Според сравнително скорошни заключения направени от голяма група археолози, древното местно население в Америка вярвало, че пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартирало с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чакала да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя правила „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под мястото което местните индианци наричали съзвездието „Ръка“. Според племето лакота съзвездието „Ръка“, което в основната си се явява долната част на съзвездието Орион представлява ръката на техен велик вожд. „Ръката“ била отрязана, а пръстите висящи към хоризонта. В самата ръка се намирала цветна мъглявина позната днес като мъглявината Орион (М42). Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“.
Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор...
1
Изборът се състоял в това дали да тръгне наляво или надясно! Това било място, където Млечният път се разделял на две ивици. Единият път водел до задънена улица, а другият водел до целта. На това място обикновено се явявало създание изобразено като хищна птица (орел, ястреб или сокол). Птицата олицетворявала дявола, който „тествал“ достойнствата на душата. Същият този дявол бил олицетворяван още със звездата Денеб, която е считана за най-ярката звезда в галактиката. Ако душата била достойна и била избрала верния път, тя щяла да получи достъп до портал в небесния купол, през който да достигне до света на своите предци.
Американските археолози прекарали години докато стигнат до своите заключения касаещи схващанията на индианците относно пътят на душата след смъртта. В техните анализи били използвани основно два типа свидетелства. Първият тип идвал от етноложките изследвания върху вярванията и легендите на индианците. Много от тези данни били събрани през 18,19 и началото на 20 век. Тези легенди разказват за посетители от звездите в далечното минало. Някои племена имат легенди, че техните предци произхождат от тези светове или пък, че са били спасени по някакъв начин от междузвездните посетители. Почти всяко едно племе имало легенда, която била свързана с тези „звездни хора“. Освен това почти всяко племе имало и легенда свързана с гиганти.
Много легенди на индианските племена говорят за нашествие на гиганти по техните земи. Според тях те станали и техни господари и управници. Нашествениците били доста по-високи от местното население и имали развито познание относно оръжия и култивиране на храна, като по този начин помогнали на ловуващите племена да станат по-уседнали.
Древното местно население в Америка оставило след себе си хиляди погребални могили с пирамидална и конична форма, сложни геометрични произведения, фигури, статуетки и удивителни артефакти изобразяващи мистериозни символи. Когато първите европейски изследователи започнали да докладват за техните открития свързани с енигматичните структури (преди повече от 400 години), никой не знаел кой ги е построил. Никой не знаел значението на символите и ритуалните цели, с които били използвани геометричните форми – те били пълна мистерия.
Забравеното познание обикновено се обяснява с геноцида върху туземната популация от изследователите и търсещите злато испански конквистадори. Само за едно поколение откакто испанците навлизат в Америка, туземното население намалява с над 90% поради болести и войни.
Сега вече става ясно, че голяма част от древните комплекси и артефакти са били използвани за „подпомагане“ на душите по време на техния път след смъртта към небесния свят. Мистериозните символи били използвани при ритуали от управляващия елит състоящ се от жреци и вождове. Душите се отправяли на запад след което на базата на „сляпа вяра“ преминавали през Орион, а след това били препращани през Млечния път докато достигнат най-важната точка от своето пътешествие. Това бил Големия Разлом където Млечният път се разделял на две. Точно там, в съзвездието Лебед, те срещали енигматичното създание, което решавало съдбата им. (Съзвездието Лебед се наблюдава в Млечния път, точно там, където той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към Стрелец. Най-ярките звезди там са от първа, втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват кръст – характерната фигура на съзвездието Лебед. Поради тази геометрична фигура, някои наричат съзвездието Лебед – Големия кръст.)
2
В своята книга „Мистерията Лебед“ Андрю Колинс акцентира върху факта, че древните жители на планетата са фиксирали небесното място, което било източника на живота и смъртта точно в съзвездието Лебед. В своето изследване той изказва хипотезата, че космически лъчи идващи от тази небесна дестинация са оказали значимо влияние върху „световната религия“ 15 000 пр. н.е. Това влияние било персонифицирано като „космическата птица на съзиданието“, която от своя страна била изобразявана в много различни форми – лебед, лешояд, ястреб, гълъб, чапла, сврака, орел или „райска птица“. Според него това била основата на концепциите за „върховното същество“, което от своя страна приело други различни термини като „Бог“, „Яхве“, Аллах“, „Единствения“ и т.н., както обаче и „Космическите Майки“ като Нут, Хатор, Алат, Венера и други.
