Карта на съзвездието Цефей (Cepheus)
![]()
![Резултат с изображение за cepheus constellation]()
![]()
ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.
Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6m, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3m. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността й е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.
Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът й е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6m. Неправилните изменения на блясъка й са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди.
В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.
Образ на Цефей (Cepheus)
Карта на съзвездието Касиопея (Cassiopeia)
![]()
![Резултат с изображение за Cassiopeia]()
КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.
По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.
През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.
Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6m до 3m.
Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4m и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2m и не може да се наблюдава с просто око.
В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.
Образ на Касиопея (Cassipeia)
Карта на съзвездието Андромеда (Andromeda)
![]()
![]()
АНДРОМЕДА принадлежи към големите съзвездия. Най-добре се вижда от септември до януари. Заобиколено е от съзвездията Персей, Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2m). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея.
Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око[1].
Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути.
Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.
Образ на Андромеда (Andromeda)
Карта на съзвездието Кит (Cetus)
![Резултат с изображение за cetus constellation]()
![Резултат с изображение за cetus constellation]()
КИТ е съзвездие, което заема обширна област от небесната сфера от двете страни на небесния екватор, но само малка част от него е в Северната небесна полусфера. Най-добре се вижда от октомври до януари. Заобиколено е от съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей, Овен и Риби.
В ясна и безлунна нощ от съзвездието Кит могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само девет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те именно образуват характерната геометрична фигура на съзвездието: дълга върволица от звезди, която на изток завършва с продълговат многоъгълник, а на запад — с голям триъгълник. В средната й част ясно се вижда начупена линия от по-ярки звезди. В старинните звездни карти и атласи това съзвездие се рисува като огромен кит със страшна уста и дебела, извита опашка.
Най-забележителният обект в съзвездието Кит, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата ο (омикрон) Кит, която се нарича още Мира. Това латинско име означава „дивна“ или „удивителна“. С какво е заслужила тази звезда това име? — Историята е дълга. Тя започва още от края на XVI в., когато Фабрициус видял в съзвездието Кит звезда от 3m, която преди него никой не е забелязал и не с била нанесена в звездните карти и атласи. Едва след около половин век вследствие на старателни наблюдения върху звездата станало ясно, че тя променя блясъка си в много големи граници и с дълъг период. Звездата Мира от Кит е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дългопериодични променливи. Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4m до 9,3m. Има случаи, когато е звезда от 2m, а също и от 10,1m. Когато Мира от Кит има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в това съзвездие и силно привлича погледа в сравнение с околните слаби звезди. Но след известно време тя става невидима не само за просто око, но даже и за обикновена далекогледна тръба. Не е постоянен и периодът на измененията на блясъка на Мира от Кит. Неговата средна стойност е 331,62 денонощия. Звездата Мира от Кит е червен гигант с много ниска температура на повърхността (около 2000°).
В съзвездието Кит през последните години привлече вниманието на специалистите жълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина, която е означена с буквата τ. Тау от Кит е забележителна с това, че наподобява нашето Слънце, но е малко по-малка от него и с малко по-ниска температура на повърхността. Изхождайки от редица съображения, преди всичко от бавното околоосно въртене на тази звезда, специалистите считат, че има голяма вероятност около τ от Кит да обикалят планети, някои от които да са населени с разумни същества. Затова в продължение на няколко месеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопите към тази интересна звезда с надеждата да уловят сигнали от разумни същества с високо развита цивилизация. Досега такива сигнали не са уловени.
Образ на Кит (Cetus)
Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.
Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия[2], която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея.
Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини.
Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак.
Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло.
Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил:
— Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!
Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже.
Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда.
Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни.
Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа й към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата.
Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.
В двореца на цар Цефей направили невиждано сватбено тържество. Факлите на Ерос и Хименей осветявали огромните зали със златиста светлина. Навсякъде се носил опияняващ мирис на цветя и зеленина, а нежните звуци от дивните песни на лири и китари се носели далеч от двореца. Прегърнал прекрасната като богиня Андромеда, Персей разказал на гостите за своите подвизи. Ликували Цефей и Касиопея от щастието, което им дали боговете, като им изпратили такъв прославен герой, който спасил дъщеря им и избавил Етиопия от сполетялото я бедствие. Цар Цефей дал на Персей приказен дворец и половината от Етиопия.
