Лебедът е ефирно Същество – той е глас от ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят – разбира се, има и черни лебеди.
Белият цвят, в своето чисто значение, означава реализация – това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.
И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова – Учителя казва – именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама – Учителя казва – враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ – тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адама. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.
Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно – не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.
Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието. Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание. Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината. Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание. И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината. Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце. Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване. И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.
Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.
Когато лебедът умира, в миналото Посветените... (Не говоря за учените, те не могат да чуят такова нещо.) Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било миналото, както казах, пред Посветените. Сега това почти не се случва.
Посланието на лебеда е, че: Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.
Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея – той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз подход.
И накрая ще ви кажа нещо. Преди съм ви говорил за делфините – малко ще ви допълня. Често на морето, много хора, които са се удавили, т.н. „удавници“, сутрин водата ги изхвърля и хората казват: „Водата ги изхвърля“ – но Учителя казва: Не, делфините ги изхвърлят на брега. Защо? Защото... (Друг път ще обясня по-подробно как се е случило в Атлантида, как делфините са видели за първи път Тайната на Водата – в Първата раса на Атлантида – и са се смаяли. Пожелали са да станат делфини и Бог ги е превърнал... И още оттогава се наричат морски хора.) Но тука само искам да кажа, че делфините, понеже много обичат хората, обичат човешката форма, обичат Душата на човека – и изхвърлят удавниците на брега, за да може хората да си ги погребат.