СЪЗВЕЗДИЕТО ПЕРСЕЙ е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.
Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди, 11 от които са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието — удължен многоъгълник. Много трудно е дори с богато въображение да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни карти и атласи: силен мъж, вдигнал високо дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.
В съзвездието Персей има интересни обекти, които могат да се наблюдават добре с просто око. На първо място е звездата β от Персей, която арабите нарекли Алгол (дявол). Без съмнение това име те не са дали случайно на тази звезда. Най-вероятно е да са забелязали изменението на блясъка й с течение на времето. Звездата Алгол е типичен представител на един клас променливи звезди, които се наричат затъмнително-променливи звезди. Те са физически двойни звезди, като едната от компонентите (главната звезда) обикновено е по-ярка от другия компонент (спътника). Двете звезди обикалят около центъра на тежестта и са близо една до друга (в астрономически мащаб). При това равнината на орбитата им преминава през Земята. Вследствие на това, когато спътникът е пред главната звезда, нейният блясък отслабва за определено време. Точно това се наблюдава много добре с просто око при звездата Алгол. В продължение на две и половина денонощия Алгол е от втора звездна величина и никакви промени в блясъка й не се забелязват. След това, в продължение на пет часа блясъкът на Алгол намалява и достига трета звездна величина. След този минимум в продължение на пет часа първоначалният блясък на звездата се възстановява, за да започне явлението отново с най-строга периодичност.
В съзвездието Персей има и друга ярка променлива звезда, която добре се вижда с просто око. Това е звездата ρ от Персей, принадлежаща към полуправилните променливи звезди. Блясъкът й се изменя от 3,2m до 3,8m, но периодът на тези изменения не е постоянен, а се мени от 33 до 35 денонощия. Върху този период вероятно се наслагват дългопериодични изменения на блясъка с период около 1100 денонощия. Необходими са систематични наблюдения върху тази твърде интересна полуправилна променлива звезда.
Недалеч от звездата η от Персей в ясна и безлунна нощ с просто око може да се види светло петънце с неправилна форма. Това петънце в същност са двата разсеяни звездни купа, които се означават с буквите χ и h. Те са забележителни с това, че от всички ярки разсеяни купове съдържат най-много звезди. В зрителното поле на далекогледна тръба тези купове изглеждат удивително красиви.
В съзвездието Персей около звездата γ е радиантът на един от най-активните метеорни потоци — Персеиди. Той се наблюдава от 18 юли до 20 август с максимум на 12 август, когато могат да се видят около 60 метеора на час от този поток.
Образ на Персей (Perseus)
Карта на съзвездието Пегас (Pegasus)
ПЕГАС принадлежи към на
ПЕГАС принадлежи към най-големите съзвездия. То заема обширна област от небесната сфера. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври, когато е най-високо над хоризонта. Около него са съзвездията Андромеда, Риби, Водолей, Малък кон, Делфин, Малка лисица, Лебед и Гущер.В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пегас могат да се наброят около 100 звезди, но само пет от тях са по-ярки от трета звездна величина.
Трите най-ярки звезди от Пегас заедно със звездата α от Андромеда образуват голям квадрат — характерната геометрична фигура за съзвездието Пегас, която привлича погледа. Около западните върхове на този квадрат са разположени неправилни редици от слаби звездички, които сякаш наподобяват огромни пипала. Все пак необходимо е много богато въображение, за да се види в тази фигура образът на митическия крилат кон Пегас, както се рисува в старинните звездни карти и атласи.
Интересна звезда, която много добре се вижда с просто око, е β от Пегас. До неотдавна тя се считаше за променлива звезда от неопределен тип. В резултат на систематични наблюдения се доказа, че тя е неправилна променлива звезда с блясък от 2,4m до 2,8m, но никаква закономерност в измененията на блясъка й не е възможно да се установи. В това отношение тази звезда, която е червен гигант, е интересен обект за наблюдения.
