Съдбата не винаги е благосклонна към красивите жени. Омайващите очи, нежните устни и хубавата коса не са стопроцентова гаранция за щастлив живот. Изпитанията, на които е подложена най-привлекателната египетска принцеса – Нефертити са доказателство за това. Фанатично боготворене и неистова омраза бележат пътя й. Дори след смърта си мистериозната благородничка продължава да бунтува духовете. Всички опити на враговете й тя да бъде изтрита от историята се провалят, защото Нефертити е проводник на доброто и любовта.
Преди около сто години в Тел ел Амарна, Египет е направено забележително откритие. Л. Боргхарт се опитва заедно с група египетски археолози да открие тайните на XVIII- та династия. При разкопки на обект Р 47 млад сътрудник на немският археолог се натъква на нещо необикновено. Сред потъналите в прах руини е намерена статуя ( бюст) на млада жена [1] 36-37. Правилните й черти, розовият цвят на кожата и царската корона предизвикват удивление у Боргхарт, колегата му Ранке и египетския помощник Мохамед. В този момент никой от тях не знае със сигурност коя е мистериозната дама. Дали това ще да е любимата съпруга на фараонът-еретик Ехнатон известна с невероятната си красота? Във всеки случай едно е било сигурно, касае се за царска особа. Осъзнавайки важността на откритието немският учен изпраща статуетката в Берлин. Въпреки протестите на египетските власти забележителната находка не е върната обратно и това става причина за дълго време на немските архелози да бъде отказан достъп до разкопки в страната на пирамидите [1] 47-49.
Не дълго след този скандал френският изследовател П. Лако намира в Амарна каменен фриз с изображение на царско семейство. Лицето на жената е същото, както това от статуетката, която Боргхарт занася в Берлин. Благодарение на запазените картуши Лако разгадава напълно самоличността на тайнствената дама. Йероглифният надпис гласи – Високопочитаемата съпруга на царя - Нефер-Нефер-Атон, Неферти, нека живее вечно! [1] 48-49...
От този момент нататък учените вече знаят как изглежда любимата жена на фараонът-еретик. С разчитането на архива в Градът на Слънцето излизат наяве все повече данни за благородничката обгърната в мистерии. Малко по малко става ясно защо имената на всички свързани с нея египетски благородници са премахнати от официалният списък на владетелите на древната страна. Става дума за Аменхотеп IV познат още като Ехнатон, Семенкаре, Тутанкамон и Ай [1] стр.30. Въпреки прецизността си eгипетският летописец Манетон не споменава Нефертити, поради което дълго време се смята, че тя е само легендарна личност [1] стр.26-27.
Доста хора считат Нефертити за египтянка, а името й се свързва предимно с Тутанкамон. Реалността обаче е доста различна. Красивата благородничка не израства в страната на пирамидите, а на хиляди километри по-на север, там където Тигър и Ефрат напояват плодородните земи на Северна Месопотамия. В детството й нейните очи са се любували на заснежените върхове на планината Тавър, а не на пясъчните дюни на Сахара. Сърцето й се е изпълвало с радост при вида на огромните стада от коне препускащи на воля сред широките зелени полета. С гордост е наблюдавала военните учения на прославените на два континента митански колесничари. Обгърнатата с мистерии благородна дама е потомка на Тушрата – могъщият цар на митаните[1] 32-34. Този древен народ е играе изключително важна роля в историята на Мала Азия и Египет. За съжаление величието и постиженията на митаните са известни само на малцина. Дедите на Тушрата владеят дълго време Асирия, Северна Месопотамия, част от Хетската Империя, Левант...[2] стр. 127, [3] стр. 27.