Според Колинс има нещо много специално относно влиянието на съзвездието Лебед върху човешкото съзнание. В миналото то било олицетворявано с източника на космическия живот и смърт. Нашите древни предци в действителност са вярвали, че животът е дошъл от този регион на космоса и че душите на „праведните“ ще се завърнат точно там след своята физическа смърт. В много отношения това била първата точка от „рая“. Неговата опозиция и „враг“ в звездното небе е съзвездието Дракон, небесният дракон, който символизира адските светове на дълбокия космос, празнотата или бездната, която е описана в някои древни митологии като място където душите могат да се загубят завинаги. Лебед е описан като зелен лъч, докато Дракон като червен, като двата лъча формират необходимия космически баланс в собствената ни перспектива за вселената.
3
Някои изследвания свързват пътят на душите (погледнат през призмата на туземното американско население) с древноегипетските идеи за смъртта! Точно тук идва въпроса кой е бил управляващия елит, който внимателно насочвал и организирал „задгробните ритуали“. Стотици публикации от 19 и 20 век свидетелстват за откритието на гигантски скелети, които били намерени в големи каменни гробници. Дали тези високи същества са били част от елита? Легендите разказват, че тези гиганти били управляващия елит, защото пазели тайни свързани с контрола над живота и смъртта! Елита успял да организира местното население в работни групи и те съградили всички тези градове, могили и други земни съоръжения. Могилите и останалите съоръжения били построени, от една страна, за да вдигнат статуса на управляващите в обществото, но от друга страна те буквално служели, за да контролират процеса на пътуване на душата след смъртта. По своето естество могилите и геометричните съоръжения били „земни машини“ използвани при смъртните ритуали. Елита предавал своята сила и знание от поколение на поколение по наследство. Много от гигантските скелети изкопани от американските могили вероятно са били част от същия този елит.
Същите тези легенди разкриват и начина по който идва края на управлението на гигантите. С течение на времето те станали много „покварени“. Те изисквали все повече и повече от хората. Когато в крайна сметка започнали да прилагат върху тях и сексуално насилие, според легендите, хората се вдигнали срещу тях и ги избили. До времето когато първите европейци навлезли в Америка повечето (но не всички) от тези гиганти вече били елиминирани, а културите изградени от тях в голямата си част били западнали.
Извънземна иконография върху артефакти от могилите
Другият тип свидетелства, които били използвани от археолозите при изследванията им свързани с вярванията на индианците за „пътешествието след смъртта“ дошли от символите, които настойчиво присъствали сред изящните артефакти открити в могилите. Сред символите присъствали „звезди“, „слънцето“, знакът „+“ или „кръст“, „черепи“, „кости“, „окото в ръката“, „хищни птици“, „хора облечени в птичи одежди“ и още много други. Направило впечатление, че някои от изображенията, на които е даден обобщителния термин „иконография от Мисисипи“, изглеждат извънземни.
Най-плодотворната работа свързана с разкопките на могилите е дело на богатия харвардски възпитаник Кларънс Б. Мур. Между 1891 г. и 1918 г. Мур разкопал повече могили в американския югоизток отколкото Смитсоновия институт успял да стори по време на дългогодишния си проект свързан с тяхното изследване. Една от първите могили, които Мур успял да „заличи“ била по поречието на реката Св. Йоан във Флорида. Във вътрешността на високата почти 5 метра и с обиколка 170 метра могила, Мур изровил странен квадратен меден лист с големина 27 см.
Този меден лист имал няколко релефни рисунки върху него. В центъра имало 7 концентрични кръга. Около тях имало серия от любопитни символи, за които Мур написал, че представляват „голям интерес“. По късно открил същите символи върху много други артефакти при други могили, но никога не дал обяснение за това какво той самият мислел, че представляват те.