Не останал дълго време Персей в царството на Цефей. С жена си Андромеда той отишъл на остров Сериф, за да види майка си Даная. Там я намерил в страшна беда. За да се спаси от задирянето на Полидект, тя се принудила да се скрие в храма на Зевс и не могла да излиза от него. Гняв и омраза избухнали в сърцето на Персей. Отишъл той при Полидект тъкмо когато пирувал с приятели. Щом го видял, Полидект силно се изненадал, защото бил сигурен, че Персей няма да се върне жив от страната на горгоните. Но когато Персей му казал, че е убил Медуза и носи главата й в торбата си, Полидект избухнал в смях:
— За дете ли ме мислиш, та ми разправяш такива лъжи? — казал му Полидект.
Тогава Персей бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като си извърнал главата, казал на Полидект:
— Щом не вярваш на думите ми, виж с очите си!
Погледнал Полидект Медуза и в миг се превърнал на камък. В камъни се превърнали и приятелите му, с които пирувал.
Персей предал остров Сериф на Диктис, брата на Полидект, който някога извадил с мрежата си от морето сандъка, в който били затворени той и майка му. След това Персей с Андромеда и майка си отишъл в Аргос при дядо си Акризий. Дядо му си спомнил предсказанието на оракула, че ще умре от ръката на своя внук, и затова избягал от Аргос, далеч на север. Персей останал да управлява родния си Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите и меча на Хермес. На Атина Палада той подарил главата на Медуза.
Доволен бил народът на Аргос от управлението на Персей и често устройвал игри и тържества. На такива игри веднъж се стекли герои от всички краища на Гърция. Дошъл и престарелият вече Акризий и с радост гледал състезанията по време на игрите. В тях взел участие и Персей. Той хвърлил един тежък диск, който полетял високо, високо…, до облаците и паднал със страшна сила върху главата на Акризий. Така се изпълнило предсказанието на оракула.
Боговете превърнали в звезди героите на тази дивна легенда и ги отнесли на небето, гдето те блестят като съзвездия Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей.
Образ на Персей (Perseus) и Андромеда (Andromeda)
Бележки
[1] Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика. ↑
[2] Според представата на древните гърци Етиопия се намирала в най-южния край на Земята. По-късно гърците и римляните наричали с името Етиопия онази част от Африка, която е на юг от Египет. ↑
ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.
Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6m, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3m. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността й е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.
Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът й е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6m. Неправилните изменения на блясъка й са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди.
В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.
Образ на Цефей (Cepheus)
Карта на съзвездието Касиопея (Cassiopeia)
По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.
През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.
Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6m до 3m.
Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4m и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2m и не може да се наблюдава с просто око.
В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.
Образ на Касиопея (Cassipeia)
Карта на съзвездието Андромеда (Andromeda)
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2m). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея.
Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око[1].
Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути.
Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.
Образ на Андромеда (Andromeda)
Карта на съзвездието Кит (Cetus)
КИТ е съзвездие, което заема обширна област от небесната сфера от двете страни на небесния екватор, но само малка част от него е в Северната небесна полусфера. Най-добре се вижда от октомври до януари. Заобиколено е от съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей, Овен и Риби.
В ясна и безлунна нощ от съзвездието Кит могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само девет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те именно образуват характерната геометрична фигура на съзвездието: дълга върволица от звезди, която на изток завършва с продълговат многоъгълник, а на запад — с голям триъгълник. В средната й част ясно се вижда начупена линия от по-ярки звезди. В старинните звездни карти и атласи това съзвездие се рисува като огромен кит със страшна уста и дебела, извита опашка.
Най-забележителният обект в съзвездието Кит, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата ο (омикрон) Кит, която се нарича още Мира. Това латинско име означава „дивна“ или „удивителна“. С какво е заслужила тази звезда това име? — Историята е дълга. Тя започва още от края на XVI в., когато Фабрициус видял в съзвездието Кит звезда от 3m, която преди него никой не е забелязал и не с била нанесена в звездните карти и атласи. Едва след около половин век вследствие на старателни наблюдения върху звездата станало ясно, че тя променя блясъка си в много големи граници и с дълъг период. Звездата Мира от Кит е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дългопериодични променливи. Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4m до 9,3m. Има случаи, когато е звезда от 2m, а също и от 10,1m. Когато Мира от Кит има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в това съзвездие и силно привлича погледа в сравнение с околните слаби звезди. Но след известно време тя става невидима не само за просто око, но даже и за обикновена далекогледна тръба. Не е постоянен и периодът на измененията на блясъка на Мира от Кит. Неговата средна стойност е 331,62 денонощия. Звездата Мира от Кит е червен гигант с много ниска температура на повърхността (около 2000°).