Митанският език показва сходство с ведическия арийски [3] стр.105, стр 124-125*. Личните имена също са от арийски тип [3] стр.128**. Митаните почитат арийските богове Митра, Индра и Варуна [2] стр.110, стр112, [3] стр.105, които всъщност са аспекти на един и същи бог – слънцето. О. Р. Гърни отбелязва, че влиянието на митаните върху съседните хети трябва да е било значително, понеже в късният имперски период хетските царе изоставят титлата табарна и започват да използват друга – аз слънцето [3] стр 64-65 . Народът на Тушрата се е славел с бойците си колесничари, а и с дългият си опит в коневъдството [2] стр. 112, [3] стр 105. Оцелелите митански термини засягащи тренировката на коне са лесно обясними с помощта на български език.*** Ще бъде споменат и фактът, че масивните сгради на митанската аристокрация са всъщност прeдшественици на мегарона и имат прототип на Балканите.
През XV-ти век преди Христа Тутмос III провежда военна кампания чак до река Ефрат и се стига до стълкновение с митаните [4], [2] стр.128. След време обаче отнoшенията на двете могъщи държави се подобряват и дъщерята на митанският владетел Артатама става съпруга на Тутмос IV [5], Аменхотеп III също се жени за митанска принцеса. Той получава за жена дъщерята Шутарна II Гилохепа [6] стр.88.. След време се свързва и с наследницата на цар Тушрата носеща името Тадухепа. Пристигнала в Египет тя е наречена Нефертити, което в превод означава – хубавицата дойде [1] стр. 72. Обликът на благородничката оправдава името й. Кожата й е нежна и бяла, чертите на лицето й благородни. Погледът й излъчва спокойствие, а на каменните фризове от Тел ел Амарна тя е олицетворение на любвеобилността.
Нефертити не е блестяла само с невероятната си красота, но и със своите революционни виждания. Под нейно влияние вторият й съпруг Аменхотеп IV приема нова религия. Целият Египет е повлиян от действията на митанската принцеса. До този момент реалният господар на страната е могъщата жреческа прослойка. Тези хора определят дори кой да седне на престола [6] стр. 26. През XVI-ти век преди Христа въвеждат свой култ към непознат на ранните династии бог на първоначалният хаос – Амон ( Скритият) [7] стр.45. За да не предизвикат бунт на населението те сливат новият Амон със старият и познат на всички бог Ра – слънцето [7] стр. 45. Новото име Амон Ра не променя тактиката и начинът на живот на създателите на култа му. Те продължават неуморно да трупат богатства и да увеличават властта си в страната на пирамидите. Докато Хатчепсут е покорна марионетка на жреците на Амон [7] стр.34-35, то Тутмос IV, чиято майка идва от север [7] стр.43 започва предпазливо да прави опити да се намали влиянието на скрития бог. В текста върху Стелата на съня, Тутмос IV споделя, че богът-слънце се е нарекъл негов баща [7] 46-47. С това обаче могъщата жреческа прослойка е само раздразнена, но властта й си остава реално непокътната.
Както бе отбелязано, чак при Аменхотеп IV настъпва чувствителна промяна. След внезапната смърт на баща си Аменхотеп III, младият наследник уповестява на цар Тушрата, че избира за свой спътник в живота овдовялата Тадухепа ( Нефертити) [1] стр.154. Новият владетел приема възгледите, с които Нефертити е възпитана. През петата си година на царуване той изгражда нов град Ахет Атон ( Слънчев Хоризонт) [8] стр. 149. След това променя и името си от Аменхотеп ( Амон е доволен), на Ехнатон ( Служител на Атон - слънцето). Култът към Амон – скритият бог трябва да отстъпи място на новата религия - вярата в Атон – слънцето. Атон е наречен единствен, върховен, представлява изворът на живота, създател е на хора и животни [7] стр.142-143.
Идва промяна в изкуството, то става по-реалистично. Въвеждат се нови мерки за стенните блокове за строеж на храмове [8] стр.149. Като цяло архитектурата от времето на Ехнатон се различава от традиционната. Има дори промени в езика [8] стр. 149. Тези факти са индикация, че не Ехнатон е инициаторът на промените, а красивата Нефертити. Все повече учени са на това мнение [1] стр.20, стр. 161. Доказателство за значимостта на Нефертити е и фактът, че на стените на храма на слънцето нейното име е споменато 564 пъти, а това на Ехнатон 320 пъти [1] стр. 20.
