Карта на съзвездието Дракон (Draco)
ДРАКОН е околополюсно съзвездие и винаги е над хоризонта, но най-високо е над него и най-добре се вижда през нощите от края на май до началото на ноември.
Областта от небесната сфера, която заема съзвездието Дракон, се простира между съзвездията Голямата мечка и Малката мечка, затова се казва, че „Драконът се вие между двете мечки“.
В ясни и безлунни нощи от съзвездието Дракон могат да се видят с просто око около 80 звезди, но всички те са много слаби. Най-ярките звезди са от 3m — 4m и само една — най-ярката в цялото съзвездие — е от втора звездна величина.
Ако се съединят с линия най-ярките звезди от съзвездието Дракон, ясно се очертава характерната геометрична фигура на това съзвездие — дълга, начупена и извита линия, която завършва с трапец (Главата на дракона), между които е и най-ярката звезда в съзвездието. В тази извита линия древните гърци са виждали огромното тяло на чудовищен дракон с разперени криле и страхотна глава с остри като мечове зъби в устата.
На старинните звездни карти и атласи се рисува огромното тяло на дракона, което обхваща почти изцяло съзвездието Малката мечка, а главата му е в краката на Херкулес.
В съзвездието Дракон близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток Дракониди, който се наблюдава от 7 до 10 октомври. Максимумът му е на 9 октомври. През 1920, 1933, 1946 г. този поток е наблюдаван като „обилен“ звезден дъжд, който, както се вижда, се повтаря през 13 години. Този звезден дъжд се свързва с кометата Джакобини-Цинер. В това отношение метеорният поток Дракониди е много интересен и наблюденията върху него имат голямо значение за по-задълбочено изследване на структурата му.
Образ на Дракон (Draco)
Как е попаднал този ужасен Дракон между най-красивите съзвездия на небето?
Във висините на Олимп се подготвяло невиждано пиршество. Лично Зевс — владетелят на Небето и Земята, давал нареждания на боговете, които те мигновено изпълнявали. Амброзията и нектарът били много повече откогато и да било. Хелиос обливал със златистите си лъчи просторите на Олимп и те блестели с вълшебна тържественост, сред която боговете се готвели да отпразнуват сватбата на Зевс и Хера.
Богинята на небесната дъга Ирида и богините на женската прелест — харитите, облекли Хера в сватбената премяна. Сияеща в своята младост и божествена красота, Хера влязла в тържествените простори. Горда и величествена, тя седнала на своя златен престол до Зевс, заобиколена от младите богини. Боговете един след друг поднесли дарове на великата богиня. Но подаръкът на богиня Гея (Земята) възхитил всички. Из глъбините на своите недра тя извадила едно чудно дърво, което всяка година раждало само по три златни ябълки.
Взела богиня Хера чудното дърво и го отнесла далече, далече…, чак на западния край на Земята. Там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод, била градината на неговите дъщери — хесперидите, родени от жена му Хеспера. В тяхната градина Хера посадила ябълковото дърво и им поръчала да го пазят така, че никой да не може да вземе златните ябълки от него. При самото дърво Хера оставила ужасен дракон, който никога не заспивал и бълвал непрекъснато огнени пламъци на всички страни. Спокойна, Хера се върнала на Олимп.
Последното, дванадесетото поръчение, което Евристей възложил на Херкулес да изпълни, било да му донесе трите златни ябълки от градината на хесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никой не знаел и не можел да посочи на Херкулес пътя за градината на хесперидите, а дори и да стигне там, ще загине от огнените пламъци, които драконът непрекъснато бълва.
Дълго бродил Херкулес из Европа и Азия и стигнал чак до далечния Север, гдето тече р. Еридан. Там нимфите му доверили, че само морският бог Нерей знаел пътя и Херкулес трябвало да го принуди да му го каже.
Тръгнал Херкулес да търси бог Нерей. След много дни и нощи го намерил на морския бряг. Нападнал го, но не било лесно да го победи, защото Нерей приемал образи на различни морски чудовища. След дълга борба Херкулес победил Нерей и го вързал здраво със синджири.
— Ще те отвържа само ако ми покажеш пътя за градината на хесперидите — казал му Херкулес.
Не искал Нерей да издаде тайната, но не можел да остане вечно вързан. Показал на Херкулес пътя, като го предупредил, че ще срещне големи трудности, преди да стигне градината на хесперидите. Херкулес отвързал морския бог Нерей и тръгнал по пътя, който той му посочил. Вървял много дни и нощи и стигнал в Либия, гдето върлувал великанът Антей — син на бог Посейдон. Антей принуждавал всеки пътник да се бори с него. Но кой можел да победи сина на господаря на моретата?! Антей побеждавал всички и жестоко ги разкъсвал. Той принудил и Херкулес да се бори с него. Няколко пъти Херкулес го повалял на Земята, ала Антей от това придобивал още повече сили и още по-жестоко се нахвърлял върху него. През време на борбата Херкулес забелязал, че винаги когато Антей започвал да губи сили, се допирал до майка си — Земята (богиня Гея) и придобивал от нея нови, още по-големи сили. Разкрил тайната за непобедимостта на Антей, Херкулес го вдигнал на ръце високо над Земята. Така Антей загубил силите си и Херкулес го удушил.
Продължил пътя си Херкулес и най-после стигнал до западния край на Земята, при титана Атлас. Поприказвал с него, докато си отпочине от дългия път и тръгнал за градината на хесперидите. Те го видели, но не посмели да му попречат да влезе в градината им. Влязъл Херкулес в нея и отдалеч видял златните ябълки на дървото, които блестели с ослепителна светлина. Пристъпил към дървото и върху него се нахвърлил драконът, бълвайки яростно огнени пламъци. Без да се страхува, Херкулес се приближил до чудовището и го ударил по главата с тежкия си боздуган толкова силно, че то се строполило на земята и започнало да се гърчи. С още няколко удара Херкулес убил дракона. След това откъснал трите златни ябълки и ги отнесъл на Евристий.
Великата богиня Хера превърнала дракона в съзвездие и го оставила на небето. Там главата на дракона е в краката на Херкулес, за да напомня за неговия последен подвиг, при който убил едно ужасно чудовище.