В съзвездието Пегас близо до звездата λ е радиантът на метеорния поток Пегасиди, който се наблюдава от 19 до 31 юли. Максимумът на потока е в интервала 24–29 юли, но не е така обилен, както максимумът на Персеидите.
Образ на Пегас (Pegasus)
Карта на съзвездието Малък кон (Equuleus)
МАЛЪК КОН е съвсем малко съзвездие, което за първи път е означено в звездния каталог на Хипарх. Не е известно от какви съображения великият астроном на древността е отделил това съзвездие. Вероятно, за да придружава крилатия кон Пегас. На старинните звездни карти и атласи след Пегас се рисува само главата на малко конче.
Съзвездието Малък кон е най-високо над хоризонта и най-добре се вижда от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Водолей, Делфин.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малък кон могат да се видят с просто око около 10 звезди, но нито една от тях не е по-ярка от 4-а звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна фигура, която да привлича погледа.
Образ на Малък кон (Equuleus)
За Персей и Пегас митологията разказва следното. Царят на Аргос Акризий имал една единствена дъщеря Даная, която с неземната си красота и очарование можела да се сравнява само с безсмъртните богини. Но оракулът предсказал на Акризий, че ще умре от ръката на своя внук — сина на Даная. За да избегне такава участ, Акризий построил дълбоко в Земята дворец от камъни и бронз и в него затворил дъщеря си. Никой нямал достъп до нея и никой не можел да я види. Акризий не знаел, че всемогъщият егидоносец Зевс е очарован от дъщеря му. Макар и скрита под Земята, Зевс проникнал до Даная, като се превърнал в златен дъжд. Тя му станала жена. От Зевс тя родила син, на който дала името Персей.
Расъл Персей в подземния дворец под непрекъснатите грижи и милувки на майка си. Бързо станал палаво момченце и играел с нея. Далеч се чувал веселият му детски смях. Чул го веднъж и Акризий. Веднага слязъл в подземния дворец на дъщеря си и изпаднал в ужас, щом видял малкото пъргаво момченце и разбрал, че е негов внук — син на Даная и Зевс. Спомнил си Акризий предсказанието на оракула, но не посмял да убие сина на Зевс. Затова заповядал да направят голям дървен сандък със здрав капак. Когато му донесли сандъка, той затворил в него Даная и малкия Персей, заковал здраво капака и наредил да хвърлят сандъка в морето.
Дни и нощи бурните вълни на безбрежното море носили сандъка. Тласкан от бури и урагани, издиган високо над морската шир и потопяван в нейната бездна, най-после сандъкът бил изхвърлен до брега на остров Сериф в Егейско море. Там Диктис — братът на царя на остров Сериф, ловял риба с огромна мрежа. Сандъкът се оплел в нея и Диктис с големи усилия го измъкнал от морето. Когато отворил капака, едва не припаднал от изненада, като видял жена с красота на богиня, а в ръцете й едно палаво момченце, което весело размахвало ръчички и с безгрижния си смях огласило морския бряг.
Диктис отвел Даная и сина й Персей при брата си — цар Полидект. Посрещнал ги той и след като Даная му разказала своята участ, ги приел в своя разкошен дворец. Там Персей израснал като напет и строен момък, който като ярка звезда се отличавал от младежите на целия остров Сериф. Никой не можел да се сравнява с него по сила, по ловкост, по смелост и по умение да си служи с лъка и копието.
Очарован от прелестта на Даная, цар Полидект решил насила да я принуди да му стане жена. Страхувайки се от неговия суров нрав, тя му отказала. Изчезнали безгрижието и смехът на Даная. Често Персей я виждал обляна в сълзи. Разбрал причината за мъката, която разкъсвала сърцето на майка му, Персей отишъл при цар Полидект и го предупредил да не безпокой повече майка му. Избухнал в гняв Полидект, но не могъл нищо да направи на Персей, защото се страхувал от Зевс, ако наруши свещените обичаи на гостоприемството. Премълчал цар Полидект, нищо не казал на Персей, но ден и нощ мислел как да го погуби. След като обмислил различни планове, един ден той извикал Персей и му казал:
— На теб, Персей, възлагам да ми донесеш главата на горгоната Медуза. Ако ти си син на всемогъщия Зевс, няма защо да се страхуваш от опасностите, колкото и големи да са те. Великият Гръмовержец няма да допусне да загине неговият любим син.