На медния лист имало 4 „подобни на НЛО“ релефи с продължения подобни на „вилица“, които идвали от тях. Между тези 4 обекта има 4 други продълговати такива. Общият изглед на обектите показва, че те се движат около концентричните кръгове в центъра. Обектите наистина изглеждат странно и подобно на „летящи чинии“, а продълженията подобни на вилица могат лесно да бъдат интерпретирани като отходни газове. Археолозите считат, че подобните на НЛО обекти представляват портали в небето. Малката дупка или вдлъбнатина в обектите е фактическия портал. Двете издължения, които приличат на огън идващ от обекта, според тях представляват описание на „Големия Разлом“ – познат още като „Тъмния Разлом“, където Млечният път се разделя. Дупката в портала (обекта приличащ на НЛО) пък била звездата Денеб. Снимка на композицията можете да видите отдолу:
4.0
Друг странен обект от могилите бил изровен в Оклахома. Десет сантиметровия каменен обект изглежда много сходно като човек в космически костюм. Освен това в могилите били открити и други изглеждащи „извънземно“ обекти.
5
Идеята, че съзвездието Лебед е крайната дестинация (или последния портал) на душите при тяхното пътуване след смъртта, вероятно ще е чужда за мнозина. От много години хората, които приемат сериозно тезата за древните астронавти виждат в Орион тази крайна звездна дестинация. От направените проучвания става ясно, че „архитектите на древните могили“ са виждали Орион само като първоначалната точка или първата спирка по пътя. Същото вероятно се отнася и за египетските вярвания. Това била отправната точка, за едно още по-продължително пътуване. От Орион душата преминавала през Млечния път и след това към съзвездието Лебед.
6
(Коментар от Alien)
В контекста на всичко казано в тази статия бих искал да внеса някои уточнения, защото в последно време ставаме свидетели на безпрецедентна кампания от страна на различни извънземни фракции и техните опити да лобират за своята версия за „нещата“, давайки ви „ценни съвети“ за това какво би следвало да направите след като напуснете физическо си тяло. И общият мотив който се забелязва е да ви посъветват след като успеете да се измъкнете от наложения ви холографски затвор да се явите пред прага на... империята Орион – или както е видно от статията – първата стъпка на вашето „звездно пътешествие“! Но затова ще стане въпрос малко по-късно, защото трябва да се подходи последователно макар и в доста компресиран вид.
Тъй като от доста време се интересувам от тази тематика, наскоро попаднах на много подробен материал свързан със светлинния капан. Авторът му определено се беше постарал да опише нещата в детайли, но зад тяхната интерпретация ясно прозираше „политическа окраска“, а и той самият не го криеше, казвайки на няколко пъти, че има „много сигурен източник“ от неземен произход, който не иска да назове поименно.
В общи линии ставаше дума за „електронното одеяло“, което бунтовническата фракция инсталира около Земята (нещо коментирано надълго и нашироко в последните 2 книги на Издателството), изолирайки я по този начин от нападенията на официалните структури на Орион, но превръщайки я по този начин и в затвор – нещо от което други звездни раси се възползват, за да изхвърлят тук своите „нежелани представители“. Интересното в случая е, че представената датировка за поставянето на електронния щит е в корелация с други езотерични източници, които директно казват, че след потопа „богинята скрива лицето си от Земята“, което е алюзия за изтеглянето на официалната орионска фракция. Та в случая се твърдеше именно същото – че електронното одеяло е поставено точно след потопа или преди около 13 000 години и че този факт е в основата на това планетата да е уникална като комбинация от фактори. От една страна електронния щит прави „холографската материя“ по-гъста, от друга специфичната манипулация на ДНК, прави човешките тела по-орязани откъм възприемане на по-голямата действителност, но същевременно позволява тази реалност да бъде изживяна много по-силно.
Между другото „потопа“ е причинен от ЕНЛИЛ (Архангел Михаил или MI-KHAA-EL – първи главнокомандващ на частите MIKH-MAKH) – и двете понятия са титли, а не конкретна личност с произход Орион. Един от възможните преводи на съдържанието на понятието, което стои зад тази титла е „Предводител на небесните сили на KHAA, от страна на Майката“. „Официалното“ обяснение за този доста непопулярен от човешка гледна точка ход е, че империята Орион не може повече да стои безучастна и да гледа „извращенията“ на бунтовническата фракция най-вече по отношение на генетиката на човека и предпочита да затрие всичко! Бунтовническата фракция оставя орионските части да си „свършат работата“, но след това ги причаква от засада и ги разбива. Основното за което тях обаче ги е грижа е спасено! Прословутият Ноев ковчег не е морски кораб, а космически такъв и е натоварен с всички ДНК-проби необходими за рестартиране на цивилизацията и за продължаване на доходоносния бизнес!
