ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)
Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.
(Лекция 3)
Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.