Без да подозира, че цар Полидект го изпраща на явна смърт, Персей спокойно му отговорил:
— Ще изпълня желанието ти и ще ти донеса главата на горгоната Медуза.
Горгоните живеели далече, много далече…, чак на западния край на Земята, в царството на богиня Нощ и бога на смъртта Танатос, гдето никога не проникват лъчите на Хелиос. Страхотни чудовища били горгоните. Цялото им тяло било покрито с блестящи и твърди като стомана люспи, които никакъв меч не можел да разсече. На главите им вместо коса се виели със зловещо съскане змии, а от устата им се показвали остри като шишове зъби. Лицата на горгоните с техните кървясали от ярост очи били толкова ужасни, че всеки, който ги погледнел, се вледенявал и в миг се превръщал в студен камък.
Широко разперили крилете си които блестели от златистите пера, горгоните се виели във въздуха, готови да се нахвърлят върху всеки попаднал в страната им. С огромните си медни ръце те в миг го разкъсвали на парчета и жадно пиели топлата му кръв.
Тежко било поръчението на цар Полидект. Персей трябвало да извърши подвиг, какъвто не е по силите на никой смъртен, но той тръгнал. Нима великият Зевс ще позволи да загине неговият син? — Разбира се, не! Зевс веднага изпратил при Персей любимата си дъщеря, войнствената богиня Атина, и бързия като мисълта пратеник на боговете Хермес. Атина дала на Персей блестящ щит, в който като в огледало се виждало всичко наоколо, а Хермес му дал меч, който разсичал и най-твърдата стомана. Той обяснил на Персей как може да стигне до горгоните.
Тръгнал Персей по своя далечен път. Минал през много страни, видял различни села, градове и хора и най-после стигнал в една мрачна страна. В нея живеели престарелите три сестри граи. Трите имали само един зъб и само едно око, с което си служили една след друга. Докато окото е в едната, само тя виждала и водела сестрите си, които били слепи. Когато едната сестра изваждала окото, за да го предаде на другата си сестра, и трите граи ставали слепи.
Само трите сестри граи знаели пътя за горгоните и те го пазели. Много трудно било да бъдат принудени да го покажат. Персей знаел това. Когато пристигнал в страната на граите, отдалеч той внимателно разгледал и проучил до най-малки подробности действията им при предаването на окото от едната на другата сестра. След това в тъмата той тихо и неусетно се приближил до трите граи. Щом едната сестра извадила окото, за да го предаде на сестра си, през краткото време, когато и трите граи били слепи, Персей ловко скочил и грабнал окото. Ужасен писък разтърсил вечния мрак. Останали без око, слепите сестри сипели проклятия върху Персей, призовали боговете да го заставят да им го върне. Но той не се уплашил от заканите им, а спокойно казал:
— Покажете ми пътя за горгоните, и ще ви дам окото веднага!
Тежък бил този откуп за граите, но за да не останат вечно слепи, съгласили се и му показали пътя. Дал им Персей окото и незабавно тръгнал по пътя за горгоните.
Дълго вървял Персей, много трудности преодолял, но успял да стигне до нимфите. Те се зарадвали, като го видели, но когато им разказал закъде е тръгнал, съжалили го, че му предстой още дълго време да върви по път, пълен с опасности. Затова му дали три подаръка:
шлема на Хадес — владетеля на подземното царство; който сложи този шлем на главата си, става невидим;
крилати сандали — обут с тях, човек може да лети като стрела във въздуха;
вълшебна торба — тя се свивала и разпущала точно толкова, колкото да побере всичко, което човек иска да сложи в нея.
Персей метнал торбата през рамо, сложил шлема на главата си, обул сандалите и в миг полетял високо във въздуха към острова на горгоните.