Всъщност, това може би е основната причина много същества от различни звездни системи да искат да се инкарнират тук! По този начин те се развиват много по-бързо и научават много повече, живеейки далеч по-кратък живот от това, което във вселената се счита за „нормално“ и след това „забравят“ до момента в който успеят да преодолеят поставения светлинен капан. Идеята е, че ако някой е поставен в подобно положение да научава „уроците“ в такива субективно погледнато тежки условия, той учи много по-бързо в сравнение с това, ако живота му е „вечен“ – тоест да сменя тялото си както сменяте автобуса, запазвайки спомените си. И под „учи“ не се има предвид натрупване на някакви статистически данни, които да използвате с течение на времето все по-умело, а напълно различни ситуации, които в огромната част от случаите ще са напълно нови поради изкуствената липса на предишен опит.
Както беше вече споменато и в други статии касаещи този въпрос, „светлинният капан“ и електромагнитния щит поставен над Земята са сравнително нови „явления“ на фона на сложните дългогодишни галактически междуособици. Разбира се това не означава, че преди потопа не е съществувала система за манипулация на съзнанието както във физическото тяло, така и след неговата смърт. В своята книга „Експериментът“ Питър Фарли, разкрива, че по време на цивилизациите на Лемурия и Атлантида са били използвани кристални импланти, които имали за цел да ограничават способностите на хората. Тези кристали били поставяни на стратегически места във физическото тяло, но простирали своето действие и върху етерното, задавайки команда съзнанието (Аз-ът, който е само една малка част от Висшия Аз) да се инкарнира отново в тяло по възможност от същия пол след физическата смърт.
С възникването на новата ситуация системата за контрол над съзнанието след смъртта обаче, трябвало да бъде рафинирана и подобрена. Това се дължало и на факта, че голяма част от тези „Аз-ове“, които не пристигали доброволно тук, за да „учат“, а били заточени като затворници от други системи, имали склонността в определен момент да осъзнаят действителното положение, в което се намират и да търсят начин да избягат. Преди поставянето на щита повечето „души“ така или иначе се завръщали отново във физическо тяло поради поставените в тях кристални импланти на Земята. При това положение дори в повечето случаи нямало нужда да се използват „имплантиращите станции“ в отвъдното. Те се завръщали в ново тяло на Земята след смъртта си, защото считали, че просто това трябва да направят. Тези, които били объркани и дезориентирани и не знаели какво се случва били залавяни в астрала от фракцията владееща планетата и връщани в новородено тяло „на сляпо“. Тоест без предварителна подготовка и без изкуствено заложени предварителни цели по отношение на това какво „личността“ трябва да постигне през живота си. Въпреки това напускането на планетата било значително по-лесно, защото след поставянето на щита Земята се превърнала в една наистина затворена система, изолирана от почти всякакви „външни влияния“.
След потопа „капанът за души“ бива усъвършенстван, така че малцина успявали да се измъкнат след като физическите им тела умирали на Земята. „Великата холограма“, или както популярно я наричаме „матрицата“, е наложена над Земята най-вече с помощта на Луната, която контролира почти всички процеси случващи се на планетата. След потопа обаче програмите идващи от Луната са доста видоизменени, като една от най-големите разлики е свързана с продължителността на живота, която се смъква драстично в сравнение с предишните земни цивилизации контролирани до голяма степен от Орион. Освен това програмите, които идват от Луната са доста по-добре „калибрирани“ с човешките тела и оказват много по-пряко въздействие.
