„Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа, когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те са неизвестни на съвременните хора."
„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.
Учителят
Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението.
Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите.
Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание.
Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас."
В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца."Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви.
Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас."Защото тази
Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе."
Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово.
Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе.
Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса.
Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на делото на Бялото Братство в България. Тези адепти от Азия са именно този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа от централната ложа на Бялото Братство на Земята. За това Братство Учителят казва: „Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос."
В развитието на Бялата раса, Бялото Братство чрез своите представители е давало импулси и методи за развитие на културите и на човешките души. Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа.
Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно.
Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух. Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет.
Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними. На някого може да се види чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае, че християнството се явява по-късно, а началото на западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще се изясня: Същността на западната окултна традиция е учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е. проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме.
Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу"ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа.
Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум.
Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога.
Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии.
Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение.
Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата.
Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството.
Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа.
По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности.
Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора.
Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите.
И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави.
Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира.
Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери.
Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни.
Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта.
Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята.
Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център.
Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена.
Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа.
Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура. Розенкройцерският орден остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седемнадесети век се изнесоха някои от неговите учения на по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието па тези импулси се роди и разви цялата култура на Западна Европа. В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност.
Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителят. Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумните същества, които подготвят явяването на Новата култура и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителят и създаденото от него движение. Ето какво казва Учителят за дейността на този езотеричен център в течение на развитието на Бялата раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона, които първоначално са имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са се разпространявали в другите страни.
Първият клон може да наречем египетски. От Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската и персийската култура. В началото на персийската култура стои Заратустра. След това този клон преминава н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие преминава в новообразуваните европейски страни.
В Египет учениците на този клон се наричат херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и създава индийската култура. В Индия представителите на Бялото Братство са оставили повече философски учения, а в Египет повече наука.
Вторият клон можем да наречем палестински, защото от Египет той отива в Палестина, още във времето на Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която им се възлагаше. През школите на този клон минаха всички пророци. В Палестина учениците на Братството се наричаха есеисти. Вторият клон имаше за задача да подготви условията за идването на Христа и да подготви хората, които да разпространят учението по целия свят.
Третият клон може да се нарече богомилски. Той от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където учениците на Братството се наричат манихеи, по името на Манес, на водача на движението в тази област. След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа.
Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона.
Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени.
В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи.
Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота.
Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението.
Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството.
Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая."
Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито.
Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници.
Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността.
С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили.
Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът"в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза"се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза"човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът"е символизиран като двуостър меч.
„Азът"е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза"идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът"би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
(продължение)
„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му."
„Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия."
„Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая."
Учителят
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза"в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан."От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме.
Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече."Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя."Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете.
Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу в ямата, Той те хваща и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същия човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си.
Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването.
Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души.
Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата."
Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството.
Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях.
Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа.
Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи.
Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата. Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят, ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат, защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат известни грешки.
Така върви световното развитие. Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството.
Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света.
Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.
Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие.
Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление. Според тях, злото съществува по силата на законите в Битието. И то се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по- голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто, защото те са полюси. Така мислеха и работеха манихеите, но те не бяха разбрани и бяха жестоко преследвани и унищожавани.
От манихеите има запазена една легенда, в която е предадено най-същественото от тяхното учение. Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта.
Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.
Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др.
Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството.
Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос.
Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс.
Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът"ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света.
Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие.
В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада.
Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът"се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични.
По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното:
„Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала."
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните:
1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.
3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други.
В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм.
„Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее."
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот.
Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."
Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи:
„Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници."
Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии.
Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии.
Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон.
Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение.
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието.
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа.
Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа.
Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум.
Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било.
Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.