уникално убеждение за устройството на света и силите, които го управляват. Той вярва, че в света има един единствен бог и това е Слънцето, което е единствения мощен източник на живот; че хората нямат нужда от посредници, за да го почитат и да му се молят и всички останали богове са нищо и не съществуват; че насилие не бива да има. Тези убеждения го превръщат в първия владетел-монотеист в света.
Едва след 6-та си година на трона Аменхотеп IV извършва своята реформация и отхвърля всички божества и жреците им, особено Амон Ра, като налага на народа си само един бог – Атон. Като почит и вярност към новия бог фараона приема името Ехнатон, което в буквален превод значи „Угоден на Атон”. Той изоставя древната Тива и построява нова столица – Амарна. Истинското наименование на града е Ахетатон („Хоризонта на Атон”), докато името Амарна или Тел ел Амарна градът получава по-късно, заради намиращо се наблизо селище, при разкриване на останките му. Фараонът отвежда цялото си семейство, придворните, новообразуваната администрация, слугите и голяма част от населението на Тива в Ахетатон. Там в своя бастион на вярата, отхвърлил напълно стария живот и правила, се отдава на моления, писане на молитви и служене на Атон, изобразяван като слънчев диск.
Град Ахетатон е построен между 6-та и 9-та година от управлението на фараона на източния бряг на р. Нил. За най-важните сгради в него е използван местен строителен материал. В града е имало един централен храм на Атон, ориентиран в посока изток-запад и построен без таван и врати във формата на открита площадка. Проектиран е така, че да следи движението на слънцето през целия ден. Освен храма, на територията на града имало няколко дворци, официални сгради и домовете на обикновените хора. Повечето от информацията, която знаем за живота в него идва от написаното на 13-те каменни стели в града. В днешно време те са намерени пръснати и изпочупени на територията на Амарна, както и на западния бряг на реката.
Променя се и изкуството, в което за първи път са напълно отхвърлени каноните и правилата. Стремежът е изображенията и статуите, които се създават да са максимално реалистични и естествени дори когато става дума за самия фараон и неговото семейство. Откритите, макар и доста повредени статуи на Ехнатон свидетелстват именно за това. Най-известната творба от този период е великолепният бюст на царица Нефертити, първата и любима съпруга на фараона, от която има пет дъщери.
Заслепен от религиозен екстаз и в мисли за молитви и за своя бог, Ехнатон напълно занемарява управлението и отговорностите си. В резултат Египет започва да губи стабилността и спокойния си живот. Губи и силата и влиянието си пред своите съседи. Започват нападения на границите му, които е трудно да бъдат отблъснати, защото всички богатства и реколта се преразпределят и се изпращат в Амарна, за да поддържат живота в града. Всичко това отслабва още повече Египет и довежда до глад, мизерия и много смърт. Армията и народа са в колапс, въпреки усилията на няколко човека около фараона да подобрят положението и да предприемат военни действия за защита на страната. Ехнатон, обаче, сякаш не иска да се изправи срещу действителността дори когато към края на управлението му, непрекъснато са идвали съобщения и хора, за да му разказват за битките и влошеното положение на народа и да го молят да вземе решение и да даде заповеди. Той смята, че мисията му е да промени религията на Египет и да помогне на хората да се обърнат към единствения бог, а не да воюва.
След 17 години на престола Ехнатон умира внезапно. Владетел на Египет става неговия 10-годишен син Тутанкамон от втората му съпруга Киа, вероятно чуждестранна принцеса. Младият фараон се жени за полусестра си Анхесенамон и принуден да се откаже от вярата на баща си и от самия него се мести в предишната столица Тива, за да възстанови стария ред. По този начин се прави опит да се възстанови равновесието и да се спаси страната от пълно унищожение. Скоро Ахетатон е изоставен изцяло, разграбен за строителен материал и погълнат от пясъците на пустинята. Всички изображения, статуи и надписи на Ехнатон и религията му са съсипани и унищожени преднамерено. Новият фараон умира след 8 години при неизяснени обстоятелства и също изчезва от спомените на Египет. Но това е друга история!
Трябва да минат около 3000 години в забрава, за да може най-накрая света да научи за фараона-еретик и Амарна. Градът е открит и разкопан за първи път през 19-ти век от английския археолог Флиндър Петри и по-късно от неговия колега Едуард Аертон. Намерени са и различни паметници, които свидетелстват за Ехнатон и управлението му. Малко по малко са събрани частите от пъзела за забравения и прокълнат фараон.
След откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. от археолога Хауърд Картър, вдъхновен от тази находка писателя Мика Валтари създава най-известното си произведение „Синухе Египтянина”, преведено и на български език. В тази творба Ехнатон, семейството му и тогавашния Египет са разкрити със забележителна пълнота и въображение. Писателят е особено впечатлен от фараона-еретик, когото нарича „първи истински пацифист в световната история”. В основата на романа е историята за живота на египетския лекар Синухе, за неговите преживявания и срещи, докоснали го житейски, емоционално, културно и социално.
Дали като поука или просто като заключение, но би могло да се каже, че Ехнатон е осъществил един опит, който се е провалил с гръм и трясък и е причинил страдание на стотици хиляди хора, но и в същото време е бил първи опит да бъдат изнесени тайните истини пред народа, за да бъде всеки един египтянин свободен.
Ехнатон е искал да освободи душите им, защото е знаел, че най-ценното, което един човек има, но и най-крехкото, което може лесно да изгуби е вътрешната си свобода. А без нея човека не може да има пълноценен живот. Със свободни хора Египет е щял да бъде по-силен, по-богат, по-истински, по-добър. Без надменни и властолюбиви жреци, тъмни храмове, неразбираеми ритуали, стряскащи статуи, държани в подчинение и мрак египетски души – това е била мечтата му. Една мечта, която не е била осъществена по най-правилния и разумен начин, но въпреки това подобно на скъпоценен камък е част от духовната съкровищница на Египет.