След потопа бива въведена така наречената „зона между животите“. Тя има свое собствено „време-пространство“ и е изградена с помощта на холографска технология от най-висш ранг. Разделена е на многобройни участъци асоциирани с „острови“ и се управлява от същества принадлежащи към бунтовниците. От своя страна те обучават и „тренират“ други същества загубили физическите си тела на Земята да извършват по-голямата част свързана с манипулацията на новопристигналите вместо тях. По този начин ги превръщат в нещо подобно на „администратори“. Доста често именно такива обучени предварително същества идват в момента на смъртта, за да ви посочат „правилният път“ – тунелът от светлина. От тунела се излъчва по технологичен начин огромна енергия на „любов“, която силно придърпва към него. Ако починалия реши да влезе вътре – дали по собствено желание или следвайки съвета на съществото, което вижда – бързо бива отведен до вече спомената зона.
След като попадне в нея Аз-ът (който пак повтарям е само частица от Висшия Аз и това ще бъде обяснено малко по-късно) се насочва към специфично място, което съответства на неговите вярвания, които обикновено са изградени почти изцяло на база на току-що изминалия физически живот. Това става с помощта на холографска проекция и технология, която сканира съществото, за да извлече есенцията за неговата представа къде би следвало да отиде. По този начин в повечето случаи новопристигналият в зоната се чувства доста удобно, защото видяното отговаря напълно на неговите очаквания. С времето самите обитатели стават неволни поддръжници и помощници на зоната, която считат за свой дом. Така не всеки отива на едно и също „място“ попадайки там след влизането в тунела. Всичко е тясно свързано с представите за живота, които биват проектирани в астралната равнина и са споделени от тези на други същества. Изкуствено създадената зона между животите по своята същност е едно наистина „уютно място“, което в повечето случаи бива асоциирано именно с безопасния дом, от който всеки Аз може да планира бъдещите си физически инкарнации съобразно собствените си разбирания и вярвания в комбинации с други „сродни души“. Това прави зоната и „перфектен затвор“, защото почти никой не я възприема като такъв и не се опитва да я напусне, защото тя осигурява всичко от което има нужда.
Тези своеобразни „острови на вярата“ биват поддържани с технология, но в даден момент самата енергия на съществата, които ги обитават прави така че тези места да се самоподдържат. Останалите „под-зони“ са невидими за тези, които не споделят същата ценностна система, която се явява доминираща за конкретния „остров“. Съществата създават своя собствена реалност и всяка такава има своя собствена честота и вибрация, недостъпна за тези с различни разбирания. Това е перфектната манипулация държаща съществото в измамна примка и при следващата му инкарнация във физическо тяло, защото споменът от този „изкуствен рай“, или пък каквато друга представа съществото проектира, продължава да стои в подсъзнанието, докато отново е физически на Земята. По този начин, когато смъртта наближи, съществото има някакво „чувство“ къде би следвало да отиде след като физическото му тяло умре. Така рециклиращата система до голяма степен се поддържа сама.
Има и друг тип „взаимовръзки“ в „зоната между животите“. Членовете на такива групи не споделят задължително точно едни и същи вярвания като ценностна система, но са обвързани на база отношенията си във физическия си живот – тоест те са били роднини, съпрузи и т.н. В повечето случаи обаче, те все пак имат сходни представи достатъчни за това да се съберат на едно и също място, построявайки по този начин свой собствен „остров на вярата“. Понякога дори единственото условие за изграждането на подобен „остров“ е вярата на „Аз-овете“ и тяхната твърда убеденост, че те ще се срещнат заедно след физическата си смърт. Бидейки на едно и също място, те проектират и режисират по какъв начин да разпределят и разменят ролите си при следващите си инкарнации във физическо тяло – като отново всичко е на база на техните вярвания, че това е схемата по която трябва да се случи. Нещо добре показано във филмът с Робин Уилямс „В какво се превръщат мечтите“.
Самата зона най-вероятно първоначално е била просто един своеобразен „склад за души“, но постепенно целият процес става доста по-сложен, до степен, която много хора описват по време на регресивна терапия. В повечето случаи отиването към светлината означава връщане отново на Земята след известен престой в зоната. По този начин тя се превръща в изключително важна част от контролиращата система и в много случаи „починалите“ дори нямат нужда от допълнителни наставления, защото разпознават светлината и тунела и отиват там по свое собствено желание спомняйки си за огромното чувство на „любов“, което ги посреща всеки път след като напуснат физическото си тяло!