Летял Персей, а долу на Земята се сменяли една след друга по-дивни гледки: просторни зелени равнини и ливади, в които пасели стада овце и добитък, села и градове, всред които се издигали мраморните храмове на боговете, маслинови гори и обвити от небесната синева планини. Показало се и синьото море, просторно и безбрежно и само тук-там като черни точки се виждали островите сред него. Летял над него Персей и търсел с погледа си във всички страни острова на горгоните. Най-после в далечината там, гдето небето се допира до морската шир, той съзрял черна точка, която ставала все по-голяма. Това бил островът на горгоните. Стрелнал се към него Персей и не след дълго като орел започнал да се вие над него. Скоро съзрял на една скала ослепително ярко петно. Спуснал се по-ниско над него и видял, че на скалата спели трите горгони с отпуснати криле и тела, които блестели от лъчите на Слънцето. По скалата лениво се виели змиите от главите на горгоните. Извадил Персей меча си, взел щита и се приготвил да отреже главата на горгоната Медуза. Но коя е тя? Горгоните били три — Медуза, Стейно и Евраила. Те си приличали като три капки вода, но от трите горгони само Медуза била смъртна; двете й сестри били безсмъртни.
Безпогрешно и мигновено Персей трябвало да убие Медуза и веднага да изчезне. Ако не успее да направи това, погледът на коя да е от горгоните ще го превърне в камък. Смъртна опасност надвиснала над Персей, но в този тежък за него миг му се притекъл на помощ Хермес и му показал коя от трите горгони е Медуза. Като орел се стрелнал Персей към спящата Медуза. Но змиите по главата й, подушили човек, се размърдали и започнали страхотно да съскат. Леко помръднала и самата Медуза. Само миг преди да отвори зловещите си очи и да го превърне в камък, Персей, като гледал образа й в щита, с един удар на меча отсякъл главата й. Без да я погледне, сложил я в торбата и невидим с шлема на главата си полетял във въздуха. Като тъмна река потекла кръвта от тялото на Медуза, от което заедно с кръвта излязъл и крилатият кон ПЕГАС, който полетял в небесните простори.
Тялото на Медуза с гърчения и конвулсии се строполило от скалата в морето. Огромни вълни се издигнали и с трясък се разбили в скалистия бряг. Събудили се двете сестри на Медуза, размахали огромните си криле и полетели във въздуха. Но нищо не виждали. Жива душа нямало никъде, нито на острова, нито в морето.
Невидим с шлема на Хадес Персей отлетял от острова на горгоните. Прелетял морето и вече летял над пясъците на Либия. От торбата кръвта на Медуза като тежки капки падала сред пясъците. От тези капки кръв се родили отровни змии, от които всичко бягало. Тези змии превърнали Либия в пустиня.
Летял Персей над Земята радостен от своя успех и все повече се отдалечавал от острова на горгоните. Така той стигнал до западния край на Земята там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си небосвода.
В просторните поля и ливади на Атлас пасели стада овце и витороги бикове. В градините му растели всякакви овощни дървета и през цялата година от тях можело да се берат най-различни сочни плодове. Но истинско чудо било едно ябълково дърво с клони и листа от чисто злато, което раждало златни ябълки. Богиня Темида предсказала на Атлас, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще открадне златните ябълки. Затова той взел строги мерки за пазене на златната ябълка. Оградил градината в която тя растяла, с високи непристъпни стени, а пред единствения вход поставил зъл дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал пламъци във всички страни, които биха превърнали на пепел всеки, който се приближи до него.
Пристигнал Персей във владенията на Атлас. Представил му се, че е син на Зевс, и го помолил да го приеме, за да си почине след големия подвиг, който извършил. Атлас, като си спомнил предсказанието на богиня Темида, го изгонил от къщата си.
