Карта на съзвездието Бик (Taurus)
БИК е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на ноември и декември. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Орион, Колар и Персей.
Областта на съзвездието Бик е богата със звезди. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Добре се виждат с просто око и двата разсеяни звездни купа Плеядите и Хиадите.
За това съзвездие се изисква съвсем малко усилие на въображението, за да се види в него разярен Бик. В кървясалото му дясно око е яркочервената звезда от първа величина Алдебаран. Главата и особено ноздрите на Бика са очертани от звездния куп Хиади, а по-слаби звездички очертават дългите му извити рога, в краищата на които блестят ярки звезди (β от 2m и ζ от 3m). На гърба на Бика е разсеяният звезден куп Плеяди.
Плеядите (Квачката, както го нарича нашият народ) е най-известният и най-ефектният разсеян звезден куп. С просто око се виждат 6–7 звезди, но броят на звездите в него, по-ярки от 17m, е около 500. В пространството те заемат област с диаметър 50 светлинни години. Разстоянието до този красив звезден куп е около 500 светлинни години.
За Плеядите, както и за другите разсеяни звездни купове, е характерно това, че всички звезди от купа се движат в пространството успоредно и с почти еднакви скорости.
Хиадите е разсеян звезден куп, в най-гъстата част на който е звездата Алдебаран — най-ярката звезда в съзвездието Бик. В пространството Алдебаран е далеч от този куп и няма нищо общо с него. Тя само видимо се проектира в неговата най-гъста част. Най-ярките звезди от Хиадите са 39, но общият брой на звездите в този звезден куп е около 200. Поради ефект от перспективата скоростите им са насочени към една точка от небесната сфера (наречена радиант), която е близо до звездата Бетелгейзе (α от Орион). Интересно е да се отбележи, че собствените скорости на звездите от Хиадите са значителни и поради това този куп често се нарича Движещ се звезден куп. В пространството звездите от него заемат област с диаметър 16 светлинни години, а разстоянието до купа е 130 светлинни години. Преди около 800 000 години Хиадите са минали най-близо до Слънцето (на разстояние от него само 65 св. г.), а след 65 милиона години те толкова много ще се отдалечат от него, че този красив сега разсеян звезден куп ще се вижда като слабо мъгляво петно.
Звездата Алдебаран принадлежи към червените гиганти. Нейният диаметър е 30 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Разстоянието до нея е 70 светлинни години.
В съзвездието Бик близо до звездата ζ се намира един от най-мощните радиоизточници. Това е известната Ракообразна мъглявина. Макар и да не се вижда с просто око, а само със съвременен телескоп, поради нейните особености заслужава да бъде обърнато вниманието на читателя върху нея.
Ракообразната мъглявина се е образувала съвсем „наскоро“, в 1054 г., вследствие на избухването на свръхнова звезда[1]. Избухването е било толкова силно, че даже сега газовете на Ракообразната мъглявина се разлитат във всички посоки със скорост 1000 км/сек.
Интересна е и звездата λ от Бик, която е затъмнително-променлива. Яркостта й се изменя (3,5m-4m) с постоянен период, равен на 3,95 денонощия. Тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око.
Образ на Бик (Taurus)
Древните гърци със своето богато въображение и поетична фантазия са свързали БИКА с интересни митове.
Бог Посейдон изпратил на цар Минос (син на Европа), владетеля на остров Крит, един млад, бял като сняг Бик, за да му го принесе в жертва. Досвидяло на Минос да принесе в жертва такъв невиждано красив Бик, пуснал го на свобода и принесъл в жертва един от своите бикове. От тази постъпка на Минос Посейдон толкова много се ядосал, че вселил бяс в изпратения от него Бик. Побеснелият Бик започнал да върлува из целия остров Крит и да унищожава всичко, каквото срещне. Бедствията, които причинявал, ставали все по-големи и над остров Крит надвиснала опасността да бъде напълно опустошен.
По поръчение на Евристей Херкулес дошъл на остров Крит, хванал побеснелия Бик и го укротил. След това го яхнал, преплувал морето[2] с него и пристигнал в Пелопонес. Като агне повел Херкулес укротения Бик и го завел в Микена. Видял го Евристей, възхитил се от величествения Бик, но не посмял да го остави в стадото си, а го пуснал на свобода.