Това обяснение на ситуацията разбира се е само частично вярно, защото е представено през призмата на последователно случващи се събития – такива, каквито от човешка гледна точка най-лесно можем да възприемем, тъй като времевите рамки са изключително важно условие, което крепи целостта на реалността, в която пребиваваме. Извънземните фракции осъзнават този факт много добре и в голяма степен водят своите конфликти като един вид „времеви войни“, тъй като с помощта на усъвършенстваната си технология са придобили власт над този изключително важен елемент в цялата съвкупност от фактори, но това е тема на друг разговор. В контекста на изложеното свързано със „зоната“, само ще добавя една интересна интерпретация на Монро, според който тази „зона“ мистериозно изчезва след около 1000 години през перспективата на линейното земно време.
От позицията на Висшия Аз обаче, нещата се случват едновременно, защото на нивото на което той оперира няма „време“ за разлика от физическия свят и специфичната зона между животите, която пък има други свои закономерности в зависимост от конкретните „проектирани схващания“. Това поставя цялата ситуация през съвсем различна призма, която много трудно може да бъде обяснена адекватно и в пълната ѝ цялост от гледна точка на „фрагментирания инкарнационен Аз“. Представяйки нещата през някаква доста бледа аналогия, Висшият Аз играе ролята на „навигатор“ (но в действителност е нещо много повече) на многобройните свои фрагментирани Аз-ове. По своята същност той е много повече от общата сума и изживявания на всички свои „Аз“. Ако приемем, че вие „сънувате“ няколко сънища едновременно всеки един от сънищата може да продължи десетки години, но от позицията на „сънуващия“ е изминал само миг, или дори не е изминало никакво време, защото, както вече бе споменато, на това ниво време не съществува. Висшият Аз използва своите фрагментирани Аз-ове по начини и за цели, които те самите не могат да възприемат, докато самите те не станат завършени. В определени ситуации Висшият Аз спуска определена информация към определен фрагментиран Аз от другите си „части“ и това обикновено става по време на сън. Ако сте имали изживяване, при което сте „сънували“, че сте вие, но сте заобиколени от напълно различна среда, която обаче странно „познавате“ и същевременно вие самите изглеждате по доста различен начин (ако успеете да се зърнете), най-вероятно става дума именно за описания по-горе процес. Когато става дума за астрална проекция на самия фрагментиран Аз в повечето случаи неговото астрално тяло е точно копие на физическото такова и е изживяване тясно свързано с конкретния фрагментиран Аз. Въпреки че е част от нещо много по-голямо, фрагментираният Аз, също както и Висшия Аз, се развива освен като част от по-големия „грозд“, но и сам за себе си! В определен момент той може да придобие разбиране и опит, които да го превърнат във Висш Аз от нов ред. В този ред на мисли илюзията за времева последователност при инкарнирането на фрагментирания Аз, при което той многократно „ходи и се връща“ до зоната между животите, е изключително трудно да бъде възприета като непоследователно събитие – такова каквото то е от друга гледна точка, тъй като минало настояще и бъдеще съществуват едновременно и едновременно могат да бъдат променяни.
Тук идва и моментът, при който в споменатият материал следваха съвети по какъв начин светлинния капан да бъде избегнат, и „какво да направите след това“? Съвсем разбираемо е голяма част от „хората“ да изпитват страх от неизвестното, което ги очаква, ако не попаднат в „зоната“ – „сигурният“ и „безопасен“ вариант, който „светлината“ излъчва към тях. Повечето „Аз-ове“ са минавали през този цикъл много пъти и имат чувството, че това е техният безопасен дом. Те дори вярват, че ако не влязат в светлинния тунел може да се превърнат в „изгубени души“. Тези, които се колебаят в този момент да направят своя избор, получават допълнителна „помощ“ от представящи се за техни водачи същества. В някои случаи обаче не се появява никой, а тунелът се отваря на известна дистанция пред вас. В този момент Аз-ът усеща силно привличане от тунела и започва да се движи към него понякога съзнателно, а понякога като листо засмуквано от мощна прахосмукачка. Съветът, който беше даден в конкретната ситуация и вероятно е действително работещо решение е следния:
Вместо да се оставите да бъдете хипнотизирани от мощното привличане трябва да се обърнете в точно обратната посока и да се концентрирате върху нея. Трябва да се придвижите по-далече от „тунела“, като изключително важно е това да стане чрез мисъл и намерение. Не трябва да се опитвате да се „борите“ с неговата сила, защото това не е начина по който ще стане. Просто трябва да се отделите от него чрез мисъл. Тунелът със светлината е изключително сложна холограма и това, което следва да направите е да се придвижите мислено в друга посока и той ще избледнее и изчезне. Следва инструкция при която скоро след това ще успеете да видите и „щита“, който представлява мъглява бариера, която обаче е осеяна с „дупки“ и трябва да минете през една от тях, за да се озовете в една много по-голяма вселена и ще сте свободни да отидете където си поискате.