Оказва се, че нежната принцеса притежава неимоверно силна воля и смелост, които й позволяяват да се опълчи срещу истинските господари на Египет – жадните за богатства и власт жреци на мистериозният Амон. Тези хора сa създали държава в държавата и дирижират действията на царете [7] стр.44-45. Нефертити осъзнава, че новият култ към слънцето може да оцелее само далеч от поклонниците на скритият бог и поради тази причина подтиква съпруга си да се оттеглят в новопостроеният град Ахет Атон ( Тел ел Амарна). Там тя възнамерява да укрепи новата вяра в Атон и да неутрализира влиянието на противниците. В градът на слънцето Нефертити става майка. През първите три години тя дава живот на Меритатон, Макетатон и Анхсепатон ( след време се раждат още три деца). Любовта е навсякъде около митанската благородничка. По време на процесии, съпругът й не се стеснява да я прегръща и целува пред погледа на хилядите им поданници [1] стр.160. Сякаш дори богът-слънце се усмихва на Нефертити и я гали с топлите си лъчи. Дошлата от далечният север благородничка става идол за цяло поколение египтяни. С качествата си тя буди уважение сред приятели и противници [1] стр. 255.
За съжаление триумфът на красивата благородничка е кратък. Нефертити подценява старите господари на Египет – жадните за богатства жреци на Амон. Интригите на това окултно общество помрачават дните на младата жена. По неизвестни причини умират две от дъщерите й [1] стр.245. Напълно е възможно да са били отровени от противниците на религиозната реформаторка. Не след дълго нейният съпруг и последовател Ехнатон също напуска живота. И за него се предполага, че не е починал от естествена смърт [9] стр.305. Сянката на покрусата пада върху Нефертити. Противниците й правят усилени опити да се доберат до трона подпомагайки свои подставени лица. Поради липсата на документи е трудно да се определи дали жрецът и главнокомандващ армията Ай е замесен. Поне в началото той е симпатизатор на Атон [7] стр.185. Сложна за разгадаване е и връзката на Нефертити с тайнственият Семенкаре, а и с Кия.
В отчаян опит да запази идеите си овдовялата владетелка пише писмо на хетският цар Супилулиума с молба да й даде един от синовете си за мъж [1] стр. 256-257. С това тя се надява да укрепи вярата в Атон, понеже хетите отдавна са под влиянието на митанската религия, а и някои хетски царе имат митанска кръв****. За съжаление дръзкият план не успява. На път за Египет младият хетски принц е нападнат и убит. Дали е станал жертва на жреците на Амон, или случайно стълкновение с номади слага край на живота му няма да разберем никога. Смъртта на хетският принц е сериозен удар за Нефертити, но тя не се предава и решава да свърже с брак дъщеря си Анхсенатон и Тутакатон [1] стр. 264. И в това начинание успехът й е кратък. През 1344 година преди Христа Нефертити умира, а новият владетел напуска градът на слънцето [1] стр. 266. Младият Тутанкатон е манипулиран лесно от жреците [7] стр.183. Той променя името си на Тутанкамон в чест на скритият бог Амон и възобновявя стария култ.
С това идва краят на една светла идея огряла цял Египет. За кратък период от време жителите на страната на пирамидите са освободени от властта на жреческата прослойка.Скритият Амон е отстъпил място на даряващият живот Атон, но силите на злото не се премахват лесно. Въпреки духовната си чистота и неимоверно силна воля Нефертити се бори сама с тълпи демони. Изходът на битката е бил ясен, но въпреки това младата благородничка безстрашно се изправя пред поклонниците на тъмнината. За този подвиг най-красивата египетска владетелка заслужава искрено преклонение. Нескончаемата й вяра в доброто буди дълбоко възхищение и сякаш дори богът на светлината дарява Нефертити с живот след смъртта. Враговете й се превръщат в мръсен прах и потъват в забвение, а името на Нефертити пребъдва. Нейният лик краси музеи и смайва милиони хора, а примерът й е вдъхновение за всеки уповаващ се на вечната сила на доброто.
