Змията е заключен дух, който е обречен дълго време да пълзи. Вие знаете: змията няма крака, тя не се движи с крака – тя се движи с енергия. Тя трябва дълго да пълзи, докато научи своите уроци. Защо? Защото отровата в нея е стара натрупана омраза от много прераждания и колкото отровата е по-голяма, толкова по-силна е тази омраза – дори някой път човек не може да я преодолее и да се справи с нея. Този паднал дух – казва Учителя – е наказан със земно развитие. Както знаете, няма крака, но се движи много бързо: тя е паднала форма на енергията и тази енергия дълго време трябва да пълзи, докато се очисти в своето мислене. Змийското мислене е нещо, което много трудно се променя, защото тука волята за зло и омраза дълго време се е развивала, дори се е разгръщала – от там идва тази голяма трудност. Това, че няма крака – казва Учителя, – означава, че няма Добродетели; а това, че няма чело, означава, че няма Истина в нея. Змията е стара култура на омразата. Както казах, отровата е натрупана омраза, а омразата са натрупани земни желания, които не са се сбъднали. Отровата се движи от силата на енергията. Самата енергия е движение, действие. Енергията може да се сгъстява, да се концентрира – и така отровата се концентрира. Когато змията умре, и отровата умира, защото енергията излиза, защото я няма енергията, няма го двигателя.
И Учителя казва: Някога змията е имала крака, в миналото. Даже е била мъдра – но това е в Древността, когато временно Бог е живял в нея. После тя е направила нещо, с което е изпъдила Бога. След като Бог я напуска, в нея – казва Учителя – се е вселила тъмна сила, случило се е тъмно вселяване, защото в лъжата винаги се случва тъмно вселяване и голямо обвързване. Лъжата винаги е тежка съдба. Там, където е лъжата, Същността спи – и затова Учителя нарича лъжата двоен грях. Ето защо змията върви по тежка съдбовна пътека.
От друга страна – Учителя казва, – змията е много музикална. И тази музикалност, в бъдеще, точно тази музикалност в бъдеще ще я спаси. И казва Учителя: Змията представя злото в ума. Как се е образувала силната отрова в змията? Как се е случила? Змията е била – казва Учителя – в миналото ухапана от демон: не от дявол, а от демон, който й предал тази отрова и после тя се разнася. Ето защо дълбоко в себе си змията има мъртво сърце и затова тя отдавна е изгубила своя Път. Сам Бог е заключил омразата в отровата: тя е като вид съхранение. По този начин отровата носи наказание в себе си, но тя може да променя и природата на човека; освен това, може да се използва и като лекарство в правилните ръце.
И Учителя казва: Ония, Висшите Ангели, които са били Херувими и които са излъгали първите хора, впоследствие са станали змии. Какво унижение е това! И от там насетне те са били заключени в змийска форма, защото те са погубили своята Висша воля. Тези Висши Същества, които са изкривили съзнанието си, те са били заключени в телата на змии – и така озлобени от падението, те са натрупали голяма отрова.
Древноегипетската Мъдрост казва: Змията е въплътен дух убиец. Тя е мрачен демон – но има случаи, когато тя може да бъде и пазител. Зависи с кого общува, с какъв човек и с какъв дух в човека. Змията за някои индуси е голям дар в къщата, за някои е наказание. Тя е и като домашно животно, но може да бъде и като посещение на едно наказание. И Учителя казва: Има хора – изключение: не ги хваща отровата на кобрите; има същества, невъзприемчиви към змийската отрова: мангустата, таралежът, враните, орлите, лешоядите и т.н. нямат връзка с тази отрова.