Има числото 9 и буквите Т и Н.
Този Аркан е символ на Посвещението и показва благоразумието, предвидливостта, осторожността, които трябва да притежава ученикът, когато минава през Посвещение. Показва още абсолютната Мъдрост и благоразумието, управляващо волята.
Картината представя един Старец, който ходи подпрян на своята Тояга и носи пред себе си една запалена Лампа, която крие под горната си дреха - пелерина с качулка.
Старецът представлява опитността, придобита от работата в течение на живота. Лампата символизира светлината на ума, която трябва да царува върху миналото, настоящето и бъдещето. Горната дреха, която закрива лампата означава сдържаността, осторожността, благоразумието. Тоягата символизира силата, притежавана от човека, който крачи благоразумно и предпазливо и не издава мислите си.
Когато ученикът в своето окултно развитие стигне пред прага на Посвещението, Йерофантът му обяснява вътрешния смисъл на този Аркан, който сам той трябва да преживее. В тази фаза той се среща със своя дух-ръководител съзнателно, който му разкрива някои от световните Тайни.
Тази картина е една от картините в Пътя на Хорус, трета по ред на този Път, който включва картините: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21 от Книгата на Хермес. Деветият Аркан е третата картина от Пътя на Хорус, който е пътят на страданието и който води към големи височини. Този Аркан, както казах, се нарича още пилигримът, или още предпазливостта, или забулената лампа, или мъдростта, придобита чрез опитност.
Картината ни показва, че Пилигримът върви през Пустинята, наметнат е с едно наметало с качулка на главата, в едната му ръка има Тояга, а в другата една Лампа.
Че Пилигримът пътува през Пустинята, това показва, че той е разбрал, че нещата на този свят и живот нямат никаква ценност и стойност за него и копнее да придобие качества и способности, които да му останат за Вечността. Той се чувства тук чужд, защото знае за Царството на Светлината и Живота. Той стига в своя Дом, който не е тук на Земята, защото знае, че тази Земя не е наш дом, и че нашето Отечество е Царството на Духа, откъдето сме дошли и където се завръщаме след всички въплъщения на Земята. Нашият дух чувства, че той тук се движи като в една Пустиня и копнее за там, където ги няма веригите на тялото, няма съблазни и желания, няма ограничения във време и пространство. Затова и човекът, в когото Духът е събуден, е един Пилигрим в земния живот.
Качулката има дълбок смисъл: не позволява да се гледа нито назад, нито встрани, а само напред. Също така човекът, който е осъзнал своето предназначение, той не мисли за връщане назад към своя предишен живот. Той не гледа на това или онова удобство или удоволствие, които могат да му бъдат предложени и които ще го задържат в пътя на неговото развитие. Той гледа само напред и нагоре. Осветените висини го теглят мощно нагоре. Той може да стане това, за което е избран, той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите.
Неговата тояга означава съдържанието на свещените ръкописи. Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота. Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота. А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на душата, без да говорим за онова, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си.
Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да превъзмогне превратните течения.
Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен.
Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е. съзнанието, дадено му от по-висшите същества, което осветява пътя му на Пилигрим, дава му възможност да вижда камъните, траповете и змиите на своя път, за да не се спъва и да ги избягва. Лампата не осветява целия Път, тя осветява само една част от него, защото ако Пилигримът би видял целия Път, може би при вида на всички мъчнотии, изпитания и опасности той би изгубил смелостта си. Затова Пътят му се показва само крачка след крачка и всеки ден има своите трудности.
В тази фаза на своето развитие, когато е пред Прага на Посвещението, ученикът се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Когато завършиш учението, ще получиш указания във връзка с Посвещението, което ти предстои. Аз ще те заведа най-първо в света на сенките и след това в света на вечната Светлина, в царството на Духа, в света на висшите същества.
В процеса на този разговор с духа-ръководител, в ученика се поражда въпросът: Ако аз съм живял по-рано тук на Земята, между предишния живот и настоящия съм прекарвал в невидимите светове, защо не си спомням за това? На това ръководителят му отговаря: Защото между разните светове има граници, които са като було, което се поставя върху съзнанието на смъртните при преминаването от един свят в друг. То е като че ли ние пием до забрава от един ручей, при все това ти ще се научиш да повдигаш булото и от едното царство, в което си сега, да си спомняш за онова, което си преживял другаде и в разни времена.
В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютната Мъдрост.
В умствения свят - благоразумието, ръководител на волята.
Във физическия свят - предпазливостта, ръководителка на действията и на науката за Мистериите.
В хороскопа показва, че благоразумието е бронята на мъдреца. Предпазливостта го кара да избягва премеждията и бездните и да предчувства предателствата и измените. Затова човек трябва да прилага предпазливостта като водач във всичките си действия, даже и в най-незначителните неща.
Нищо не е безразлично тук долу на Земята: едно камъче може да разчупи, да сломи съдбата на един човек или на една цяла империя.
Този Аркан ни напомня, че ако говоренето е сребро, мълчанието е злато.