С примерът си Нефертити доказва, че една единствена просветлена личност може да промени огромна и високоразвита страна като Египет. Ако красивата поклонничка на слънцето не бе сама, а бе действала заедно с целият си народ, то историята на страната на пирамидите щеше да изглежда доста по-различно. Постиженията на Нефертити показват, че влиянието на нашите деди траките върху други народи не е фантазия, а напълно осъществимо деяние.
Използвана литература и пояснения:
1. P. Vandeberg, Nefertete, een archeologische biografie, Elsevier Nederland BV, Amsterdam, MCMLXXIX
2.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
3.O.R. Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1964;
4.http://www.hsc.csu.edu.au/ancient_history/historical_periods/egypt/2496/NKEgypt_Thutmosis.html
5. http://www.fact-index.com/m/mi/mitanni.html
6.C. Desroches-Noblecourt, Toetanchamon, N.J.W. Becht NV, Amsterdam, MCMLXV ;
7.N. Reeves, Achnaton – false profeet en geweldadige farao, Tirion, Baarn, 2001;
8. E. Schultz, M.Seidel, Egypte het land van de farao’s, Köneman, Köln, 1998;
9. J.Fletcher, Op zoek naar Nefertiti, The House of Books, Antwerpen, 2004;
*Документираните митански думи не са много, но показват ясна връзка с ведически санскрит- езикът на древните арийци, а разбира се и с български:
мит.айка = вед.ар ека- едно
мит. вартана = вед.ар.вартана-въртене,
мит. тера = вед.ар.три-три,
мит. панча = вед.ар.панча-пет, ( на ст.блг. пентъ = пети)
мит. сата = вед.ар.сапта -седем...
** Имената на митанските царе са лесно обясними на ведически санскрит и български.Частицата туш от Тушрата се свързва с глагола твисати, отговарящ на ст.блг. двисати – движа. Частицата рата показва връзка с арийската дума рата- бойна колесница, войн и ст.блг. ратъ-война.
Артатама се тълкува от индийският изследовател С. Как като – живеещ в закона на вселената. Арта = вед.ар. рта – ред, космически ред, ред на вселената. Тама = вед.ар. дама – дом, обиталище ( дама е трак. дума за дом)
Майерхофер тълкува Биридаства като вариант на Притасва- обичащ коня си.
Прит = приятен, обичащ ( приянт е трак. дума приятен). Асва означава кон, тази дума отговаря на трак. есва-кон и трак. теоним Асдул- ездачът.
*** Вартана е митанският термин за въртене, завъртане, обиколка на тренировъчното пространство. Асу-сани е титлата на главният коняр.
Асу показва връзка с тракийският теоним Асдул- ездачът и българските думи езда, яздя, но също и оясвам се – бързам. Сани отговаря на старобългарската дума санъ – сан, чин, длъжност;
**** Пудухепа е известна като най-влиятелната хетска царица. Различните изследователи я определят ту като хуритка, ту като дъщеря на жрец от Кизуатна. Не е обърнато внимание, че Пудухепа носи митанско име, подобно на Гилохепа и Тадухепа – Нефертити, а също и, че хетската владетелка е ревностна почитателка на култа към слънцето. Едва ли Пудухепа е първата и последната митанска принцеса, свързала живота си с царете на хетите.
Почитащият слънцето народ митани и връзката му с траките.