Гняв избухнал в сърцето на Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал лицето си, за да не я гледа, насочил погледа й към Атлас. В миг той се превърнал в планина. Брадата и косата му станали гъсти и непроходими гори, раменете и ръцете му станали огромни скали, а главата му — висок планински връх, който се издигал високо…, чак до небето. Оттогава планината Атлас поддържа небето с всички звезди и съзвездия на него.
Отново полетял с крилатите сандали Персей във висините и разглеждал цялата Земя.
Според друг вариант на мита Персей избягал от острова на горгоните с крилатия кон Пегас. Щом Персей отрязал главата на Медуза, от тялото й излязъл крилатият кон Пегас. Персей го яхнал и отлетял от острова на горгоните.
Гръцката митология е свързала ПЕГАС с подвизите на много герои. Един от тях е Белерофонт.
Еол — бог на ветровете, имал син Сизиф, който основал град Коринт и дълго господствувал в него. След неговата смърт цар на Коринт станал неговият син Главк, който имал син Хипоной или Белерофонт — един от най-големите герои на Гърция. Още като младеж със своята красота и мъжество той се равнявал само с безсмъртните богове. Но Белерофонт не останал дълго време в Коринт. По време на състезания той неволно убил гражданина Белер (оттук и името му Белерофонт — убиец на Белер) и трябвало да избяга от родния си град. Отишъл в Тиринт при цар Прет. Той го приел с почести, с каквито се посрещали само най-прославените герои.
Пленена от красотата и мъжеството на Белерофонт, съпругата на Прет — богоравната царица Антея, се влюбила в него до полуда, но Белерофонт отхвърлил любовта й. Обидена, тя толкова силно го намразила, че решила да го погуби. Един ден, обляна в сълзи, тя разказала на мъжа си, че Белерофонт я задирял и оскърбявал и че той трябвало незабавно да го убие.
Гняв и омраза избухнали в сърцето на Прет, но той не можел да убие Белерофонт, за да не разгневи Зевс — покровителя на гостоприемството. Затова изпратил Белерофонт с една плоча, сгъната на две и запечатана, при бащата на Антея, царя на Ликия — Йобат. В нея Прет пишел колко коварно Белерофонт го оскърбил и молел Йобат незабавно да го убие. Но след като Йобат вече приел Белерофонт като свой гост, не посмял да го убие, за да не навлече върху себе си гнева на Зевс. Затова решил да го изпрати на явна смърт. Възложил на Белерофонт да убие ужасното чудовище Химера. Родена от Тифон и Ехидна, тя имала тяло от три части: предната част била разярен лъв, средната част — планинска дива коза, а задната част — зловещ дракон. От трите си уста Химера непрекъснато бълвала огън. Всеки, който се приближавал до нея, в миг се превръщал в купчина пепел.
Белерофонт разбрал колко голяма опасност застрашава живота му, ако изпълни поръчението на Йобат. Но без да се страхува, пристъпил към изпълнението му. Той знаел, че може да убие ужасната Химера само ако успее да улови и яхне крилатия кон Пегас. Единственото място, гдето могъл да улови Пегас, бил върхът Акрокоринт (хълмът, на който се намирал акрополът в Коринт). На този връх се намирал изворът Пирена и Пегас всеки ден кацвал там, за да утолява жаждата си с вълшебните води на този извор.
Белерофонт дошъл при извора Пирена и се спотаил в храстите край него. Долетял Пегас и започнал да пие бистрата и прозрачна като кристал вода от извора. Но щом Белерофонт се раздвижил из храстите и тръгнел към него, Пегас размахал огромните си снежнобели криле и като вятър полетял във висините. Много дни и нощи Белерофонт дебнел крилатия кон, но било невъзможно да го улови. Най-после той се принудил да отиде при прорицателя Полид. Той му дал съвет да спи при самия извор Пирена, до жертвеника на Атина Палада, там, гдето за първи път е видял крилатия кон Пегас. Легнал на това място Белерофонт и заспал. Насън му се явила Атина Палада и му казала, че ще улови Пегас само ако принесе жертва на бога на морето Посейдон и ако постави златна юзда на Пегас.