Тук вече става „много интересно“, защото следва съвет да се подготвите добре психически, затова което ще видите! И една съществена част от всичко е космическата война, която се води в слънчевата система и че тя се води едновременно в много различни измерения. Споменава се, че вероятно ще срещнете много други същества, които ще се опитат да ви привлекат да отидете с тях, на които можете да откажете любезно или напротив – да прецените, че искате да отидете. Както вече бе споменато в статията „Излъчватели в холограмата“: „В този момент може да срещнете други създания – а такива има милиони, които ще ви канят да отидете с тях, да се присъедините към тях – да играете с тях или да минете под тяхната „опека“.“ В крайна сметка на вас агресивно ще ви се РЕКЛАМИРА точно определен свят, който е съставна част на определена йерархия и това ще стане по един силно изкусителен начин.
Поразителното в случая обаче е, че една от няколкото изброени опции за вашите бъдещи планове бе да се „завърнете пред прага на Империята Орион“ описана като създателя на човешкия род!!! Не само това, но тези които са имали „човешки опит“ били с предимство да бъдат допуснати до Империята за разлика на пристигащи от други места във вселената! Дори последните се чувствали силно ощетени, защото „човешките души“ много по-лесно получавали достъп до тяхната „система на учене“, освен ако не са вършили престъпления срещу Империята! Другите същества трябвало да се преборят за правото да са част от тази система, за разлика от тези, които са били хора от Земята. Но има и още... „Империята Орион“ вече била една „миролюбива търговска империя“ и нейните войскови части MAKH – същите, които са самото олицетворение на израза „контрол върху съзнанието“ се използвали „само“ за защита на Империята от външни сили и особено на тези от „бунтовническата фракция“. Така, според същите тези съвети, всяка една от дадените опции за „бъдещи планове“ била силно за предпочитане пред „рециклиращата система“ наложена на Земята, като в конкретния случай българската поговорка „от трън та на глог“ придобива нови висоти. Всеки един избран път така или иначе води до някакво развитие дори когато на пръв поглед „повтаряте“ нещо, през което сте минали. Изборът на всеки един фрагментиран Аз е различен, съобразно сложния комплекс от фактори, които са изиграли роля при неговото изграждане и развитие.
Накрая ще завърша с една интересна синхроничност свързана с тази статия. Точно докато подготвях първата ѝ част свързана със съзвездието Лебед, по телевизията се появи интересна новина, която след това намерих и в интернет:
На екзопланета в съзвездието Лебед може да има живот
Американски учени са се сдобили с нови важни данни за екзопланета в съзвездието Лебед, които показват възможно съществуване на биологичен живот на нея, съобщиха представители на НАСА.
Данните за небесното тяло HAT-P-11b са били получени с помощта на орбиталните обсерватории „Кеплер“,„Хъбъл“ и „Спицър“.
Учените са открили около планетата водна пара, което означава, че е възможно наличие на биологичен живот на нея. (Между другото Алекс Кулиър твърди че според андромеданците произхода на делфините идва точно от съзвездието Лебед!)
Екзопланетата HAT-P-11b е наблюдавана за пръв път от изследователи на центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“ с помощта на телескопите HATNet (HEN-T??? :D) през 2009 г. Нейният радиус е равен на 5 земни.
От д-р Грег Литъл
Превод, компилация и коментар: Alien