Почувствувал се свободен, Посейдоновият Бик отново се разбеснял. Като вихър се понесъл той из целия Пелопонес и полетял далеч на север. Стигнал чак в Атика, в Маратонското поле и започнал да върлува в цялата област. Опустошавал посевите и унищожавал всичко, каквото срещнел, с дългите си остри и извити рога. Невиждано бедствие сполетяло Атика и нейните околности. От него я избавил безстрашният герой Тезей. Дошъл той в Атика и веднага отишъл в просторното Маратонско поле. Съзрял го Бикът и с ярост се нахвърлил върху него. Но Тезей хванал рогата му с мощните си ръце и така извил главата му, че чудовището се строполило безпомощно на земята в краката му. Тезей го овързал с тежки железни синджири и го повел за Атика. Щом пристигнал там, принесъл Посейдоновия Бик в жертва на бог Аполон.
За Бика друг мит разказва: Владетелят на финикийския град Сидон цар Агенор имал трима синове (Фойникс, Киликс и Кадъм) и само една единствена дъщеря. Тя се казвала Европа и била най-красивата девойка на Земята, която могла да се сравнява само с безсмъртните богини.
Радостна и безгрижна, по цял ден Европа играела с другарките си по зелените ливади в околностите на гр. Сидон. Една нощ тя сънувала сън, който много я разтревожил. Насън тя видяла как материкът Азия и частта от него, която отделя морето, се превърнали в жени — едната по-стара, а другата — по-млада. Двете жени започнали да се борят за нея. Всяка от тях искала да вземе Европа. По-старата жена, Азия, била победена от по-младата… Стреснала се Европа от необикновения сън и се събудила. Тя не могла да разбере какво означава този сън. Разтревожена, започнала да се моли на боговете да я закрилят от нещастията, ако такива й предвещава сънят.
Минали няколко дни. Нищо лошо не се случило на Европа. Успокоила се тя и отново започнала да играе с другарките си. Една сутрин Европа отишла с тях на най-хубавата ливада, гдето растяла сочна зелена трева и пасели стадата на нейния баща. Безгрижна тичала тя по ливадата, късала цветя, правила венчета от тях и ги слагала на главата си, а смехът й огласял цялата околност. Сякаш и птичките станали по-весели и по-нежно пеели, а златистите лъчи на Хелиос а обливали и я правели още по-красива.
От висините на светлия Олимп всемогъщият Зевс съзрял Европа сред зелената ливада и очарован от божествената й красота, веднага решил да я открадне. Но как да извърши това така, че да не изплаши Европа и другарките й? Не се затруднил много Зевс. Превърнал се в снежнобял БИК и неусетно се вмъкнал в стадото на Агенор.
Безгрижно тичали по ливадата младите момичета. Но когато Европа се отделила от тях, за да откъсне един кичест божур, БИКЪТ дошъл при нея и така нежно я гледал с големите си очи, сякаш искал да й заговори. Започнала Европа да го милва, да глади белоснежната му кожа и да се възхищава от дългите му и извити като полумесец рога. Още по-нежно започнал да се умилква бикът и легнал в краката на Европа. Хванала тя рогата му и радостно седнала на широкия му гръб. Тихо и кротко станал Бикът, стъпил на краката си, а Европа се заливала от смях. И изведнъж… бикът като вихър се понесъл към морето. Разплакала се Европа, развикали се другарките й, но бикът вече се хвърлил в морето и като риба се понесъл по безбрежните сини води. От страх Европа здраво се държала за рогата му. Морските вълни затихвали пред Бика и той все по-бързо я носил на запад. Из глъбините на морето излезли прекрасните нереиди и с нежни песни заплавали с него. Самият бог Посейдон, придружен от всички морски божества, се носил с колесницата си по морските вълни и с тризъбеца си ги укротявал, за да бъде гладък пътят на неговия велик брат — гръмовержецът Зевс. Утихнали бурните ветрове и само слаб ветрец развявал златистите коси на Европа, а наоколо — безкрайно море и синьо небе. Никакъв бряг не се виждал, никакво островче не се съзирало в безкрайните морски простори… Но ето в далечината започнали да се очертават бреговете на остров Крит. Към него се насочил Бикът и скоро доплавал. Излязъл от морето, скочил на брега и оставил скъпия си товар. Докато Европа прибирала разпилените си коси, Бикът изчезнал и пред нея застанал Зевс с цялата си величественост.