Събудил се Белерофонт и видял до себе си една златна юзда. Взел я и отправил гореща благодарствена молитва към великата богиня Атина. Принесъл жертва на бог Посейдон и зачакал край извора. Не минало много време, Пегас долетял и започнал да пие вода от извора. Белерофонт го яхнал и докато Пегас си вдигнал главата от извора, той му сложил златната юзда. Щом му я сложил, Пегас покорно започнал да лети натам, накъдето го насочвал Белерофонт. Така той го отнесъл сред непристъпните планини на Ликия, гдето било леговището на ужасната Химера. Подушила човек, тя се измъкнала от бърлогата си — огромна тъмна пещера, и яростно забълвала буйни огнени пламъци, които изгорили, всичко наоколо. Белерофонт останал невредим. Яхнал Пегас, той летял високо над нея, където нейните страшни пламъци не достигали, и обсипвал със стрели ужасното чудовище. Разярена, Химера се блъскала в острите скали на непристъпните планини и бълвала все по-буйни пламъци от огромните си уста. От тях всичко наоколо се превръщало в пепел. От скала на скала скачала Химера, но крилатият кон Пегас летял над нея и стрелите на Белерофонт като дъжд се сипели върху нейното ужасно тяло. Никъде не можела да се скрие тя от смъртоносните му стрели. Една след друга те пронизвали огромните глави и най-после Химера се строполила като огромна скала, безжизнена сред опожарените от самата нея скали.
Далеч по света се понесла славата на Белерофонт, след като убил ужасната Химера. Самият Йобат се учудил на неговия подвиг и разбрал какъв голям герой е приел в двореца си. Но той не забравил поръчението на зетя си Прет и затова изпратил Белерофонт да извърши други подвизи, не по-малко опасни за живота му. От всички тях Белерофонт се връщал победител и бил посрещан с големи тържества и пиршества. Народът на Ликия го заобиколил с почит и слава. Но голямата слава на Белерофонт така го заслепила, че той се възгордял и поискал да стане равен на самите богове. Той решил да отлети с крилатия кон Пегас при безсмъртните богове на светлия Олимп и да остане там, да живее между тях. Това негово желание разгневило владетелят на Небето и Земята Зевс. Когато Белерофонт яхнал Пегас и полетял с него към висините на Олимп, Зевс вселил в Пегас бясна ярост и той го хвърлил на Земята. От падането Белерофонт загубил разума си и безумен дълго време се лутал в „Долината на лутанията“. Изтощен, издраскан и окървавен от храстите, той безпомощен паднал в един трап. Там долетял с черните си криле вледеняващият бог на смъртта Танатос и изтръгнал душата му. Така прославеният герой Белерофонт слязъл в подземното царство на сенките.
Крилатият кон Пегас станал символ на поетичното творческо вдъхновение. Всяка пролет и през лятото по склоновете на обраслия с гъсти гори Хеликон, там, гдето тайнствено ромолят свещените води на извора Хипокрен и на високия Парнас, около бистрите като кристал води на Касталския извор бог Аполон предвожда танците на деветте музи. Прекрасни и вечно млади богини, дъщери на Зевс и на богинята на паметта Мнемозина, музите са постоянни спътнички на Аполон. Със златната си лира той акомпанира песните им, от които и планините се люлеят. С удар на копитото си Пегас спрял люлеенето на планината Хеликон от звуците на дивните песни на музите. На мястото, гдето ударил с копитото си, избликнал изворът Хипокрен — изворът на музите, покровителките на поезията, изкуствата и науката. Музите обитавали и планината Парнас, в подножието на която бил вълшебният Касталски извор. На този, който имал щастието да пие вода от този извор, музите дарявали поетично вдъхновение и творчески сили, които не го напускали през целия му живот. Но само с крилатия кон Пегас могло да се отиде до вълшебния извор на Парнас. Така изразът: „Яхнал Пегас“ станал символ на творческа сили и поетическо вдъхновение.
https://chitanka.info/text/21614/5#textstart