Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа. Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставял в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората. Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща. Защото те Го познават от много прераждания. Те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено... На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“. Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)
Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души... Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско сърце е мощно сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце? Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.
Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.
Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога в религия и Църква – забележете! – то е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.