Европа станала съпруга на Зевс. Тя му родила трима синове — Минос, Радамант и Сарпедон, славата на които се носела далеч по света. Съзвездието БИК напомня за постъпката на Зевс и за прекрасната девойка Европа, която той откраднал от Азия и пренесъл на остров Крит. Но Европа била не само прелестна. Тя имала благ характер, обичала хората, помагала им и те толкова много я обикнали, че нарекли на нейно име целия материк Европа.
Разсеяният звезден куп Хиадите е привлякъл погледа на хората още в незапомнени времена. За това говорят митовете, с които е свързан този куп. Според един от тях Кронос, бащата на Зевс, се страхувал, че неговите деца ще му отнемат властта над Небето и Земята, както той я отнел от своя баща. Затова заповядал на жена си Рея да му донася веднага детето, щом го роди. Но когато тя, изпълнявайки нареждането, му поднасяла детето, Кронос го глътвал на една хапка. Вече пет от децата си погълнал той (Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Но като богове те били безсмъртни и не умирали, а оставали в стомаха му. Мъчно било на Рея, че не може да си отгледа поне едно дете. Затова последното си дете, Зевс, тя родила на остров Крит, в една дълбока пещера. Вместо да поднесе малкия Зевс на Кронос, тя му поднесла продълговат камък, увит в пелени като бебе. Без да забележи измамата, Кронос погълнал камъка. За да не предизвика съмнения у Кронос, Рея се разплакала и излязла навън. В миг тя дошла на остров Крит и наредила на нимфите да гледат малкия Зевс. Под техните грижи той бързо растял, хранел се с мляко от козата Амалтея и с мед, който пчелите донасяли от далечната планина Дикта. Спокойна, Рея се върнала при Кронос.
Израснал Зевс, придобил божествена мощ и започнал борба със своя баща. С помощта на сторъките великани той го победил и станал властелин над Небето и Земята.
Не забравил Зевс Нимфите, които го отгледали. За да им се отблагодари, той ги превърнал в звезди и ги отнесъл на небето. Така сред съзвездията заблестели Хиадите.
Не само тази е заслугата на Нимфите, за да блестят на Небето като Хиадите. Те отгледали и един от синовете на Зевс — бога на виното и веселието Дионис.
Царят на Тива — Кадъм, имал дъщеря Семела, която се славела с неземната си красота. Видял я Зевс от висините на Олимп и в миг се явил пред нея. Опиянен от нейната нежност и прелест, той й казал, че ще изпълни всяко нейно желание. Думите си потвърдил с нерушима клетва, каквато дават само боговете в свещените води на подземната река Стикс. Семела станала негова съпруга. Узнала за това великата богиня Хера и Силна омраза се разярила в сърцето й към Семела и решила да унищожи съперницата си.
Хера полетяла с колесницата си от Олимп и дошла при Семела. Като се престорила на спокойна, тя с нищо не издала омразата си към Семела и я посъветвала: „Зевс ти се закле, че ще изпълни всяко твое желание. Помоли го да се яви пред теб с величието си на гръмовержец и господар на Олимп. Ако той наистина те обича, ще изпълни желанието ти и няма да откаже.“
Без да подозира злия умисъл на Хера, Семела помолила Зевс да се яви пред нея с цялото си величие на гръмовержец. Той изпълнил желанието й. Явил се пред нея, както поискала… Ослепителни мълнии блестели в ръцете му, гръмотевици разтърсили двореца на Кадъм. От светкавиците буйни пламъци обхванали всички наоколо. Паднала Семела, обхваната от огъня. Едва сега преди смъртта си, тя разбрала, че съветът на Хера я погубил. Умираща, тя родила преждевременно Дионис — слабо, хилаво дете, което пламъците веднага обхванали. Но Зевс не допуснал да изгори синът му. В миг го обградил с бръшлян и го спасил от огъня. Взел Зевс сина си и понеже не бил доносен, зашил го в бедрото си. Там той заякнал и се родил втори път. По нареждане на Зевс Хермес отнесъл новородения Дионис в гр. Орхомен и го предал на Семелината сестра Ино и съпруга й цар Атамант, за да го отгледат и възпитат.