Арийските митани се считат за изчезнал народ, държавата им е наречена забравената империя. Звучи познато, нали? Не мога да приема, че такъв силен народ, дори и да е покорен от друг ще се изгуби в небитието. Това, което може да се изгуби, или промени е името на един народ. Учените не обръщат внимание на свидетелството на Херодот, който казва, че тези, които са наричани арийци в древността, в негово време носят името меди ( Херодот, Истории, VII-63). Земите на медите от първото хилядолетие преди Христа са същите владени от митаните през второто хилядолетие преди Христа. Както и митаните, така и медите почитат Митра, наречен по-късно непобедимото слънце. Митаните говорят арийски език, тъй както и медите. Поради тези факти някои съвременни автори са на мнение, че митаните са дедите на медите. (http://persiatour.ir/topics/article_031224.html). Плиний твърди, че сарматите произлизат от медите ( Плиний, Естествена История VI-vi-19). Прокопий добавя, че сарматите принадлежат на семейството на гетите ( Прокопий, История на Войните, III-ii -2). А гетите са основен компонент на населението на Дунавска България. Ето, всичко може да се проследи, ако се прегледат внимателно древните исторически извори.
Между другото, съществува още една връзка между медите и траките.Бащата на историята споменава, че северни съседи на траките са сигините, които са меди по произход, a земите им се простират от делтата на Дунав до владенията на венетите ( Херодот, Истории, V-9). Тези земи Страбон определя като гетски
( Страбон, География VII -3-1). В действителност топонимите на север и на юг от Дунав показват хомогенност, същото важи и за материалната култура, а от това следва, че произхождащите от медите сигини са тракийски народ. Имената на известните меди Зартошт, Дейок, Датис ( Датича) са обясними на тракийски език и неговият съвременен вариант българския.
Митаните са палеобалкански народ, който е напуснал в дълбока древност Източна Европа и е мигрирал за Азия. Коневъдството им, масивните сгради- предшественик на мегарона, изкуствената черепна деформация, керамиката със спирали и т.н. са белег на неолитните цивилизации на черноморските степи.
Фактът, че Нефертити, Меритатон, Макетатон и Анхсепатон, Тутанкатон
( Тутанкамон) и др. имат изкуствена черепна деформация се укрива усилено. Първоначално се твърди, че удължените глави са просто една особеност на стилът на Амарна. След като бяха намерени царските мумии се установи, че не художникът си е измислял нещо- черепната деформация се оказа напълно реална. Тогава бе пусната тезата, че се касае за рядка болест променяща формата на черепа.....Слава Богу, напоследък съвестни учени признаха, че особените черепи на обитаващите Амарна благородници се дължат не на болест, а по-скоро на идеология. Изкуственото предаване на яйцевидна форма на черепа е свързано с яйцето – символ на прераждането (M. Reynolds, Onder het oog van de Zonnegod, Davidfonds NV, Leuven, 2003, стр. 213).
Българският фолклор е от тракийски произход.Нашата изследователка И. Георгиева установи, че българските легенди за слънцето показват прилики с египетските митове за небесното светило. ( I. Georgieva, Bulgarian Mythology, Svyat, Sofia, 1985, str.22). Георгиева споменава и фактът, че в нашите говори едно от имената на слънцето е Раико, Райно ( стр. 26). Райко и Райно са всъщност вариант на едно от египетските имена на слънцето -Ра.
Откритията край Перперикон показват връзката между нашите деди траките и Египет от времето на Ехнатон – съпругът на Нефертити.
http://history.rodenkrai.com/new/arheologicheski_otkritiq_i_senzacii/svetilishta_na_35_veka_otkriha_na_perperikon.html
Тракия е единствената земя, в която слънчевите символи като свастика, кръст, розетка и др. да са залегнали изключително дълбоко в бита на населението. Слънчеви символи се употребяват в Родината ни в продължение на 6000 години. Изобразявани са на скали, крепостни стени, дрехи, ритуални хлябове, ракли. Култът към слънцето, роден в благословената ни земя още в Каменната ера продължава да живее и днес.
Старобългарската титла КАНАС У БИГИ – княз във Бога има същата семантична постройка както и титлата на хетските и митански царе – Аз слънцето. КАНАС е древната форма на княз, владетел, а БИГИ е дателен падеж на думата БОГ. Самата дума БОГ отговаря на арийската Бага – едно от арийските имена на слънцето. http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/01/kakvo-oznachava-starobylgarskata-titla-kanas-u-bigi.389375
Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат!
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/19/tainite-na-nefertiti.475844