Има числото 3 и буквата Ж. Символ на Божествената природа и означава върховното могъщество. Символизира действията, инициативата.
Хорус е син на Озирис и Изида и представя Духа, символизиран чрез Орела.
Картината представя една жена, седнала в центъра на блестящото Слънце. Тя се нарича още Царицата или Императрицата, защото владее. Това се вижда от жезъла в едната й ръка и от короната на нейната глава. Короната е украсена с 12 звезди и краката и стоят върху Луната, около краката й цъфтят цветя и пролетна украса. Цветята са земни и това показва, че Царицата владее Земята. Тя владее и небесното пространство. Това се вижда от звездите в короната й. Короната, образувана от 12-те звезди символизира цикъла, който преминава живота от година на година, както Слънцето минава през Зодиака. Слънцето е емблема на творческата сила и могъщество. Луната в краката й олицетворява плодовитостта в природата. Орелът, който може да лети високо, показва пространството, което царицата владее. Царицата, която владее над всичко, е Природата.
Картината се нарича също така и Духът - всепроникващата жизнена Сила, която царува в мислите, в думите и в делата.
Изида-Урання носи жезъл, над който има кълбо. Това е вечното действие върху света, което тя ръководи. В другата ръка тя носи един Орел, символ на Духа и на Живота. Луната под краката й представя още материята, подчинена на господството на Духа.
Озирис-Мисълта, Изида-Словото и Хорус-Духът образуват Божествения триъгълник. Духът излиза от лоното на Бога, Който създава и направлява вечните закони.
В Божествения свят този Аркан символизира висшата Мощ, уравновесена от активния Ум и от абсолютната Мъдрост.
В умствения свят този Аркан символизира всемирната плодовитост на всички форми на Битието.
Във физическия свят този Аркан символизира Природата и нейната работа, никнене, кълнене на действието, което произхожда от волята.
В хороскопа този Аркан означава: да искаш възможното е все едно да го сътвориш. Да искаш невъзможното е все едно да обричаш себе си на унищожение. Надявай се на успех в своите начинания, ако знаеш да свързваш оплождащата активност с човечността, с правотата на Ума. който кара делата да дават плод.
Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да изгубят всеки своята особеност, без да изпущат своята цел от очите си. Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота .
Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала.
Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок.
Чрез своето слизане надолу в материята духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот.
Тези две спирали — Потокът на духовете и Вълната на Живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира.
Но има един по-къс Път от естествения, който е стръмен Път. по който по-бързо се стига върха. Това е Пътят на Посвещението, това е Тесния Път, по който малцина вървят.