Когато Хера научила, че синът на омразната й Семела е жив и че за него се грижат Ино и Атамант, тя много се разгневила. Как са посмели те да го приемат?! И решила тя да ги накаже жестоко. Отнела разума на Атамант и той, обезумял, убил сина си Леарх и подгонил с копието си Ино и втория си син Меликерт. Вече ги наближил до самия морски бряг. За да се спасят от копието му, те се хвърлили в морето. През това време, докато Атамант гонил Ино и сина си, бързоходният пратеник на боговете Хермес взел Дионис и го спасил от безумния Атамант. Отнесъл го в Нисейската долина и го предал на нимфите да го отгледат. Под техните грижи Дионис бързо израсъл и веселил хората. Те го почитали като могъщ бог на виното, радостта и плодородието. В негова чест устройвали тържества, които продължавали по няколко дни, по време на гроздобер или когато начевали новото вино.
Зевс обичал своя вечно млад, весел и безгрижен син Дионис. Той възнаградил нимфите, които го отгледали и възпитали, като ги превърнал в звезди и ги оставил на небето, за да блестят като Хиадите през нощите.
Съзвездието Бик, а следователно и Хиадите, след периода на невидимост отново започва да се вижда през есенните нощи. Но след летните горещини времето се захлажда и започват есенните дъждове. Древногръцка легенда свързва това природно явление с Хиадите.
Хиадите били дъщери на Атлас. Те имали брат Хиант, който загинал по време на лов за лъвове. Сестрите му неутешимо плачели денонощно. Боговете се смилили над тях, превърнали ги в звезди и ги оставили на Небето. Там вкупом те блестят под името Хиади, която дума на български език означава „Вали дъжд“. И когато на нощния небосвод се появяват Хиадите, сълзите им за техния брат Хиант се изливат на Земята като дъжд.
ПЛЕЯДИТЕ са сестри на Хиадите. Те са седемте дъщери на Атлас — Електра, която родила от Зевс Дардан и Етион, Мая, родила от Зевс Хермес, Тайгета, Алциона (най-ярката звезда в звездния куп Плеядите), Меропа, Келена и Астеропа.
По неизвестни причини плеядите били преследвани от ловеца-гигант Орион. За да се спасят от него, те се помолили на боговете, които ги превърнали в гълъби, после в звезди и след това ги оставили на небето.
Според друг вариант на мита Зевс възложил на плеядите да му носят амброзия на Олимп. За сестрите пътят до Олимп бил много тежък и при всяко отиване там една от тях загивала. Но Зевс не допускал да се намали броят на сестрите. При всяко завръщане той заменял загиналата сестра от плеядите с нова. Така броят на звездите в Плеядите остава неизменен.
Звездният куп Плеядите е привлякъл погледа и на нашия народ, които го нарича Квачката. Най-ярката звезда в купа е квачката, а останалите по-слаби звезди около нея — пиленцата, които са шест. Те непрекъснато трептят, сякаш кълват просени зрънца.
Що се отнася до Хиадите, в този звезден куп нашият народ е обърнал внимание на наредените като обръч звезди около звездата Алдебаран, която нарекъл Гайдаря, а звездите, които образуват обръча около нея — Хорото.
Бележки
[1] В Ракообразната мъглявина има пулсар, който се наблюдава като звезда. Пулсарите са неутронни звезди, които възникват след избухването на свръхновите звезди. ↑
[2] Затова задната част на Бика (потопената във водата) на звездните карти е в област от съвсем слаби звездички, докато главата му (над водата) е в област от ярки звезди. ↑
)