В съзвездието Кит през последните години привлече вниманието на специалистите жълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина, която е означена с буквата τ. Тау от Кит е забележителна с това, че наподобява нашето Слънце, но е малко по-малка от него и с малко по-ниска температура на повърхността. Изхождайки от редица съображения, преди всичко от бавното околоосно въртене на тази звезда, специалистите считат, че има голяма вероятност около τ от Кит да обикалят планети, някои от които да са населени с разумни същества. Затова в продължение на няколко месеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопите към тази интересна звезда с надеждата да уловят сигнали от разумни същества с високо развита цивилизация. Досега такива сигнали не са уловени.
Образ на Кит (Cetus)
Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.
Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия[2], която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея.
Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини.
Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак.
Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло.
Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил:
— Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!
Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже.
Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда.
Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни.
Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа й към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата.
Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.
В двореца на цар Цефей направили невиждано сватбено тържество. Факлите на Ерос и Хименей осветявали огромните зали със златиста светлина. Навсякъде се носил опияняващ мирис на цветя и зеленина, а нежните звуци от дивните песни на лири и китари се носели далеч от двореца. Прегърнал прекрасната като богиня Андромеда, Персей разказал на гостите за своите подвизи. Ликували Цефей и Касиопея от щастието, което им дали боговете, като им изпратили такъв прославен герой, който спасил дъщеря им и избавил Етиопия от сполетялото я бедствие. Цар Цефей дал на Персей приказен дворец и половината от Етиопия.
Не останал дълго време Персей в царството на Цефей. С жена си Андромеда той отишъл на остров Сериф, за да види майка си Даная. Там я намерил в страшна беда. За да се спаси от задирянето на Полидект, тя се принудила да се скрие в храма на Зевс и не могла да излиза от него. Гняв и омраза избухнали в сърцето на Персей. Отишъл той при Полидект тъкмо когато пирувал с приятели. Щом го видял, Полидект силно се изненадал, защото бил сигурен, че Персей няма да се върне жив от страната на горгоните. Но когато Персей му казал, че е убил Медуза и носи главата й в торбата си, Полидект избухнал в смях:
— За дете ли ме мислиш, та ми разправяш такива лъжи? — казал му Полидект.
Тогава Персей бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като си извърнал главата, казал на Полидект:
— Щом не вярваш на думите ми, виж с очите си!
Погледнал Полидект Медуза и в миг се превърнал на камък. В камъни се превърнали и приятелите му, с които пирувал.
Персей предал остров Сериф на Диктис, брата на Полидект, който някога извадил с мрежата си от морето сандъка, в който били затворени той и майка му. След това Персей с Андромеда и майка си отишъл в Аргос при дядо си Акризий. Дядо му си спомнил предсказанието на оракула, че ще умре от ръката на своя внук, и затова избягал от Аргос, далеч на север. Персей останал да управлява родния си Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите и меча на Хермес. На Атина Палада той подарил главата на Медуза.
Доволен бил народът на Аргос от управлението на Персей и често устройвал игри и тържества. На такива игри веднъж се стекли герои от всички краища на Гърция. Дошъл и престарелият вече Акризий и с радост гледал състезанията по време на игрите. В тях взел участие и Персей. Той хвърлил един тежък диск, който полетял високо, високо…, до облаците и паднал със страшна сила върху главата на Акризий. Така се изпълнило предсказанието на оракула.
Боговете превърнали в звезди героите на тази дивна легенда и ги отнесли на небето, гдето те блестят като съзвездия Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей.
Образ на Персей (Perseus) и Андромеда (Andromeda)
Бележки
[1] Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика. ↑
[2] Според представата на древните гърци Етиопия се намирала в най-южния край на Земята. По-късно гърците и римляните наричали с името Етиопия онази част от Африка, която е на юг от Египет. ↑